Какво се крие зад стените на „Балкантон“
На улица „ Хайдушка поляна " №6 през февруари 1952 година е основана първата българска музикална компания „ Балкантон ".
Нашият гид зад стените на музикалния колос е Орлин Горанов. Разказва, че през Социализма си звезда единствено в случай че имаш плоча, издадена от „ Балкантон ".
„ Имах щастието да направя две дългосвирещи плочи тук и още доста други взаимни планове. Това беше меката, мястото, където се раждаше хубавата музика ", споделя Орлин Горанов.
През 80-те години, когато Горанов записва в „ Балкантон ", личният състав на компанията наброява над 350 души, а годишната продукция на грамофонни плочи доближава внушителните 3 900 000 броя тираж.
Сред звездите, които остават в историята на „ Балкантон " са Емил Димитров, Лили Иванова, Паша Христова. Именно записите на всички тези звезди са поддържали компанията.
За разлика от останалите предприятия по времето на социализма „ Балкантон " не е бил на държавна прехрана. Заплатите, новите записи и цялата активност се финансират от облагите от продадени плочи.
В началото записите се вършат в Националното радио, само че фабриката за издаване на плочи е била на втория етаж в „ Балкантон ". Първият шеф е огромният композитор Йосиф Цанков.
Най-силният интервал на компанията е от края на 60-те години на предишния век до 1985 година, когато шеф е Александър Йосифов. Именно той построява четвъртия етаж със студиата на „ Балкантон ".
Формация студио „ Балкантон ", или ФСБ трансформира звука на българската музика. Благодарение на Румен Бояджиев, Константин Цеков, Иван Лечев и техните сътрудници, аранжиментите и записите на българските реализатори са издържани по всички международни стандарти.
Фондът на „ Балкантон " съдържа над 72 хиляди часа музика и стотици ленти, които са оценени като пети в света по качество на записа.
През миналата седмица обаче „ Балкантон " беше озвучен освен от музика, само че и от митинги. Поводът - новината, че постройката ще бъде съборена.
Опасенията започнаха от оповестени от съдружие „ Лагера " нови градоустройствени проекти, в които „ Балкантон " не участва.
Кметът на София Васил Захариев успокои, че решението ще бъде преразгледано, а вложителят също излезе с позиция, в която отхвърля събарянето.
Плановете на вложителите плануват комините и халетата да бъдат съборени и застроени с нови здания и зелени площи. Централната постройка на „ Балкантон ", в която през днешния ден се обитават фондът, офиси чартърен и студиа на частни лица, ще бъдат реновирана.
Няма проекти „ Балкантон " да проработи като музикален издател, само че активността на студиата се резервира, а фондът от скъпите ленти се цифровизира. Каквото и да се случва зад стените на остарелия звукозаписен колос, нотите ще не престават да звучат.
Нашият гид зад стените на музикалния колос е Орлин Горанов. Разказва, че през Социализма си звезда единствено в случай че имаш плоча, издадена от „ Балкантон ".
„ Имах щастието да направя две дългосвирещи плочи тук и още доста други взаимни планове. Това беше меката, мястото, където се раждаше хубавата музика ", споделя Орлин Горанов.
През 80-те години, когато Горанов записва в „ Балкантон ", личният състав на компанията наброява над 350 души, а годишната продукция на грамофонни плочи доближава внушителните 3 900 000 броя тираж.
Сред звездите, които остават в историята на „ Балкантон " са Емил Димитров, Лили Иванова, Паша Христова. Именно записите на всички тези звезди са поддържали компанията.
За разлика от останалите предприятия по времето на социализма „ Балкантон " не е бил на държавна прехрана. Заплатите, новите записи и цялата активност се финансират от облагите от продадени плочи.
В началото записите се вършат в Националното радио, само че фабриката за издаване на плочи е била на втория етаж в „ Балкантон ". Първият шеф е огромният композитор Йосиф Цанков.
Най-силният интервал на компанията е от края на 60-те години на предишния век до 1985 година, когато шеф е Александър Йосифов. Именно той построява четвъртия етаж със студиата на „ Балкантон ".
Формация студио „ Балкантон ", или ФСБ трансформира звука на българската музика. Благодарение на Румен Бояджиев, Константин Цеков, Иван Лечев и техните сътрудници, аранжиментите и записите на българските реализатори са издържани по всички международни стандарти.
Фондът на „ Балкантон " съдържа над 72 хиляди часа музика и стотици ленти, които са оценени като пети в света по качество на записа.
През миналата седмица обаче „ Балкантон " беше озвучен освен от музика, само че и от митинги. Поводът - новината, че постройката ще бъде съборена.
Опасенията започнаха от оповестени от съдружие „ Лагера " нови градоустройствени проекти, в които „ Балкантон " не участва.
Кметът на София Васил Захариев успокои, че решението ще бъде преразгледано, а вложителят също излезе с позиция, в която отхвърля събарянето.
Плановете на вложителите плануват комините и халетата да бъдат съборени и застроени с нови здания и зелени площи. Централната постройка на „ Балкантон ", в която през днешния ден се обитават фондът, офиси чартърен и студиа на частни лица, ще бъдат реновирана.
Няма проекти „ Балкантон " да проработи като музикален издател, само че активността на студиата се резервира, а фондът от скъпите ленти се цифровизира. Каквото и да се случва зад стените на остарелия звукозаписен колос, нотите ще не престават да звучат.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ