На този ден през 1876 година е обесен Бачо Киро. Той

...
На този ден през 1876 година е обесен Бачо Киро. Той
Коментари Харесай

28 май: Обесването на Бачо Киро. Почитаме паметта на Пенчо Славейков

На този ден през 1876 година е обесен Бачо Киро. Той остава в историята като участник в национално революционното придвижване, литератор, просветник, фолклорист и преподавател.

Когато напролет на 1876 година Гюргевският комитет взима решение за въстание в България, Бачо Киро съумява да провежда благодарение на свои съидейници и съратници тайфа в Бяла църква, включваща 100 български юнаци. В с. Мусина, където се намира сборният пункт, е образувана по-голяма чета под командването на поп Харитон Халачев.

Бачо Киро е определен за член на щаба. Той влиза в неравна борба в Дряновския манастир със силите на турския военачалник Фазлъ паша, която продължава цели 9 дни през май 1876 г. В епичната борба четата на Бачо Киро е разрушена, а манастирът е опожарен. Той съумява да се избави и да стигне до Бяла църква. Смелият бунтовник се укрива няколко дни в колибата на лозето си, само че след изменничество е задържан и откаран в Търново. Там е наказан на гибел посредством обесване. Когато се изправя пред изключително свикания турски съд, Бачо Киро печели даже уважението на враговете си, поемайки с достолепие отговорност за постъпките си. Заедно с Иван Семерджиев той е обесен на 28 май 1876 година в Търново.

Опитите на търновския отличник Етхем бей да избави Бачо Киро са белязани от крах. Чрез бранителя Джовани Икономов първенецът прави опит да показа революционера за вманиачен пред съда, тъй като съгласно остарелия турски закон лудите не са били осъждани на гибел. Тогава Бачо Киро прави нещо, което оставя всички без думи. На чист турски език той рецитира стихове, заявявайки, че е самоуверен челник, който в търсене на правдата самичък е поставил въжето на врата си. 

На този ден през 1912 година умира Пенчо Славейков. Българският стихотворец е роден на 27 април 1866 година в град Трявна в фамилията на Ирина и Петко Славейкови, които имат общо 7 деца. Въпреки несгодите бащата на Пенчо Славейков съумява да откри пари и да го изпрати на учебно заведение. Първоначално дребният Пенчо учи в родния си град, а по-късно и в Стара Загора, където татко му учителства. Малкият Пенчо става очевидец на опожаряването на Стара Загора по време на Руско-турската война.

След края на войната той се открива в Сливен, а на идната година се мести в Търново, където популяризира издаваните от Петко Славейков вестници „ Остен “ и „ Целокупна България “. В края на 1879 година фамилията се реалокира в София. Славейков учи в столицата до 1881 година Баща му, който е един от водачите на Либералната партия, е задържан след въвеждането на Режима на пълномощията. След това той отпътува за Източна Румелия.

От детството си поетът се бори с тежък здравословен проблем. След заспиване върху заледената Марица, той се разболява тежко. Въпреки лекуването в България и чужбина остават провали за цялостен живот. Поетът върви, написа и приказва мъчно, само че все пак не стопира да твори.

Пенчо Славейков умира на 10 юни (по нов стил), 28 май (по остарял стил) в дребното италианско градче Брунате, ситуирано сред езерото Лаго ди Комо и град Комо. Поетът е заровен в селското гробище. През 1921 година костите му са пренесени в България.
Източник: dnesplus.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР