Да си беден излиза скъпо
На входната врата на постройката, в която живеете, някой е сложил лист хартия с размер А4. Той ви осведоми, че във вторник, 21-и, сред 12 и 15 часа ще бъдете посетени от “Софийска вода ”. При неприятен шанс пътуването ви от работа до дома и отново назад може да значи, че ще изгубите 4 работни часа – т.е. половин работен ден. Всяка година в България се губят стотици хиляди работни часове, с цел да могат фирмите и някой, който не ни е толкоз нужен, да си свърши работата.
Това, несъмнено, е единствено един дребен образец за система, която ни губи времето – а в случай че прибавим контактите с управляващите, визитите на пощенските клонове, ужасната инфраструктура, загубата на два дни, в случай че сте изгубили шофьорската си брошура, реденето на опашка, с цел да си получите заплатата, и след това на друга, с цел да си платите сметките...Ако някой локален икономист пресметна най-малко част от изгубеното време и парите, които то ни коства, имам вяра, че резултатът ще е доста забавен. Или по-вероятно – доста плашещ.
Помолиха ме да сравня и вероятно да посочи някои разлики сред една страна като Швеция, откъдето в действителност пристигам аз, и България. Текстът, несъмнено, въобще не е теоретичен – само че мисля, че моите образци демонстрират една тъжна остаряла истина, която гласи, че да си безпаричен излиза скъпо. Инвестициите, които пестят пари и време, костват пари. Което ни води до идната тъжна истина – с цел да забогатееш, трябват пари.
Първото нещо, което виждаме, е, че в Швеция съвсем всичко е направено по този начин, че да бъде елементарно и дейно за жителите. Разбира се, това не е станало, тъй като някой политик или власт желаят да бъдат положителни с нас. Те обаче са пресметнали разноските, както и какво печелим, в случай че понижим загубата на време колкото се може повече. Загубата на време постоянно е загуба на пари. А загубата на време има доста лица. Едно транспарантно общество с минимална администрация е освен по-ефективно и затова стопански по-успешно, само че и постоянно по-добро място за хората, които живеят в него. (продължава на идната страница)
Това, несъмнено, е единствено един дребен образец за система, която ни губи времето – а в случай че прибавим контактите с управляващите, визитите на пощенските клонове, ужасната инфраструктура, загубата на два дни, в случай че сте изгубили шофьорската си брошура, реденето на опашка, с цел да си получите заплатата, и след това на друга, с цел да си платите сметките...Ако някой локален икономист пресметна най-малко част от изгубеното време и парите, които то ни коства, имам вяра, че резултатът ще е доста забавен. Или по-вероятно – доста плашещ.
Помолиха ме да сравня и вероятно да посочи някои разлики сред една страна като Швеция, откъдето в действителност пристигам аз, и България. Текстът, несъмнено, въобще не е теоретичен – само че мисля, че моите образци демонстрират една тъжна остаряла истина, която гласи, че да си безпаричен излиза скъпо. Инвестициите, които пестят пари и време, костват пари. Което ни води до идната тъжна истина – с цел да забогатееш, трябват пари.
Първото нещо, което виждаме, е, че в Швеция съвсем всичко е направено по този начин, че да бъде елементарно и дейно за жителите. Разбира се, това не е станало, тъй като някой политик или власт желаят да бъдат положителни с нас. Те обаче са пресметнали разноските, както и какво печелим, в случай че понижим загубата на време колкото се може повече. Загубата на време постоянно е загуба на пари. А загубата на време има доста лица. Едно транспарантно общество с минимална администрация е освен по-ефективно и затова стопански по-успешно, само че и постоянно по-добро място за хората, които живеят в него. (продължава на идната страница)
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ