Лиляна Боянова и Цветанка Ризова за имената, надеждата и какво е да си майка
На Цветница две от водещите на bTV споделиха историята на имената си, какво пожелават на синовете си и какво им дава вяра.
Лиляна Боянова и Цветанка Ризова с горделивост носят имената на бабите си. „ Кръстена съм на баба по бащина линия. Щастлива съм от ден на ден, че съм кръстена на нея - тя беше най-спокойният човек, който съм виждала”, показа Цветанка.
„ И аз на моята баба Лиляна, а ме отгледаха другата баба и дядо – на майка ми”, добави Лили.
Цветница е празник на всички ни, освен на няколко имена, добави водещата на „ Лице в лице”. По мотив традициите за кръщаването тя уточни, че ги харесва и с готовност е кръстила сина си на свекър си. „ Нямаше да го спазя, в случай че беше каквото и да е име, одобрявам Георги, харесвах и индивида и нямах никакъв напън. На моето кръщене обаче е имало малко напън. Родила съм се на празника Св. Петър и Павел, само че татко ми не е бил отстъпчив да ме кръстят Полина или Павлина”, добави тя.
„ За моя наследник изборът беше напълно мой – по този начин го почувствах - Камен, след доста обмисляне”, показа Лили.
И двете майки са безапелационни, че специалността им е лишила по малко от времето с децата им, само че се надяват те да пораснат положителни хора и да са здрави. „ Не съм съвършена, само че мисля, че съм добра майка. Успях да реализира естетика с него и да поддържаме връзка добре. Като беше дребен постоянно отсъствах, доста работих тъкмо през уикендите. Да бъдеш добър човек значи доста и е важно”, уточни Цвети.
„ Надявам се да съм добра майка. И аз имам такива скрупули дали давам задоволително време. Дано и той бъде добър човек”, сподели водещата на bTV Новините.
„ С Лили работим такива неща, че постоянно сме в катаклизмите – оповестяваме ги, проучваме ги. Нямам рационална вяра, само че имам ирационална, че не е пристигнал краят на света”, сподели Цветанка
„ Надежда откривам във всяка история, която разказваме”, уточни Лили, която е и създател на рубриката „ Вярваме в доброто”.
Една по този начин история е за доброволците, които посещават дома за възрастни в Пловдив.
Всяка седмица дребни и огромни с положителни сърца отделят по два часа от времето си и гостуват на бабите и дядовците.
Вече три години, 85-годишната баба Мария е клисарка в параклиса в дома " Свети Василий Велики ".
„ От 8 до 10 е отворено в параклиса и на мен това ми е една разтуха - веселя, че има параклис. Не на всички места има такава хубава стаичка да дойдеш и да кажеш какво ти тежи на душата”, споделя Мария Янкова.
И баба Мария, както останалите жители на дома, чака съботите с неспокойствие. „ За мен съботата е празник. Деца, които идват ги посрещаме все едно са нашите деца, по този начин ги посрещаме, радостни, доста работи има, които можеш да кажеш за такива деца”, споделя тя.
Доброволците са към 20 и изпълват дневната с радостна врява. Двата часа минават незабелязано. А усмивките по лицата на всички, са доказателство за това, че насладата е елементарно постижима - задоволително е хората да бъдат дружно и да поддържат връзка.
12-годишната Александра чете свои стихове. Днес тя е най - дребната доброволка тук. Идва за първи път. „ Много се радват на дребни деца като мене и взех решение, че ще дойда по тази причина -за да ги развеселявам, тъй като те рядко виждат такива деца, които се интересуват от тях и в действителност взех решение, че ще е хубаво да ги зарадвам”, показа доброволката.
17-годишната Галена идва от 10 месеца. Тя разяснява, че научава от възрастните, че каквото и да ти се случи би трябвало да продължаваш да се бориш, тъй като нали животът ти доста те бута, обаче и ти би трябвало да му отвърнеш и ти по този начин или другояче би трябвало да стигнеш някъде в своя витален път, просто би трябвало да си се преборил за това
Идеята за самодейността е на фондация " Поколения дружно ". Маргарита споделя за забавна традиция, която имат дружно с бабите. – всяка седмица си пишат по хубава мисъл във „ Фейсбук” страница като обръщение за идната седмица.
70-годишната баба Еми живее в дома от две години. Дели стаята със брачна половинка си Георги. Имат над половинвековен брак. Резултатът - 2 деца, трима внуци, двама правнуци. Но всички са в чужбина.
Емилия Желева е безапелационна, че децата й липсват доста добре, че е тв приемникът да поема цялото й внимание.
Вече са другари с доброволците и споделя, че не са очаквали такава психика.
А баба Еми посещава детска градина " Валентина " и чете приказки на децата. Директорът на градината Евгения Церовска уточни, че децата са доста щастливи, когато тя идва.
„ Тази радушност, топлота в фамилията в това забързано всекидневие, в множеството фамилии това липсва - всички бързат, всеки бърза за работа да излезе от у дома, бърза за някъде и тази топлота и тази любов, която баба Еми им дава тук, ги прави доста щастливи”, сподели тя.
Лиляна Боянова и Цветанка Ризова с горделивост носят имената на бабите си. „ Кръстена съм на баба по бащина линия. Щастлива съм от ден на ден, че съм кръстена на нея - тя беше най-спокойният човек, който съм виждала”, показа Цветанка.
„ И аз на моята баба Лиляна, а ме отгледаха другата баба и дядо – на майка ми”, добави Лили.
Цветница е празник на всички ни, освен на няколко имена, добави водещата на „ Лице в лице”. По мотив традициите за кръщаването тя уточни, че ги харесва и с готовност е кръстила сина си на свекър си. „ Нямаше да го спазя, в случай че беше каквото и да е име, одобрявам Георги, харесвах и индивида и нямах никакъв напън. На моето кръщене обаче е имало малко напън. Родила съм се на празника Св. Петър и Павел, само че татко ми не е бил отстъпчив да ме кръстят Полина или Павлина”, добави тя.
„ За моя наследник изборът беше напълно мой – по този начин го почувствах - Камен, след доста обмисляне”, показа Лили.
И двете майки са безапелационни, че специалността им е лишила по малко от времето с децата им, само че се надяват те да пораснат положителни хора и да са здрави. „ Не съм съвършена, само че мисля, че съм добра майка. Успях да реализира естетика с него и да поддържаме връзка добре. Като беше дребен постоянно отсъствах, доста работих тъкмо през уикендите. Да бъдеш добър човек значи доста и е важно”, уточни Цвети.
„ Надявам се да съм добра майка. И аз имам такива скрупули дали давам задоволително време. Дано и той бъде добър човек”, сподели водещата на bTV Новините.
„ С Лили работим такива неща, че постоянно сме в катаклизмите – оповестяваме ги, проучваме ги. Нямам рационална вяра, само че имам ирационална, че не е пристигнал краят на света”, сподели Цветанка
„ Надежда откривам във всяка история, която разказваме”, уточни Лили, която е и създател на рубриката „ Вярваме в доброто”.
Една по този начин история е за доброволците, които посещават дома за възрастни в Пловдив.
Всяка седмица дребни и огромни с положителни сърца отделят по два часа от времето си и гостуват на бабите и дядовците.
Вече три години, 85-годишната баба Мария е клисарка в параклиса в дома " Свети Василий Велики ".
„ От 8 до 10 е отворено в параклиса и на мен това ми е една разтуха - веселя, че има параклис. Не на всички места има такава хубава стаичка да дойдеш и да кажеш какво ти тежи на душата”, споделя Мария Янкова.
И баба Мария, както останалите жители на дома, чака съботите с неспокойствие. „ За мен съботата е празник. Деца, които идват ги посрещаме все едно са нашите деца, по този начин ги посрещаме, радостни, доста работи има, които можеш да кажеш за такива деца”, споделя тя.
Доброволците са към 20 и изпълват дневната с радостна врява. Двата часа минават незабелязано. А усмивките по лицата на всички, са доказателство за това, че насладата е елементарно постижима - задоволително е хората да бъдат дружно и да поддържат връзка.
12-годишната Александра чете свои стихове. Днес тя е най - дребната доброволка тук. Идва за първи път. „ Много се радват на дребни деца като мене и взех решение, че ще дойда по тази причина -за да ги развеселявам, тъй като те рядко виждат такива деца, които се интересуват от тях и в действителност взех решение, че ще е хубаво да ги зарадвам”, показа доброволката.
17-годишната Галена идва от 10 месеца. Тя разяснява, че научава от възрастните, че каквото и да ти се случи би трябвало да продължаваш да се бориш, тъй като нали животът ти доста те бута, обаче и ти би трябвало да му отвърнеш и ти по този начин или другояче би трябвало да стигнеш някъде в своя витален път, просто би трябвало да си се преборил за това
Идеята за самодейността е на фондация " Поколения дружно ". Маргарита споделя за забавна традиция, която имат дружно с бабите. – всяка седмица си пишат по хубава мисъл във „ Фейсбук” страница като обръщение за идната седмица.
70-годишната баба Еми живее в дома от две години. Дели стаята със брачна половинка си Георги. Имат над половинвековен брак. Резултатът - 2 деца, трима внуци, двама правнуци. Но всички са в чужбина.
Емилия Желева е безапелационна, че децата й липсват доста добре, че е тв приемникът да поема цялото й внимание.
Вече са другари с доброволците и споделя, че не са очаквали такава психика.
А баба Еми посещава детска градина " Валентина " и чете приказки на децата. Директорът на градината Евгения Церовска уточни, че децата са доста щастливи, когато тя идва.
„ Тази радушност, топлота в фамилията в това забързано всекидневие, в множеството фамилии това липсва - всички бързат, всеки бърза за работа да излезе от у дома, бърза за някъде и тази топлота и тази любов, която баба Еми им дава тук, ги прави доста щастливи”, сподели тя.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ