В нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г се случва нещо, което трябва да се помни и да се отбележи с едноминутно мълчание
На този ден с едноминутно безмълвие би трябвало да отдадем респект към жертвите на народеният съд. А може би е по-добре не да мълчим, а да приказваме, с цел да знаят младежите какво се е случило на тази тъжна дата в българската история.
В нощта на 1 против 2 февруари 1945 година свиреп са убити и хвърлени с общ гроб 100 българи – разстреляни са един княз, трима някогашни министър-председатели, 22-ма министри, 67 депутати, 48 генерали и висши офицери, 8 царски съветници.
Сред убитите е братът на цар Борис III, княз Кирил Преславски, един от регентите на малолетния тогава Симеон II.
Разстреляни са и тримата министър председатели – Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов.
Богдан Филов също е регент по това време. Третият регент – военачалник Никола Михов, също е измежду свиреп умъртвените в нощта на 1 февруари.
Официално присъдата на наказаните се чете в късния следобяд на 1 февруари към 16.30 ч. Излъчва се по радиото, само че доста от роднините на задържаните към този момент са изселени из страната, където радиото в ония години е било разкош, а достъпът до правосъдната зала е бил строго стеснен.
Вестниците излизат със забавяне на идващия ден – 2 февруари. Тогава присъдите още веднъж са прочетени по радиото – когато регентите, министрите и депутатите са към този момент разстреляни.
Преди изтезанието в Централен комитет на Българска комунистическа партия има спор по какъв начин да бъдат убити наказаните. Вълко Червенков упорства за класическия метод ‘чрез обесване’. По този метод той желае да отмъсти за своите приятели, наказани поради жестокия атентат в църквата ‘Св. Неделя’ през 1925 година. Надделява обаче мнението на Трайчо Костов, който предлага изтезанието са се организира по болшевишки – с пистолетен изстрел в тила.
За задачата е ангажирана група главорези, които са предвождани от Фердинанд Козовски – предстоящ ръководител на Народното събрание, Изидор Леви – палач-следовател, специфичен сътрудник на Лаврентий Берия от болшевишкото Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и Лев Главинчев – садист, участник в доста комунистически зверства още преди 1944 година. Именно те дават отговор присъдите да се изпълнят с нужната свирепост, експедитивност и мистериозност. За да им се дадат подробни указания, тримата са извикани от Централен комитет на пртията от фронта…
Мястото в софийските гробища, несъмнено за изтезанието, е осветено с автомобилни фарове. Повечето от убийците са цивилни, а не униформени, въоръжени с шмайзери. Те стрелят в тила на наказаните, а труповете падат в яма.
След разстрелите палачите стартират да обират жертвите си – взимат от тях всичко скъпо – пръстени, часовници, златни халки. Един от палачите даже събува ботушите на убития княз Кирил…
Смъртните присъди над нашия политически, боен и нравствен хайлайф са поради това, че го считат за отговорен за замесване на България във войната. А истината е, че нашите държавници са имали една цел – нито един български боец да не взе участие в бойните дейности. И те реализират тази цел.
Народният съд издава 2730 смъртни присъди и 305 доживотни. Жертви на този арбитражен съд – убити или затворени в концлагери, са писатели, художници, учени, поети, журналисти…
По Дело 1 са наказани на гибел и екзекутирани на 1 февруари 1945 година княз Кирил Преславски, Богдан Филов – министър-председател, Никола Михов – български офицер, Александър Радолов – политик, Александър Станишев – политик, Борис Йоцов – академик, Васил Митаков – политик, Добри Божилов – министър-председател, Иван Русев – политик, Иван Бешков – политик, Иван Багрянов – министър-председател, Иван Вазов -политик /племенник на националния поет/, Иван Горанов – политик, Павел Груев – правист, Петър Габровски – министър-председател, Първан Драганов – политик, Рашко Атанасов – боен, Руси Русев – боен, Теодоси Даскалов – боен, Христо Калфов – политик.
Според спомените на вдовицата на последния български цар Борис III, кралица Йоанна, на наказаните е отнета последната вяра да видят за финален път своите близки. И точно затова царицата поискала да ги види за последно един по един преди изтезанието и единствена се сбогувала с тях.
Върху мъртвите тела на жертвите били изсипани камиони със сгурия. За хората обаче било ясно чии са тези черни могили. И дами – млади и остарели, както и самата кралица, придружавана от някоя от своите дами, отивали да коленичат със запалени свещи край този общ гроб.
Само за информация – Нюрнбергският развой подвежда под отговорност 24 души, от които на гибел са наказани 11, а и те имали право на молба за помилване…
1 февруари – черна дата в българската история. Но на този ден депутатите от един парламент се изправят в едноминутно безмълвие в памет на избитите български сътрудници. Но не е нашият, а белгийският…Цар Борис ІІІ споделил на Хитлер: „ Знаеш ли, че в случай че изпратя българска армия на Източния фронт, то тя ще премине при руснаците дружно с духовата музика! “Биограф на фюрера: Хитлер е желал да помогне на Борис III, умъртвили са го от Москва
Нацисткият водач ни…Nov 28 2018vijti.com
Автор: Антоанета Ненова
Инфо: Сензация
