На Велика сряда отишъл в джамията Св. София (Ахмат паша),

На Велика сряда отишъл в джамията " Св. София " (Ахмат паша), гдето живеел мохамеданският преподавател с учениците си. Никита срещнал един сакат възпитаник и го посъветвал да одобри християнско кръщение, в случай че желае да се оправи от куцането. Той отишъл и предал това на своя преподавател, а учителят повикал при себе си преподобния и се почнал диалог. Св. Никита дръзновено изповядал Христа като извор на излекуване, телесно здраве и постоянно избавление. Междувременно учителят скрито изпратил собствен човек до шефа на града със известие да дойдат и да задържат под стража изповедника. И фактически, той бил хвърлен в тюрма.

На следния ден, Велики четвъртък, градският бей уредил диспут-спор сред преподобни Никита и най-силния тяхен законоучител в наличието на всички локални знатни и образовани ревнители на мохамеданството. Спорът траял много за посрамяване на мохамеданите, за които изходът от сходни усложнения всеки път бил да бъде запитан подсъдимия за Мохамеда. Св. Никита искрено споделил: " Аз смятам Мохамеда за лъжец и за сетивен демон "!

След това за съдиите било елементарно да формулират обвиняването си: похулил Мохамеда и проповядвал християнство на мохамеданите! Изповедникът отново бил хвърлен в пандиза, гдето го подложили на страшни мъчения: тъмничният жандарм дълго държал горяща свещ под ноздрите му, на главата му надявали нагорещен стоманен венец, забивали игли под ноктите на пръстите му, окачвали го за нозете с главата надолу и горили тялото му. Вечерта на Великата събота – 4 април 1808 година – той бил наказан на гибел и същия ден го обесили. Мъченикът изискал амнистия от всички и всички дал прошка.

Тялото му било оставено три дни да виси на бесилката, само че то по никакъв начин не се изменило и през всичкото време било обърнато с лице към изток. На третия ден на Великден протекла кръв от огромния пръст на дясната нога и текла през целия ден. Християните я събирали дружно с земната пръст за благословение. Същия ден вечерта беят разрешил на християните да снемат тялото и те го погребали зад църквата " Св. Николай ". Мнозина виждали светлина над бесилката, преди да бъде снет свещеномъченикът. Един търговец не желал да го уважава като страдалец, тъй като той самичък си навлякъл изтезание. Но насъне чул глас от иконата на Спасителя: " Вярвай без да се съмняваш, че Никита е същински Мой страдалец "!