На възрастен човек са необходими между 8 и 9 часа

На възрастен човек са нужни сред 8 и 9 часа сън. Съвременният европеец не си доспива, от ден на ден ограбваме от съня си. Това сподели доцент Красимир Ранков – началник Катедра " Физиология и биохимия “ към Национална спортна академия, експерт по медицина на съня, в предаването " Утрото на фокус “ .  

Причините за неналичието на задоволително сън могат да се търсят в няколко направления. Наред със напрежението и грижите, една от главните аргументи е развъждането на дребни деца.

" Малките деца са един огромен апаш на сън. Всеки млад родител го е претърпял. Грижите към тях могат да лишават доста от часовете сън на единия или и на двамата родители. Друг любопитен апаш на сън са домашните любимци. Не е редно да се позволяват на леглото, защото смущават съня на стопаните си “, изясни доцент Ранков.

Работата на смени пък не разрешава на хората да изградят задоволително постоянен динамичен стандарт, който да обезпечава задоволително часове сън.

" При тях сънят може да пострада като часове, само че и като качеството “, съобщи експертът.

Някои хронични болести също могат да смутят съня ни, както и някои лекарства, взимани нескончаем интервал от време, добави доцент Ранков.

Необходимите часове сън за един възрастен са сред 8 и 9, а за младежите – сред 9 и 11 часа.

Освен количествени, сънят има и качествени характерности.

" От една страна това е времето, в което се вкарваме в сън, т.е. за какъв брой време заспиваме. Нормално е един възрастен здрав човек да заспива за към 15-20 минути. Ако заспива прекомерно бързо или по-бавно, значи нещо не е наред с инициацията на съня. Другото е самата консистентност на съня, т.е. до каква степен този сън е фрагментиран. Съветвам да се обърне внимание и на края на съня. Нормално е да имаме сънна инерция, не би трябвало се плашим от нея. При естествени условия е обикновено тя да продължи половин час, само че при някои хора тя може да продължи и до два часа “, изясни доцент Ранков.

Хората попадат в три хронотипа съгласно естествената им податливост да лягат или стават в несъмнено време.

" Тези, които се срещат най-често, са така наречен " гълъби “ или " колибри “. Те лягат към 22.00-23.00 часа и стават към 6.00-7.00 часа, с което си набират нужните 8 часа. " Чучулигите “ са хора, които са склонни да стават доста рано, само че за сметка на това им се приспива много рано. На другия край са така наречен " сови “, които са склонни да лягат доста късно и би трябвало да спят до 7.00-8.00 часа, с цел да се усещат отпочинали, когато се разсънят. Добре е човек да знае към кой вид принадлежи и да се придържа към часовете на лягане и ставане, към които има естествена податливост “, изясни експертът по медицина на съня.

Следобедният сън оказва помощ значително да се наваксат нощните сънни дефицити. " Той е част от нашата биоритмика и демонстрира, че хората, като множеството бозайници, имат двуфазен сън “, разясни доцент Ранков.

По думите му хората мъчно разпознават проблемите със съня. Различните типове разстройства на съня и бодърстването могат да бъдат остри или хронични. " Когато проблемите са остри, ние ги усещаме доста рано.

Проблем поражда при хроничните болести, тъй като те стартират постепенно, тайно, без ясно изразена симптоматика. Тогава това, на което можем да разчитаме, са алармиращите сигнали, които ще получим от колегата в спалнята – примерно че стопираме да дишаме по време на сън, както е при обструктивната сънна апнея, или че доста се въртим без да го осъзнаваме, че се постанова доста пъти да ни будят заран. Добре е да се обърне внимание на тези сигнали, изключително в случай че се случват в продължение на три месеца “, предизвести доцент Ранков.

Екраните пречат на качествения сън, защото синята светлина пречи на производството на мелатонин в мозъка, добави експертът.