117 години Независимост отбелязаха в Севлиево
На този ден през 1908 година е сбъдната една вековна фантазия и е провъзгласена независимостта на България. Независимост, витално нужна, с цел да заеме страната ни своето почтено място измежду европейските страни и с цел да пребъде България във вековете.
Венци и цветя пред паметника на Свободата в Севлиево сервираха заместник-председатели на Общински съвет - Севлиево, заместник-кметове на Община Севлиево, общински съветници, представители на бизнеса, културни институти, учебни заведения, политически партии, жители.
Оркестър “Севлиево ” извърши химни и маршове, а слово във връзка празника произнесе шефът на Историческия музей Ивета Миленова.
“Обявяването на независимостта е втората стъпка след Съединението, която води до окончателното избавление, окрилява българския народ и дава нова вяра на нашите сънародници, останали под турска власт в Тракия и Македония. След Освобождението на България и Берлинския конгрес, който поставя финалната точка на договорености по отношение на бъдещето на страната, България е разграничена и оставена във васално послушание на Високата врата. Във вътрешнополитически проект това няма изключително значение след приемането на Търновската конституция и изключително - след присъединението на Източна Румелия през 1885 година, само че във външната политика нещата стоят по различен метод, българските дипломатически представители не са равнопоставени с останалите ", описа Миленова.
В словото си тя напомни, че " през септември 1908 година настъпват удобни условия за оповестяването на независимостта, а българската дипломация ги употребява по брилянтен метод. Княз Фердинанд се завръща от Австро-Унгария и в наличието на премиера Малинов и членове на държавното управление на 22 септември 1908г. в Търново прогласява независимостта на България ".
Беше упоменат и очевидецът - нашият съгражданин Петър Пешев, брат на Стефан Пешев и министър в няколко държавно управление, е депутат. Неговата книга „ Историческите събития в живота “ е измежду най-хубавите мемоарни книги за времето си, богат източник на сведения за политическия и публичен живот в страната и Севлиево.
След тайните договаряния Австро-Унгария и българското държавно управление се спогаждат. На 22 септември князът и министрите идват в Търново. В историческата черква е отслужен молебен, след свършването на който, князът прочита манифеста, с който афишира България за самостоятелна. По-късно, в Хисаря цар Фердинанд държи тирада, в която отбелязва, че с осъщественото увенчава активността си за ползите на българския народ.
Този заслужен държавен акт се посреща с многохилядни манифестации в цялата страна. Улиците и площадите се изпълват с хора, които се поздравяват с „ честито царство ”, на всички места се веят български флагове, народът е в невъобразим екстаз. Великите сили не са подготвени за война и напъните се насочват към дипломатическо споразумяване на българския въпрос. През пролетта на 1909 година европейските държавни управления публично признават България за царство и за самостоятелна страна.
Венци и цветя пред паметника на Свободата в Севлиево сервираха заместник-председатели на Общински съвет - Севлиево, заместник-кметове на Община Севлиево, общински съветници, представители на бизнеса, културни институти, учебни заведения, политически партии, жители.
Оркестър “Севлиево ” извърши химни и маршове, а слово във връзка празника произнесе шефът на Историческия музей Ивета Миленова.
“Обявяването на независимостта е втората стъпка след Съединението, която води до окончателното избавление, окрилява българския народ и дава нова вяра на нашите сънародници, останали под турска власт в Тракия и Македония. След Освобождението на България и Берлинския конгрес, който поставя финалната точка на договорености по отношение на бъдещето на страната, България е разграничена и оставена във васално послушание на Високата врата. Във вътрешнополитически проект това няма изключително значение след приемането на Търновската конституция и изключително - след присъединението на Източна Румелия през 1885 година, само че във външната политика нещата стоят по различен метод, българските дипломатически представители не са равнопоставени с останалите ", описа Миленова.
В словото си тя напомни, че " през септември 1908 година настъпват удобни условия за оповестяването на независимостта, а българската дипломация ги употребява по брилянтен метод. Княз Фердинанд се завръща от Австро-Унгария и в наличието на премиера Малинов и членове на държавното управление на 22 септември 1908г. в Търново прогласява независимостта на България ".
Беше упоменат и очевидецът - нашият съгражданин Петър Пешев, брат на Стефан Пешев и министър в няколко държавно управление, е депутат. Неговата книга „ Историческите събития в живота “ е измежду най-хубавите мемоарни книги за времето си, богат източник на сведения за политическия и публичен живот в страната и Севлиево.
След тайните договаряния Австро-Унгария и българското държавно управление се спогаждат. На 22 септември князът и министрите идват в Търново. В историческата черква е отслужен молебен, след свършването на който, князът прочита манифеста, с който афишира България за самостоятелна. По-късно, в Хисаря цар Фердинанд държи тирада, в която отбелязва, че с осъщественото увенчава активността си за ползите на българския народ.
Този заслужен държавен акт се посреща с многохилядни манифестации в цялата страна. Улиците и площадите се изпълват с хора, които се поздравяват с „ честито царство ”, на всички места се веят български флагове, народът е в невъобразим екстаз. Великите сили не са подготвени за война и напъните се насочват към дипломатическо споразумяване на българския въпрос. През пролетта на 1909 година европейските държавни управления публично признават България за царство и за самостоятелна страна.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ