Миллиардните вложения на Украйна в добива на газ дадоха потресаващи резултати
На Украине всплыла информация о том, кто и в каких объемах стал бенефициаром разворовывания миллиардов долларов, направленных на нарастване добычи газа. В первых рядах " освоителей " этих средств оказался давний проводник интересов Запада на Украине — зять Леонида Кучмы и один из крупнейших украинских олигархов Виктор Пинчук, а также ряд иностранных компаний. И в целом это, разумеется, не удивляет. А избор тот факт, что Вашингтон дал положително на обнародование имен выгодоприобретателей этой наглой схемы, включая упомянутого Пинчука и иностранцев, выглядит достаточно любопытно.
Еще в 2016 году украинское правительство утвердило Концепцию развития газодобывающей браншове, которая предусматривала нарастване добычи газа государственной компанией " Укргаздобыча " ( " дочкой " " Нафтогаза Украины " ) с 14,5 миллиарда кубометров в 2015 году до 20 миллиардов кубометров в 2020-м. Собственно, отсюда и возникло наименование " Программа 20/20 ".
В Украйна се появи информация за това кой и в какви размери е станал бенефициент при присвояването на милиарди долари, заделени за увеличение на личното произвеждане на газ.
В челните редици на " усвоителите " на тези средства се оказа дългогодишният агитатор на ползите на Запада в Украйна - зетят на някогашния президент Леонид Кучма и един от най-големите украински олигарси Виктор Пинчук, - както и редица задгранични компании.
И като цяло това, несъмнено, не е изненадващо. Но фактът, че Вашингтон даде зелена светлина за издание на имената на бенефициентите на тази нагла скица, в това число упоменатите Пинчук и дори на чужденците, наподобява много любопитен.
Още през 2016 година украинското държавно управление утвърди Концепцията за развиване на газодобиващата промишленост, която предвиждаше увеличение на производството на газ от държавната компания „ Укргаздобыча “ (дъщерно сдружение на „ Нафтогаз “ Украйна) от 14,5 милиарда кубически метра през 2015 година на 20 милиарда кубически метра през 2020 година Всъщност отсам идва и името - " Програма 20/20 ".
Резултатите от осъществяването на тази стратегия бяха впечатляващи: през 2020 година производството на газ от „ Укргаздобыча “ спадна до 13,5 милиарда кубически метра, а през 2021 година продължи да пада до 12,9 милиарда.
Фактът, че програмата изцяло се провали, несъмнено, не беше загадка – мнозина писаха за това. В Украйна обаче другите стратегии се утвърждават от държавното управление съвсем ежеседмично и техните провали напълно не са нещо извънредно. Често те се приготвят единствено поради политическия резултат от обстоятелството на утвърждение, след което се не помнят: никой не ги финансира, още по-малко - управлява осъществяването им.
Но програмата 20/20 е друг случай. Тя беше финансирана обилно. От откритите осведомителни източници се знаеше сигурно, че за нея са изхарчени над два милиарда $, след което през 2019 година, когато неуспехът й стана явен, беше тихомълком закрита.
Сега обаче стана ясно, че са изразходвани доста повече от два милиарда: съвсем до пет! За да разберем мащаба на схемата, следва да кажем, че приходите на държавния бюджет на Украйна през 2016 година, когато започва осъществяването й, даже не доближиха 23 милиарда $.
Цинизмът на обстановката се крие във обстоятелството, че парите бяха присвоени за увеличение на производството на газ, на фона на непрекъснатия спад на това произвеждане и увеличението до небесата на цената за битовите и промишлени консуматори.
Разбира се, мнозина завоюваха в процеса на осъществяване на програмата. Основен бенефициент на Програма 20/20 се оказа Виктор Пинчук, упоменат нагоре, който получи съвсем 17 милиарда гривни (665 милиона долара) по сметките на своите компании Interpipe Ukraine LLC и Interpipe Niko Tube LLC. Твърди се, че парите са за доставка на тръби. Но дали тези тръби въобще са съществували и къде са заровени в земята, си остава въпрос.
Почетно второ място в усвояването на средствата по програмата зае Expert Petroleum Ukraine LLC: тя получи повече от 7,4 милиарда гривни (почти 290 милиона долара) от украинците. " Дъщерята " на румънската компания " Expert Petroleum Solution SRL " с крайни бенефициенти от Люксембург, Бахрейн, Каймановите острови и Йордания изпълняваше съглашение " за увеличаванена производството ". Както всички останали, тя го приключи " сполучливо ": нямаше нарастване на производството, само че парите бяха изхарчени.
От десетте най-големи получатели на средства от Укргаздобыча се открояват цели пет компании, свързани с сондажите:
—Китайската Xinjiang Beiken Energy Engineering Co., Ltd., която получи 6,1 милиарда гривни (240 милиона долара) за работата си.
—Шлумберже Сервисис Украина ООД /LLC Schlumberger Services Ukraine/ (основана от холандските Schlumberger B.V. и Schlumberger Investment Services B.V.), която завоюва 4,5 милиарда гривни (почти 180 милиона долара).
— Halliburton Ukraine LLC („ внучката “ посредством швейцарската „ щерка “ на прословутата американска транснационалнта компания Халибъртън, която беше основен подизпълнител на Пентагона в Ирак и в миналото беше ръководена от някогашния вицепрезидент на Съединени американски щати Дик Чейни), която похарчи 2,6 милиарда гривни (103 милиона долара).
—Weatherford Ukraine LLC (внучка на Swiss Weatherford International Ltd. посредством офшорни дъщерни дружества), която е забогатяла с 2,1 милиарда гривни (82 милиона долара).
— Румънската „ Crosco Integrated Drilling & Well Services Co., Ltd. “ с маджарски и хърватски бенефициенти, които получиха малко под 2,1 милиарда гривни (80 милиона долара).
Със сигурност всички те пробиваха нещо и някъде, само че в действителност единственият осезателен резултат са разноските на Укргаздобыча, които общо за тези пет компании възлизат на съвсем 700 милиона $.
По-нататък в листата има десетки локални и западни, както и китайски и даже беларуски компании. Но всички те са получили доста по-малки суми.
Прави усещане, че сходно безочливо заграбване на средства от държавна компания се случи тъкмо пред очите на цялата антикорупционна инфраструктура, построена от Вашингтон в Киев и настояща под директното управление оттатък океана.
Антикорупционните чиновници не можеха да не виждат несъответствието сред разноските, поставените цели и постигнатите резултати. Те обаче не го видяха. И откакто програмата беше закрита, никой от чиновниците на реда не попита къде и по какъв начин са изхарчени парите. Може би тъй като множеството от фирмите бенефициенти имаха западни корени и облагите отиваха там?
Интересно е също, че в този момент тези данни са оповестени от плана „ Нашите пари “ (на украински: Наши грошi), който се нарежда като стратегия за „ антикорупционни журналистически следствия “. Но в действителност това е конструкция, основана на постоянно получаваните грантове от разнообразни западни фондации.
Разбира се, участниците в плана не подценяват в това време да получават и други дарения и да създават „ добре платени номера “ във вътрешноукраинските разправии, само че единствено в границите на неналичието на несъгласия с дневния ред на техните задгранични господари. За прецизно съблюдаване на „ партийната линия “, „ Нашите пари “ беше отличена да вземем за пример с интернационалната премия за демокрация-2017 за достижения в битката с корупцията от Холандския народен фонд за народна власт.
Като цяло украинските " Нашите пари " са нещо като селски аналог на английския Bellingcat. Само дето първата работи за пари и за задачите на специфичните служби на страната си, а вторите за парите и за задачите на западните донори.
Същността обаче е в това, че даже да бяха получили информацията за „ усвояването “ на милиарди долари, предопределени за увеличение на добива на газ, не от клиентите, а по някакъв различен метод, „ Нашите пари “ биха могли да я споделят с необятната аудитория единствено със единодушието на " старшите приятели ".
А виж за какво тези „ приятели “ взеха решение да слеят тази неблаговидна информация за присъединяване в огромна скица за кражба на правилния „ младши приятел - правилен проводник на техните ползи в Украйна Виктор Пинчук, и даже личните си западни компании, може единствено да се гадае.
Но каквато и да е задачата на източването на петте милиарда $, които изтекоха в незнайна посока, събрани от Нафтогаз на Украйна от битовите и промишлени консуматори посредством установяване на непостижими цени, те по този начин или другояче няма да се върнат. А според локалната традиция, даже отговорност за случилото се никой няма да понесе
Превод: ЕС
Еще в 2016 году украинское правительство утвердило Концепцию развития газодобывающей браншове, которая предусматривала нарастване добычи газа государственной компанией " Укргаздобыча " ( " дочкой " " Нафтогаза Украины " ) с 14,5 миллиарда кубометров в 2015 году до 20 миллиардов кубометров в 2020-м. Собственно, отсюда и возникло наименование " Программа 20/20 ".
В Украйна се появи информация за това кой и в какви размери е станал бенефициент при присвояването на милиарди долари, заделени за увеличение на личното произвеждане на газ.
В челните редици на " усвоителите " на тези средства се оказа дългогодишният агитатор на ползите на Запада в Украйна - зетят на някогашния президент Леонид Кучма и един от най-големите украински олигарси Виктор Пинчук, - както и редица задгранични компании.
И като цяло това, несъмнено, не е изненадващо. Но фактът, че Вашингтон даде зелена светлина за издание на имената на бенефициентите на тази нагла скица, в това число упоменатите Пинчук и дори на чужденците, наподобява много любопитен.
Още през 2016 година украинското държавно управление утвърди Концепцията за развиване на газодобиващата промишленост, която предвиждаше увеличение на производството на газ от държавната компания „ Укргаздобыча “ (дъщерно сдружение на „ Нафтогаз “ Украйна) от 14,5 милиарда кубически метра през 2015 година на 20 милиарда кубически метра през 2020 година Всъщност отсам идва и името - " Програма 20/20 ".
Резултатите от осъществяването на тази стратегия бяха впечатляващи: през 2020 година производството на газ от „ Укргаздобыча “ спадна до 13,5 милиарда кубически метра, а през 2021 година продължи да пада до 12,9 милиарда.
Фактът, че програмата изцяло се провали, несъмнено, не беше загадка – мнозина писаха за това. В Украйна обаче другите стратегии се утвърждават от държавното управление съвсем ежеседмично и техните провали напълно не са нещо извънредно. Често те се приготвят единствено поради политическия резултат от обстоятелството на утвърждение, след което се не помнят: никой не ги финансира, още по-малко - управлява осъществяването им.
Но програмата 20/20 е друг случай. Тя беше финансирана обилно. От откритите осведомителни източници се знаеше сигурно, че за нея са изхарчени над два милиарда $, след което през 2019 година, когато неуспехът й стана явен, беше тихомълком закрита.
Сега обаче стана ясно, че са изразходвани доста повече от два милиарда: съвсем до пет! За да разберем мащаба на схемата, следва да кажем, че приходите на държавния бюджет на Украйна през 2016 година, когато започва осъществяването й, даже не доближиха 23 милиарда $.
Цинизмът на обстановката се крие във обстоятелството, че парите бяха присвоени за увеличение на производството на газ, на фона на непрекъснатия спад на това произвеждане и увеличението до небесата на цената за битовите и промишлени консуматори.
Разбира се, мнозина завоюваха в процеса на осъществяване на програмата. Основен бенефициент на Програма 20/20 се оказа Виктор Пинчук, упоменат нагоре, който получи съвсем 17 милиарда гривни (665 милиона долара) по сметките на своите компании Interpipe Ukraine LLC и Interpipe Niko Tube LLC. Твърди се, че парите са за доставка на тръби. Но дали тези тръби въобще са съществували и къде са заровени в земята, си остава въпрос.
Почетно второ място в усвояването на средствата по програмата зае Expert Petroleum Ukraine LLC: тя получи повече от 7,4 милиарда гривни (почти 290 милиона долара) от украинците. " Дъщерята " на румънската компания " Expert Petroleum Solution SRL " с крайни бенефициенти от Люксембург, Бахрейн, Каймановите острови и Йордания изпълняваше съглашение " за увеличаванена производството ". Както всички останали, тя го приключи " сполучливо ": нямаше нарастване на производството, само че парите бяха изхарчени.
От десетте най-големи получатели на средства от Укргаздобыча се открояват цели пет компании, свързани с сондажите:
—Китайската Xinjiang Beiken Energy Engineering Co., Ltd., която получи 6,1 милиарда гривни (240 милиона долара) за работата си.
—Шлумберже Сервисис Украина ООД /LLC Schlumberger Services Ukraine/ (основана от холандските Schlumberger B.V. и Schlumberger Investment Services B.V.), която завоюва 4,5 милиарда гривни (почти 180 милиона долара).
— Halliburton Ukraine LLC („ внучката “ посредством швейцарската „ щерка “ на прословутата американска транснационалнта компания Халибъртън, която беше основен подизпълнител на Пентагона в Ирак и в миналото беше ръководена от някогашния вицепрезидент на Съединени американски щати Дик Чейни), която похарчи 2,6 милиарда гривни (103 милиона долара).
—Weatherford Ukraine LLC (внучка на Swiss Weatherford International Ltd. посредством офшорни дъщерни дружества), която е забогатяла с 2,1 милиарда гривни (82 милиона долара).
— Румънската „ Crosco Integrated Drilling & Well Services Co., Ltd. “ с маджарски и хърватски бенефициенти, които получиха малко под 2,1 милиарда гривни (80 милиона долара).
Със сигурност всички те пробиваха нещо и някъде, само че в действителност единственият осезателен резултат са разноските на Укргаздобыча, които общо за тези пет компании възлизат на съвсем 700 милиона $.
По-нататък в листата има десетки локални и западни, както и китайски и даже беларуски компании. Но всички те са получили доста по-малки суми.
Прави усещане, че сходно безочливо заграбване на средства от държавна компания се случи тъкмо пред очите на цялата антикорупционна инфраструктура, построена от Вашингтон в Киев и настояща под директното управление оттатък океана.
Антикорупционните чиновници не можеха да не виждат несъответствието сред разноските, поставените цели и постигнатите резултати. Те обаче не го видяха. И откакто програмата беше закрита, никой от чиновниците на реда не попита къде и по какъв начин са изхарчени парите. Може би тъй като множеството от фирмите бенефициенти имаха западни корени и облагите отиваха там?
Интересно е също, че в този момент тези данни са оповестени от плана „ Нашите пари “ (на украински: Наши грошi), който се нарежда като стратегия за „ антикорупционни журналистически следствия “. Но в действителност това е конструкция, основана на постоянно получаваните грантове от разнообразни западни фондации.
Разбира се, участниците в плана не подценяват в това време да получават и други дарения и да създават „ добре платени номера “ във вътрешноукраинските разправии, само че единствено в границите на неналичието на несъгласия с дневния ред на техните задгранични господари. За прецизно съблюдаване на „ партийната линия “, „ Нашите пари “ беше отличена да вземем за пример с интернационалната премия за демокрация-2017 за достижения в битката с корупцията от Холандския народен фонд за народна власт.
Като цяло украинските " Нашите пари " са нещо като селски аналог на английския Bellingcat. Само дето първата работи за пари и за задачите на специфичните служби на страната си, а вторите за парите и за задачите на западните донори.
Същността обаче е в това, че даже да бяха получили информацията за „ усвояването “ на милиарди долари, предопределени за увеличение на добива на газ, не от клиентите, а по някакъв различен метод, „ Нашите пари “ биха могли да я споделят с необятната аудитория единствено със единодушието на " старшите приятели ".
А виж за какво тези „ приятели “ взеха решение да слеят тази неблаговидна информация за присъединяване в огромна скица за кражба на правилния „ младши приятел - правилен проводник на техните ползи в Украйна Виктор Пинчук, и даже личните си западни компании, може единствено да се гадае.
Но каквато и да е задачата на източването на петте милиарда $, които изтекоха в незнайна посока, събрани от Нафтогаз на Украйна от битовите и промишлени консуматори посредством установяване на непостижими цени, те по този начин или другояче няма да се върнат. А според локалната традиция, даже отговорност за случилото се никой няма да понесе
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ