Ислямист закла като пиле публициста Тео ван Гог
На този ден през 2002 година е заклан и убит холандският режисьор, артист и журналист Тео ван Гог. Убиецът му е ислямски мигрант от Мароко.
Ван Гог е роден в Хага. Негов прародител е търговецът на картини Тео ван Гог, брат на Винсент ван Гог.
След като прекъсва образованието си по право, той става театрален управител. Неговата пристрастеност, оповестена от самия него, е правенето на филми и той дебютира като режисьор с кино лентата „ Люгер “ (Luger) (1981). Получава „ Златен телец “ (холандския еквивалент на „ Оскар “ за „ Сляпа среща “ (Blind date) (1996) и „ В интерес на страната “ (In het belang van de staat) (1997).
След това работи в малкия екран и написа провокативни колони за „ Метро “ и други вестници.
Ван Гог е публицист на полемична прозаичност. Поради постоянно нападателния си звук и персоналните си ненависти той е замесен в няколко обществени правосъдни процеса против други писатели и публични фигури и е уволнен като колумнист в няколко списания и периодически издания едно след друго, което го принуждава да търси заслон на личния си уеб-сайт „ Здравият пушач “.
Това е и заглавието на една от книгите му и е алюзия към верижното пушене, с което е прочут и към „ политически правилната “ негативна настройка към пушенето в обществото.
Въпреки че външно се любува на живота си, той споделя, че няма нищо срещу да почине, в случай че не е неговият дребен наследник, Люве ван Гог. Последната му книга (2003) е „ Аллах знае най-добре “ (Allah weet het best), в която в типичния си безсрамен саркастичен звук той показва възгледите си за исляма.
Той е прочут критик на исляма, изключително след атентатите от 11 септември 2001. Ван Гог поддържа номинацията на демократичната (преди член на Партията на труда), родена в Сомалия, феминистка и политик Аян Хирси Али за холандския парламент.
Въпреки че Тео ван Гог е прочут като привлекателен, търпелив темперамент като персона, през 1980-те години той става вестникарски колумнист и през годините употребява колоните си, с цел да излива гнева си към политици, артисти, кино режисьори, писатели и други хора, които счита за част от „ върхушката “.
Той си навлича гнева на водещи представители на еврейската общественост, като прави мнения за това, което вижда като еврейска угриженост по отношение на Аушвиц. Следващият откъс от негово изявление в списание от 1991 година е характерен образец за подобен коментар. Ван Гог разказва „ миризма на карамел “, изказвайки се, че „ през днешния ден горят единствено евреи-диабетици. “
Когато е подложен на критика от еврейския историк Евелин Ганс, той написа в списанието „ Folia Civitatis “: „ Подозирам, че госпожица Ганс получава мокри сънища, че я клеца доктор Менгеле. “ Той показва и предпочитание тя да го съди, тъй че да би трябвало да изясни на съда за какво забележките му са лъжливи.
Ван Гог отхвърля всяка форма на вяра. В късните 1990 години той стартира да се концентрира върху исляма. Предизвиква необятно възмущение в мюсюлманската общественост, наричайки ги поредно „ geitenneukers “ (козоебачи).
Въпреки че не е ясно дали Ван Гог в действителност е изковал термина „ geitenneukers “, той несъмнено го е разпространявал. Той усеща мощно, че политическият ислям е увеличаваща се опасност за демократичните западни общества и споделя, че, в случай че би бил по-млад, би емигрирал в Съединени американски щати, които той счита за маяк в един потъмняващ свят.
Работейки със сюжет, написан от Аян Хирси Али, ван Гог основава 10-минутния филм „ Submission. “ Филмът се занимава с тематиката за насилието против дамите в ислямските общества, разказвайки историите на четири измъчвани мюсюлманки.
Самото заглавие „ Submission “ е превод на думата „ ислям “ на британски език. Във кино лентата голите тела на дамите, коленичили в молитвена поза и разказващи историите си, все едно че приказват на Аллах, са покрити с полупрозрачни савани.
По телата им на арабски език са изписани стихове от Корана, неподходящи за дамите. След излизането на кино лентата през 2004 година и ван Гог, и Хирси Али получават смъртни закани.
Ван Гог не ги приема доста съществено и отхвърля всякаква отбрана, съгласно сведенията казвайки на Хирси Али: „ Кой би желал да убие градския глупак? “
На 2 ноември 2004 година ван Гог е убит и заклан с готварски нож от Мохамед Буйери. Престъплението е осъществено на улицата пред погледа на десетки минувачи. /Марица.бг
Ван Гог е роден в Хага. Негов прародител е търговецът на картини Тео ван Гог, брат на Винсент ван Гог.
След като прекъсва образованието си по право, той става театрален управител. Неговата пристрастеност, оповестена от самия него, е правенето на филми и той дебютира като режисьор с кино лентата „ Люгер “ (Luger) (1981). Получава „ Златен телец “ (холандския еквивалент на „ Оскар “ за „ Сляпа среща “ (Blind date) (1996) и „ В интерес на страната “ (In het belang van de staat) (1997).
След това работи в малкия екран и написа провокативни колони за „ Метро “ и други вестници.
Ван Гог е публицист на полемична прозаичност. Поради постоянно нападателния си звук и персоналните си ненависти той е замесен в няколко обществени правосъдни процеса против други писатели и публични фигури и е уволнен като колумнист в няколко списания и периодически издания едно след друго, което го принуждава да търси заслон на личния си уеб-сайт „ Здравият пушач “.
Това е и заглавието на една от книгите му и е алюзия към верижното пушене, с което е прочут и към „ политически правилната “ негативна настройка към пушенето в обществото.
Въпреки че външно се любува на живота си, той споделя, че няма нищо срещу да почине, в случай че не е неговият дребен наследник, Люве ван Гог. Последната му книга (2003) е „ Аллах знае най-добре “ (Allah weet het best), в която в типичния си безсрамен саркастичен звук той показва възгледите си за исляма.
Той е прочут критик на исляма, изключително след атентатите от 11 септември 2001. Ван Гог поддържа номинацията на демократичната (преди член на Партията на труда), родена в Сомалия, феминистка и политик Аян Хирси Али за холандския парламент.
Въпреки че Тео ван Гог е прочут като привлекателен, търпелив темперамент като персона, през 1980-те години той става вестникарски колумнист и през годините употребява колоните си, с цел да излива гнева си към политици, артисти, кино режисьори, писатели и други хора, които счита за част от „ върхушката “.
Той си навлича гнева на водещи представители на еврейската общественост, като прави мнения за това, което вижда като еврейска угриженост по отношение на Аушвиц. Следващият откъс от негово изявление в списание от 1991 година е характерен образец за подобен коментар. Ван Гог разказва „ миризма на карамел “, изказвайки се, че „ през днешния ден горят единствено евреи-диабетици. “
Когато е подложен на критика от еврейския историк Евелин Ганс, той написа в списанието „ Folia Civitatis “: „ Подозирам, че госпожица Ганс получава мокри сънища, че я клеца доктор Менгеле. “ Той показва и предпочитание тя да го съди, тъй че да би трябвало да изясни на съда за какво забележките му са лъжливи.
Ван Гог отхвърля всяка форма на вяра. В късните 1990 години той стартира да се концентрира върху исляма. Предизвиква необятно възмущение в мюсюлманската общественост, наричайки ги поредно „ geitenneukers “ (козоебачи).
Въпреки че не е ясно дали Ван Гог в действителност е изковал термина „ geitenneukers “, той несъмнено го е разпространявал. Той усеща мощно, че политическият ислям е увеличаваща се опасност за демократичните западни общества и споделя, че, в случай че би бил по-млад, би емигрирал в Съединени американски щати, които той счита за маяк в един потъмняващ свят.
Работейки със сюжет, написан от Аян Хирси Али, ван Гог основава 10-минутния филм „ Submission. “ Филмът се занимава с тематиката за насилието против дамите в ислямските общества, разказвайки историите на четири измъчвани мюсюлманки.
Самото заглавие „ Submission “ е превод на думата „ ислям “ на британски език. Във кино лентата голите тела на дамите, коленичили в молитвена поза и разказващи историите си, все едно че приказват на Аллах, са покрити с полупрозрачни савани.
По телата им на арабски език са изписани стихове от Корана, неподходящи за дамите. След излизането на кино лентата през 2004 година и ван Гог, и Хирси Али получават смъртни закани.
Ван Гог не ги приема доста съществено и отхвърля всякаква отбрана, съгласно сведенията казвайки на Хирси Али: „ Кой би желал да убие градския глупак? “
На 2 ноември 2004 година ван Гог е убит и заклан с готварски нож от Мохамед Буйери. Престъплението е осъществено на улицата пред погледа на десетки минувачи. /Марица.бг
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ