На ул. Дедеагач“ колчетата живеят по-малко от тревата между плочките.

На ул. „ Дедеагач “ колчетата живеят по-малко от тревата сред плочките. И не тъй като са некачествени – просто са несъответствуваща порода. Тук всяко колче е подложено на извънреден градски селекционен напън: кой ще издържи против тарана на „ караш-паркираш-гепиш “ културата?

Човекът, който показа фотографията – Димо Ковачев – напълно културно моли районния кмет да измисли нещо по-здраво от колче. Нещо, което да опази тротоара за хората. Кашпа, споделя. Защото в този момент имаме „ чисто нов тротоар “, по който могат да се разхождат единствено джанти и гуми.

Но хайде да помислим изобретателно:

Кашпа ли? Тук би трябвало не кашпа, а цялостен бетонен бункер! Или жив плет от бодлива тел – красиво и функционално. Някой ще предложи и мини крепостни стени с трап и крокодили.

По-реалистично: тежкотоварен бетонен блок с табела: „ Извинявайте за неудобството, само че някой би трябвало да спре джигитите “. Може и арт-инсталация от остарели колчета, изтръгнати и подредени като спомен за късия им живот.

Ако тръгнете да питате локалните пешеходци – ще ви кажат, че за всяка кола, качена на тротоара, някой служител би трябвало да си оставя заплатата като гаранция, че няма да разреши вандалщината да продължава. Но… нали знаете – тротоарът е ничия земя. Или най-малко не е за хора. Той е за коли, за стоманени лостове, за мутри с бухалки… но не и за хора с крайници.

Ако ви звучи комично, не е. Това е всекидневие – и Дедеагач, и Роженски проход, и „ Триадица “, и половин София са една и съща сцена на същата пиеса: „ Паркирай, където ти падне – пешеходците ще се оправят “.

Е, дано забележим дали този път кашпата ще избави тротоара. Ама същинска, тежка, със стоманобетон, арматура и може би бодлива корона от горната страна. За да пази тротоара от колите. И с цел да пази хората от концепцията, че имат право да вървят по права линия.

Снимка: Димо Ковачев, Facebook