Честваме рождението на въздушния ас Стефан Калинов
На този ден през 1889 година е роден един от първите ни въздушни асове - поручик Стефан Калинов. Той и поручик Христо Джинджифиров стават първите жертви на авиокатастрофа у нас. Поручик Калинов е от Лясковец и приключва Военното учебно заведение през 1909 година. Започва да се образова като водач във фабриката за самолети в град Вилакур половин година преди началото на Балканската война.
Когато тя избухва, Калинов служи в Първо аеропланно поделение и лети със аероплан „ Воазен “. Изпълнява 8 бойни полета за наблюдаване и стартиране на бомби по цели на съперника. С него на 30 ноември 1912 лети и първата българка – Райна Касабова.
Участва и в бойни полети по време на Втората Балканска война. На 26 юни 1913 година, при полет от Демирхисар за Радовиш, наложително каца в региона на Струмица. Успява да зареди с бензин и по-късно излетява за Сандански. Във въздуха самолетът се възпламенява. Пилотът се приземява, само че машината изгаря.
След Балканските войни се постанова българските летци и механици да строят лични структури от разрушени самолети. Така на аероплан „ Воазен “ с изменена структура поручик Стефан Калинов инсталира мотор „ Аргус “ с мощ 100 к.с. Новият аероплан той назовава „ Доган “.
Преди влизането ни в Първата международна война той се готви за бойни полети. На 16 юли 1915 година поручиците Стефан Калинов и Христо Джинджифоров вършат експериментален полет с „ Доган “-а. На 300 м височина самолетът стартира да вибрира и поручик Калинов го приземява. Механиците не виждат щета. Калинов и Джинджифиров изхвърчат още веднъж половин час по-късно.
На 600 метра височина моторът стопира да работи. Въпреки че поручик Калинов пробва да контролира ръководството, самолетът влиза в рисков опашен свредел и се забива с предната си част в равнища до гробищата на село Орландовци до София. Поручик Калинов и поручик Джинджифиров лежат окървавени и мъртви измежду отломките му.
Когато тя избухва, Калинов служи в Първо аеропланно поделение и лети със аероплан „ Воазен “. Изпълнява 8 бойни полета за наблюдаване и стартиране на бомби по цели на съперника. С него на 30 ноември 1912 лети и първата българка – Райна Касабова.
Участва и в бойни полети по време на Втората Балканска война. На 26 юни 1913 година, при полет от Демирхисар за Радовиш, наложително каца в региона на Струмица. Успява да зареди с бензин и по-късно излетява за Сандански. Във въздуха самолетът се възпламенява. Пилотът се приземява, само че машината изгаря.
След Балканските войни се постанова българските летци и механици да строят лични структури от разрушени самолети. Така на аероплан „ Воазен “ с изменена структура поручик Стефан Калинов инсталира мотор „ Аргус “ с мощ 100 к.с. Новият аероплан той назовава „ Доган “.
Преди влизането ни в Първата международна война той се готви за бойни полети. На 16 юли 1915 година поручиците Стефан Калинов и Христо Джинджифоров вършат експериментален полет с „ Доган “-а. На 300 м височина самолетът стартира да вибрира и поручик Калинов го приземява. Механиците не виждат щета. Калинов и Джинджифиров изхвърчат още веднъж половин час по-късно.
На 600 метра височина моторът стопира да работи. Въпреки че поручик Калинов пробва да контролира ръководството, самолетът влиза в рисков опашен свредел и се забива с предната си част в равнища до гробищата на село Орландовци до София. Поручик Калинов и поручик Джинджифиров лежат окървавени и мъртви измежду отломките му.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ