Пилот показа как се каца на най-трудната писта в света
На видео, което ще ви накара да затаите мирис, се вижда водач, който си проправя път през планинска котловина над покривите на къщи, с цел да кацне на писта, считана за най-предизвикателната в света. Само няколко десетки водачи имат лиценз да кацат със самолетите си на летище Паро в Бутан - дребна линия, която минава под извисяващите се Хималайски планини, написа pochivka.blitz.bg.
Смята се, че това е най-трудната комерсиална писта в света за кацане, заради рисковата среда, която я заобикаля, и нейния размер.
Летището е на 2224 метра над морското ниво, което наподобява високо, до момента в който не осъзнаете, че върховете към него се простират на съвсем 5500 метра във въздуха.
Пилотите би трябвало да си проправят път през тези каменисти кули и над вълнообразния каменен под изпод, като се издигат и спускат, до момента в който следват долината.
Видеозапис на спускането дава аспект от пилотската кабина на търговски аероплан, до момента в който водач и втори водач се движат по този път. В продължение на повече от две минути те се влачат надолу по долината, като се държат единствено на няколкостотин метра над селата и градовете под тях.
Те вършат това без помощта на радар заради планините, което значи, че за спускането водачите би трябвало да разчитат само на личните си очи, като употребяват научени маркерни точки в пейзажа, оповестява Simple Flying.
Освен пейзажа, който постоянно води до анулация на полети заради образуването на мъгла и облаци, което прави навигацията невъзможна - водачите би трябвало да внимават за комини и електрически кули. Ако времето е положително и методът е сполучлив, капитаните към момента би трябвало да се оправят с неочакваното появяване на пистата.
За разлика от множеството писти за кацане, които разрешават на водачите да изравнят самолета си от няколко благи, тези, които се доближават до Паро, имат единствено секунди, откакто заобиколят ъгъла на планината.
Във видеото водачът може да се види по какъв начин обикаля терена вдясно, преди да завърти самолета си наляво, привеждайки го в сходство с асфалта, до момента в който бързо се спуска. Той задържа кацането, спирайки самолета, преди края на 2265-метровата писта да ги настигне.
За съпоставяне, северната писта на Хийтроу е дълга 2902 метра, до момента в който тази на Бирмингам е 3660 метра. Само две самолетни компании летят до интернационалното летище Паро - държавният транспортьор Drukair и частната Bhutan Airlines. В техните редици единствено шепа водачи са сертифицирани да кацат в Паро.
Смята се, че това е най-трудната комерсиална писта в света за кацане, заради рисковата среда, която я заобикаля, и нейния размер.
Летището е на 2224 метра над морското ниво, което наподобява високо, до момента в който не осъзнаете, че върховете към него се простират на съвсем 5500 метра във въздуха.
Пилотите би трябвало да си проправят път през тези каменисти кули и над вълнообразния каменен под изпод, като се издигат и спускат, до момента в който следват долината.
Видеозапис на спускането дава аспект от пилотската кабина на търговски аероплан, до момента в който водач и втори водач се движат по този път. В продължение на повече от две минути те се влачат надолу по долината, като се държат единствено на няколкостотин метра над селата и градовете под тях.
Те вършат това без помощта на радар заради планините, което значи, че за спускането водачите би трябвало да разчитат само на личните си очи, като употребяват научени маркерни точки в пейзажа, оповестява Simple Flying.
Освен пейзажа, който постоянно води до анулация на полети заради образуването на мъгла и облаци, което прави навигацията невъзможна - водачите би трябвало да внимават за комини и електрически кули. Ако времето е положително и методът е сполучлив, капитаните към момента би трябвало да се оправят с неочакваното появяване на пистата.
За разлика от множеството писти за кацане, които разрешават на водачите да изравнят самолета си от няколко благи, тези, които се доближават до Паро, имат единствено секунди, откакто заобиколят ъгъла на планината.
Във видеото водачът може да се види по какъв начин обикаля терена вдясно, преди да завърти самолета си наляво, привеждайки го в сходство с асфалта, до момента в който бързо се спуска. Той задържа кацането, спирайки самолета, преди края на 2265-метровата писта да ги настигне.
За съпоставяне, северната писта на Хийтроу е дълга 2902 метра, до момента в който тази на Бирмингам е 3660 метра. Само две самолетни компании летят до интернационалното летище Паро - държавният транспортьор Drukair и частната Bhutan Airlines. В техните редици единствено шепа водачи са сертифицирани да кацат в Паро.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ