Стефановден е! Почитаме паметта на първомъченик и архидякон Стефан
На третия ден на Рождество Христово Светата православна черква празнува паметта на първомъченик и архидякон Стефан.
Култът към този светец е огромен, почитта към него - също. От времето на Апостол Павел насам всички назовават Св. Стефан пръв страдалец, тъй като е една от първите жертви на христянската религия.
Това е третият ден на Коледа и последният празник за годината. За него хората описват, че " затваря кръга " на остарялата година.
Животът на светеца до времето на избора му за дякон от апостолите (Деян. 6:5) за нас остава изцяло незнаен. Ние не знаем нито по кое време се е родил, нито по кое време и от кого е бил извърнат в християнството. Нещо повече, всичките ни съществени сведения за подвига и делото на този дивен „ мъж, изпълнен с религия и Дух Светий “, изискуем на перото на св. ап. Лука и неговата книга „ Деяния на св. апостоли “.
Според преданията Свети Стефан се е отличавал с огромна духовна мощ и е останал в историята като първостроител на земната и небесната черква.
Свети Стефан е елинизиран евреин, приел християнството и ръкоположен за дякон
След Възнесението на Исус и след слизането на Светия Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало и цифрата на вярващите растяло всеки ден. Виждайки всичко това, юдейските началници почнали мощно да се тревожат и да взимат строги ограничения срещу апостолите. Жестоко ги наказвали - затваряли ги в тюрма, забранявали им да проповядват, възбуждали против тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон.
Но макар тия гонения Христовото обучение се разпространявало с огромна мощ. Заети с проповядването на Слово Божие, те решили домакинските работи на християнското общество да възложат на 7 души, които да се грижат за разпределяне на дажбите. Избраните били наречени " дякони " (служители). Пръв всред тях бил Стефан - човек, изпълнен с религия и Дух Светий.
Силно обезпокоени от набираща мощ Христова религия, членовете на Синедриона встъпили в спор със Стефан. Но прекомерно слаби били в него и мъчно можели да му се противостоят на духовната мощ и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи. Тогава го обвинили, че сякаш хулил Бога и Мойсеевия закон.
Намерили се лъжесвидетели, които удостоверили техните думи. Повикали Стефан в Синедриона и вместо да се пази, почнали да го хулят с най-тежки думи. Словата му обаче били толкоз мощни и въздействащи, че възбудили яростта на слушателите и сърцата им се изпълнили със завист към него. А Стефан, изпълнен от Дух Светий, незабавно прекъснал речта си, погледнал на небето към разкрилото се пред очите му божествено привидение и радостно извикал: " Ето, виждам небесата отворени и Синът човечески да стои отдясно на Бога! "
Тогава всички единомислещо се нахвърлили върху него. Извели го вън от града и почнали да го замерят с камъни, а той не спрял да се моли. Издъхнал с думите:
" Господи, не зачитай им тоя грях! "
След гибелта му, в случай че се доверим на преданието, юдеите захвърлили тялото на светеца, с цел да стане храна на птиците и зверовете. Това е станало макар предписанието на закона, че телата на убитите обществено с камъни, би трябвало да бъдат заровени на място, посочено от Синедриона.
На втория ден след мъченическата си гибел, светецът е бил заровен от „ благоговейни индивиди “, които дълго плакали над тялото му (Деян. 8:2).
Пак съгласно преданието, както ще забележим от историята по разкриване мощите на светеца, това е бил законоучителят Гамалиил, дружно със своя наследник Авив, които по-късно биват кръстени от св. ап. Петър и Павел и причислени към лика на светците. Те отнесли мощите на светеца в своето село Кафар Гамала (селото на Гамалиил), отстоящо на към 2-3 км. от Йерусалим и го погребали с почести в своята гробница.
Близо 400 години мястото, където е бил заровен св. Стефан, остава в неопределеност за Църквата.
В 415 година мощите на първомъченика Стефан били открити посредством чудно привидение, което получил един духовник. Те били сложени в Сионския храм в Йерусалим.
В самия Йерусалим, евентуално по времето на патр. Ювеналий и след визитата му в Константинопол (331 г.), почнало строителството на храм, отдаден на св. Стефан на мястото на хипотетичната му гибел – северната врата на града и мощите на светеца са били пренесени от Сионската черква в неговия нов храм. Церемонията по преместването им се предвождала от особено поканения за случая от императрицата в Йерусалим, Александрийски патр. Кирил. След тържественото преместване на мощите, в новия храм издигнат в негова чест, имп. Евдокия взела със себе си и пренесла в Константинопол част от тях.
Единствената желязна черква с света, която носи през днешния ден името на свети Стефан, е българската черква в Истанбул. „ Българският Йерусалим ”, както множеството назовават светото място е издигнато през 1848 година. Храмът е осветлен половин век по-късно – на 8 септември 1898г. В двора на църквата са заровени едни от най-светлите мозъци на българското Възраждане - Екзарх Йосиф, митрополитите Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки.
В националната традиция в третият ден на Коледа фамилиите се събират към софра с месни ястия - свинско с кисело зеле, баница с месо, пеят песни и се веселят. По остарял бит младите отиват на посетители при своите кумове, кръстници и по-възрастни родственици.
На Стефановден строго се съблюдават възбраните, присъщи за така наречен „ мръсни дни ”. Според националната визия, от Игнажден или от Коледа стартира интервалът на „ мръсните дни ” или ”мръсници ”, който продължава до кръщаването на Младенеца и на водата на Йордановден (Богоявление).
Този интервал се свързва с визията за „ нечистия ” следродилен интервал на Св. Богородица, когато тя към момента е лехуса и се счита за нечиста. Тези една или две седмици назовават „ некръстени ” или „ глухи дни ”, а в южните елементи на страната са познати като „ поганите дни ”, „ пепелени дни ”, „ караконджови дни ” и така нататък
Народното вярване споделя, че този интервал е изключително рисков, тъй като „ земята е на сито, тя е надупчена ” и „ небето е отворено и раят и пъкълът са слети в едно ”. Тогава в света нахлуват зли, нечисти сили - караконджоли, вампири, плътеници, самодиви, таласъми, върколаци. Те бродят през „ мръсните нощи ”, атакуват хора и добитък, носят заболявания и гибел. Вярва се, че през този интервал на земята слизат душите на мъртвите, по тази причина на трапезата на Бъдни вечер оставят празно място за тях.
За предотвратяване от вредоносното въздействие на този интервал би трябвало да се съблюдават редица забрани - не се излиза на открито от среднощ до първи петли, „ в злото време ”, когато бродят нечистите сили. Стопаните залостват крепко вратите на къщите си, а на прозорците, на портите и под комина на огнището окачат клончета черен глог или хвойна, с цел да прогонят демоничните сили. Хората зашиват в облеклата си скилидки чесън, тъй като имат вяра, че караконджолите бягат от миризмата му. Те се плашели и от огъня и от светлината, по тази причина стопаните оставят през цялата нощ да гори свещ на прозореца.
Вярва се още, че осветената вода, иконите и молитвата също пропъждали злите сили. През „ мръсните дни ” строго се съблюдава възбрана за полови контакти, тъй като съгласно националната религия, в случай че през тези дни се зачене дете, то ще се роди с кусур и след гибелта си ще се трансформира във вампир. Вярва се още, че в случай че човек почине през „ караконджовите дни ”, душата му ще вампиряса или ще се трансформира в караконджол. През този интервал не се вършат и църковни венчавки, кръщенета, опела на покойници. Ако някой човек почине, помен се прави чак на двайсетия ден от гибелта му.
Днес имен ден честват: Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стойко, Стоянка, Таня и др.
Култът към този светец е огромен, почитта към него - също. От времето на Апостол Павел насам всички назовават Св. Стефан пръв страдалец, тъй като е една от първите жертви на христянската религия.
Това е третият ден на Коледа и последният празник за годината. За него хората описват, че " затваря кръга " на остарялата година.
Животът на светеца до времето на избора му за дякон от апостолите (Деян. 6:5) за нас остава изцяло незнаен. Ние не знаем нито по кое време се е родил, нито по кое време и от кого е бил извърнат в християнството. Нещо повече, всичките ни съществени сведения за подвига и делото на този дивен „ мъж, изпълнен с религия и Дух Светий “, изискуем на перото на св. ап. Лука и неговата книга „ Деяния на св. апостоли “.
Според преданията Свети Стефан се е отличавал с огромна духовна мощ и е останал в историята като първостроител на земната и небесната черква.
Свети Стефан е елинизиран евреин, приел християнството и ръкоположен за дякон
След Възнесението на Исус и след слизането на Светия Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало и цифрата на вярващите растяло всеки ден. Виждайки всичко това, юдейските началници почнали мощно да се тревожат и да взимат строги ограничения срещу апостолите. Жестоко ги наказвали - затваряли ги в тюрма, забранявали им да проповядват, възбуждали против тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон.
Но макар тия гонения Христовото обучение се разпространявало с огромна мощ. Заети с проповядването на Слово Божие, те решили домакинските работи на християнското общество да възложат на 7 души, които да се грижат за разпределяне на дажбите. Избраните били наречени " дякони " (служители). Пръв всред тях бил Стефан - човек, изпълнен с религия и Дух Светий.
Силно обезпокоени от набираща мощ Христова религия, членовете на Синедриона встъпили в спор със Стефан. Но прекомерно слаби били в него и мъчно можели да му се противостоят на духовната мощ и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи. Тогава го обвинили, че сякаш хулил Бога и Мойсеевия закон.
Намерили се лъжесвидетели, които удостоверили техните думи. Повикали Стефан в Синедриона и вместо да се пази, почнали да го хулят с най-тежки думи. Словата му обаче били толкоз мощни и въздействащи, че възбудили яростта на слушателите и сърцата им се изпълнили със завист към него. А Стефан, изпълнен от Дух Светий, незабавно прекъснал речта си, погледнал на небето към разкрилото се пред очите му божествено привидение и радостно извикал: " Ето, виждам небесата отворени и Синът човечески да стои отдясно на Бога! "
Тогава всички единомислещо се нахвърлили върху него. Извели го вън от града и почнали да го замерят с камъни, а той не спрял да се моли. Издъхнал с думите:
" Господи, не зачитай им тоя грях! "
След гибелта му, в случай че се доверим на преданието, юдеите захвърлили тялото на светеца, с цел да стане храна на птиците и зверовете. Това е станало макар предписанието на закона, че телата на убитите обществено с камъни, би трябвало да бъдат заровени на място, посочено от Синедриона.
На втория ден след мъченическата си гибел, светецът е бил заровен от „ благоговейни индивиди “, които дълго плакали над тялото му (Деян. 8:2).
Пак съгласно преданието, както ще забележим от историята по разкриване мощите на светеца, това е бил законоучителят Гамалиил, дружно със своя наследник Авив, които по-късно биват кръстени от св. ап. Петър и Павел и причислени към лика на светците. Те отнесли мощите на светеца в своето село Кафар Гамала (селото на Гамалиил), отстоящо на към 2-3 км. от Йерусалим и го погребали с почести в своята гробница.
Близо 400 години мястото, където е бил заровен св. Стефан, остава в неопределеност за Църквата.
В 415 година мощите на първомъченика Стефан били открити посредством чудно привидение, което получил един духовник. Те били сложени в Сионския храм в Йерусалим.
В самия Йерусалим, евентуално по времето на патр. Ювеналий и след визитата му в Константинопол (331 г.), почнало строителството на храм, отдаден на св. Стефан на мястото на хипотетичната му гибел – северната врата на града и мощите на светеца са били пренесени от Сионската черква в неговия нов храм. Церемонията по преместването им се предвождала от особено поканения за случая от императрицата в Йерусалим, Александрийски патр. Кирил. След тържественото преместване на мощите, в новия храм издигнат в негова чест, имп. Евдокия взела със себе си и пренесла в Константинопол част от тях.
Единствената желязна черква с света, която носи през днешния ден името на свети Стефан, е българската черква в Истанбул. „ Българският Йерусалим ”, както множеството назовават светото място е издигнато през 1848 година. Храмът е осветлен половин век по-късно – на 8 септември 1898г. В двора на църквата са заровени едни от най-светлите мозъци на българското Възраждане - Екзарх Йосиф, митрополитите Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки.
В националната традиция в третият ден на Коледа фамилиите се събират към софра с месни ястия - свинско с кисело зеле, баница с месо, пеят песни и се веселят. По остарял бит младите отиват на посетители при своите кумове, кръстници и по-възрастни родственици.
На Стефановден строго се съблюдават възбраните, присъщи за така наречен „ мръсни дни ”. Според националната визия, от Игнажден или от Коледа стартира интервалът на „ мръсните дни ” или ”мръсници ”, който продължава до кръщаването на Младенеца и на водата на Йордановден (Богоявление).
Този интервал се свързва с визията за „ нечистия ” следродилен интервал на Св. Богородица, когато тя към момента е лехуса и се счита за нечиста. Тези една или две седмици назовават „ некръстени ” или „ глухи дни ”, а в южните елементи на страната са познати като „ поганите дни ”, „ пепелени дни ”, „ караконджови дни ” и така нататък
Народното вярване споделя, че този интервал е изключително рисков, тъй като „ земята е на сито, тя е надупчена ” и „ небето е отворено и раят и пъкълът са слети в едно ”. Тогава в света нахлуват зли, нечисти сили - караконджоли, вампири, плътеници, самодиви, таласъми, върколаци. Те бродят през „ мръсните нощи ”, атакуват хора и добитък, носят заболявания и гибел. Вярва се, че през този интервал на земята слизат душите на мъртвите, по тази причина на трапезата на Бъдни вечер оставят празно място за тях.
За предотвратяване от вредоносното въздействие на този интервал би трябвало да се съблюдават редица забрани - не се излиза на открито от среднощ до първи петли, „ в злото време ”, когато бродят нечистите сили. Стопаните залостват крепко вратите на къщите си, а на прозорците, на портите и под комина на огнището окачат клончета черен глог или хвойна, с цел да прогонят демоничните сили. Хората зашиват в облеклата си скилидки чесън, тъй като имат вяра, че караконджолите бягат от миризмата му. Те се плашели и от огъня и от светлината, по тази причина стопаните оставят през цялата нощ да гори свещ на прозореца.
Вярва се още, че осветената вода, иконите и молитвата също пропъждали злите сили. През „ мръсните дни ” строго се съблюдава възбрана за полови контакти, тъй като съгласно националната религия, в случай че през тези дни се зачене дете, то ще се роди с кусур и след гибелта си ще се трансформира във вампир. Вярва се още, че в случай че човек почине през „ караконджовите дни ”, душата му ще вампиряса или ще се трансформира в караконджол. През този интервал не се вършат и църковни венчавки, кръщенета, опела на покойници. Ако някой човек почине, помен се прави чак на двайсетия ден от гибелта му.
Днес имен ден честват: Стефан, Стефана, Стефания, Стефи, Фани, Венцислав, Венцислава, Запрян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Стоил, Стоилка, Станка, Станчо, Стоян, Стойко, Стоянка, Таня и др.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ