Годишнина от най-голямата спортна трагедия във Великобритания
На този ден в 15,06 ч локално време град Ливърпул стопира да живее. Всеки ще замръзне на мястото си – на улицата, в магазина или в кварталния пъб. Минута за респект.
Преди 29 години на 15 април, почитателите на "Ливърпул " и "Нотингам Форест " се стекоха в Шефийлд, където бе полуфиналът за Купата на Футболната асоциация.
На „ Хилзбъро “ футбол се игра единствено 6 минути, преди съдията Рей Люис да приключи дуела. В 15,06 ч към този момент бе ясно – на трибуната „ Лепингс лейн “ нещата не са наред, хората пробват да се измъкнат от клопката през оградите, само че не съумяват, споделя dir.bg.
Вратарят на оня прочут ливърпулски тим - Брус Гробелаар, споделя по какъв начин е чувал "Брус, тук умират хора ", зад тила си, до момента в който е опитвал да следи играта. "Не мислих, че нещата са толкоз съществени, просто не имах вяра... ", клати глава един от хората, видяли от няколко метра ужасите.
96 души не се върнаха от полуфинала. Всичките бяха последователи на "Ливърпул ", откакто полицията отвори вратите и пусна хора да влизат във към този момент цялостен бранш. А в профил има свободни места и те просто би трябвало да бъдат отпратени нататък, с цел да няма проблеми.
Влизането им на препълнения централен блок зад вратата смазва тези най-отпред. 96 от тези най-долу, на първите редове, нямат никакъв късмет да избягат. Остават на оградите, а в дългите десетина минути, преди служителите на реда да се решат да отворят преградите към терена, се случва ужасът.
29 години по-късно британският футбол е на игрища без огради, на седящи места, с поименни билети, в браншове за непушачи и се е трансформирал в игра без хулиганизъм. Докладът на Лорд Тейлър, който стигна до премиера Маргарет Тачър, изиска от клубовете да влагат в стадионите си. Промениха се законите, глобите са убийствени, а случаите – сведени до нула. Появи се Висшата лига, мачовете в Англия към този момент са международна атракция и - изцяло безвредни.
Неслучайно се приказва, че тези 96 избавиха стотици със своята гибел. Трагедията на "Хилзбъро " провокира гражданска война в британската игра, инфраструктура, метод на охраняване на мачове и отношение към публиката.
Град Ливърпул потъна в тъга на 15 април 1989-а. В деня след нещастието теренът на „ Анфийлд “ бе затрупан с цвета, донесени от всяко кътче на страната, че и от Испания, Германия, Италия.
Двама таксиметрови водачи свързаха с гердан от шалчета на двата локални отбора стадиона на „ алените “ с този на "Евертън " - „ Гудисън Парк “. Не са надалеч – някакви си към 800 метра. Дели ги един парк - "Стенли ". Двата клуба и техните почитатели се сплотиха в тъгата, тъй като измежду големия брой жертви всеки квартал, всеки пъб и всяка улица бяха изгубили непосредствен или другар.
Футболен клуб "Ливърпул " в никакъв случай няма да е това, което бе преди „ Хилзбъро “. Доминиращата мощ в британския футбол се разпадна, срутена от втори удар за 4 години.
След „ Хейзъл “ през май 1985-а, клубът понесе виновността – 39 последователи на "Ювентус " починаха, откакто конфликти по трибуните провокираха сриване на ограда и задушаването им. Бяха провокирани от англичаните, "Ливърпул " бе осъден, както и всички останали тимове на Англия. Ударът бе огромен, възприятието за виновност - осезаемо.
След „ Хилзбъро “ Ливърпул не бе отговорен, просто бе безпомощен и унищожен. Толкова доста гибел за 4 години...
Кени Далглиш, най-великата персона в изумителната история на този клуб, понесе голям товар. Играещият управител посети всяко заравяне, даде телефонния си номер вкъщи на всяко опечалено семейство, отиде и почука на всяка врата.
По-малко от 2 години по-късно Кени напусна, макар че "Ливърпул " вървеше към нова купа. Каза, че стресът го е смазал, а телефонните позвънявания в дома му с плачещи хора в 2 ч. измежду нощ са оставили незаличима диря и в цялото му семейство. Докторите му предлагат година цялостна отмора, на ръба на нервна рецесия е. Разпадна се и тимът му, последният несломим Ливърпулски състав. Далглиш и до през днешния ден е икона за града, освен за „ алените “ в него.
Английският футбол се преобрази. След него го направи и останалата част от Европа, трансформирайки играта в празник, а не във война. Трибуните с комфортни седящи места, просторни браншове и места, където умерено да заведеш детето си, са към този момент всеобщо събитие във водещите страни в играта.
Днес град Ливърпул, както всякога на 15 април, ще спре за минута. Сълзи ще напират в очите, а най-малко една къща във всеки квартал ще извади знаме на прозореца. „ Justice for the 96 “ е идея на града, който търси правдивост и санкции за същинските виновници - хората, решили да се отворят входовете и секторът да стане капан за хора.
Преди 2 години бяха отворени секретните файлове на полицията в Йоркшир и се оказа, че виновността в действителност е там. Тези почитатели са "осъдени на гибел " от грешките на охранителите и шефа на полицията в оня ден.
В събота "Ливърпул " игра против "Борнемут " и трибуната "Коп " още веднъж уважи с хореография жертвите. Клубът отхвърля да играе на 15 април, в никакъв случай не го е правил след 1989-а, даже да се пада събота и по стратегия мачът да е тогава. Отлага се.
Това е ден за респект, за свеждане на глава и за спомен. За деня, в който 96 футболни последователи отидоха на мач, на огромен мач, с цел да не се завърнат.
Трагедия, която промени радикално "Ливърпул " и британския футбол. И освен.
Преди 29 години на 15 април, почитателите на "Ливърпул " и "Нотингам Форест " се стекоха в Шефийлд, където бе полуфиналът за Купата на Футболната асоциация. На „ Хилзбъро “ футбол се игра единствено 6 минути, преди съдията Рей Люис да приключи дуела. В 15,06 ч към този момент бе ясно – на трибуната „ Лепингс лейн “ нещата не са наред, хората пробват да се измъкнат от клопката през оградите, само че не съумяват, споделя dir.bg.
Вратарят на оня прочут ливърпулски тим - Брус Гробелаар, споделя по какъв начин е чувал "Брус, тук умират хора ", зад тила си, до момента в който е опитвал да следи играта. "Не мислих, че нещата са толкоз съществени, просто не имах вяра... ", клати глава един от хората, видяли от няколко метра ужасите.
96 души не се върнаха от полуфинала. Всичките бяха последователи на "Ливърпул ", откакто полицията отвори вратите и пусна хора да влизат във към този момент цялостен бранш. А в профил има свободни места и те просто би трябвало да бъдат отпратени нататък, с цел да няма проблеми.
Влизането им на препълнения централен блок зад вратата смазва тези най-отпред. 96 от тези най-долу, на първите редове, нямат никакъв късмет да избягат. Остават на оградите, а в дългите десетина минути, преди служителите на реда да се решат да отворят преградите към терена, се случва ужасът.
29 години по-късно британският футбол е на игрища без огради, на седящи места, с поименни билети, в браншове за непушачи и се е трансформирал в игра без хулиганизъм. Докладът на Лорд Тейлър, който стигна до премиера Маргарет Тачър, изиска от клубовете да влагат в стадионите си. Промениха се законите, глобите са убийствени, а случаите – сведени до нула. Появи се Висшата лига, мачовете в Англия към този момент са международна атракция и - изцяло безвредни.
Неслучайно се приказва, че тези 96 избавиха стотици със своята гибел. Трагедията на "Хилзбъро " провокира гражданска война в британската игра, инфраструктура, метод на охраняване на мачове и отношение към публиката.
Град Ливърпул потъна в тъга на 15 април 1989-а. В деня след нещастието теренът на „ Анфийлд “ бе затрупан с цвета, донесени от всяко кътче на страната, че и от Испания, Германия, Италия.
Двама таксиметрови водачи свързаха с гердан от шалчета на двата локални отбора стадиона на „ алените “ с този на "Евертън " - „ Гудисън Парк “. Не са надалеч – някакви си към 800 метра. Дели ги един парк - "Стенли ". Двата клуба и техните почитатели се сплотиха в тъгата, тъй като измежду големия брой жертви всеки квартал, всеки пъб и всяка улица бяха изгубили непосредствен или другар.
Футболен клуб "Ливърпул " в никакъв случай няма да е това, което бе преди „ Хилзбъро “. Доминиращата мощ в британския футбол се разпадна, срутена от втори удар за 4 години.
След „ Хейзъл “ през май 1985-а, клубът понесе виновността – 39 последователи на "Ювентус " починаха, откакто конфликти по трибуните провокираха сриване на ограда и задушаването им. Бяха провокирани от англичаните, "Ливърпул " бе осъден, както и всички останали тимове на Англия. Ударът бе огромен, възприятието за виновност - осезаемо.
След „ Хилзбъро “ Ливърпул не бе отговорен, просто бе безпомощен и унищожен. Толкова доста гибел за 4 години...
Кени Далглиш, най-великата персона в изумителната история на този клуб, понесе голям товар. Играещият управител посети всяко заравяне, даде телефонния си номер вкъщи на всяко опечалено семейство, отиде и почука на всяка врата.
По-малко от 2 години по-късно Кени напусна, макар че "Ливърпул " вървеше към нова купа. Каза, че стресът го е смазал, а телефонните позвънявания в дома му с плачещи хора в 2 ч. измежду нощ са оставили незаличима диря и в цялото му семейство. Докторите му предлагат година цялостна отмора, на ръба на нервна рецесия е. Разпадна се и тимът му, последният несломим Ливърпулски състав. Далглиш и до през днешния ден е икона за града, освен за „ алените “ в него.
Английският футбол се преобрази. След него го направи и останалата част от Европа, трансформирайки играта в празник, а не във война. Трибуните с комфортни седящи места, просторни браншове и места, където умерено да заведеш детето си, са към този момент всеобщо събитие във водещите страни в играта.
Днес град Ливърпул, както всякога на 15 април, ще спре за минута. Сълзи ще напират в очите, а най-малко една къща във всеки квартал ще извади знаме на прозореца. „ Justice for the 96 “ е идея на града, който търси правдивост и санкции за същинските виновници - хората, решили да се отворят входовете и секторът да стане капан за хора.
Преди 2 години бяха отворени секретните файлове на полицията в Йоркшир и се оказа, че виновността в действителност е там. Тези почитатели са "осъдени на гибел " от грешките на охранителите и шефа на полицията в оня ден.
В събота "Ливърпул " игра против "Борнемут " и трибуната "Коп " още веднъж уважи с хореография жертвите. Клубът отхвърля да играе на 15 април, в никакъв случай не го е правил след 1989-а, даже да се пада събота и по стратегия мачът да е тогава. Отлага се.
Това е ден за респект, за свеждане на глава и за спомен. За деня, в който 96 футболни последователи отидоха на мач, на огромен мач, с цел да не се завърнат.
Трагедия, която промени радикално "Ливърпул " и британския футбол. И освен.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ