Денят 26 юли в българската история
На този ден през 811 година умира Никифор I Геник - византийски император управлявал в интервала от 802 година до 811 година Войските му претърпяват проваляне от бойците на хан Крум. Никифор умира в борбата, а главата му е отрязана и от черепът му е направена е ритуална чаша - акт, свързван с религиозните показа на старите българи. На тази дата е родена Людмила Живкова, политик и историк, щерка на Тодор Живков. На тази дата умират Кръстьо (Кръсте) Петков Мисирков - български книжовни и държавник и огромният български илюзионист Мистър Сенко.
2016 година
На изключително съвещание депутатите одобриха измененията за съдийското самоуправление. Те разшириха пълномощията на общите събрания на съдиите. Те ще могат да изслушват претендентите за ръководител на съответния съд, да дават мнения по законопроекти, да одобряват вътрешни правила за работа.
2012 година
Президентът на Република България присъжда медал „ Стара планина “ първа степен на Марк Михилсен, ексклузивен и пълномощен дипломат на Кралство Белгия в Република България „ за извънредно огромните му заслуги за развиването и укрепването на българо-белгийските връзки и във връзка окончателното му тръгване от страната “.
2001 година
Президентът Петър Стоянов се среща с английския министър председател Тони Блеър в Лондон.
1994 година
НКС на Съюз на демократичните сили взема решение да замрази за два месеца участието на Демократическата партия в Съюз на демократичните сили.
1968 година
Завършва пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия, почнал на 24 юли. Приети са " Основни насоки за по-нататъшно развиване на системата за ръководство на националното стопанство ". Предвижда се изменение в структурата и функционалностите на държавните органи: издигане ролята на Народното събрание и основаване на Държавен съвет като непрекъснато настоящ негов орган, който да " съчетава вземането на решения с тяхното осъществяване ". В отчета си Тодор Живков акцентира: " Издигането на ролята на науката в изработването и провеждането на партийната политика става през днешния ден витална нужда... По своето предопределение и роля Българска академия на науките би трябвало да съставлява могъща научна опора на партията и нейната всестранна активност. " Пленумът разисква и още веднъж жигосва позицията на управлението на Чехословашката комунистическа партия.
1959 година
Открит е Международният дом на публицистите край Варна.
1947 година
България се обръща към Организация на обединените нации с молба да бъде призната за член на организацията.
Организация на обединените нации е универсална интернационална организация на суверенни страни, основана за поддържане и подсилване на интернационалния мир и сигурност и за развиване на мирното съдействие сред страните. Приемник на Обществото на народите. Уставът на Организация на обединените нации е подписан на 26 юни 1945 година на конференцията в Сан Франсиско от представителите на 50 страни. Влиза в действие на 24 октомври 1945 година след утвърждението му от 5-те Велики сили и болшинството подписали го страни. Денят 24 октомври е разгласен за интернационален ден на Организация на обединените нации. Седалището на Организация на обединените нации е в Ню Йорк. Организация на обединените нации има центрове във Виена и Женева. В Организация на обединените нации членуват 191 страни (2002 г.); България е член от 14 декември 1955 година Главни органи на организацията са: Общо заседание на Организация на обединените нации, Съвет за сигурност на Организация на обединените нации, Икономически и обществен съвет на Организация на обединените нации, Съвет за настойничество на Организация на обединените нации, Международен съд на Организация на обединените нации и Секретариат.
1945 година
Изпратено е писмо-изложение на Никола Петков, Асен Стамболийски и Георги Йорданов до министър-председателя (с копие до регентите и Съюзната контролна комисия - СКК). В него се твърди, че интернационалното състояние на страната и Ялтенската декларация постановат изборите да се проведат под контрола на Съюзна контролна комисия и с цел да бъде той проведен, изборите да се отсрочат. На идващия ден Никола Петков подава оставка като министър.
Никола Димитров Петков (на снимката) е български държавник, политик, член на Политическа партия на Български земеделски народен съюз. Завършва Първа мъжка гимназия в София през 1910 година и следва право в Париж, завръща се по време на войните. През 1922 година приключва Сорбоната и е назначен за секретар на българската легация в Париж. След Деветоюнския прелом през 1923 година подава оставка и живее в Париж до 1929 година Работи в редакцията на вестник " Пладне ". През 1931 година - 1932 година е редактор на вестник " Земя ". През 1932 година става съосновател на Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски " ; редактор на вестник " Земеделско знаме " от 1932 година до 1934 година След Деветнадесетомайския прелом през 1934 година е в съпротива и се ориентира към Български земеделски народен съюз " Врабча 1 ”. От 1937 година е още веднъж в Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски ". Народен представител в XXIV Народно Събрание от 1938 година до 1939 година Министър без портфейл в държавното управление на Отечествен фронт, формирано след Деветосептемврийския прелом през 1944 година От лятото на 1945 година напуща държавното управление и основава опозиционния Български земеделски народен съюз " Н. Петков ". Народен представител в VI Велико Народно Събрание (октомври 1946 година - юни 1947 г.). Обявява се срещу руската окупация и пази българския държавен суверенитет. Арестуван в Народно събрание на 5 юни 1947 година Екзекутиран е по силата на скърпен развой, а партията му е неразрешена със закон. Посмъртно е оправдан през 1989 година
1940 година
На 26 и 27 юли в Залцбург Адолф Хитлер и Йоахим Рибентроп одобряват поредно румънския и българския министър председател и уговарят връщането на Южна Добруджа на България.
1936 година
В София се организира незаконна конференция на дейци на Демократическия сговор, които се афишират в поддръжка на конституционното ръководство.
Партия Демократически сговор е формирана на 10 август 1923 година, посредством сливането на Народния сговор със Съюза на демокрацията. Начело на партията стои Централно бюро. Фактически водач по време на ръководството на първия сговористки режим (юни 1923 година - януари 1926 г.) е проф. Ал. Цанков, който по това време е и министър-председател. От януари 1926 година до юни 1931 година на напред във времето в управлението на партията излиза А. Ляпчев, който е министър-председател на второто сговористко държавно управление. След рухването на сговористкия режим връх в Демократическия сговор вземат центробежните сили и през май 1932 година той се разделя на две независими обединения със същото име. Начело на едната застава проф. Ал. Цанков, а на другата - А. Ляпчев. Демократическия сговор се оказва нетрайно политическо обединяване. Още през цялото време на съществуването му в него стартират яростни битки, които имат чист котериен темперамент, т. е. блян за взимане на по-големи облаги от държавната власт.
1924 година
Обявена е обща прошка за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 година (освен за основателите им) и за наказаните някогашни министри-либерали (освен Димитър Тончев и Васил Радославов (на снимката), които са амнистирани по-късно).
1909 година
Открита е ж.п. линията Радомир-Кюстендил (87 км).
1898 година
Започва Петият конгрес на македонската емиграция, траял до 29 юли. В него вземат участие 21 сдружения. Председател на Върховния комитет е Александър Радев, а подпредседател Андрей Ляпчев. На 9 януари 1899 година излиза първи брой на в. " Реформи " с редактор А. Ляпчев.
1877 година
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Русчушкият отряд води тежки боеве при с. Езерче. Турците са принудени да правят отстъпка към Разград.
На тази дата са родени:
1942 година
В с. Говедарци е родена Людмила Живкова (1942 - 1981). Дъщеря на Тодор Живков, по това време - партиен и държавен началник. Живкова е историк, почетен лекар на Токийския университет. От 1974 година е старши теоретичен помощник в Института за балканистика. От 1975 година е ръководител на Комитета за изкуство и просвета (от 1977 година - Комитет за култура); на креативните съюзи и на Националния комплекс " Художествено творчество, културна активност и средства за всеобща информация ". През 1976 година става член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, три години по-късно става член и на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, депутат. Людмила Живкова е ръководител на Инициативния и организационния комитет на интернационалната детска асамблея " Знаме на мира " (проведена през август 1979 година в България). Трудове: " Англо-турските връзки 1933-1939 година ” (1971 година, на британски език 1976 г.), " Казанлъшката гробница " (1974 г.; на немски език 1973 г.), " Четвероевангелието на цар Иван Александър " (1979 г.; на немски език 1977 г.; на съветски език 1979 г.). Умира на 21 юли 1981 година
На тази дата умират:
1987 година
Умира именитият илюзионист Мистър Сенко (1905 - 1987). Мистър Сенко - Евстати Христов Карайончев е роден във Враца през 1905 година Като дете работи в цирк “България ”. През 1923 година асистира на гостуващия в България френски илюзионист Делоне. Изучава илюзионно изкуство при френския илюзионист Р. Худини. Участва в стратегиите на някои български циркове. От края на `20-те години показва независими спектакли. Член е на Международната асоциация на илюзионистите, притежател на редица награди от интернационалните конгреси на илюзионистите. През 1939 година печели втора премия на фестивал в Лайпциг с номера “изчезване на глава ”. Той е почетен член на Френската академия на илюзионистите от 1961 година Получава медал “Роберт Худен ” и орден “Почетен президент на Българския вълшебен клуб ”.
1926 година
Умира Кръстьо (Кръсте) Петков Мисирков - български литератор и държавник. Завършва гимназия в Сърбия като стипендиант на сръбското Министерство на външните работи. През 1895-1897 година учи в Богословската академия в Полтава. След завършването £ следва в Историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Мисирков работи като преподавател в Битоля (Българска класическа гимназия), Кишинев, Одеса, Болград, Карлово и Копривщица. Автор на езиковедски, етнографски и исторически публикации. През 1910 година превежда книгата на А. Иширков “България ”. През 1903 година издава брошурата “За македонските работи ”, в която отстоява тезата за македонска националност и македонски език. През 1907 година в поредност публикации под заглавие “Бележки върху южнославянската лингвистика и история ” се отхвърля от изказванията си за македонската нация и език. Днес Институтът за македонски език в Скопие носи неговото име.
1894 година
Умира Цани Гинчев - български възрожденски публицист и активист, постоянен член на БКД (1884 г.). Сближава се с Г. С. Раковски, събира фолклор под въздействието на Вук Караджич. Изучава естествени науки в Киевския университет през 1860 година След Освобождението на България (1878 г.) заема разнообразни административни длъжности. Редактор на известното сп. " Труд " (1887 г.-1892 г.) в Търново. Негови съчинения са " Български басни " (1870 г.), " Учебник за земеделието " (1971 г.), " Стихотворения и приказки - за възпитаници и всекиго " (1884 г.), " Ганчо Косерката. Повест " (1890 г.) и други
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
2016 година
На изключително съвещание депутатите одобриха измененията за съдийското самоуправление. Те разшириха пълномощията на общите събрания на съдиите. Те ще могат да изслушват претендентите за ръководител на съответния съд, да дават мнения по законопроекти, да одобряват вътрешни правила за работа.
2012 година
Президентът на Република България присъжда медал „ Стара планина “ първа степен на Марк Михилсен, ексклузивен и пълномощен дипломат на Кралство Белгия в Република България „ за извънредно огромните му заслуги за развиването и укрепването на българо-белгийските връзки и във връзка окончателното му тръгване от страната “.
2001 година
Президентът Петър Стоянов се среща с английския министър председател Тони Блеър в Лондон.
1994 година
НКС на Съюз на демократичните сили взема решение да замрази за два месеца участието на Демократическата партия в Съюз на демократичните сили.
1968 година
Завършва пленумът на Централен комитет на Българска комунистическа партия, почнал на 24 юли. Приети са " Основни насоки за по-нататъшно развиване на системата за ръководство на националното стопанство ". Предвижда се изменение в структурата и функционалностите на държавните органи: издигане ролята на Народното събрание и основаване на Държавен съвет като непрекъснато настоящ негов орган, който да " съчетава вземането на решения с тяхното осъществяване ". В отчета си Тодор Живков акцентира: " Издигането на ролята на науката в изработването и провеждането на партийната политика става през днешния ден витална нужда... По своето предопределение и роля Българска академия на науките би трябвало да съставлява могъща научна опора на партията и нейната всестранна активност. " Пленумът разисква и още веднъж жигосва позицията на управлението на Чехословашката комунистическа партия.
1959 година
Открит е Международният дом на публицистите край Варна.
1947 година
България се обръща към Организация на обединените нации с молба да бъде призната за член на организацията.
Организация на обединените нации е универсална интернационална организация на суверенни страни, основана за поддържане и подсилване на интернационалния мир и сигурност и за развиване на мирното съдействие сред страните. Приемник на Обществото на народите. Уставът на Организация на обединените нации е подписан на 26 юни 1945 година на конференцията в Сан Франсиско от представителите на 50 страни. Влиза в действие на 24 октомври 1945 година след утвърждението му от 5-те Велики сили и болшинството подписали го страни. Денят 24 октомври е разгласен за интернационален ден на Организация на обединените нации. Седалището на Организация на обединените нации е в Ню Йорк. Организация на обединените нации има центрове във Виена и Женева. В Организация на обединените нации членуват 191 страни (2002 г.); България е член от 14 декември 1955 година Главни органи на организацията са: Общо заседание на Организация на обединените нации, Съвет за сигурност на Организация на обединените нации, Икономически и обществен съвет на Организация на обединените нации, Съвет за настойничество на Организация на обединените нации, Международен съд на Организация на обединените нации и Секретариат.
1945 година
Изпратено е писмо-изложение на Никола Петков, Асен Стамболийски и Георги Йорданов до министър-председателя (с копие до регентите и Съюзната контролна комисия - СКК). В него се твърди, че интернационалното състояние на страната и Ялтенската декларация постановат изборите да се проведат под контрола на Съюзна контролна комисия и с цел да бъде той проведен, изборите да се отсрочат. На идващия ден Никола Петков подава оставка като министър.
Никола Димитров Петков (на снимката) е български държавник, политик, член на Политическа партия на Български земеделски народен съюз. Завършва Първа мъжка гимназия в София през 1910 година и следва право в Париж, завръща се по време на войните. През 1922 година приключва Сорбоната и е назначен за секретар на българската легация в Париж. След Деветоюнския прелом през 1923 година подава оставка и живее в Париж до 1929 година Работи в редакцията на вестник " Пладне ". През 1931 година - 1932 година е редактор на вестник " Земя ". През 1932 година става съосновател на Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски " ; редактор на вестник " Земеделско знаме " от 1932 година до 1934 година След Деветнадесетомайския прелом през 1934 година е в съпротива и се ориентира към Български земеделски народен съюз " Врабча 1 ”. От 1937 година е още веднъж в Български земеделски народен съюз " Ал. Стамболийски ". Народен представител в XXIV Народно Събрание от 1938 година до 1939 година Министър без портфейл в държавното управление на Отечествен фронт, формирано след Деветосептемврийския прелом през 1944 година От лятото на 1945 година напуща държавното управление и основава опозиционния Български земеделски народен съюз " Н. Петков ". Народен представител в VI Велико Народно Събрание (октомври 1946 година - юни 1947 г.). Обявява се срещу руската окупация и пази българския държавен суверенитет. Арестуван в Народно събрание на 5 юни 1947 година Екзекутиран е по силата на скърпен развой, а партията му е неразрешена със закон. Посмъртно е оправдан през 1989 година
1940 година
На 26 и 27 юли в Залцбург Адолф Хитлер и Йоахим Рибентроп одобряват поредно румънския и българския министър председател и уговарят връщането на Южна Добруджа на България.
1936 година
В София се организира незаконна конференция на дейци на Демократическия сговор, които се афишират в поддръжка на конституционното ръководство.
Партия Демократически сговор е формирана на 10 август 1923 година, посредством сливането на Народния сговор със Съюза на демокрацията. Начело на партията стои Централно бюро. Фактически водач по време на ръководството на първия сговористки режим (юни 1923 година - януари 1926 г.) е проф. Ал. Цанков, който по това време е и министър-председател. От януари 1926 година до юни 1931 година на напред във времето в управлението на партията излиза А. Ляпчев, който е министър-председател на второто сговористко държавно управление. След рухването на сговористкия режим връх в Демократическия сговор вземат центробежните сили и през май 1932 година той се разделя на две независими обединения със същото име. Начело на едната застава проф. Ал. Цанков, а на другата - А. Ляпчев. Демократическия сговор се оказва нетрайно политическо обединяване. Още през цялото време на съществуването му в него стартират яростни битки, които имат чист котериен темперамент, т. е. блян за взимане на по-големи облаги от държавната власт.
1924 година
Обявена е обща прошка за участниците в юнските и септемврийските събития през 1923 година (освен за основателите им) и за наказаните някогашни министри-либерали (освен Димитър Тончев и Васил Радославов (на снимката), които са амнистирани по-късно).
1909 година
Открита е ж.п. линията Радомир-Кюстендил (87 км).
1898 година
Започва Петият конгрес на македонската емиграция, траял до 29 юли. В него вземат участие 21 сдружения. Председател на Върховния комитет е Александър Радев, а подпредседател Андрей Ляпчев. На 9 януари 1899 година излиза първи брой на в. " Реформи " с редактор А. Ляпчев.
1877 година
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) Русчушкият отряд води тежки боеве при с. Езерче. Турците са принудени да правят отстъпка към Разград.
На тази дата са родени:
1942 година
В с. Говедарци е родена Людмила Живкова (1942 - 1981). Дъщеря на Тодор Живков, по това време - партиен и държавен началник. Живкова е историк, почетен лекар на Токийския университет. От 1974 година е старши теоретичен помощник в Института за балканистика. От 1975 година е ръководител на Комитета за изкуство и просвета (от 1977 година - Комитет за култура); на креативните съюзи и на Националния комплекс " Художествено творчество, културна активност и средства за всеобща информация ". През 1976 година става член на Централен комитет на Българска комунистическа партия, три години по-късно става член и на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, депутат. Людмила Живкова е ръководител на Инициативния и организационния комитет на интернационалната детска асамблея " Знаме на мира " (проведена през август 1979 година в България). Трудове: " Англо-турските връзки 1933-1939 година ” (1971 година, на британски език 1976 г.), " Казанлъшката гробница " (1974 г.; на немски език 1973 г.), " Четвероевангелието на цар Иван Александър " (1979 г.; на немски език 1977 г.; на съветски език 1979 г.). Умира на 21 юли 1981 година
На тази дата умират:
1987 година
Умира именитият илюзионист Мистър Сенко (1905 - 1987). Мистър Сенко - Евстати Христов Карайончев е роден във Враца през 1905 година Като дете работи в цирк “България ”. През 1923 година асистира на гостуващия в България френски илюзионист Делоне. Изучава илюзионно изкуство при френския илюзионист Р. Худини. Участва в стратегиите на някои български циркове. От края на `20-те години показва независими спектакли. Член е на Международната асоциация на илюзионистите, притежател на редица награди от интернационалните конгреси на илюзионистите. През 1939 година печели втора премия на фестивал в Лайпциг с номера “изчезване на глава ”. Той е почетен член на Френската академия на илюзионистите от 1961 година Получава медал “Роберт Худен ” и орден “Почетен президент на Българския вълшебен клуб ”.
1926 година
Умира Кръстьо (Кръсте) Петков Мисирков - български литератор и държавник. Завършва гимназия в Сърбия като стипендиант на сръбското Министерство на външните работи. През 1895-1897 година учи в Богословската академия в Полтава. След завършването £ следва в Историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Мисирков работи като преподавател в Битоля (Българска класическа гимназия), Кишинев, Одеса, Болград, Карлово и Копривщица. Автор на езиковедски, етнографски и исторически публикации. През 1910 година превежда книгата на А. Иширков “България ”. През 1903 година издава брошурата “За македонските работи ”, в която отстоява тезата за македонска националност и македонски език. През 1907 година в поредност публикации под заглавие “Бележки върху южнославянската лингвистика и история ” се отхвърля от изказванията си за македонската нация и език. Днес Институтът за македонски език в Скопие носи неговото име.
1894 година
Умира Цани Гинчев - български възрожденски публицист и активист, постоянен член на БКД (1884 г.). Сближава се с Г. С. Раковски, събира фолклор под въздействието на Вук Караджич. Изучава естествени науки в Киевския университет през 1860 година След Освобождението на България (1878 г.) заема разнообразни административни длъжности. Редактор на известното сп. " Труд " (1887 г.-1892 г.) в Търново. Негови съчинения са " Български басни " (1870 г.), " Учебник за земеделието " (1971 г.), " Стихотворения и приказки - за възпитаници и всекиго " (1884 г.), " Ганчо Косерката. Повест " (1890 г.) и други
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ