АФИС: Корупцията е главна причина за недоверието към институциите
На въпроса съгласно вас нараства, понижава или остава на същото равнище корупцията в България?, през месец декември 58% дават отговор, че нараства, а пет пъти по-малко – 11%, че понижава. Още 32% считат, че тя остава на същото равнище. Това демонстрира изследване на организация АФИС за настройките на българите по отношение на корупционната среда у нас.
" От пролетта насам следим внезапно нарастване на обществено забележимата битка с корупцията в изключително огромни размери. Заведени бяха каузи против фигури, станали известни в епохата на Голямата приватизация като Баневи, Арабаджиеви, Стайкови, задържани бяха инспектори и общински кмет по съмнение в изнудване за рушвет ", разясняват социолозите.
Иначе казано, в съответствие 5,5 към 1 доминира мнението, че корупцията в страната освен не понижава, само че нараства. Същият въпрос е задаван в предходни национални проучвания на АФИС през отминаващата 2018 година и делът на отговарящите, че корупцията пораства, се колебае в интервала 53-58%, до момента в който противоположното мнение се движи сред 10 и 11%.
" Ако всички жители са равни пред закона, институциите на правораздаването и правоналагането би трябвало да са „ на страната на положителните “. Въпреки това единствено 20% имат доверие в правосъдната система като цяло, до момента в който 68% не ѝ се доверяват. Нещо повече, на молба да посочат до две сфери, в които е най-силна корупцията, 43% показват правораздаването, 34% митниците, 24% опазването на здравето, 19% полицията, 17% партиите, 17% администрацията на министерствата, 10% общинските администрации, 8% държавните компании, 6% образованието и 2% други сфери. Вижда се, че самото правораздаване води в класацията ", означават специалистите.
Новият орган - Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ), дружно със профилираната прокуратура и съд - посегнаха на визията за недостижимост на богати или натоварени с власт лица. Въпреки това единствено 17% дават отговор позитивно на въпроса, дали имат доверие на Комисията, а 66% декларират, че нямат.
Отчасти това се изяснява с амортизацията на шумните обществени акции. Тъкмо тази есен предходни каузи от 2010 година (срещу някогашния боен министър Николай Цонев, тези по делата известни като „ Октопод “, „ Медузите “, „ Касоразбивачите “, лекари в родилното поделение в болничното заведение в Горна Оряховица и др.) приключиха с крушение във тип на оневиняване и присъди за компенсации поради нарушаване на правата на обвинените. И в този момент доминира очакване за сходен резултат. На въпроса, " Очаквате ли, че ще се стигне до присъди? “, 59% показват скепсис, че в последна сметка ще бъде наказано най-малко едно от разследваните лица. 30% чакат присъда да сполети единствено някои от тях. Едва 6% са на мнение, че ще бъдат наказани всички.
" Възприятието за задълбочаване на корупцията в обществото е обвързвано с политическа ориентировка, само че не може да се сведе до партийни пристрастия. Сред хората, които биха дали своят вот за ГЕРБ, позитивното усещане има единствено лек превес (26% дават отговор, че тя нараства, а малко повече – 30% считат, че понижава, до момента в който 42% не виждат промяна; съотношението е 1 към 1,2). По различен метод видяно, съвсем цялото (70%) положително мнение е капсулирано в електората на ръководещите. А измежду неангажираните гласоподаватели (отговорили с „ Други “, „ Не съм решил “, „ Не давам отговор “, „ Няма да гласоподавам “), оценката е даже по-негативна (60% считат, че корупцията набира сила), в сравнение с междинната за всички електорални групи. Тъй като огромна част от разкритията от изборите насам идват от депутати на Българска социалистическа партия, предстоящо евентуалният електорат на Българска социалистическа партия е изключително безапелационен. Съотношението сред двата отговора е 68% към 3% или 22 към 1). Така че разбивката по партии демонстрира връзка в противоположна посока: чувството за корупция не толкоз е отражение на пристрастия, колкото назад, „ размеква “ поддръжката за ръководещите партии ", настояват от АФИС.
Ред феномени като корупция, покупка на въздействие, влияние на парично подплатените ползи върху властта и медиите имат общ корен в общественото неравноправие и неизбежното му преливане в гражданско. При зрелището на конфликт сред правораздаване и хора, притежаващи капитал, усещанията се въздействат и от репутацията на втория протагонист. Затова въпросът не е единствено честен, а включва и равносметка, до каква степен въобще е била потребна за България политиката на приватизация и основаните от нея връзки сред хората.
При заложен въпрос „ Доколко беше потребна приватизацията за България? “, единствено 3% дават отговор, че тя е била напълно потребна. Още 6% считат, че е била най-вече потребна. Противоположният полюс има доста по-голяма тежест – 32% правят оценка, че е била напълно нездравословна и още 26% – най-вече нездравословна. Диференцирана оценка съгласно съответния случай („ от време на време потребна, различен път – нездравословна “), дават 23% от хората. Сумарно, 9% я считат за напълно или най-вече потребна, а шест пъти повече (58%) – за напълно или най-вече нездравословна.
Очаквано, сред въпроса за корупцията и този за приватизацията има статистическа връзка. Онези, които дават отрицателна оценка на приватизацията в доста по-голяма степен, мислят, че и корупцията нараства. В националното творчество това намира израз в рефрена „ За кокошка няма амнистия, за милион няма закон “.
Впрочем, за разлагащата връзка сред материално и политическо неравноправие предизвестява още класикът на гражданския демократизъм Жан-Жак Русо: „ Що се отнася до благосъстоянието – написа той – никой жител не трябва да бъде толкоз богат, че да може да купи другиго и никой толкоз безпаричен, че да се принуди да се продава “.
Иначе казано, химера е да се мисли, че прекомерното материално неравноправие не води неизбежно и до политическо неравноправие, че не ерозира гражданския морал и не заразява институциите. През последните десетилетия чувството за корупция и понижението на доверието към институциите вървят паралелно с растящо неравноправие освен в България, само че и в съвсем всички индустриализирани страни. В това отношение страната освен не е изключение, само че е добра илюстрация за последствията от глобализацията, дерегулацията и материалното разслоение. Ако тези трендове не претърпят поврат, властта и правораздаването от ден на ден ще са част от повода, а не преградата пред корупцията, приключва коментарът на АФИС.
" От пролетта насам следим внезапно нарастване на обществено забележимата битка с корупцията в изключително огромни размери. Заведени бяха каузи против фигури, станали известни в епохата на Голямата приватизация като Баневи, Арабаджиеви, Стайкови, задържани бяха инспектори и общински кмет по съмнение в изнудване за рушвет ", разясняват социолозите.
Иначе казано, в съответствие 5,5 към 1 доминира мнението, че корупцията в страната освен не понижава, само че нараства. Същият въпрос е задаван в предходни национални проучвания на АФИС през отминаващата 2018 година и делът на отговарящите, че корупцията пораства, се колебае в интервала 53-58%, до момента в който противоположното мнение се движи сред 10 и 11%.
" Ако всички жители са равни пред закона, институциите на правораздаването и правоналагането би трябвало да са „ на страната на положителните “. Въпреки това единствено 20% имат доверие в правосъдната система като цяло, до момента в който 68% не ѝ се доверяват. Нещо повече, на молба да посочат до две сфери, в които е най-силна корупцията, 43% показват правораздаването, 34% митниците, 24% опазването на здравето, 19% полицията, 17% партиите, 17% администрацията на министерствата, 10% общинските администрации, 8% държавните компании, 6% образованието и 2% други сфери. Вижда се, че самото правораздаване води в класацията ", означават специалистите.
Новият орган - Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ), дружно със профилираната прокуратура и съд - посегнаха на визията за недостижимост на богати или натоварени с власт лица. Въпреки това единствено 17% дават отговор позитивно на въпроса, дали имат доверие на Комисията, а 66% декларират, че нямат.
Отчасти това се изяснява с амортизацията на шумните обществени акции. Тъкмо тази есен предходни каузи от 2010 година (срещу някогашния боен министър Николай Цонев, тези по делата известни като „ Октопод “, „ Медузите “, „ Касоразбивачите “, лекари в родилното поделение в болничното заведение в Горна Оряховица и др.) приключиха с крушение във тип на оневиняване и присъди за компенсации поради нарушаване на правата на обвинените. И в този момент доминира очакване за сходен резултат. На въпроса, " Очаквате ли, че ще се стигне до присъди? “, 59% показват скепсис, че в последна сметка ще бъде наказано най-малко едно от разследваните лица. 30% чакат присъда да сполети единствено някои от тях. Едва 6% са на мнение, че ще бъдат наказани всички.
" Възприятието за задълбочаване на корупцията в обществото е обвързвано с политическа ориентировка, само че не може да се сведе до партийни пристрастия. Сред хората, които биха дали своят вот за ГЕРБ, позитивното усещане има единствено лек превес (26% дават отговор, че тя нараства, а малко повече – 30% считат, че понижава, до момента в който 42% не виждат промяна; съотношението е 1 към 1,2). По различен метод видяно, съвсем цялото (70%) положително мнение е капсулирано в електората на ръководещите. А измежду неангажираните гласоподаватели (отговорили с „ Други “, „ Не съм решил “, „ Не давам отговор “, „ Няма да гласоподавам “), оценката е даже по-негативна (60% считат, че корупцията набира сила), в сравнение с междинната за всички електорални групи. Тъй като огромна част от разкритията от изборите насам идват от депутати на Българска социалистическа партия, предстоящо евентуалният електорат на Българска социалистическа партия е изключително безапелационен. Съотношението сред двата отговора е 68% към 3% или 22 към 1). Така че разбивката по партии демонстрира връзка в противоположна посока: чувството за корупция не толкоз е отражение на пристрастия, колкото назад, „ размеква “ поддръжката за ръководещите партии ", настояват от АФИС.
Ред феномени като корупция, покупка на въздействие, влияние на парично подплатените ползи върху властта и медиите имат общ корен в общественото неравноправие и неизбежното му преливане в гражданско. При зрелището на конфликт сред правораздаване и хора, притежаващи капитал, усещанията се въздействат и от репутацията на втория протагонист. Затова въпросът не е единствено честен, а включва и равносметка, до каква степен въобще е била потребна за България политиката на приватизация и основаните от нея връзки сред хората.
При заложен въпрос „ Доколко беше потребна приватизацията за България? “, единствено 3% дават отговор, че тя е била напълно потребна. Още 6% считат, че е била най-вече потребна. Противоположният полюс има доста по-голяма тежест – 32% правят оценка, че е била напълно нездравословна и още 26% – най-вече нездравословна. Диференцирана оценка съгласно съответния случай („ от време на време потребна, различен път – нездравословна “), дават 23% от хората. Сумарно, 9% я считат за напълно или най-вече потребна, а шест пъти повече (58%) – за напълно или най-вече нездравословна.
Очаквано, сред въпроса за корупцията и този за приватизацията има статистическа връзка. Онези, които дават отрицателна оценка на приватизацията в доста по-голяма степен, мислят, че и корупцията нараства. В националното творчество това намира израз в рефрена „ За кокошка няма амнистия, за милион няма закон “.
Впрочем, за разлагащата връзка сред материално и политическо неравноправие предизвестява още класикът на гражданския демократизъм Жан-Жак Русо: „ Що се отнася до благосъстоянието – написа той – никой жител не трябва да бъде толкоз богат, че да може да купи другиго и никой толкоз безпаричен, че да се принуди да се продава “.
Иначе казано, химера е да се мисли, че прекомерното материално неравноправие не води неизбежно и до политическо неравноправие, че не ерозира гражданския морал и не заразява институциите. През последните десетилетия чувството за корупция и понижението на доверието към институциите вървят паралелно с растящо неравноправие освен в България, само че и в съвсем всички индустриализирани страни. В това отношение страната освен не е изключение, само че е добра илюстрация за последствията от глобализацията, дерегулацията и материалното разслоение. Ако тези трендове не претърпят поврат, властта и правораздаването от ден на ден ще са част от повода, а не преградата пред корупцията, приключва коментарът на АФИС.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ