На тротоара седеше старец в кърпено палто. Пред себе си

На тротоара седеше дъртак в кърпено палто. Пред себе си беше сложил картонена кутия, на която беше написал: "Подарете ми наслада ".

Към стареца се приближи дете. В юмручето си стискаше монета. То искаше да даде лепта, само че доближавайки се, ненадейно спря. В кутията нямаше пари. Там бяха оставени бонбони, ръчно направени играчки, детски книги и всевъзможни други дрънкулки.

– Добър ден, – усмихна се старецът.

– Здравейте, – засрами се момченцето. – Аз имам единствено пари.

– Случва се, – прочувствено кимна старецът. – Обичаш ли сладкиши?

– Не, не ми дават.

– А да четеш?

– Не мога още.

– Тогава може би обичаш балони?

Момчето кимна – ето това то в действителност обичаше! Тогава старецът извади от кутията една шепа разноцветни балони и протегна ръка към него.

– Какво ви дължа за това? – недоверчиво попита детето.

– Хей, аз съм ти дебитор! – възкликна старецът. Ето, ти ми подари наслада.

***

Такива истории ни учат, че насладата, която идва от вътрешната страна, е доста по-ценна от парите и материалните богатства.