Силвия Гарванска, РИМ-Враца: На Васильовден се е изпълнявал момински ритуал за гадаене
На Васильовден във Врачанско се е изпълнявал моминския обред за гадаене за сватба „ Бръшленкъо “, сподели Силвия Гарванска - организатор в отдел „ Етнография “ в Регионален исторически музей – Враца. Тя уточни, че през нощта преди Васильовден в менче са накисвани китки от бръшлян и дрянови пръчки, които момите правели и наричали за либето или за Богородица. Цяла нощ водата с китките стояла под луната или по плодно дърво, а на идващия ден се изпълнявал ритуалът.
„ През деня на Васильовден вързаните с червен конец и белязани с пръстенче китки се вадели от водата от стара жена. По информатори се употребили някои от тези изрази: „ момичето, което си познае китката, ще се омъжи за човек, който на стол седи, книга написа “ (учен, учител) или „ ясно небе, сини звезди “ (хубавец, синеок, красавец) или „ през дол бяга, цървул стяга “ (хайдутин). Имало и занимателни наричания като „ зряла дюля, та презряла.. “ (ще се омъжи остаряла мома) “, описа Силвия Гарванска. По думите й ритуалът се изпълнявал в Челопек, Паволче, Зверино.
Гарванска описа, че на Васильовден трапезата е блажна. „ Ако на бъдни вечер сме имали пълнени чушки с фасул, които символизират фамилията, скупчено в чушката с фасул, тук имаме пълнени сърми – ориза, който също е събран в сърмата. Така да е събрано и фамилията в годината. Да не му хрумне на момъка да върви да си търси мома през две-три села, а да си остане тук. Това е символиката на тези храни. Задължително имаме пача, мръвки от прасето, което е заклано “, добави тя. В района преди години сурвакарите първо сурвакали водата, сподели Гарванска. Тя добави, че сурвакарите са били най-вече момчета и минавали първо да благословят водоизточника – чешма, река, извор. Защото се вярвало, че водата ни свързва с другия свят, сподели Гарванска. Освен че е мост сред световете, предците ни вярвали, че е връзката с умрелите ни прадеди, добави етнографът. Има още вярвания, че нощно време самодиви, змейове, създания пазят водоизточниците, по тази причина и през нощта не трябва да се върви да се налива вода.
На първи януари след сурвакането на водата, се благославя най-възрастният член на фамилията, животните и даже и къщата, добави Гарванска. По думите й се вярвало, че дрянът е най-жизненото, жилавото и крепко дърво. То е първото, което дава цвят и е знак на пролетта. „ Когато се удря всеки член на фамилията със сурвачката, се има вяра, че виталната мощ на дървото се предава на индивида. Изричайки и обредните слова, този човек ще е здрав през цялата година “, добави Гарванска.
Тя описа, че сурвачката, в случай че е от този планински регион, ще има повече вълна на нея, алена ябълка, чушка, чесън, червен конец, в случай че е от равнинен регион, ще е украсена и с житен клас. „ Предците ни са вярвали, че аленият цвят ни пази от заболявания, несгоди, уроки. Дряновата пръчка се е украсявала с всички вълшебен знаци на плодородието и отбраната и това я прави още по магична “, добави Гарванска.
В община Враца 294 души с името Васил имат имен ден през днешния ден. Дамите, именовани Василка са 103, а с името Васка са пет дами, показаха от общинска администрация.
„ През деня на Васильовден вързаните с червен конец и белязани с пръстенче китки се вадели от водата от стара жена. По информатори се употребили някои от тези изрази: „ момичето, което си познае китката, ще се омъжи за човек, който на стол седи, книга написа “ (учен, учител) или „ ясно небе, сини звезди “ (хубавец, синеок, красавец) или „ през дол бяга, цървул стяга “ (хайдутин). Имало и занимателни наричания като „ зряла дюля, та презряла.. “ (ще се омъжи остаряла мома) “, описа Силвия Гарванска. По думите й ритуалът се изпълнявал в Челопек, Паволче, Зверино.
Гарванска описа, че на Васильовден трапезата е блажна. „ Ако на бъдни вечер сме имали пълнени чушки с фасул, които символизират фамилията, скупчено в чушката с фасул, тук имаме пълнени сърми – ориза, който също е събран в сърмата. Така да е събрано и фамилията в годината. Да не му хрумне на момъка да върви да си търси мома през две-три села, а да си остане тук. Това е символиката на тези храни. Задължително имаме пача, мръвки от прасето, което е заклано “, добави тя. В района преди години сурвакарите първо сурвакали водата, сподели Гарванска. Тя добави, че сурвакарите са били най-вече момчета и минавали първо да благословят водоизточника – чешма, река, извор. Защото се вярвало, че водата ни свързва с другия свят, сподели Гарванска. Освен че е мост сред световете, предците ни вярвали, че е връзката с умрелите ни прадеди, добави етнографът. Има още вярвания, че нощно време самодиви, змейове, създания пазят водоизточниците, по тази причина и през нощта не трябва да се върви да се налива вода.
На първи януари след сурвакането на водата, се благославя най-възрастният член на фамилията, животните и даже и къщата, добави Гарванска. По думите й се вярвало, че дрянът е най-жизненото, жилавото и крепко дърво. То е първото, което дава цвят и е знак на пролетта. „ Когато се удря всеки член на фамилията със сурвачката, се има вяра, че виталната мощ на дървото се предава на индивида. Изричайки и обредните слова, този човек ще е здрав през цялата година “, добави Гарванска.
Тя описа, че сурвачката, в случай че е от този планински регион, ще има повече вълна на нея, алена ябълка, чушка, чесън, червен конец, в случай че е от равнинен регион, ще е украсена и с житен клас. „ Предците ни са вярвали, че аленият цвят ни пази от заболявания, несгоди, уроки. Дряновата пръчка се е украсявала с всички вълшебен знаци на плодородието и отбраната и това я прави още по магична “, добави Гарванска.
В община Враца 294 души с името Васил имат имен ден през днешния ден. Дамите, именовани Василка са 103, а с името Васка са пет дами, показаха от общинска администрация.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ