7 юли - Ден на шоколада
На този ден през 1550 година от Америка в Испания е доставена първата партида от обичания ни шоколад. Ето за какво тази дата е определена от Европейския съюз за честване на неофициалния шоколадов празник. Ацтеките са първите хора в света, които вършат шоколад. Те го назовават храна на боговете и го свързват с богинята на женската плодовитост.
Предполага се, че името " шоколад " идва от " chocolatl " на ацтекския език Нахуатъл - от " xococ " - горчив и " atl " - вода или напитка.
Първото шоколадово блокче е направено от едвам през 1842 година от Джон Кадбъри - (английски квакер) на който му хрумнало да направи корав шоколад, едвам по-късно в Швейцария, Даниел Петер прибавя мляко към шоколада и по този начин основава продукта, през днешния ден прочут като млечен шоколад.
Изчислено е, че човек изяжда през живота си приблизително към 10 000 шоколадови блокчета шоколад. Повечето хора не осъзнават, че приятният усет на шоколада се дължи само на химичните му реакции, тъй като точката на размразяване на какаовото масло е малко под температурата на човешкото тяло, заради което шоколадът безусловно се топи в уста.
Шоколадът, изключително обогатен с флаваноли и стерини, е измежду най-хубавите храни за поддържане на здравето на сърдечно-съдовата система. Ако всеки ден в продължение на осем седмици човек изяжда по един шоколад, може да понижи с до 5,3% количеството на " неприятния " (LDL) холестерол и да възстановява кръвното си налягане, настояват кардиолози от Съединени американски щати.
Въпреки че ставките на какаото като цяло са потребни за хората, късче шоколад оказва вредено въздействие при кучетата, даже може да бъде смъртоносно за кученца и дребни породи кучета. Шоколадът е мощно отровен и за папагалите.
Важни събития, случили се на днешната дата
Събития
• 175 година — Комод е разгласен за император на Римската империя.
• 1456 година — При наново разглеждане Жана д`Арк е оправдана от обвиняването в разкол 25 години след изтезанието ѝ.
• 1543 година — Френската войска превзема Люксембург.
• 1585 година — Английска експедиция основава колония на брега на Вирджиния в Северна Америка.
• 1754 година — В Ню Йорк е открит най-старият университет в Северна Америка — Колумбийският, в началото като Кралски лицей.
• 1807 година — Наполеон I Бонапарт се среща с съветския цар Александър I, с цел да обсъдят подялбата на Европа сред двете страни и методите, по които да се опълчи на английските ползи на континента.
• 1829 година — Открита е пистата за конни надбягвания Ейнтрий Рейскорс покрай Ливърпул, Англия.
• 1877 година — Руско-турска война (1877-1878): Предният отряд от съветската войска, отпред с военачалник Гурко влиза в Търново.
• 1879 година — Създават се първите контролно-пропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България.
• 1898 година — Президентът на Съединени американски щати Уилям Маккинли подписва резолюция за анексирането на Хавай.
• 1926 година — Румънското държавно управление афишира в Южна Добруджа обсадно състояние и вкарва постоянна войска в региона.
• 1928 година — По заповед на Иван Михайлов е премахнат военачалник Александър Протогеров.
• 1937 година — Япония нахлува в Пекин, Китай, стартира Втората китайско-японска война, част от Втората международна война в Азия, траяла до 1945 година
• 1941 година — Втората международна война: Армейски елементи на Съединени американски щати се разполагат в Исландия, с цел да предотвратят нашествието на Нацистка Германия на острова.
• 1969 година — Започва изтеглянето на първите американски войски от Южен Виетнам.
• 1974 година — Националният тим по футбол на Федерална Република Германия печели като хазаин Световното състезание по футбол 1974.
• 1978 година — Обявена е независимостта на страната Соломонови острови от Обединеното кралство.
• 1980 година — Иран приема шериата за главен закон в ислямската република.
• 1983 година — Студената война: Американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на Генералния секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Юрий Андропов.
• 1985 година — 17-годишният немски тенисист Борис Бекер става най-младият първенец за цялата история на шампионата Уимбълдън.
• 1988 година — Изстрелян е руският галактически уред Фобос 1 към Марс с български уред на борда.
• 2005 година — Атентатори самоубийци провокират поредно четири бомбени детонации в Лондонския публичен превоз и убиват 52 индивида.
• 2007 година — Негово светейшество Бенедикт XVI издава апостолическото писмо Motu Proprio Summorum Pontificum, с което свещеният за католицизма латински език, след спиране от 46 години, още веднъж е формален за литургията и пълноправен с вулгарните езици на съответната страна.
• 2007 година — На всеки от седемте континента се организират серия от концерти, Live Earth, отдадени на съхраняването на Земята.
Родени
• 1511 година — Джорджо Вазари, италиански художник и проектант († 1574 г.)
• 1752 година — Жозеф Мари Жакард, френски монтьор, основател на тъкачния стан († 1834 г.)
• 1809 година — Александър Ган, съветски офицер († 1895 г.)
• 1835 година — Бачо Киро, български просветник и бунтовник († 1876 г.)
• 1843 година — Камило Голджи, италиански физик, Нобелов лауреат през 1906 година († 1926 г.)
• 1855 година — Лудвих Гангхофер, немски публицист († 1920 г.)
• 1859 година — Бончо Балабанов, български боен деятел (* 1939 г.)
• 1860 година — Густав Малер, австрийски композитор и диригент († 1911 г.)
• 1873 година — Шандор Ференци, маджарски психоаналитик (* 1933 г.)
• 1882 година — Янка Купала, беларуски публицист (* 1942 г.)
• 1884 година — Лион Фойхтвангер, немски белетрист и драматург (* 1958 г.)
• 1887 година — Марк Шагал, беларуски художник († 1985 г.)
• 1891 година — Иван Вариклечков, български адмирал († 1974)
• 1899 година — Джордж Кюкор, американски режисьор († 1983 г.)
• 1901 година — Виторио Де Сика, италиански режисьор († 1974 г.)
• 1903 година — Стивън Рънсиман, английски историк (* 2000 г.)
• 1905 година — Аракен Патушка, бразилски футболист (* 1990 г.)
• 1907 година — Робърт Хайнлайн, американски публицист († 1988 г.)
• 1919 година — Димитър Пеев, български публицист (* 1996 г.)
• 1923 година — Ливиу Чулей, румънски режисьор
• 1924 година — Мирослав Миндов, български артист
• 1926 година — Радка Кушлева, българска национална певица († 1984 г.)
• 1929 година — Райнхард Баумгарт, немски публицист (* 2003 г.)
• 1931 година — Дейвид Едингс, американски публицист (* 2009 г.)
• 1936 година — Ричард Уилсън, шотландски актьор
• 1937 година — Альоша Кафеджийски, български ваятел и художник
• 1940 година — Ринго Стар, британски рок музикант (The Beatles)
• 1941 година — Алан Дърбан, уелски футболист
• 1945 година — Мати Салминен, финландски артист
• 1947 година — Антон Радичев, български артист
• 1947 година — Пенчо Пенев, български правист
• 1947 година — Петър Горанов, български художник
• 1956 година — Илиян Василев, български посланик
• 1958 година — Александър Авджиев, български ефирен водещ († 2012 г.)
• 1959 година — Алесандро Нанини, италиански водач във Формула 1
• 1960 година — Теодор Елмазов, български артист
• 1964 година — Бончо Генчев, български футболист
• 1968 година — Джорджа Фокс, американска актриса
• 1968 година — Диана Дудева, българска гимнастичка
• 1977 година — Христо Христов, български стихотворец
• 1982 година — Роби Джинепри, американски тенисист
• 1984 година — Алберто Акуилани, италиански футболист
• 1985 година — Иван Станев, български волейболист
• 1985 година — Марк Щайн, немски футболист
Починали
• 574 година — Йоан III, римски папа (*? г.)
• 1019 година — Герберга Бургундска, херцогиня на Швабия (* ок. 965 г.)
• 1304 година — Бенедикт XI, римски папа (* 1240 г.)
• 1307 година — Едуард I, крал на Англия (* 1239 г.)
• 1329 година — Робърт I, крал на Шотландия (* 1274 г.)
• 1345 година — Момчил Войвода, самостоятелен средновековен държател в Родопите и Беломорието (загинал в битка) (*?)
• 1572 година — Зигмунд II Аугуст, крал на Полша (* 1520 г.)
• 1816 година — Ричард Шеридан, ирландски драматург и политик (* 1751 г.)
• 1882 година — Михаил Скобелев, съветски военачалник (* 1843 г.)
• 1890 година — Анри Нестле, немски аптекар, създател на Нестле (* 1814 г.)
• 1901 година — Йохана Спири, швейцарска писателка (* 1827 г.)
• 1907 година — Телос Агапинос, гръцки боен и бунтовник (* 1880 г.)
• 1923 година — Таската Серски, български бунтовник (* ок. 1880 г.)
• 1928 година — Александър Протогеров, български боен и политик (* 1867 г.)
• 1928 година — Атанас Гоцев, български бунтовник (* ок. 1903 г.)
• 1930 година — Артър Конан Дойл, английски публицист (* 1859 г.)
• 1956 година — Готфрид Бен, немски стихотворец, есеист и драматург (* 1886 г.)
• 1971 година — Юби Айуъркс, американски аниматор и режисьор (* 1901 г.)
• 1976 година — Густав Хайнеман, 3-ти Бундеспрезидент на Германия (* 1899 г.)
• 1996 година — Вера Недкова, българска художничка (* 1908 г.)
• 2003 година — Ицхак Грациани, израелски диригент от български генезис (* 1924 г.)
• 2006 година — Сид Барет, английски рок музикант (Пинк Флойд) (* 1946 г.)
Празници
• Организация на обединените нации — Международен ден на кооперативите (за 2012 г.) — Отбелязва се от 1995 година по самодейност на Организация на обединените нации през първата събота на м. юли
• Кайманови острови — Ден на конституцията (1959 г.)
• Русия и Украйна — Ден на Иван Купала (Йоан Кръстител, Еньовден)
• Северна Осетия — Ден на републиката (по мотив оповестяването ѝ за самостоятелна република в границите на Съюз на съветските социалистически републики през 1924 година
• Соломонови острови — Ден на независимостта (1978 година, от Англия, народен празник)
• Япония — Фестивал на звездите (Танабата)
Предполага се, че името " шоколад " идва от " chocolatl " на ацтекския език Нахуатъл - от " xococ " - горчив и " atl " - вода или напитка.
Първото шоколадово блокче е направено от едвам през 1842 година от Джон Кадбъри - (английски квакер) на който му хрумнало да направи корав шоколад, едвам по-късно в Швейцария, Даниел Петер прибавя мляко към шоколада и по този начин основава продукта, през днешния ден прочут като млечен шоколад.
Изчислено е, че човек изяжда през живота си приблизително към 10 000 шоколадови блокчета шоколад. Повечето хора не осъзнават, че приятният усет на шоколада се дължи само на химичните му реакции, тъй като точката на размразяване на какаовото масло е малко под температурата на човешкото тяло, заради което шоколадът безусловно се топи в уста.
Шоколадът, изключително обогатен с флаваноли и стерини, е измежду най-хубавите храни за поддържане на здравето на сърдечно-съдовата система. Ако всеки ден в продължение на осем седмици човек изяжда по един шоколад, може да понижи с до 5,3% количеството на " неприятния " (LDL) холестерол и да възстановява кръвното си налягане, настояват кардиолози от Съединени американски щати.
Въпреки че ставките на какаото като цяло са потребни за хората, късче шоколад оказва вредено въздействие при кучетата, даже може да бъде смъртоносно за кученца и дребни породи кучета. Шоколадът е мощно отровен и за папагалите.
Важни събития, случили се на днешната дата
Събития
• 175 година — Комод е разгласен за император на Римската империя.
• 1456 година — При наново разглеждане Жана д`Арк е оправдана от обвиняването в разкол 25 години след изтезанието ѝ.
• 1543 година — Френската войска превзема Люксембург.
• 1585 година — Английска експедиция основава колония на брега на Вирджиния в Северна Америка.
• 1754 година — В Ню Йорк е открит най-старият университет в Северна Америка — Колумбийският, в началото като Кралски лицей.
• 1807 година — Наполеон I Бонапарт се среща с съветския цар Александър I, с цел да обсъдят подялбата на Европа сред двете страни и методите, по които да се опълчи на английските ползи на континента.
• 1829 година — Открита е пистата за конни надбягвания Ейнтрий Рейскорс покрай Ливърпул, Англия.
• 1877 година — Руско-турска война (1877-1878): Предният отряд от съветската войска, отпред с военачалник Гурко влиза в Търново.
• 1879 година — Създават се първите контролно-пропускателни пунктове и митници по границите на Княжество България.
• 1898 година — Президентът на Съединени американски щати Уилям Маккинли подписва резолюция за анексирането на Хавай.
• 1926 година — Румънското държавно управление афишира в Южна Добруджа обсадно състояние и вкарва постоянна войска в региона.
• 1928 година — По заповед на Иван Михайлов е премахнат военачалник Александър Протогеров.
• 1937 година — Япония нахлува в Пекин, Китай, стартира Втората китайско-японска война, част от Втората международна война в Азия, траяла до 1945 година
• 1941 година — Втората международна война: Армейски елементи на Съединени американски щати се разполагат в Исландия, с цел да предотвратят нашествието на Нацистка Германия на острова.
• 1969 година — Започва изтеглянето на първите американски войски от Южен Виетнам.
• 1974 година — Националният тим по футбол на Федерална Република Германия печели като хазаин Световното състезание по футбол 1974.
• 1978 година — Обявена е независимостта на страната Соломонови острови от Обединеното кралство.
• 1980 година — Иран приема шериата за главен закон в ислямската република.
• 1983 година — Студената война: Американската ученичка Саманта Смит лети до Съветския съюз по покана на Генералния секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Юрий Андропов.
• 1985 година — 17-годишният немски тенисист Борис Бекер става най-младият първенец за цялата история на шампионата Уимбълдън.
• 1988 година — Изстрелян е руският галактически уред Фобос 1 към Марс с български уред на борда.
• 2005 година — Атентатори самоубийци провокират поредно четири бомбени детонации в Лондонския публичен превоз и убиват 52 индивида.
• 2007 година — Негово светейшество Бенедикт XVI издава апостолическото писмо Motu Proprio Summorum Pontificum, с което свещеният за католицизма латински език, след спиране от 46 години, още веднъж е формален за литургията и пълноправен с вулгарните езици на съответната страна.
• 2007 година — На всеки от седемте континента се организират серия от концерти, Live Earth, отдадени на съхраняването на Земята.
Родени
• 1511 година — Джорджо Вазари, италиански художник и проектант († 1574 г.)
• 1752 година — Жозеф Мари Жакард, френски монтьор, основател на тъкачния стан († 1834 г.)
• 1809 година — Александър Ган, съветски офицер († 1895 г.)
• 1835 година — Бачо Киро, български просветник и бунтовник († 1876 г.)
• 1843 година — Камило Голджи, италиански физик, Нобелов лауреат през 1906 година († 1926 г.)
• 1855 година — Лудвих Гангхофер, немски публицист († 1920 г.)
• 1859 година — Бончо Балабанов, български боен деятел (* 1939 г.)
• 1860 година — Густав Малер, австрийски композитор и диригент († 1911 г.)
• 1873 година — Шандор Ференци, маджарски психоаналитик (* 1933 г.)
• 1882 година — Янка Купала, беларуски публицист (* 1942 г.)
• 1884 година — Лион Фойхтвангер, немски белетрист и драматург (* 1958 г.)
• 1887 година — Марк Шагал, беларуски художник († 1985 г.)
• 1891 година — Иван Вариклечков, български адмирал († 1974)
• 1899 година — Джордж Кюкор, американски режисьор († 1983 г.)
• 1901 година — Виторио Де Сика, италиански режисьор († 1974 г.)
• 1903 година — Стивън Рънсиман, английски историк (* 2000 г.)
• 1905 година — Аракен Патушка, бразилски футболист (* 1990 г.)
• 1907 година — Робърт Хайнлайн, американски публицист († 1988 г.)
• 1919 година — Димитър Пеев, български публицист (* 1996 г.)
• 1923 година — Ливиу Чулей, румънски режисьор
• 1924 година — Мирослав Миндов, български артист
• 1926 година — Радка Кушлева, българска национална певица († 1984 г.)
• 1929 година — Райнхард Баумгарт, немски публицист (* 2003 г.)
• 1931 година — Дейвид Едингс, американски публицист (* 2009 г.)
• 1936 година — Ричард Уилсън, шотландски актьор
• 1937 година — Альоша Кафеджийски, български ваятел и художник
• 1940 година — Ринго Стар, британски рок музикант (The Beatles)
• 1941 година — Алан Дърбан, уелски футболист
• 1945 година — Мати Салминен, финландски артист
• 1947 година — Антон Радичев, български артист
• 1947 година — Пенчо Пенев, български правист
• 1947 година — Петър Горанов, български художник
• 1956 година — Илиян Василев, български посланик
• 1958 година — Александър Авджиев, български ефирен водещ († 2012 г.)
• 1959 година — Алесандро Нанини, италиански водач във Формула 1
• 1960 година — Теодор Елмазов, български артист
• 1964 година — Бончо Генчев, български футболист
• 1968 година — Джорджа Фокс, американска актриса
• 1968 година — Диана Дудева, българска гимнастичка
• 1977 година — Христо Христов, български стихотворец
• 1982 година — Роби Джинепри, американски тенисист
• 1984 година — Алберто Акуилани, италиански футболист
• 1985 година — Иван Станев, български волейболист
• 1985 година — Марк Щайн, немски футболист
Починали
• 574 година — Йоан III, римски папа (*? г.)
• 1019 година — Герберга Бургундска, херцогиня на Швабия (* ок. 965 г.)
• 1304 година — Бенедикт XI, римски папа (* 1240 г.)
• 1307 година — Едуард I, крал на Англия (* 1239 г.)
• 1329 година — Робърт I, крал на Шотландия (* 1274 г.)
• 1345 година — Момчил Войвода, самостоятелен средновековен държател в Родопите и Беломорието (загинал в битка) (*?)
• 1572 година — Зигмунд II Аугуст, крал на Полша (* 1520 г.)
• 1816 година — Ричард Шеридан, ирландски драматург и политик (* 1751 г.)
• 1882 година — Михаил Скобелев, съветски военачалник (* 1843 г.)
• 1890 година — Анри Нестле, немски аптекар, създател на Нестле (* 1814 г.)
• 1901 година — Йохана Спири, швейцарска писателка (* 1827 г.)
• 1907 година — Телос Агапинос, гръцки боен и бунтовник (* 1880 г.)
• 1923 година — Таската Серски, български бунтовник (* ок. 1880 г.)
• 1928 година — Александър Протогеров, български боен и политик (* 1867 г.)
• 1928 година — Атанас Гоцев, български бунтовник (* ок. 1903 г.)
• 1930 година — Артър Конан Дойл, английски публицист (* 1859 г.)
• 1956 година — Готфрид Бен, немски стихотворец, есеист и драматург (* 1886 г.)
• 1971 година — Юби Айуъркс, американски аниматор и режисьор (* 1901 г.)
• 1976 година — Густав Хайнеман, 3-ти Бундеспрезидент на Германия (* 1899 г.)
• 1996 година — Вера Недкова, българска художничка (* 1908 г.)
• 2003 година — Ицхак Грациани, израелски диригент от български генезис (* 1924 г.)
• 2006 година — Сид Барет, английски рок музикант (Пинк Флойд) (* 1946 г.)
Празници
• Организация на обединените нации — Международен ден на кооперативите (за 2012 г.) — Отбелязва се от 1995 година по самодейност на Организация на обединените нации през първата събота на м. юли
• Кайманови острови — Ден на конституцията (1959 г.)
• Русия и Украйна — Ден на Иван Купала (Йоан Кръстител, Еньовден)
• Северна Осетия — Ден на републиката (по мотив оповестяването ѝ за самостоятелна република в границите на Съюз на съветските социалистически републики през 1924 година
• Соломонови острови — Ден на независимостта (1978 година, от Англия, народен празник)
• Япония — Фестивал на звездите (Танабата)
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ