Олигархията на входа и на изхода на "новините"
На входа и на изхода. Това е схемата, с която задкулисието в страната първо ошушка до последната стотинка държавните предприятия в края на предишния век, след което ги приватизира за един лев/долар при кабинета „ Костов “. Идеолози на първия етап от бандитското плячкосване бяха Червения капиталист Луканов и кликата към него. Реализатор на втория бе най-верният почитател на Андрей Карлович – Драгалевския лаборант Иван Костов, написа " Монитор ".
А от цялата обикновена по своята същина скица, при която едни и същи сенчести фигури хем доставяха суровините на съответните предприятия на повишени цени, хем по-късно изкупуваха продукцията им на занижени, а най-после ги прибраха за жълти стотинки, се облажиха и хищните лъвчета към тях. За ден те от розовобузести меринджеи се трансфораха в милионери с помощта на великодушните дарове от Командира. Като да вземем за пример да получиш единственото на Балканите дружество за рандеман на каолин или пък фармацевтичната перла на комунистическа България за цена, по-ниска от стоката им на склад но разградския агнешки принц Иво Прокопиев и фармацевтичния необут Огнян Донев. Както и да ти връчат в ръцете златния късмет да газифицираш от позицията на монополист всички семейства в страната (Газовия барон Сашо Дончев) или пък банка, милиардите, от която да източиш през няколко дузини кухи компании (Българския Мадоф Цветан Василев).
Сега същите тези, родени от бандитските времена на Командира и натрупали благосъстоянието си, бъркайки в джоба на всички нас,
се пробват по идентично нагла скица
да узурпират и публичното мнение
и да откраднат демокрацията ни, пробвайки се да я заместят с менте. Родено от основаната от тях Фабрика за подправени вести. Целта, несъмнено, е да могат отново да ни ограбват – опция, която им бе отнета през последните години.
Схемата, по която работи манифактурата за неистини, учредена върху гръбнака на Иво-прокопиевия „ Капитал “ и „ Медиапул “ на говорителката на кабинета „ Костов “ Стояна Георгиева, и подпомагана от изданията, финансирани от ортаците на разградския агнешки принц – Сашо Дончев (в. „ Сега “), Огнян Донев (списание и уебсайт „ Клуб З “) и Цветан Василев (Фрогнюз на сътрудника от Държавна сигурност Академик, „ Трансмедия “ и публицистиката на телевизия BiT), както и уеб сайтът за рекет на кметове „ Бивол “, е същата, по която беше разграбена стопанската система ни. Едни и същи хора стоят на входа и на изхода на така наречен „ вести “, продуцирани от фабриката. Просто представителите са разнообразни, само че все свързани с тях.
На входа на фабриката е люпилнята на фрагменти или другояче казано – на бъдещи представители. Докато в предишното тази роля е изпълнявана основно от тарторите на Неправителствени организации бранша у нас – тримата тенори на кръга към Командира - Иван Кръстев, Огнян Минчев и Красен Станчев, барда Евгений Дайнов и още неколцина като грантаджийското семейство Даниел и Ружа Смилови, Александър Кашъмов и Михаил Екимджиев да вземем за пример, то за потребностите на имитацията на плурализъм, на който разчита манифактурата за неистини,
в люпилня са превърнати
медиите на Иво Прокопиев.
Това са изданията на кръга „ Капитал “, излизащи под марката на „ Икономедиа “ и „ Медиапул “, което от години насам е директно обвързвано и хоствано от сървърите на същата тази група.
Въпросните медии действително са дали на фабриката голяма част от актуалните й представители, като най-верните фрагменти на менторите на манифактурата се развиват по две посоки. Едното е Неправителствени организации секторът, захранен с дузини кореспонденти, минали през „ Дневник “, „ Капитал “ и „ Медиапул “. Второто направление е медийното, само че фрагментите към този момент се изживяват като създатели и на други болтчета от фабриката – присъдружните на „ Капитал “ издания.
Много постоянно бройлерите на фабриката
съвместяват и двете функции –
и на представители на Неправителствени организации бранша, и на публицисти. Най-добре този феномен се вижда в българския клон на Асоциацията на европейските публицисти, формиран точно от кореспонденти от тези медии и основно от „ Икономедиа “, само че може да бъде проследен и в организациите на зелените и така наречен благотворителни НПО-та, основани под егидата на Прокопиев, а също и в политическите обединения, основани от задкулисието. В момента те се подвизават под псевдонима Петте десни партии, а в действителност са съюз на изританите от гласоподавателите неудачници от парламентарния избор напролет на предходната година – спонсорираната от Прокопиев, Василев и Дончев групировка на проваления правосъден министър Христо Иванов - „ Да, България “, „ Зелените “, ДЕОС, Български земеделски народен съюз и ДСБ.
Сред най-ярките образци за съвместителство на журналистическа с Неправителствени организации роля са Иван Бедров, който е някогашен кадър на неуспялата телевизия на Прокопиев Re:TV и закрития „ Капитал daily “, а сега създател на Клуб З на Огнян Донев и на българската секция на „ Дойче веле “, подвизавал се и в настоятелството на Институт „ Отворено общество “. А също и Николай Стайков – някогашен кадър на „ Капитал “ и сегашно лице на поувехналата „ Протестна мрежа “ и рециклираният вид на НПО-то - „ Антикорупционен фонд “.
Веднъж основана люпилнята, а
бройлерите пуснати да се образоват на
основаване и преповтаряне на опорни точки,
идва вторият стадий – кръгли маси. На тях опорните точки се споделят на глас без да е нужно да се дават доказателства. Целта е така наречен полемика да влезе в отчет. За предпочитане на непознато Неправителствени организации, с цел да бъде с по-голяма тежест. След това житейският път на отчета с опорните точки продължава също по две посоки.
Единият вид е опорките, към този момент препрани през имиджа на непознатото Неправителствени организации, да бъдат представени от публицисти, свързани с фабриката за подправени вести, само че работещи за непознати медии. След което същите тези публицисти да се самоцитират в българските медии. Случаите са безчет, само че най-добре се виждат в съдействието сред „ Медиапул “, чийто ръководещ редактор и съучастник на Стояна Георгиева – Ясен Бояджиев, и българската секция на Дойче веле, чийто постоянен създател е той. Веднъж пуснати публикациите му в „ Дойче веле “, те незабавно са препечатвани и в „ Медиапул “. И противоположното. Същото се прави и с творенията на Александър Андреев от българската секция на „ Дойче веле “, чиито мисли постоянно се подвизават и по онлайн страниците на „ Медиапул “ и „ Клуб З “. За да върне услугата, той също толкоз постоянно употребява за създател освен Бояджиев, само че и различен кадър на „ Медиапул “ - Полина Паунова, а и Иван Бедров от „ Клуб З “. Така осведомителният поток в трите медии извънредно постоянно се припокрива, а заглавните им страници се оказват дело на един и същи човек от редиците на
тези същински стахановци
на фабриката за подправени вести.
Другият вероятен вид за ретранслиране на опорките от кръглите маси, препрани през отчети на НПО-та, е те да бъдат представени напряко, а не опосредствано от българските болтчета от манифактурата за неистини. Така цикълът се затваря.
Цялата тази скица за окупиране на входа и на изхода на „ новинарския поток “ в страната лъсва в цялостния си искра първо на доктрина в стенограмите от АРГО-гейт, а преди няколко месеца и на процедура.
През ноември 2017 година „ Фрогнюз “, а след това и останалите БГ болтчета в манифактурата, цитират публикация на другояче авторитетното публично радио, финансирано с парите на френските данъкоплатци – Радио франс интернасионал (РФИ), стъпваща на отчет на интернационалното Неправителствени организации IREX, правещо всяка година доклади за медийната независимост в страните по света. При разплитане на схемата обаче се оказва, че отчетът на IREX за 2017 година в частта си за България е дело на BTC Промедия, в чието настоятелство е някогашната говорителка на „ Овергаз “ на Сашо Дончев Нери Терзиева. Самият отчет пък е основан не на данни, а безусловно на голословни изказвания в жанр „ една жена споделила “, направени на полемика през декември 2016 година, проведена от BTC Промедия със особено защити панелисти. Сред тях предстоящо са главните лица на фабриката за подправени вести – Стояна Георгиева и Ясен Бояджиев от „ Медиапул “, блогърът Иво Инджев, представител на „ Капитал “ и българския клон на Асоциацията на европейските публицисти, основан от фрагменти на Прокопиев и обвързвана като с пъпна шнур с кръга „ Капитал “. Именно на техни изказвания се основават и главните тези в материала на британската секция на РФИ. Там обаче, несъмнено, са представени не те, а мислите им, препрани посредством отчета на IREX. Веднъж минали през пералнята, те отиват към непозната медия и по-конкретно към тъкмо избран неин създател, вербуван за задачите на манифактурата, а оттова към този момент кацат в родния новинарски поток през другите болтчета от системата.
Ако се чудите по какъв начин е обезпечен ефирът на авторитетно радио като РФИ, то обяснението също се крие във фабриката. Един от основните й „ герои “ - някогашният претендент за евродепутат на партия „ Зелените “, ползвател на субсидирано от френската страна обществено жилище в Париж, а другояче изживяващ се като основен редактор на уеб страницата „ Бивол “ Атанас Чобанов,
е съумял да се намърда под маската
на публицист и в борда на OCCRP -
интернационална антикорупционна журналистическа организация и главен сътрудник на основаната също в Париж „ Репортери без граници “. Как е съумял да влезе в управлението на OCCRP към този момент остава загадка, само че поради обстоятелството, че за задграничните публицисти България е не това, което е, а което бива изкарвана от хората, разказващи им за нея, е елементарно обяснимо за какво откогато фабриката вижда в Делян Пеевски и изданията му зложелател №1 за менторите си поради решеността – нашата и на издателя ни, да разобличаваме и закононарушенията, и лъжите им, страната ни е тласкана все по-надолу в класациите за независимост на словото. По-внимателен прочит на разпоредбите за правене на тези ранглисти демонстрира, че те се вършат въз основата на анкети, в които всеки отговарящ дава личното си усещане за нещата. Но да се върнем към материала на РФИ. Авторът на въпросната публикация, която прочее надалеч не инцидентно излиза единствено в британската страница на радиото, е някогашният кадър на различен главен сътрудник на „ Репортери без граници “ - „ Хюман райтс уотч “.
А от цялата обикновена по своята същина скица, при която едни и същи сенчести фигури хем доставяха суровините на съответните предприятия на повишени цени, хем по-късно изкупуваха продукцията им на занижени, а най-после ги прибраха за жълти стотинки, се облажиха и хищните лъвчета към тях. За ден те от розовобузести меринджеи се трансфораха в милионери с помощта на великодушните дарове от Командира. Като да вземем за пример да получиш единственото на Балканите дружество за рандеман на каолин или пък фармацевтичната перла на комунистическа България за цена, по-ниска от стоката им на склад но разградския агнешки принц Иво Прокопиев и фармацевтичния необут Огнян Донев. Както и да ти връчат в ръцете златния късмет да газифицираш от позицията на монополист всички семейства в страната (Газовия барон Сашо Дончев) или пък банка, милиардите, от която да източиш през няколко дузини кухи компании (Българския Мадоф Цветан Василев).
Сега същите тези, родени от бандитските времена на Командира и натрупали благосъстоянието си, бъркайки в джоба на всички нас,
се пробват по идентично нагла скица
да узурпират и публичното мнение
и да откраднат демокрацията ни, пробвайки се да я заместят с менте. Родено от основаната от тях Фабрика за подправени вести. Целта, несъмнено, е да могат отново да ни ограбват – опция, която им бе отнета през последните години.
Схемата, по която работи манифактурата за неистини, учредена върху гръбнака на Иво-прокопиевия „ Капитал “ и „ Медиапул “ на говорителката на кабинета „ Костов “ Стояна Георгиева, и подпомагана от изданията, финансирани от ортаците на разградския агнешки принц – Сашо Дончев (в. „ Сега “), Огнян Донев (списание и уебсайт „ Клуб З “) и Цветан Василев (Фрогнюз на сътрудника от Държавна сигурност Академик, „ Трансмедия “ и публицистиката на телевизия BiT), както и уеб сайтът за рекет на кметове „ Бивол “, е същата, по която беше разграбена стопанската система ни. Едни и същи хора стоят на входа и на изхода на така наречен „ вести “, продуцирани от фабриката. Просто представителите са разнообразни, само че все свързани с тях.
На входа на фабриката е люпилнята на фрагменти или другояче казано – на бъдещи представители. Докато в предишното тази роля е изпълнявана основно от тарторите на Неправителствени организации бранша у нас – тримата тенори на кръга към Командира - Иван Кръстев, Огнян Минчев и Красен Станчев, барда Евгений Дайнов и още неколцина като грантаджийското семейство Даниел и Ружа Смилови, Александър Кашъмов и Михаил Екимджиев да вземем за пример, то за потребностите на имитацията на плурализъм, на който разчита манифактурата за неистини,
в люпилня са превърнати
медиите на Иво Прокопиев.
Това са изданията на кръга „ Капитал “, излизащи под марката на „ Икономедиа “ и „ Медиапул “, което от години насам е директно обвързвано и хоствано от сървърите на същата тази група.
Въпросните медии действително са дали на фабриката голяма част от актуалните й представители, като най-верните фрагменти на менторите на манифактурата се развиват по две посоки. Едното е Неправителствени организации секторът, захранен с дузини кореспонденти, минали през „ Дневник “, „ Капитал “ и „ Медиапул “. Второто направление е медийното, само че фрагментите към този момент се изживяват като създатели и на други болтчета от фабриката – присъдружните на „ Капитал “ издания.
Много постоянно бройлерите на фабриката
съвместяват и двете функции –
и на представители на Неправителствени организации бранша, и на публицисти. Най-добре този феномен се вижда в българския клон на Асоциацията на европейските публицисти, формиран точно от кореспонденти от тези медии и основно от „ Икономедиа “, само че може да бъде проследен и в организациите на зелените и така наречен благотворителни НПО-та, основани под егидата на Прокопиев, а също и в политическите обединения, основани от задкулисието. В момента те се подвизават под псевдонима Петте десни партии, а в действителност са съюз на изританите от гласоподавателите неудачници от парламентарния избор напролет на предходната година – спонсорираната от Прокопиев, Василев и Дончев групировка на проваления правосъден министър Христо Иванов - „ Да, България “, „ Зелените “, ДЕОС, Български земеделски народен съюз и ДСБ.
Сред най-ярките образци за съвместителство на журналистическа с Неправителствени организации роля са Иван Бедров, който е някогашен кадър на неуспялата телевизия на Прокопиев Re:TV и закрития „ Капитал daily “, а сега създател на Клуб З на Огнян Донев и на българската секция на „ Дойче веле “, подвизавал се и в настоятелството на Институт „ Отворено общество “. А също и Николай Стайков – някогашен кадър на „ Капитал “ и сегашно лице на поувехналата „ Протестна мрежа “ и рециклираният вид на НПО-то - „ Антикорупционен фонд “.
Веднъж основана люпилнята, а
бройлерите пуснати да се образоват на
основаване и преповтаряне на опорни точки,
идва вторият стадий – кръгли маси. На тях опорните точки се споделят на глас без да е нужно да се дават доказателства. Целта е така наречен полемика да влезе в отчет. За предпочитане на непознато Неправителствени организации, с цел да бъде с по-голяма тежест. След това житейският път на отчета с опорните точки продължава също по две посоки.
Единият вид е опорките, към този момент препрани през имиджа на непознатото Неправителствени организации, да бъдат представени от публицисти, свързани с фабриката за подправени вести, само че работещи за непознати медии. След което същите тези публицисти да се самоцитират в българските медии. Случаите са безчет, само че най-добре се виждат в съдействието сред „ Медиапул “, чийто ръководещ редактор и съучастник на Стояна Георгиева – Ясен Бояджиев, и българската секция на Дойче веле, чийто постоянен създател е той. Веднъж пуснати публикациите му в „ Дойче веле “, те незабавно са препечатвани и в „ Медиапул “. И противоположното. Същото се прави и с творенията на Александър Андреев от българската секция на „ Дойче веле “, чиито мисли постоянно се подвизават и по онлайн страниците на „ Медиапул “ и „ Клуб З “. За да върне услугата, той също толкоз постоянно употребява за създател освен Бояджиев, само че и различен кадър на „ Медиапул “ - Полина Паунова, а и Иван Бедров от „ Клуб З “. Така осведомителният поток в трите медии извънредно постоянно се припокрива, а заглавните им страници се оказват дело на един и същи човек от редиците на
тези същински стахановци
на фабриката за подправени вести.
Другият вероятен вид за ретранслиране на опорките от кръглите маси, препрани през отчети на НПО-та, е те да бъдат представени напряко, а не опосредствано от българските болтчета от манифактурата за неистини. Така цикълът се затваря.
Цялата тази скица за окупиране на входа и на изхода на „ новинарския поток “ в страната лъсва в цялостния си искра първо на доктрина в стенограмите от АРГО-гейт, а преди няколко месеца и на процедура.
През ноември 2017 година „ Фрогнюз “, а след това и останалите БГ болтчета в манифактурата, цитират публикация на другояче авторитетното публично радио, финансирано с парите на френските данъкоплатци – Радио франс интернасионал (РФИ), стъпваща на отчет на интернационалното Неправителствени организации IREX, правещо всяка година доклади за медийната независимост в страните по света. При разплитане на схемата обаче се оказва, че отчетът на IREX за 2017 година в частта си за България е дело на BTC Промедия, в чието настоятелство е някогашната говорителка на „ Овергаз “ на Сашо Дончев Нери Терзиева. Самият отчет пък е основан не на данни, а безусловно на голословни изказвания в жанр „ една жена споделила “, направени на полемика през декември 2016 година, проведена от BTC Промедия със особено защити панелисти. Сред тях предстоящо са главните лица на фабриката за подправени вести – Стояна Георгиева и Ясен Бояджиев от „ Медиапул “, блогърът Иво Инджев, представител на „ Капитал “ и българския клон на Асоциацията на европейските публицисти, основан от фрагменти на Прокопиев и обвързвана като с пъпна шнур с кръга „ Капитал “. Именно на техни изказвания се основават и главните тези в материала на британската секция на РФИ. Там обаче, несъмнено, са представени не те, а мислите им, препрани посредством отчета на IREX. Веднъж минали през пералнята, те отиват към непозната медия и по-конкретно към тъкмо избран неин създател, вербуван за задачите на манифактурата, а оттова към този момент кацат в родния новинарски поток през другите болтчета от системата.
Ако се чудите по какъв начин е обезпечен ефирът на авторитетно радио като РФИ, то обяснението също се крие във фабриката. Един от основните й „ герои “ - някогашният претендент за евродепутат на партия „ Зелените “, ползвател на субсидирано от френската страна обществено жилище в Париж, а другояче изживяващ се като основен редактор на уеб страницата „ Бивол “ Атанас Чобанов,
е съумял да се намърда под маската
на публицист и в борда на OCCRP -
интернационална антикорупционна журналистическа организация и главен сътрудник на основаната също в Париж „ Репортери без граници “. Как е съумял да влезе в управлението на OCCRP към този момент остава загадка, само че поради обстоятелството, че за задграничните публицисти България е не това, което е, а което бива изкарвана от хората, разказващи им за нея, е елементарно обяснимо за какво откогато фабриката вижда в Делян Пеевски и изданията му зложелател №1 за менторите си поради решеността – нашата и на издателя ни, да разобличаваме и закононарушенията, и лъжите им, страната ни е тласкана все по-надолу в класациите за независимост на словото. По-внимателен прочит на разпоредбите за правене на тези ранглисти демонстрира, че те се вършат въз основата на анкети, в които всеки отговарящ дава личното си усещане за нещата. Но да се върнем към материала на РФИ. Авторът на въпросната публикация, която прочее надалеч не инцидентно излиза единствено в британската страница на радиото, е някогашният кадър на различен главен сътрудник на „ Репортери без граници “ - „ Хюман райтс уотч “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ