На този ден през 1988 година пак има финал за

На този ден през 1988 година отново има край за Купата на България. И отново сред ЦСКА и Левски. " Червените " посичат огромния си противник с 4:1, а героят на безконечното дерби е Петър Витанов. Познат измежду почитателите като Патрика. Двата му феноменални снаряда едвам не късат мрежата на вратата откъм бранш " Б ", защитавана от Борислав Михайлов. Оттогава Витанов става любим на " алената " аудитория, която в никакъв случай няма да не помни великия му мач. Всъщност, на 7 април 1990 година Патрика отново пронизва два пъти Левски в мач с ЦСКА за състезание, приключил 2:2, а почитателите още веднъж му ръкопляскат бурно. Роденият на 19 март 1967 година Петър Витанов даде изявление за БЛИЦ.

Г-н Витанов, през днешния ден е 11 май. Какво се случи на 11 май 1988 година?

- (смее се). ЦСКА завоюва Купата на България против Левски, а аз означих последните два гола. Беше преди цели 34 години, само че всичко е още пред очите ми.

Нека хронологично да ни разкажете по какъв начин мина денят за вас - преди, по време и след финала за Купата.

- Ще стартира с нещо, което в никакъв случай не съм разказвал пред медиите. Бяхме на лагер в Панчарево. В деня на мача постоянно има напрежение. Нормално - като преди всеки огромен дуел. Бях в едно бунгало с Недялко Младенов - капитан, огромен човек, шегобиец. Та той ми вика: " Патрик, нещо под напрежение ми се виждаш. Я пий една биричка малко, с цел да свалиш товара от нерви. " Аз му откликвам: " Ама по какъв начин по този начин, каква биричка, мач имаме през днешния ден, край. Само след няколко часа е ". Той обаче излезе и се върна по-късно с една бутилка: " Пий и не приказвай доста ". Пих аз, а по време на мача, като вкарах и втория гол, Дечо ме перна по врата, прегърна ме мощно и ми сподели: " Видя ли! Пийна една бира и ги претрепа левскарите. Друг път ще слушаш батко си! "

А Димитър Пенев по какъв начин ви стимулира за финала?

- Сега. Тук желая да уточня нещо доста значимо, преди да отговоря на този въпрос. Нас като дребни ни учеха да побеждаваме Левски. Постоянно ни говореха треньорите, че това е огромният противник и че постоянно би трябвало да печелим против него. Та във всички нас, минали през школата на ЦСКА, я имаше тази мотивация. Що се отнася до Пената, той действаше по различен метод. Не обичаше по никакъв начин да приказва и да ни надъхва с това и това. Казваше единствено: " Айде, момчета, вие си знаете! ". Пената обаче умееше да ни смъква на земята, когато усетеше, че някой от нас политаше в облаците. Преди мачовете ни изолираше от хората - родственици, другари, фамилии. Искаше цялостна централизация.

А по какъв начин беше самият край?

- Левскарите подходиха високомерно. Все отново бяха станали първенци, бяха взели и Купата на Съветската войска. Канеха се да вземат и Купата на България. Преди да прозвучи първият съдийски сигнал, започнаха да подмятат всякакви неща по наш адрес. Правеха го по този начин, че да чуем. Един тип - да ни изплашен. Ицо Стоичков обаче ги наказа още първоначално. Малко по-късно те изравниха след гол с глава на Николай Илиев. Като вкара, той взе да приказва: " Айде, отново ще ви обърнем. Ще ви спукаме от пердах! Леле, по какъв начин сте пребледнели единствено ". Отделно имаше огромни подмятания и искри сред нашия бранител Сашо Александров и Гиби Искренов. Щипане, побутване, обиди. Те постоянно си я имаха тази задявка. Как не ги изгони съдията, не знам. Но това е обикновено. На терена вриш и кипиш. В края на полувремето получихме дузпа и Любо я вкара - 2:1 за нас. През втората част ни натиснаха, само че нищо съществено, с цел да дойдат минутите на моите два гола. Първо Емо Костадинов подаде отлично на Стоичков, Ицо ми смъкна топката с глава, аз комфортно си я наместих. За част от секундата видях, че Боби Михайлов е излязъл малко напред и си крещя: Ей в този момент те изненадах " и с мощна тупалка отвън огромния пеналт я пратих в горния десен ъгъл за 3:1. Малко по-късно Любо Пенев ми даде подобен талантлив пас, че щеше да е грехота да не вкарам. Стрелях отново отдалеко и 4:1. Тогава се обърнах към левскарите и им крещя: " Какво стана?! Някой щеше да пребледнява, но не разбрах кой?! ". Те мълчат. Дума не обелват. Но, спонемах ви към този момент, това си е на терена. Извън него бях другар с много от тях. Например - с Боби Михайлов. Уважавам го и до през днешния ден.

Нещо казахте ли на Боби след двата гола?

- Не, споделих му нещо на смешка, само че по-късно. След този край в Левски започнаха да дават повече късмет на различен вратар - Владо Делчев. Борислав Михайлов след това реализира трансфер в Португалия - беше през 89-а година. И тогава отидохме с ЦСКА на лагер там и се засякохме с Боби. Казах му: " Приятелю, добре че ти вкарах тези два гола, та да ти се отвори парашутът за чужбина ". Той обаче пич, с възприятие за комизъм човек, смяхме се много.

Някаква награда взехте ли след успеха с 4:1 и спечелването на Купата?

- Премия ли? Никаква награда. Помня предната година - 1987-а, когато спечелихме и купата, и още веднъж Купата на България, Пената ни събра и разгласи: " Имате по 60 на човек награда, но, да ви кажа почтено, и това ви е доста! ". И всички избухнахме в смях. Вечерта след финала през 1988 година бяхме първо в едно заведение, което към този момент го няма - " Севастопол ". След това отидохме в " Родина ", след това - на друго място. Купон огромен. Чак сутринта се прибрах.

Влизам в нас, виждам татко ми, Бог да го елементарни, ме чака. Той беше левскар, само че ми честити успеха. После обаче ми вика: " Я в този момент ела, моето момче, погледни през балкона и ни виж Трабантчето ". Гледам аз - колата ни цялата надраскана със синя багра. Пишеше Л-С. Демек - Левски-Спартак.

" Гледай до няколко дни да оправиш пакостите ", подреди баща.

Тук желая да вмъкна нещо забавно за финала с Левски през 1988 година, които ми е разказвал известният през днешния ден почитател на ЦСКА Росен Петров. Тогава той е на 12 години и за първи път отива самичък на безконечното дерби. Без никой да го съпровожда. Баща му обаче му споделил да си тръгне по-рано, тъй като на стадиона ще има 50 000 и ще му е мъчно да излезе след мача. Росен си тръгнал 5-6 минути преди края, а тъкмо тогава аз вкарах двата гола. Той чул по пътя плача на бранш " Г " и схванал, че има голове.

Ще бъдете ли на финала в неделя и каква е прогнозата ви?

- Ще бъда, по какъв начин. Аз от 6 години не пропущам мач и се веселя, че актуалното управление на ЦСКА почита нас, ветераните. Вижте, можем да спечелим, тъй като много ни подценяват. Всички настояват, че Левски е огромният любимец. Мисля, че в случай че се активизираме, може да спечелим с 1:0 или с 2:1. В такива борби мобилизацията е главен коз. А и в последните дербита към този момент няколко години играем по-добре. В това през април ги изпуснахме в края.