На Трети март 1878, след векове страдания и саможертвени освободителни

На Трети март 1878, след епохи премеждия и саможертвени освободителни акции, на политическата карта на Европа е възобновена страна с име България.

Държава, извоювала Свободата си с кръвта на стотиците хиляди бойци, четници и опълченци. 

Трети март ни завръща в Европа с мъченическите старания на нашите предци - от Възраждането през  Априлското въстание и Ботевия връх, с цел да стигне до Освободителната война, в която смесиха вечно кръвта си руси, българи, украинци, румънци, финландци, литовци.

 

На този ден през 1878 година в Сан Стефано, тогава малко рибарско селце покрай Истанбул, се подписва предварителният кротичък контракт сред Русия и Османската империя. Този контракт поставя завършек на руско-турската война и ненапълно урежда статута на новообразуваната българска страна. За българите това е денят, на който се чества освобождението на родината от петвековното османско иго. Държавата България още веднъж се появява на картата на Европа! 

 

Това е “големият български гърмеж ”, при който се основава страна, на която ѝ бе писано да преживее век на победи и разочарования, на триумфи и нещастия.

 

Трети март е възкресението на един народ, това е самобитната реабилитация към мъченичествата, геройствата и подвизите на всички, положили живота си, сърцата си в тази концепция.

 

Това е завръщането на нашата средновековна страна, на нашето книжовно величие и начало на нашето доказване пред очите на света. Защото главната причина преди този момент да не се обръща внимание на националноосвободителното придвижване на българите беше концепцията, че те не са подготвени за независим държавен живот. Едно от дребното същински чудеса в нашата съвременна история беше, че доказахме тъкмо противоположното.

 

Днес сме гневни, комплицирани, сконфузени, притихнали...

 

Но историята не може да заличим...

Героичните ѝ страници не може да пренапишем...

Пътят на страданието и саможертвата не може да бъде заличен...

Паметта ни не може да бъде отнета... 

Трети март ни потвърждава, че жертвите от Априлското въстание не са били напразни, че 15-те хиляди доброволци,  починали, сражавайки се в Руско - турската война, не са дали живота си на вятъра.

„ Таз независимост нам не ни е подарък! ”, споделя националния стихотворец Иван Вазов и би трябвало да ни е позор, че се отнасяме с неуважение към честването на деня Трети март. 

Шипка, Плевен, Стара Загора, Свищов, Карлово,  Калофер - това е нашето величие! 

Нашият принос към Трети март са многовековните ни опити за равноправност, за отменяне на една непозната и враждебна власт.

 

В същото време Освобождението в никакъв случай нямаше да се реализира единствено с наши старания. Защото, в случай че гърците, сърбите, румънците, черногорците са провокирали европейска рецесия, с помощта на което Русия има моралното и юридическо право да се намеси, то ние бяхме сложени в котела, в центъра на Османската инвазия на Балканите и сами в никакъв случай нямаше да можем да се освободим. 

Да, може да не е мечтаната страна, само че е Отечество вечно!

Тъжните сенки на нашите мъченици към това влечение - четници, книжовници, бунтовници, въстаници и всички тези, които са отивали на умишлено заколение, ни гледат от небето - не всичко утвърждават от нас, дори в противен случай, само че са си отдъхнали, че каквато и да е тя - това е нашата България.

Това е смисълът, вълнението и величието на Трети март!

 

Никой не може да заличи костите и да помрачи славата на героите.

ЧЕСТИТ ТРЕТИ МАРТ, БЪЛГАРИЯ!

 

И дано всеки да го означи по този начин, както го усеща с душата си.