В Куба доларът е цар, стига да го имаш
На входа на всеки магазин в Куба може да се види едно и също известие: "Конвертируеми песос (кубинско конвертируемо песо или CUC) не се одобряват ". С наближаването на крайния период, когато би трябвало да остане една-единствена валута, всички на острова желаят долари, само че първо би трябвало да ги намерят.
"Ако от 11 милиона поданици, да вземем за пример, 1 милион могат да купуват в долари, тогава какво става с останалите? Аз нямам семейство в чужбина ", с цел да ми изпращат скъпоценните зелени банкноти, недоволства 31-годишният Алексис Родригес, до момента в който чака на опашка да си купи кафе с CUC на пазар в Хавана, където към момента одобряват тази валута.
От 1994 година кубинците жонглират сред CUC, което е вързано към $, и кубинското песо (CUP), което коства 24 пъти по-малко. Скоро първото ще бъде отстранено, а за второто има риск от мощно обезценяване и по тази причина кубинците се обръщат към трета валута, която наподобява по-надеждна и това е щатският $.
Останал без туристи поради пандемията от новия ковид и отслабен от американските наказания, островът, който се ръководен от комунистическата партия от 1959 година, има потребност от валута повече от всеки път.
Куба внася 80% от стоките, които използва, а няколко доларови банкноти са можели да вкарат човек в пандиза до 1993 година. След това щатската валута циркулираше свободно в Куба до 2004-а и в този момент доларът направи огромното си завръщане.
В някои супермаркети и магазини за домашен уреди и авточасти, хората към този момент могат да пазарят единствено в щатска валута и с банкова карта по открита локална сметка за задачата.
Нищо чудно
Така кубинското държавно управление получава в последна сметка валутата, изхарчена през тези сметки, които някои кубинци зареждат с долари, преведени от техните фамилии в чужбина. Мнозинството локални поданици обаче са принудени да търсят щатската валута на острова.
Да намерите долари в банката или в обменно бюро? Невъзможна задача. Единственото решение: черният пазар, на който търсенето увеличи курса му до 1,50 CUC - много над формалния курс от 1 CUC.
Централната банка отхвърли слуха, че CUC ще бъдат извадени от обращение още през октомври, само че привлекателността на $ остава мощна, защото мнозина кубинци, които получават месечна заплата, еквивалентна на 40 $, в CUP, откриват, че магазините, където се заплаща в долари, са по-добре снабдени.
Но на фона на повсеместния дефицит на артикули, в това няма нищо чудно. Именно това удостоверява и Ниурка Ромеро, 50-годишна стопанка, на излизане от един от тези съвременни магазини.
"Не си купих съвсем нищо, а похарчих 30,90 $ - доста е скъпо ", въздъхва тя, показвайки в кошницата си 10 дребни бутилки с плодов сок, пета пакета спагети и пет кутии доматено пюре.
За Павел Видал, кубински икономист от университета "Хавериана " в Кали, Колумбия, тази повторна доларизация на стопанската система преди всичко е самопризнание на управляващите, че са се провалили, и е последица от "непълните и много под упованията " промени.
"Най-лошият вероятен миг "
Вместо да изчака идеалния миг, с цел да остави в обращение една-единствена парична единица - най-необходимата промяна съгласно специалисти - държавното управление, притиснато от събитията, ще направи това в "най-лошия вероятен миг ", акцентира Видал, със "значителна намаление на формалния обменен курс ".
Когато разгласи отварянето на магазините, където разплащането става с долари, министърът на стопанската система Алехандро Хил даде обещание да не се стига до "икономически апартейд " и изясни, че задачата е да бъде задоволено търсенето от прослойката от популацията с най-голяма покупателна дарба.
Соила Родригес, 75-годишна жена, която получава месечна пенсия от 280 CUP (12 долара), явно не е част от тази от класа. Тя към този момент единствено може да се надява нейната внучка да й превежда долари от Съединените щати.
"Ако тя ми прати пари, аз няма да ги сменя (в CUC), ще отида в Мирамар (квартал с доларови магазини), и даже единствено за 30 или 40 (долара), ще мога да си купя няколко дребни неща ", стартира да мечтае старата жена.
Независимо какво е валутата, едно нещо не се трансформира във всекидневието на кубинците: дългите опашки, на които чакат.
"Тук съм от 5.15 ч., в този момент е 11.30 ч., само че към този момент затварят магазина и ще би трябвало да се върна на следващия ден, с цел да си купя моето кафе ", оплаква се Магалис, 52-годишна учителка.
Според нея държавното управление не прави задоволително, с цел да ограничи опашките през интервала на пандемия. "Ако Ел Команданте Фидел Кастро (починал през 2016 г.) още беше жив, той щеше да направи нещо хубаво за народа ", уверена е тя.
"Ако от 11 милиона поданици, да вземем за пример, 1 милион могат да купуват в долари, тогава какво става с останалите? Аз нямам семейство в чужбина ", с цел да ми изпращат скъпоценните зелени банкноти, недоволства 31-годишният Алексис Родригес, до момента в който чака на опашка да си купи кафе с CUC на пазар в Хавана, където към момента одобряват тази валута.
От 1994 година кубинците жонглират сред CUC, което е вързано към $, и кубинското песо (CUP), което коства 24 пъти по-малко. Скоро първото ще бъде отстранено, а за второто има риск от мощно обезценяване и по тази причина кубинците се обръщат към трета валута, която наподобява по-надеждна и това е щатският $.
Останал без туристи поради пандемията от новия ковид и отслабен от американските наказания, островът, който се ръководен от комунистическата партия от 1959 година, има потребност от валута повече от всеки път.
Куба внася 80% от стоките, които използва, а няколко доларови банкноти са можели да вкарат човек в пандиза до 1993 година. След това щатската валута циркулираше свободно в Куба до 2004-а и в този момент доларът направи огромното си завръщане.
В някои супермаркети и магазини за домашен уреди и авточасти, хората към този момент могат да пазарят единствено в щатска валута и с банкова карта по открита локална сметка за задачата.
Нищо чудно
Така кубинското държавно управление получава в последна сметка валутата, изхарчена през тези сметки, които някои кубинци зареждат с долари, преведени от техните фамилии в чужбина. Мнозинството локални поданици обаче са принудени да търсят щатската валута на острова.
Да намерите долари в банката или в обменно бюро? Невъзможна задача. Единственото решение: черният пазар, на който търсенето увеличи курса му до 1,50 CUC - много над формалния курс от 1 CUC.
Централната банка отхвърли слуха, че CUC ще бъдат извадени от обращение още през октомври, само че привлекателността на $ остава мощна, защото мнозина кубинци, които получават месечна заплата, еквивалентна на 40 $, в CUP, откриват, че магазините, където се заплаща в долари, са по-добре снабдени.
Но на фона на повсеместния дефицит на артикули, в това няма нищо чудно. Именно това удостоверява и Ниурка Ромеро, 50-годишна стопанка, на излизане от един от тези съвременни магазини.
"Не си купих съвсем нищо, а похарчих 30,90 $ - доста е скъпо ", въздъхва тя, показвайки в кошницата си 10 дребни бутилки с плодов сок, пета пакета спагети и пет кутии доматено пюре.
За Павел Видал, кубински икономист от университета "Хавериана " в Кали, Колумбия, тази повторна доларизация на стопанската система преди всичко е самопризнание на управляващите, че са се провалили, и е последица от "непълните и много под упованията " промени.
"Най-лошият вероятен миг "
Вместо да изчака идеалния миг, с цел да остави в обращение една-единствена парична единица - най-необходимата промяна съгласно специалисти - държавното управление, притиснато от събитията, ще направи това в "най-лошия вероятен миг ", акцентира Видал, със "значителна намаление на формалния обменен курс ".
Когато разгласи отварянето на магазините, където разплащането става с долари, министърът на стопанската система Алехандро Хил даде обещание да не се стига до "икономически апартейд " и изясни, че задачата е да бъде задоволено търсенето от прослойката от популацията с най-голяма покупателна дарба.
Соила Родригес, 75-годишна жена, която получава месечна пенсия от 280 CUP (12 долара), явно не е част от тази от класа. Тя към този момент единствено може да се надява нейната внучка да й превежда долари от Съединените щати.
"Ако тя ми прати пари, аз няма да ги сменя (в CUC), ще отида в Мирамар (квартал с доларови магазини), и даже единствено за 30 или 40 (долара), ще мога да си купя няколко дребни неща ", стартира да мечтае старата жена.
Независимо какво е валутата, едно нещо не се трансформира във всекидневието на кубинците: дългите опашки, на които чакат.
"Тук съм от 5.15 ч., в този момент е 11.30 ч., само че към този момент затварят магазина и ще би трябвало да се върна на следващия ден, с цел да си купя моето кафе ", оплаква се Магалис, 52-годишна учителка.
Според нея държавното управление не прави задоволително, с цел да ограничи опашките през интервала на пандемия. "Ако Ел Команданте Фидел Кастро (починал през 2016 г.) още беше жив, той щеше да направи нещо хубаво за народа ", уверена е тя.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ