Руши пред Дарик: Когато снимаш филм, неизбежно екипът ти става като второ семейство
На въпросът защо си безсрамен, Руши показа пред Константин Вълков:
„ Може би поради заниманието ми, примерно доста постоянно като виждам филми не съумявам по този начин същински да усещам и да вляза в материята, тъй като знам какво се случва зад камерата. И, естествено, на тематика популярност и такива неща, като видя звезди да промотират някакви неща или да споделят някакви неща, тъй като знам, че по някакъв метод си измислят или пък е просто някакъв пърформанс, нещо, което те желаят да показват. Някаква визия за себе си продават, в сравнение с чистата истина. Такива неща. И също по този начин имам вяра, че, политиката доста постоянно не е това, което получаваме по новините. Че се играе на едно напълно друго равнище и някакво се поверявам. “
Какво не виждаме от това, което се случва (в киното) и коя част от задкулисието ти харесва и коя не?
„ Частта, която ми харесва е това, че когато си в снимачен развой, прекарваш доста време с едни и същи хора и неизбежно се получава нещо като второ семейство. И свиквате един с различен, даже и с хората, с които може би не си симпатизирате толкоз. Пак се научавате да работите дружно и да сте в същата стая и да работите върху крайния резултат дружно. И това нещо доста ми харесва. Има нещо доста смирено и човешко в процеса. Естествено, това, което не се вижда са свадите и напрежението, което постоянно го има в киното. Особено на тематика нормално пари, тъй като парите за един филм в никакъв случай не стигат. Какъвто и да е бюджета. И мисля, че това важи и за даже доста високо бюджетни филми, просто постоянно има подобен миг. И също по този начин егото на хората. Защото в последна сметка кино се прави от артисти, режисьори, от изобретателни хора, които с цел да бъдат положителни, нормално имат огромно его и популярност богу. Или някаква суетност. Това ги прави положителни в това, което вършат. Но и също по този начин от време на време, като се сблъскат пречи и става напрежение. “
Какви уроци си научил от правенето на кино, които не беше научил от правенето на музика през годините?
„ Аз съм малко нервак, не съм човек, който може да седи доста на едно място. Когато застанеш пред камерата, би трябвало да умееш да си успокоиш тялото. Така че някакъв тип самообладание, може би. И през героите, които съм играл... Сега аз не съм играл чак толкоз доста функции, само че задоволително, че някакси да науча нещо за себе си. Примерно, първият ми по-голям филм, „ Цветът на Хамелеона “, там играя едно момче, което е леко социопатично, само че по този начин някакси го разбираш и ти става и мъчително за него. И там се идентифицирах с доста неща за това по какъв начин хората се държим пред обществото. И по какъв начин доста постоянно не знаем какви са страховете, какво е детството на даден човек. Не знаеш какво тъкмо има там, какво бушува, какво ги стимулира. И почнах да ставам доста по-наблюдателен. А още повече, че Батко Стаменов, който играе в този филм, той тъкмо това прави. Той следи хората и ги имитира по някакъв метод. И да, и това ми даде такава тенденция и в живота. И почнах да ставам малко по-внимателен какво да чувам и да съм бдителен. “
А за премълчаването какво мислиш за опазване на другарство, за предотвратяне на кавги? Премълчаването на истини може ли да бъде хубава дума даже?
„ Трябва да си методичен, би трябвало да си избираш по кое време, какво казваш. Защото в случай че някой е обиден в даден миг, каквото и да кажеш, надали ще помогне на обстановката. Но по този начин в същинското другарство мисля, че не би трябвало да се икономисва от неща, би трябвало да бъдеш откровен и да си казваш. “
Един мъж трансферирал 40-те години, какво продължава да му е любопитно в креативен проект? От какво продължава да те е боязън, че ще се оправиш или няма да се оправиш? Какво те предизвика към момента?
„ Ами аз общо взето не съм доста сигурен, че мога да кажа кое е нещото, само че самият факт, че преди да почна концепция, излизане на сцена, почване на писане на музика и записване в студио или пък снимане на клип или в киното нещо, загивам от боязън преди този момент. Винаги ме е боязън, постоянно се тормозя. Страх от неуспеха или да си не помни текст, да изпея нещо супер подправено или нещо друго да се случи, което е отвън моя надзор. Тези терзания считам, че значат, че към момента ми се прави това и ме провокира и ми е забавно и ме въодушевява. “
„ Може би поради заниманието ми, примерно доста постоянно като виждам филми не съумявам по този начин същински да усещам и да вляза в материята, тъй като знам какво се случва зад камерата. И, естествено, на тематика популярност и такива неща, като видя звезди да промотират някакви неща или да споделят някакви неща, тъй като знам, че по някакъв метод си измислят или пък е просто някакъв пърформанс, нещо, което те желаят да показват. Някаква визия за себе си продават, в сравнение с чистата истина. Такива неща. И също по този начин имам вяра, че, политиката доста постоянно не е това, което получаваме по новините. Че се играе на едно напълно друго равнище и някакво се поверявам. “
Какво не виждаме от това, което се случва (в киното) и коя част от задкулисието ти харесва и коя не?
„ Частта, която ми харесва е това, че когато си в снимачен развой, прекарваш доста време с едни и същи хора и неизбежно се получава нещо като второ семейство. И свиквате един с различен, даже и с хората, с които може би не си симпатизирате толкоз. Пак се научавате да работите дружно и да сте в същата стая и да работите върху крайния резултат дружно. И това нещо доста ми харесва. Има нещо доста смирено и човешко в процеса. Естествено, това, което не се вижда са свадите и напрежението, което постоянно го има в киното. Особено на тематика нормално пари, тъй като парите за един филм в никакъв случай не стигат. Какъвто и да е бюджета. И мисля, че това важи и за даже доста високо бюджетни филми, просто постоянно има подобен миг. И също по този начин егото на хората. Защото в последна сметка кино се прави от артисти, режисьори, от изобретателни хора, които с цел да бъдат положителни, нормално имат огромно его и популярност богу. Или някаква суетност. Това ги прави положителни в това, което вършат. Но и също по този начин от време на време, като се сблъскат пречи и става напрежение. “
Какви уроци си научил от правенето на кино, които не беше научил от правенето на музика през годините?
„ Аз съм малко нервак, не съм човек, който може да седи доста на едно място. Когато застанеш пред камерата, би трябвало да умееш да си успокоиш тялото. Така че някакъв тип самообладание, може би. И през героите, които съм играл... Сега аз не съм играл чак толкоз доста функции, само че задоволително, че някакси да науча нещо за себе си. Примерно, първият ми по-голям филм, „ Цветът на Хамелеона “, там играя едно момче, което е леко социопатично, само че по този начин някакси го разбираш и ти става и мъчително за него. И там се идентифицирах с доста неща за това по какъв начин хората се държим пред обществото. И по какъв начин доста постоянно не знаем какви са страховете, какво е детството на даден човек. Не знаеш какво тъкмо има там, какво бушува, какво ги стимулира. И почнах да ставам доста по-наблюдателен. А още повече, че Батко Стаменов, който играе в този филм, той тъкмо това прави. Той следи хората и ги имитира по някакъв метод. И да, и това ми даде такава тенденция и в живота. И почнах да ставам малко по-внимателен какво да чувам и да съм бдителен. “
А за премълчаването какво мислиш за опазване на другарство, за предотвратяне на кавги? Премълчаването на истини може ли да бъде хубава дума даже?
„ Трябва да си методичен, би трябвало да си избираш по кое време, какво казваш. Защото в случай че някой е обиден в даден миг, каквото и да кажеш, надали ще помогне на обстановката. Но по този начин в същинското другарство мисля, че не би трябвало да се икономисва от неща, би трябвало да бъдеш откровен и да си казваш. “
Един мъж трансферирал 40-те години, какво продължава да му е любопитно в креативен проект? От какво продължава да те е боязън, че ще се оправиш или няма да се оправиш? Какво те предизвика към момента?
„ Ами аз общо взето не съм доста сигурен, че мога да кажа кое е нещото, само че самият факт, че преди да почна концепция, излизане на сцена, почване на писане на музика и записване в студио или пък снимане на клип или в киното нещо, загивам от боязън преди този момент. Винаги ме е боязън, постоянно се тормозя. Страх от неуспеха или да си не помни текст, да изпея нещо супер подправено или нещо друго да се случи, което е отвън моя надзор. Тези терзания считам, че значат, че към момента ми се прави това и ме провокира и ми е забавно и ме въодушевява. “
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ