Мяра: Ако се проведе референдумът, над 50% ще гласуват против въвеждането на еврото
На въпросът " Ако в България се организира народен референдум с въпроса " Съгласни ли сте България да одобри единната европейска валута " евро “ през 2026 година? “, кое от следните бихте създали Вие персонално? " 34,4% споделят, че ще гласоподават със съгласна/съгласен, а 54,9% – че ще гласоподават с несъгласна/несъгласен. Останалите няма да гласоподават или се двоумят. Това демонстрират изводите от самостоятелен сондаж по настоящи тематики на новата социологическа организация " Мяра “. Сондажът е извършен в интервала 10-13 май измежду 803 души и показва мненията на пълнолетното население на страната.
Данните безусловно повтарят поредност проучвания обратно в годините. Явно е нужна доста повече осведомителна работа – изключително на фона на другояче доста високото утвърждение на българите към Европейския съюз като цяло. Както беше обявено в предаването " Въпрос на мяра “, българите слагат Европейски Съюз преди всичко по позитивно отношение измежду всевъзможни геополитически фактори. Положителното отношение е 64,4%, а негативното – 25,5%.
Потенциалът на множеството митинги в страната все още не се насочва към държавното управление като цяло, а остава към съответни тематики. Вотовете на съмнение имат единствено лимитирана поддръжка. Мнозинството е инстинктивно " за “ оферти референдум за въвеждане на еврото, а измежду евентуално гласуващите в образцов референдум още веднъж надвива колебливост пред въвеждането на единната европейска валута през 2026 година у нас. Българите всеобщо не считат за себе си, че са наясно с идната либерализация на пазара на тока за битови консуматори. Агресивното държание и дейности измежду младежи и подрастващи са необятно публикуван проблем в очите на пълнолетното българско население. По отношение на злополуките по пътищата обществото ни реагира по-скоро със самообвинение към съзнателността ни като водачи. Очаква се и изцяло законодателно решение за електрическите тротинетки, само че по-скоро се отхвърля опцията за цялостната им възбрана.
Изводите са от самостоятелен сондаж по настоящи тематики на новата социологическа организация " Мяра “, която екипът на Първан Симеонов сътвори преди месеци. Сондажът е извършен в интервала 10-13 май измежду 803 души и показва мненията на пълнолетното население на страната. Такъв вид сондажи служат най-много за бързи наблюдения на публичното мнение и образуване на хипотези за следващи изследвания.
" Мяра “ зададе въпрос във връзка с множеството разнообразни митинги в страната, с цел да ревизира дали протестният капацитет към този миг се насочва към властта, или остава по съответни тематики. Отговорите очевидно демонстрират, че към сегашния миг очевидно не е привидяна опция на тази власт и към това държавно управление има известна толерантност. " В този миг по-смислено е да се стачкува по съответни прoблеми “ – тази алтернатива избират 62,6% от запитаните, а малцинство от 30,3% избират мнението, че " В този миг по-смислено е да се стачкува против властта като цяло “. Явно по тази причина и болшинството не поддържа вотовете на съмнение към настоящето държавно управление. Разбира се, тук мненията се дефинират и от сумарните желания за партиите вносители " Възраждане “, " Величие “, МЕЧ. 33,2% поддържат вотовете, импортирани от тези партии, само че 60,6% не ги поддържат.
Идеята за референдум към еврото обаче се поддържа. Такива хрумвания у нас обичайно получават попътен вятър и 63,3% са " за “ да се организира подобен референдум, против 35,3% " срещу “. Затова и декларативната интензивност в подобен референдум е висока и единствено към една десета от запитаните споделят, че не биха дали своят вот в сходен референдум или се двоумят. Закономерно, надали такава интензивност би се възпроизвела на процедура.
Липсва подготвеност и във връзка с либерализацията на пазара на тока. " По-скоро съм наясно с идното въвеждане “, споделят 25,3%, " По-скоро не съм наясно с идното въвеждане “, избират 73,7%. При такива въпроси постоянно има декларативност и престижност в отговорите, само че даже и тя не оказва помощ за по-висок дял на отговори от вида " считам, че съм наясно “.
21,7%, т.е. всеки пети и дори повече, са ставали очевидци през последната година на случаи на принуждение измежду младежи и подрастващи. 63,5% или съвсем двама от всеки трима настояват, че са ставали очевидци в последните дванайсет месеца на държание измежду младежи и подрастващи, което могат да дефинират като непочтено. 28,3%, или съвсем всеки трети, свидетелстват, че са виждали нападателни юношески банди в последната година. Проблемът за експанзията измежду подрастващи и младежи очевидно има сериозен обсег в очите на българите.
По отношение на злополуките по пътищата беше изработен социологически опит: запитаните бяха помолени да изберат единствено един отговор всред вариантите " Вината е по-скоро в изискванията и разпоредбите, които страната основава “ и " Вината е по-скоро на самите водачи и тяхното държание “. В по този начин поставената алтернатива 26,5% приказват за рамката, а 47% – за самите водачи, само че 26,2% не могат да отделят едното от другото.
Заради зачестилите произшествия с електрическите тротинетки, болшинство от 68,1%, т.е. над две трети, поддържа разновидността " В този миг най-смислено е да се одобряват цялостни законодателни решения по тематиката “. 25,4% избират " В този миг най-смислено е общините по места да вкарват съответни правила според от локалните специфики – инфраструктура и благоприятни условия “. 4,5% намират, че няма потребност да се подхващат нови дейности, останалите се двоумят. По отношение на цялостната им възбрана, пробен въпрос демонстрира, че публичните настроения са по-скоро с надделяващо негативно отношение към сходно рестриктивно деяние. 53,8% от българите не поддържат цялостната възбрана за потребление на електрически тротинетки против 42,9%, които поддържат сходна възбрана. 3,3% не могат да образуват мнение по въпроса. Явно се чака деяние на властта, само че без крайности.
Данните са от самостоятелен телефонен сондаж на социологическа организация " Мяра “, извършен сред 10 и 13 май 2025 година измежду 803 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Данните безусловно повтарят поредност проучвания обратно в годините. Явно е нужна доста повече осведомителна работа – изключително на фона на другояче доста високото утвърждение на българите към Европейския съюз като цяло. Както беше обявено в предаването " Въпрос на мяра “, българите слагат Европейски Съюз преди всичко по позитивно отношение измежду всевъзможни геополитически фактори. Положителното отношение е 64,4%, а негативното – 25,5%.
Потенциалът на множеството митинги в страната все още не се насочва към държавното управление като цяло, а остава към съответни тематики. Вотовете на съмнение имат единствено лимитирана поддръжка. Мнозинството е инстинктивно " за “ оферти референдум за въвеждане на еврото, а измежду евентуално гласуващите в образцов референдум още веднъж надвива колебливост пред въвеждането на единната европейска валута през 2026 година у нас. Българите всеобщо не считат за себе си, че са наясно с идната либерализация на пазара на тока за битови консуматори. Агресивното държание и дейности измежду младежи и подрастващи са необятно публикуван проблем в очите на пълнолетното българско население. По отношение на злополуките по пътищата обществото ни реагира по-скоро със самообвинение към съзнателността ни като водачи. Очаква се и изцяло законодателно решение за електрическите тротинетки, само че по-скоро се отхвърля опцията за цялостната им възбрана.
Изводите са от самостоятелен сондаж по настоящи тематики на новата социологическа организация " Мяра “, която екипът на Първан Симеонов сътвори преди месеци. Сондажът е извършен в интервала 10-13 май измежду 803 души и показва мненията на пълнолетното население на страната. Такъв вид сондажи служат най-много за бързи наблюдения на публичното мнение и образуване на хипотези за следващи изследвания.
" Мяра “ зададе въпрос във връзка с множеството разнообразни митинги в страната, с цел да ревизира дали протестният капацитет към този миг се насочва към властта, или остава по съответни тематики. Отговорите очевидно демонстрират, че към сегашния миг очевидно не е привидяна опция на тази власт и към това държавно управление има известна толерантност. " В този миг по-смислено е да се стачкува по съответни прoблеми “ – тази алтернатива избират 62,6% от запитаните, а малцинство от 30,3% избират мнението, че " В този миг по-смислено е да се стачкува против властта като цяло “. Явно по тази причина и болшинството не поддържа вотовете на съмнение към настоящето държавно управление. Разбира се, тук мненията се дефинират и от сумарните желания за партиите вносители " Възраждане “, " Величие “, МЕЧ. 33,2% поддържат вотовете, импортирани от тези партии, само че 60,6% не ги поддържат.
Идеята за референдум към еврото обаче се поддържа. Такива хрумвания у нас обичайно получават попътен вятър и 63,3% са " за “ да се организира подобен референдум, против 35,3% " срещу “. Затова и декларативната интензивност в подобен референдум е висока и единствено към една десета от запитаните споделят, че не биха дали своят вот в сходен референдум или се двоумят. Закономерно, надали такава интензивност би се възпроизвела на процедура.
Липсва подготвеност и във връзка с либерализацията на пазара на тока. " По-скоро съм наясно с идното въвеждане “, споделят 25,3%, " По-скоро не съм наясно с идното въвеждане “, избират 73,7%. При такива въпроси постоянно има декларативност и престижност в отговорите, само че даже и тя не оказва помощ за по-висок дял на отговори от вида " считам, че съм наясно “.
21,7%, т.е. всеки пети и дори повече, са ставали очевидци през последната година на случаи на принуждение измежду младежи и подрастващи. 63,5% или съвсем двама от всеки трима настояват, че са ставали очевидци в последните дванайсет месеца на държание измежду младежи и подрастващи, което могат да дефинират като непочтено. 28,3%, или съвсем всеки трети, свидетелстват, че са виждали нападателни юношески банди в последната година. Проблемът за експанзията измежду подрастващи и младежи очевидно има сериозен обсег в очите на българите.
По отношение на злополуките по пътищата беше изработен социологически опит: запитаните бяха помолени да изберат единствено един отговор всред вариантите " Вината е по-скоро в изискванията и разпоредбите, които страната основава “ и " Вината е по-скоро на самите водачи и тяхното държание “. В по този начин поставената алтернатива 26,5% приказват за рамката, а 47% – за самите водачи, само че 26,2% не могат да отделят едното от другото.
Заради зачестилите произшествия с електрическите тротинетки, болшинство от 68,1%, т.е. над две трети, поддържа разновидността " В този миг най-смислено е да се одобряват цялостни законодателни решения по тематиката “. 25,4% избират " В този миг най-смислено е общините по места да вкарват съответни правила според от локалните специфики – инфраструктура и благоприятни условия “. 4,5% намират, че няма потребност да се подхващат нови дейности, останалите се двоумят. По отношение на цялостната им възбрана, пробен въпрос демонстрира, че публичните настроения са по-скоро с надделяващо негативно отношение към сходно рестриктивно деяние. 53,8% от българите не поддържат цялостната възбрана за потребление на електрически тротинетки против 42,9%, които поддържат сходна възбрана. 3,3% не могат да образуват мнение по въпроса. Явно се чака деяние на властта, само че без крайности.
Данните са от самостоятелен телефонен сондаж на социологическа организация " Мяра “, извършен сред 10 и 13 май 2025 година измежду 803 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ