Какво се случва на 25 декември в българската история
На този ден през 1872 година Васил Левски идва вечерта в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. На идващия ден обаче Левски е хванат в Къкринското ханче.
На този ден през 1959 година публично е открита Българската телевизия.
През 1972 година Софийският градски съд произнася присъда против писателя Георги Марков, упрекнат, че откакто през юни 1969 година е напуснал с позволение България за период от 6 месеца и по-късно е получавал два пъти продължение на разрешението за престояване в чужбина, не се е завърнал в страната и се "поставил в услуга на непознати организации за да им служи във щета на България.
На този ден са родени Дан Колов, играч по свободна битка, Юри Ступел, български композитор, артист и китарист. На 26 декември умират Димитър Христов Чорбаджийски (Чудомир), прочут български публицист и художник, Александър Николов Кисьов - български офицер, Стою Неделев Шишков - български етнограф, фолклорист.
1989 година
В дните сред 26 и 28 декември са проведени манифестации пред Народното събрание, в които вземат участие турци и българи мюсюлмани с претенции да се върнат имената им отпреди преименуването. На 29 декември 1989 година с решение на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия се отхвърля така наречен "възродителен развой " и държавното управление афишира правото на българските мюсюлмани да възстановят имената си.
1989 година
Независимият синдикат КТ "Подкрепа " провежда първата стачка, чиито претенции са за краткотрайно държавно управление и избори. КТ "Подкрепа " е българска синдикална организация, основана на 8 февруари 1989 година в Стара Загора.
От октомври 1989 година е под името Независима федерация на труда "Подкрепа " и приема за членове всички работещи. От март 1990 година прераства в КТ "Подкрепа ". Обединява синдикати и федерации на служащи и интелигенти.
1972 година
Софийският градски съд произнася присъда против писателя Георги Марков, упрекнат, че откакто през юни 1969 година е напуснал с позволение България за период от 6 месеца и по-късно е получавал два пъти продължение на разрешението за престояване в чужбина, не се е завърнал в страната и се "поставил в услуга на непознати организации за да им служи във щета на Народна република България ".
Марков е упрекнат и за това, че "от края на 1971 година за да отслаби властта на Народна република България и да й сътвори усложнения написал и популяризирал по радио "Дойче Веле " мнения и есета с оскърбителен изказвания, засягащи държавния и публичен строй в Народна република България ".
Георги Марков е наказан задочно на 6 години и 6 месеца отнемане от независимост. Георги Марков е български публицист и драматург. Автор е на алманах с новели и разкази - "Жените на Варшава " и други, на романа "Мъже ", на пиесата "Асансьорът ". Работи в българската секция на Би Би Си в Лондон. Радио "Свободна Европа " излъчва сериозни материали на Марков, разкриващи същността на тоталитарната система в България, събрани в алманах "Задочни репортажи за България " (издаден в Цюрих, 1980 година, във Англия, 1983 година, в Съединени американски щати, 1984 година, в София, 1990 г.).
1959 година
Официално е открита Българската телевизия. Българска национална телевизия е самостоятелен информативен и културен институт. Наблюдава се от Съвет за електронни медии. Работата по основаването и излъчването на български телевизионни излъчвания стартира през 1951 година по самодейност на катедрата по физика при Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет) в София под управлението на С. Иванов.
През 1952 година се реализира лабораторно телевизионно предаване по кабел от постройката на Машинно-електротехническия институт в София. На 1 май 1954 година стартират постоянни телевизионни излъчвания от пробния център. На 7 ноември1959 година се реализира първото професионално предаване.
1959 година
Създаден е Комитет за балканско съгласие с ръководител акад. Сава Гановски. Сава Цолов Гановски е български мъдрец и възпитател, журналист, учен (1952 г.), член-кореспондент и задграничен член на доста академии на науките, професор.
Народен представител поредно от IV до IX Народно заседание, ръководител на IV Народно заседание и на V Народно заседание (11 март 1966–18 май 1971). Автор е на писания по история на философията, по педагогика и социология.
1957 година
Николай Подгорни е определен за първи секретар на Централен комитет на КПУ.
1947 година
Извършена е национализация на банковото дело. От 31 частни са формирани единствено 2 държавни банки. Тя е последица от извършения на 14 октомври 1947 година пленум на Централен комитет на Българска работническа партия (к), на който се възприемат решенията на Коминформбюро за интензификация на революционните процеси.
В резултат на това е осъществена смяна в подготвяния план за нова републиканска конституция и се реализира национализация на промишлеността, мините и банковото дело.
1921 година
Провежда се организационен конгрес на Народен съюз за отбрана на поземлената благосъстоятелност в България в София за битка срещу аграрната промяна на Български земеделски народен съюз.
1877 година
Авангардът от отряда на военачалник Скобелев преодолява Стара планина.
1874 година
Провежда се общо заседание на БРЦК в Букурещ. Събранието би трябвало да създаде стратегия за по-нататъшните дейности на БРЦК, само че вниманието на делегатите е отклонено от разногласието сред Любен Каравелов и Христо Ботев по въпроса за пълномощията на ръководителя на комитета.
Христо Ботев упреква Каравелов, че се стреми към еднолично управление на комитетските каузи. Избрана е комисия, която би трябвало да приготви ново заседание на 1 март 1875 година След събранието Любен Каравелов се отдръпва от дейна политическа активност.
Любен Стойчев Каравелов е един от създателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ. След основаването на БРЦК той поема редактирането на печатния му орган вестник "Свобода “. На първото Общо заседание на комитета през 1872 година Каравелов е определен за негов ръководител.
На 25 февруари 1873 година вместо вестник "Свобода " Каравелов стартира да редактира в. "Независимост ". На свиканото през май 1873 година Общо заседание на БРЦК той още веднъж е одобрен за негов ръководител.
Смъртта на Васил Левски разколебава Каравелов и макар увещанията на Христо Ботев, който от юли 1872 година работел като негов асистент, през 1874 година стопира издаването на вестник "Независимост ".
От януари 1875 година стартира да издава списание "Знание ", което отразява научни и литературни проблеми. В резултат революционната агитация се разпорежда на Христо Ботев.
1872 година
Васил Левски идва вечерта в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков. По това време турските управляващи подхващат всеобщи арести, след Арабаконашкия грабеж осъществен на 22 септември 1872 година от група революционни дейци отпред с Димитър Общи.
Задържани са огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (днес Ботевград), Етрополе, Ловеч и околните край тях села. Действията на турските управляващи са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта потегля и по следите на Васил Левски, който с цел да предотврати окончателното пропадане на революционната организация, се насочва за Ловеч.
Целта му е да прибере и резервира архивите на организацията, след което да се трансферира в Румъния. На 27 декември 1872 година Левски е хванат в Къкринското ханче. Първоначално е отведен в Търново, а по-късно изправен пред специфичен съд в София.
Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на гибел и е обесен край София.
На тази дата са родени:
1953 година
Роден е Юри Петров Ступел – български композитор, артист и китарист. Завършва ВМПИ - Пловдив. Композира детски песни, музика към театрални спектакли (освен в България по негова музика са осъществени спектакли в МХАТ - Москва, Краков, Солун и др.); кино музика ( “Левакът”, “Нощна тарифа”). Участва в придвижването “Ален мак” - сътрудничи с поета Ст. Цанев; показва се като солист с група “Асоциация”.
Утвърждава се като създател на занимателна музика посредством Младежкия конкурс за занимателна песен; печели редица награди: “Химн” (изпълнена от Б. Киров) - I премия (1973 г.), “Посвещение” (изпълнена от “Тоника”) - премията на Българска национална телевизия (1978 г.). Композира мюзикъли - “Любовни булеварди”, “Копче за сън” и “Седемте Снежанки и джуджето”; съавтор е на филмовия мюзикъл “Чичо Кръстник” (заедно с П. Ступел). Радиостанция “Франс ентер” излъчва предаване, в което Юри Ступел извършва някои от своите песни.
1941 година
Роден е Димитър Георгиев Коруджиев - български белетрист, държавник. През 1966 година приключва българска лингвистика в СУ “ Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в културния отдел на вестник “Труд” (1966-1972 г.), във вестник “Народна култура” (1972-1974 г.), завежда отдел “Белетристика” в сп. “Пламък” (от 1974 г.). Първия си роман “Само няколко часа” разгласява във вестник “Пулс” през 1966 година
През 70-те и 80-те години издава: “Ще мине време” (1972 г.), “Коридори в дъжда” (1974 г.), “Този превъзходен ритъм” (очерци, 1974 г.), “Нощната улица” (1975 г.), “Остров от тишина” (разкази и новели, 1976), “Подозрението” (1978 г.), “Невидимият свят” (1980 г.), “Мигът преди здрачаване” (1981 г.), “Градината с косовете” (1984 г.), “Домът на Алма” (1986 г.), “Къща под наем” (1988 г.), “Болката, която е прекрасна” (1989 г.), “Пуснете слънчевата светлина” (1991 г.). Активна е неговата гражданска позиция след Десетоноемвриски прелом (1989 г.) на интелигенцията против тоталитарния режим на Т. Живков. Пише журналистика и спомага за одобряването на концепциите на Съюза на демократичните сили измежду обществото.
1892 година
Роден е Данчо Колев (Д. К. Данев; Дан Колов) - български състезател, играч по свободна битка (американска борба). Заминава за Съединени американски щати, където живее и работи в интервала 1905-1935 година Той е един от най-хубавите борци, прочут с прозвищата “Кинг Конг” и “Балканския лъв”. Бори се в Канада, Съединени американски щати, Япония, Китай, Франция, Белгия, Австралия, Нова Зеландия, някои страни на Южна Африка.
Побеждава най-силните борци на американска свободна битка: Дж. Шарей, Ч. Сантен, Дж. Стакер - САЩ; А. Деглан, Ш. Ригуло - Франция; Ив. Робер - Канада и други В спортната си кариера има над 1 500 публични срещи, от които губи единствено 10. Европейски първенец е в Париж през 1936 година и 1937 година Спечелва преходните награди “Европейски пояс” и “Световен пояс” (Париж, 1937 г.). След завръщането си в България провежда надпревари по битка с благотворителна цел в София, Пловдив, Стара Загора, Русе и на други места.
Умира 12 март 1940 година в с. Сенник, Ловешка област. През 1968 година е открита е музейна колекция в родното му село. От 1962 година се организира интернационален шампионат по свободна битка в памет на Дан Колов.
1881 година
Роден е генерал-лейтенант Стефан Цанев, командващ Първа войска (1934 – 1935 г.), министър на войната (21 април 1935 – 23 ноември 1935 г.). Завършва Военното учебно заведение в София. Участва в Балканските войни 1912–1913 и в Първата международна война 1914–1918. След войните е пълководец на полк и дивизия. Военен министър в държавното управление на А. Тошев, след което е притеглен на работа във Военната канцелария на Двореца. Уволнен от армията през 1941 година Стефан Цанев умира през 1944 година
1880 година
Роден е Илия Димитров Янулов - български правист, социолог, член-кореспондент на Българска академия на науките. Завършва математика и физика (1902 г.), правни и държавни науки в СУ “ Св. Климент Охридски” (1911 г.). Той е частен хоноруван доцент по “Българско работническо законодателство” (1926-1947 г.) и по “Трудово право” (1947-1950 г.) в катедра “Политическа икономия” на СУ “Св. Климент Охридски”.
Преподавател е по “Трудово право” в Свободния университет, в София (1930-1950) година, където е определен за ексклузивен професор през 1940 година Преподавател е по интернационално право в Световната академия, Хага през 1935 година В годините 1911-1951 година е ръководител на българското сдружение за обществен прогрес. От 1937 година е дописен член (член-кореспондент) е на Българска академия на науките.
Директор е на първия български Институт по социология към Българска академия на науките (1948 г.). Той е един от първите български откриватели с ясно изразени ползи в региона на социологията. Работи върху методологията на емпиричните социологически проучвания. Проучва престъпността и явленията с ослепителен честен товар (самоубийствата).
В интервала 1911-1931 година е депутат. Автор е на съчиненията: “Чрез култура към независимост. Организация и насоки на национални университети” (1903 г.), “Социално политика в България и чужбина” (1924 г.), “Социологични способи за проучване на престъпността в България” (1925 г.), “Морална статистика (самоубийства)” (1927 г.), “Обществено изродяване и битка срещу него” (1928 г.), “Убийства и самоубийства в България” (1930 г.), “Социална отбрана на децата” (1933 г.), “Социалната политика в Б-я в год. на тестване (1915-1916 г.)” (1939 г.), “Умствените служащи и битката срещу тяхната безработица” (1939 г.), “Научно образуване на труда” (1950 г.), “Социална дисциплинираност и самодисциплина на труда” (1955 г.), “Обществено обезпечаване при капитализма и социализма” (1964 г.).
1845 година
Роден е Димитър Петров Моллов– български доктор, държавник и общественик, автентичен член на Българска академия на науките (1884 г.). Завършва медицина в Москва; помощник на съветския хирург проф. В. А. Басов. От 1876 година е лекар по медицина. Участва в Сръбско-турска (1876 г.) и Руско-турска война (1877-1878 г.).
В България е назначен за губернски доктор във Видин (1877-1878 г.). Депутат е в Учредителното Народно събрание в Търново (1879 г.). Той е един от уредниците на държавното опазване на здравето след Освобождението, сформира първия здравен закон в България (1879 г.), ръководител е на първия Висш медицински съвет (1879 г.), основател е на концепциите за основаване на Държавна химическа лаборатория и на Александровска болница.
През 1882 година е основен доктор на София. В интервала 1883-1887 година е министър на националното просвещение. Участник е в Сръбско-българска война (1885 г.). Последователен русофил, деятелен член е на Народна партия след 1894 година В годините 1895-1896 година е кмет на София. Участва в редакцията на сп. “Медицински напредък”, “Български лекар” и други
В годините 1911-1913 година е ръководител на Природо-математическия клон на Българска академия на науките. Автор е на трудовете: “Временни правила за устройство на здравната част в България” (1879 г.), “Домашен лекар” (1895 г.). Умира на 8 януари 1914 година в София.
На тази дата умират:
1967 година
Умира Чудомир (псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски) - прочут български публицист и художник. Учи в Старозагорската гимназия. През есента на 1906 година се записва в Държавното рисувално учебно заведение, което приключва през 1913 година В София се сприятелява с Хр. Ясенов, К. Щъркелов, Д. Дебелянов, Г. Белев, Н. Райнов, Г. Райчев, Н. Лилиев, Л. Стоянов, Й. Йовков и други
Участва в освиркването на Фердинанд на 3 март 1907 година През 1908 година е наказан и лежи 2 месеца в пандиза по делото “Рофеев”. Взема присъединяване в Балканската и в Първата международна война. От 1920 година до 1933 година е гимназиален преподавател по изобразяване в Казанлък, скъсен по закона за “семейните двойки-учители”.
След 1933 година се отдава на писателска и културно-масова активност към читалище “Искра” в Казанлък, където е закрепостен ръководител, шеф на музея и централна фигура в културния живот на града. Член е на Върховния читалищен съвет от 1938 година Специализира в Париж (1929-1930 г.). Посещава Цариград (1933 г.), Италия (1937 г.), Югославия (1938 г.), Съюз на съветските социалистически републики (1958 г.). Член е на Съюз на българските писатели. Чудомир сътрудничи с карикатури, хумористични стихове, злободневни епиграми, сонети, пародии, хумористични разкази, памфлети, скици, фейлетони и други на вестник “Барабан”, “Остен”, “Жило”, Слово”, “Зора”, “Искра” (Казанлък), “Кормило”, “Червен смях”, “Мир”, “Нова камбана” и други, на списание “Венец”, “Детски живот”, “Читалище”, “Пламък”, “Славяни” и други
От 1932 година е постоянен помощник на “Весела страница” на вестник “Зора”. През 1940 година напуща редакцията “поради противоречие с политическата линия на вестника”. Участва в хумористичните сборници “Опак свят” (1946 г.), “Селска стряха” (1946 г.), “Войнишка естрада” (1948 г.), “Под прицел” (1952 г.), “Ловно-рибарски сборник” (1953 г.), “Лъжа вековна” (1958 г.), “Лов и риболов” (1959 г.). Хуморът на Чудомир продължава традициите на хумористичните национални приказки, на Л. Каравелов ( “Българи от остаряло време”) и Ив. Вазов ( “Чичовци”).
Чудомир изнася над 700 сказки по разнообразни въпроси. Автор е на над 150 картини, провежда няколко независими художествени изложения. Автор е на съчиненията: “Не съм от тях” (1946 г.), “Нашенци” (1948 г.), “Аламинут” (1946 г.), “Кой както я нареди” (1946 г.), “Консул на Голо Бърдо” (1947 г.), “Панаир” (с илюстрации от създателя, 1957 г.) и други
1964 година
Умира Александър Николов Кисьов - български офицер, военачалник от конницата (9 май 1934 г.). Роден е на 10 май 1879 година в Елена. През 1898 година приключва Военното учебно заведение в София. До 1903 година служи в Лейбгвардейския ескадрон През 1906 година приключва Френска военна академия. Известно време е ментор на княз Борис Търновски (1907-1908 г.). След това служи в 4-ти артилерийски и 1-ви гвардейски конен полк. Военен аташе в Белград (1910-1911 г.) и в Букурещ (1912-1913 г.).
По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е шеф на оперативно поделение в щаба на съединените Четвърта и Пета армии. След Букурещкия мир (юли - декември 1913 г.) е член на комисията, която дефинира границата със Сърбия. Служи в Лейбгвардейския конен полк (1914-1915 г.) и като контрольор на класовете във Военното учебно заведение. След включването на България в Първата международна война (1915-1918 г.) е шеф на Бургаския надзорен пункт. Във войната против Румъния (1916 г.) е шеф -щаб на конната дивизия на ген. Колев.
От 14 октомври 1917 година е полковник. От 1918 година е пълководец на Лейбгвардейския конен полк. След това получава купите: генерал-майор (26 март 1925 г.), генерал-лейтенант (15 май 1930 г.), шеф на Кавалерийската школа, контрольор на конницата, шеф на жандармерията (1919-1931 г.) и министър на войната (1931-1934 г.). Уволнен от армията през 1934 година
1937 година
Умира Стою Неделев Шишков - български етнограф, фолклорист, един от най-хубавите познавачи на предишното, бита и културата на Родопската област. Роден е на 27 юли 1865 година Завършва четирикласно учебно заведение. Учителства в доста родопски села. От 1906 година живее в Пловдив. Учител е в Първа пловдивска гимназия и във Френския лицей. Съдейства за обогатяване на Етнографския музей в Пловдив.
Редактор е на сп. “Славееви гори (Родопи)” (1894 г.) и сп. “Родопски напредък”. Обнародва фолклорни произведения, посвещава белетристични произведения на живота на родопското население, написа публикации по езикови въпроси, прави селищни изследвания. Автор е на публикации и книги, в които преглежда обществено-политически и културни проблеми.
На този ден през 1959 година публично е открита Българската телевизия.
През 1972 година Софийският градски съд произнася присъда против писателя Георги Марков, упрекнат, че откакто през юни 1969 година е напуснал с позволение България за период от 6 месеца и по-късно е получавал два пъти продължение на разрешението за престояване в чужбина, не се е завърнал в страната и се "поставил в услуга на непознати организации за да им служи във щета на България.
На този ден са родени Дан Колов, играч по свободна битка, Юри Ступел, български композитор, артист и китарист. На 26 декември умират Димитър Христов Чорбаджийски (Чудомир), прочут български публицист и художник, Александър Николов Кисьов - български офицер, Стою Неделев Шишков - български етнограф, фолклорист.
1989 година
В дните сред 26 и 28 декември са проведени манифестации пред Народното събрание, в които вземат участие турци и българи мюсюлмани с претенции да се върнат имената им отпреди преименуването. На 29 декември 1989 година с решение на пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия се отхвърля така наречен "възродителен развой " и държавното управление афишира правото на българските мюсюлмани да възстановят имената си.
1989 година
Независимият синдикат КТ "Подкрепа " провежда първата стачка, чиито претенции са за краткотрайно държавно управление и избори. КТ "Подкрепа " е българска синдикална организация, основана на 8 февруари 1989 година в Стара Загора.
От октомври 1989 година е под името Независима федерация на труда "Подкрепа " и приема за членове всички работещи. От март 1990 година прераства в КТ "Подкрепа ". Обединява синдикати и федерации на служащи и интелигенти.
1972 година
Софийският градски съд произнася присъда против писателя Георги Марков, упрекнат, че откакто през юни 1969 година е напуснал с позволение България за период от 6 месеца и по-късно е получавал два пъти продължение на разрешението за престояване в чужбина, не се е завърнал в страната и се "поставил в услуга на непознати организации за да им служи във щета на Народна република България ".
Марков е упрекнат и за това, че "от края на 1971 година за да отслаби властта на Народна република България и да й сътвори усложнения написал и популяризирал по радио "Дойче Веле " мнения и есета с оскърбителен изказвания, засягащи държавния и публичен строй в Народна република България ".
Георги Марков е наказан задочно на 6 години и 6 месеца отнемане от независимост. Георги Марков е български публицист и драматург. Автор е на алманах с новели и разкази - "Жените на Варшава " и други, на романа "Мъже ", на пиесата "Асансьорът ". Работи в българската секция на Би Би Си в Лондон. Радио "Свободна Европа " излъчва сериозни материали на Марков, разкриващи същността на тоталитарната система в България, събрани в алманах "Задочни репортажи за България " (издаден в Цюрих, 1980 година, във Англия, 1983 година, в Съединени американски щати, 1984 година, в София, 1990 г.).
1959 година
Официално е открита Българската телевизия. Българска национална телевизия е самостоятелен информативен и културен институт. Наблюдава се от Съвет за електронни медии. Работата по основаването и излъчването на български телевизионни излъчвания стартира през 1951 година по самодейност на катедрата по физика при Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет) в София под управлението на С. Иванов.
През 1952 година се реализира лабораторно телевизионно предаване по кабел от постройката на Машинно-електротехническия институт в София. На 1 май 1954 година стартират постоянни телевизионни излъчвания от пробния център. На 7 ноември1959 година се реализира първото професионално предаване.
1959 година
Създаден е Комитет за балканско съгласие с ръководител акад. Сава Гановски. Сава Цолов Гановски е български мъдрец и възпитател, журналист, учен (1952 г.), член-кореспондент и задграничен член на доста академии на науките, професор.
Народен представител поредно от IV до IX Народно заседание, ръководител на IV Народно заседание и на V Народно заседание (11 март 1966–18 май 1971). Автор е на писания по история на философията, по педагогика и социология.
1957 година
Николай Подгорни е определен за първи секретар на Централен комитет на КПУ.
1947 година
Извършена е национализация на банковото дело. От 31 частни са формирани единствено 2 държавни банки. Тя е последица от извършения на 14 октомври 1947 година пленум на Централен комитет на Българска работническа партия (к), на който се възприемат решенията на Коминформбюро за интензификация на революционните процеси.
В резултат на това е осъществена смяна в подготвяния план за нова републиканска конституция и се реализира национализация на промишлеността, мините и банковото дело.
1921 година
Провежда се организационен конгрес на Народен съюз за отбрана на поземлената благосъстоятелност в България в София за битка срещу аграрната промяна на Български земеделски народен съюз.
1877 година
Авангардът от отряда на военачалник Скобелев преодолява Стара планина.
1874 година
Провежда се общо заседание на БРЦК в Букурещ. Събранието би трябвало да създаде стратегия за по-нататъшните дейности на БРЦК, само че вниманието на делегатите е отклонено от разногласието сред Любен Каравелов и Христо Ботев по въпроса за пълномощията на ръководителя на комитета.
Христо Ботев упреква Каравелов, че се стреми към еднолично управление на комитетските каузи. Избрана е комисия, която би трябвало да приготви ново заседание на 1 март 1875 година След събранието Любен Каравелов се отдръпва от дейна политическа активност.
Любен Стойчев Каравелов е един от създателите на Българския революционен централен комитет в Букурещ. След основаването на БРЦК той поема редактирането на печатния му орган вестник "Свобода “. На първото Общо заседание на комитета през 1872 година Каравелов е определен за негов ръководител.
На 25 февруари 1873 година вместо вестник "Свобода " Каравелов стартира да редактира в. "Независимост ". На свиканото през май 1873 година Общо заседание на БРЦК той още веднъж е одобрен за негов ръководител.
Смъртта на Васил Левски разколебава Каравелов и макар увещанията на Христо Ботев, който от юли 1872 година работел като негов асистент, през 1874 година стопира издаването на вестник "Независимост ".
От януари 1875 година стартира да издава списание "Знание ", което отразява научни и литературни проблеми. В резултат революционната агитация се разпорежда на Христо Ботев.
1872 година
Васил Левски идва вечерта в Къкринското ханче, откъдето има намерение да тръгне на другия ден за Търново и Букурещ. При пътуването от Ловеч до Къкрина Левски е придружаван от Никола Цветков. По това време турските управляващи подхващат всеобщи арести, след Арабаконашкия грабеж осъществен на 22 септември 1872 година от група революционни дейци отпред с Димитър Общи.
Задържани са огромен брой членове на революционните комитети в Тетевен, Орхание (днес Ботевград), Етрополе, Ловеч и околните край тях села. Действията на турските управляващи са улеснени от признанията, които прави Димитър Общи. Благодарение на тях властта потегля и по следите на Васил Левски, който с цел да предотврати окончателното пропадане на революционната организация, се насочва за Ловеч.
Целта му е да прибере и резервира архивите на организацията, след което да се трансферира в Румъния. На 27 декември 1872 година Левски е хванат в Къкринското ханче. Първоначално е отведен в Търново, а по-късно изправен пред специфичен съд в София.
Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на революционната организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. Осъден е на гибел и е обесен край София.
На тази дата са родени:
1953 година
Роден е Юри Петров Ступел – български композитор, артист и китарист. Завършва ВМПИ - Пловдив. Композира детски песни, музика към театрални спектакли (освен в България по негова музика са осъществени спектакли в МХАТ - Москва, Краков, Солун и др.); кино музика ( “Левакът”, “Нощна тарифа”). Участва в придвижването “Ален мак” - сътрудничи с поета Ст. Цанев; показва се като солист с група “Асоциация”.
Утвърждава се като създател на занимателна музика посредством Младежкия конкурс за занимателна песен; печели редица награди: “Химн” (изпълнена от Б. Киров) - I премия (1973 г.), “Посвещение” (изпълнена от “Тоника”) - премията на Българска национална телевизия (1978 г.). Композира мюзикъли - “Любовни булеварди”, “Копче за сън” и “Седемте Снежанки и джуджето”; съавтор е на филмовия мюзикъл “Чичо Кръстник” (заедно с П. Ступел). Радиостанция “Франс ентер” излъчва предаване, в което Юри Ступел извършва някои от своите песни.
1941 година
Роден е Димитър Георгиев Коруджиев - български белетрист, държавник. През 1966 година приключва българска лингвистика в СУ “ Св. Климент Охридски”. Работи като редактор в културния отдел на вестник “Труд” (1966-1972 г.), във вестник “Народна култура” (1972-1974 г.), завежда отдел “Белетристика” в сп. “Пламък” (от 1974 г.). Първия си роман “Само няколко часа” разгласява във вестник “Пулс” през 1966 година
През 70-те и 80-те години издава: “Ще мине време” (1972 г.), “Коридори в дъжда” (1974 г.), “Този превъзходен ритъм” (очерци, 1974 г.), “Нощната улица” (1975 г.), “Остров от тишина” (разкази и новели, 1976), “Подозрението” (1978 г.), “Невидимият свят” (1980 г.), “Мигът преди здрачаване” (1981 г.), “Градината с косовете” (1984 г.), “Домът на Алма” (1986 г.), “Къща под наем” (1988 г.), “Болката, която е прекрасна” (1989 г.), “Пуснете слънчевата светлина” (1991 г.). Активна е неговата гражданска позиция след Десетоноемвриски прелом (1989 г.) на интелигенцията против тоталитарния режим на Т. Живков. Пише журналистика и спомага за одобряването на концепциите на Съюза на демократичните сили измежду обществото.
1892 година
Роден е Данчо Колев (Д. К. Данев; Дан Колов) - български състезател, играч по свободна битка (американска борба). Заминава за Съединени американски щати, където живее и работи в интервала 1905-1935 година Той е един от най-хубавите борци, прочут с прозвищата “Кинг Конг” и “Балканския лъв”. Бори се в Канада, Съединени американски щати, Япония, Китай, Франция, Белгия, Австралия, Нова Зеландия, някои страни на Южна Африка.
Побеждава най-силните борци на американска свободна битка: Дж. Шарей, Ч. Сантен, Дж. Стакер - САЩ; А. Деглан, Ш. Ригуло - Франция; Ив. Робер - Канада и други В спортната си кариера има над 1 500 публични срещи, от които губи единствено 10. Европейски първенец е в Париж през 1936 година и 1937 година Спечелва преходните награди “Европейски пояс” и “Световен пояс” (Париж, 1937 г.). След завръщането си в България провежда надпревари по битка с благотворителна цел в София, Пловдив, Стара Загора, Русе и на други места.
Умира 12 март 1940 година в с. Сенник, Ловешка област. През 1968 година е открита е музейна колекция в родното му село. От 1962 година се организира интернационален шампионат по свободна битка в памет на Дан Колов.
1881 година
Роден е генерал-лейтенант Стефан Цанев, командващ Първа войска (1934 – 1935 г.), министър на войната (21 април 1935 – 23 ноември 1935 г.). Завършва Военното учебно заведение в София. Участва в Балканските войни 1912–1913 и в Първата международна война 1914–1918. След войните е пълководец на полк и дивизия. Военен министър в държавното управление на А. Тошев, след което е притеглен на работа във Военната канцелария на Двореца. Уволнен от армията през 1941 година Стефан Цанев умира през 1944 година
1880 година
Роден е Илия Димитров Янулов - български правист, социолог, член-кореспондент на Българска академия на науките. Завършва математика и физика (1902 г.), правни и държавни науки в СУ “ Св. Климент Охридски” (1911 г.). Той е частен хоноруван доцент по “Българско работническо законодателство” (1926-1947 г.) и по “Трудово право” (1947-1950 г.) в катедра “Политическа икономия” на СУ “Св. Климент Охридски”.
Преподавател е по “Трудово право” в Свободния университет, в София (1930-1950) година, където е определен за ексклузивен професор през 1940 година Преподавател е по интернационално право в Световната академия, Хага през 1935 година В годините 1911-1951 година е ръководител на българското сдружение за обществен прогрес. От 1937 година е дописен член (член-кореспондент) е на Българска академия на науките.
Директор е на първия български Институт по социология към Българска академия на науките (1948 г.). Той е един от първите български откриватели с ясно изразени ползи в региона на социологията. Работи върху методологията на емпиричните социологически проучвания. Проучва престъпността и явленията с ослепителен честен товар (самоубийствата).
В интервала 1911-1931 година е депутат. Автор е на съчиненията: “Чрез култура към независимост. Организация и насоки на национални университети” (1903 г.), “Социално политика в България и чужбина” (1924 г.), “Социологични способи за проучване на престъпността в България” (1925 г.), “Морална статистика (самоубийства)” (1927 г.), “Обществено изродяване и битка срещу него” (1928 г.), “Убийства и самоубийства в България” (1930 г.), “Социална отбрана на децата” (1933 г.), “Социалната политика в Б-я в год. на тестване (1915-1916 г.)” (1939 г.), “Умствените служащи и битката срещу тяхната безработица” (1939 г.), “Научно образуване на труда” (1950 г.), “Социална дисциплинираност и самодисциплина на труда” (1955 г.), “Обществено обезпечаване при капитализма и социализма” (1964 г.).
1845 година
Роден е Димитър Петров Моллов– български доктор, държавник и общественик, автентичен член на Българска академия на науките (1884 г.). Завършва медицина в Москва; помощник на съветския хирург проф. В. А. Басов. От 1876 година е лекар по медицина. Участва в Сръбско-турска (1876 г.) и Руско-турска война (1877-1878 г.).
В България е назначен за губернски доктор във Видин (1877-1878 г.). Депутат е в Учредителното Народно събрание в Търново (1879 г.). Той е един от уредниците на държавното опазване на здравето след Освобождението, сформира първия здравен закон в България (1879 г.), ръководител е на първия Висш медицински съвет (1879 г.), основател е на концепциите за основаване на Държавна химическа лаборатория и на Александровска болница.
През 1882 година е основен доктор на София. В интервала 1883-1887 година е министър на националното просвещение. Участник е в Сръбско-българска война (1885 г.). Последователен русофил, деятелен член е на Народна партия след 1894 година В годините 1895-1896 година е кмет на София. Участва в редакцията на сп. “Медицински напредък”, “Български лекар” и други
В годините 1911-1913 година е ръководител на Природо-математическия клон на Българска академия на науките. Автор е на трудовете: “Временни правила за устройство на здравната част в България” (1879 г.), “Домашен лекар” (1895 г.). Умира на 8 януари 1914 година в София.
На тази дата умират:
1967 година
Умира Чудомир (псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски) - прочут български публицист и художник. Учи в Старозагорската гимназия. През есента на 1906 година се записва в Държавното рисувално учебно заведение, което приключва през 1913 година В София се сприятелява с Хр. Ясенов, К. Щъркелов, Д. Дебелянов, Г. Белев, Н. Райнов, Г. Райчев, Н. Лилиев, Л. Стоянов, Й. Йовков и други
Участва в освиркването на Фердинанд на 3 март 1907 година През 1908 година е наказан и лежи 2 месеца в пандиза по делото “Рофеев”. Взема присъединяване в Балканската и в Първата международна война. От 1920 година до 1933 година е гимназиален преподавател по изобразяване в Казанлък, скъсен по закона за “семейните двойки-учители”.
След 1933 година се отдава на писателска и културно-масова активност към читалище “Искра” в Казанлък, където е закрепостен ръководител, шеф на музея и централна фигура в културния живот на града. Член е на Върховния читалищен съвет от 1938 година Специализира в Париж (1929-1930 г.). Посещава Цариград (1933 г.), Италия (1937 г.), Югославия (1938 г.), Съюз на съветските социалистически републики (1958 г.). Член е на Съюз на българските писатели. Чудомир сътрудничи с карикатури, хумористични стихове, злободневни епиграми, сонети, пародии, хумористични разкази, памфлети, скици, фейлетони и други на вестник “Барабан”, “Остен”, “Жило”, Слово”, “Зора”, “Искра” (Казанлък), “Кормило”, “Червен смях”, “Мир”, “Нова камбана” и други, на списание “Венец”, “Детски живот”, “Читалище”, “Пламък”, “Славяни” и други
От 1932 година е постоянен помощник на “Весела страница” на вестник “Зора”. През 1940 година напуща редакцията “поради противоречие с политическата линия на вестника”. Участва в хумористичните сборници “Опак свят” (1946 г.), “Селска стряха” (1946 г.), “Войнишка естрада” (1948 г.), “Под прицел” (1952 г.), “Ловно-рибарски сборник” (1953 г.), “Лъжа вековна” (1958 г.), “Лов и риболов” (1959 г.). Хуморът на Чудомир продължава традициите на хумористичните национални приказки, на Л. Каравелов ( “Българи от остаряло време”) и Ив. Вазов ( “Чичовци”).
Чудомир изнася над 700 сказки по разнообразни въпроси. Автор е на над 150 картини, провежда няколко независими художествени изложения. Автор е на съчиненията: “Не съм от тях” (1946 г.), “Нашенци” (1948 г.), “Аламинут” (1946 г.), “Кой както я нареди” (1946 г.), “Консул на Голо Бърдо” (1947 г.), “Панаир” (с илюстрации от създателя, 1957 г.) и други
1964 година
Умира Александър Николов Кисьов - български офицер, военачалник от конницата (9 май 1934 г.). Роден е на 10 май 1879 година в Елена. През 1898 година приключва Военното учебно заведение в София. До 1903 година служи в Лейбгвардейския ескадрон През 1906 година приключва Френска военна академия. Известно време е ментор на княз Борис Търновски (1907-1908 г.). След това служи в 4-ти артилерийски и 1-ви гвардейски конен полк. Военен аташе в Белград (1910-1911 г.) и в Букурещ (1912-1913 г.).
По време на Междусъюзническата война (1913 г.) е шеф на оперативно поделение в щаба на съединените Четвърта и Пета армии. След Букурещкия мир (юли - декември 1913 г.) е член на комисията, която дефинира границата със Сърбия. Служи в Лейбгвардейския конен полк (1914-1915 г.) и като контрольор на класовете във Военното учебно заведение. След включването на България в Първата международна война (1915-1918 г.) е шеф на Бургаския надзорен пункт. Във войната против Румъния (1916 г.) е шеф -щаб на конната дивизия на ген. Колев.
От 14 октомври 1917 година е полковник. От 1918 година е пълководец на Лейбгвардейския конен полк. След това получава купите: генерал-майор (26 март 1925 г.), генерал-лейтенант (15 май 1930 г.), шеф на Кавалерийската школа, контрольор на конницата, шеф на жандармерията (1919-1931 г.) и министър на войната (1931-1934 г.). Уволнен от армията през 1934 година
1937 година
Умира Стою Неделев Шишков - български етнограф, фолклорист, един от най-хубавите познавачи на предишното, бита и културата на Родопската област. Роден е на 27 юли 1865 година Завършва четирикласно учебно заведение. Учителства в доста родопски села. От 1906 година живее в Пловдив. Учител е в Първа пловдивска гимназия и във Френския лицей. Съдейства за обогатяване на Етнографския музей в Пловдив.
Редактор е на сп. “Славееви гори (Родопи)” (1894 г.) и сп. “Родопски напредък”. Обнародва фолклорни произведения, посвещава белетристични произведения на живота на родопското население, написа публикации по езикови въпроси, прави селищни изследвания. Автор е на публикации и книги, в които преглежда обществено-политически и културни проблеми.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ