На този ден преди вече 146 години България възкръсна на

На този ден преди към този момент 146 години България възкръсна на европейската карта!

На 3 март (19 февруари по остарял стил) 1878 година в Сан Стефано, градче покрай Цариград, Русия и Турция подписват кротичък контракт, който поставя завършек на Руско-турската война (1877-1878) и обрисува границите на Санстефанска България.

За българите това е сполучливият край на Възраждането, на национално-освободителните борби, чиито венец бе Априлското въстание през 1876. Жертвите, куражът и желанието на сънародниците ни за самостоятелна от Високата врата страна впечатляват международни имена като Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Лев Толстой, Фьодор Достоевски. Всички те се ангажират с освободителната идея на един балкански народ.
Така нареченият Източен въпрос влиза в дневния ред на Великите сили.

На ход са първо дипломатите.
След активиране на Русия в края на 1876 година и началото на 1877 година се привиква Цариградската посланическа конференция и се стига до подписването на така наречен Лондонски протокол, чиито решения Великата врата отхвърля да одобри. След съмнения и бурни диспути в Русия, цар Александър Втори приема доводите „ за ” следващата военна атака против Турция. Ако не предприеме нищо, Русия би изгубила въздействието на Балканите – това основание надвива над страховете от нов Крим (катастрофата след спора 1853-1856).
На 12 април 1877 година войната стартира.

Мнозина и до през днешния ден акцентират, че в следващата си война против Турция съветският император преследвал свои лични цели. Други непрестанно напомнят само и единствено заслугата на съветското оръжие, с цел да насаждат комплекси в актуалните българи, че са получили свободата си наготово, че не са способни на национално изпитание за разлика от други балкански нации.

Според историка проф. Андрей Пантев „ ние не можехме сами да извоюваме своята самостоятелност. Трябваше да разбием една триконтинентална империя. При гърците, които се бият за самостоятелност седем години, сърбите, бъдещите румънци и останалите е друго. Те са в периферията на османските владения. Те не бяха ситуирани в центъра на Европейска Турция. Не, сами не можехме да изпълним тази грандиозна задача. “

И още един забавен детайл откроява проф. Пантев: „ След кланетата на априлци от 1876 година половин Европа яростно скърбеше за нашите премеждия, само че нямаше да си помръдне пръста, в случай че не беше съветското оръжие, пресекло Дунав и Балкана. Така беше изгонена турската власт след пет века огорчение. Това е немилостив действителен факт и никакви „ нови прочити ” не могат да донесат опция, каквито и претекстове да бъдат привиквани като негово отричане. “

След близо година на военни дейности съветските войски са пред Константинопол. Започват комплицирани договаряния и умишлени протакания, а на 28 февруари напряко били прекъснати. Граф Игнатиев съобщил, че и на примирието тогава би трябвало да се постави край. На 1 март съветските войски в Сан Стефано се подготвили за нахлуване. Ефектът бил реализиран бързо. На 3 март, на 12 километра от столицата, се подписва договорът, който поставя завършек на оръжията.

Договорът от Сан Стефано

Най-важното в контракта от 3-ти март е, че за пример за българската страна служат границите на Българската екзархия, одобрени с ферман през 1870 година. Те включват Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджина и Одрин) и Македония (без Солун и Халкидическия полуостров).

Предвиждало се България да бъде самостоятелно трибутарно Княжество, което заплаща налог на Османската империя, има християнско държавно управление и локална (народна войска).
Начело на страната трябвало да стои княз (християнин), избиран от народа и одобряван от Високата врата със единодушието на Великите сили. Събрание от български първенци трябвало да одобри „ Органически правилник “ (Конституция) на страната.

Забранявало се пребиваването на турски войски в княжеството. До основаването на локална армия редът и защитата на границите се поемали от съветски войски за период от две години.

Договорът бил предварителен (предварителен). Подписите си под него поставили граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от съветска страна, а от страна на Османската империя външният министър Савфет Мехмед паша и посланикът в Германия Садулах бей.

За българите войната сред Русия и Турция има освободителен темперамент. Преди повече от век новината от Сан Стефано за възкръсналата им страна обикаля земите на българите посредством телеграфа и вестниците, предизвиквайки вдъхновение и големи очаквания.

Предварителният темперамент на Санстефанския кротичък контракт претендирал утвърждението на Великите сили. Де факто войната завършва с различен контракт, попарил очакванията на българския народ.

Раждането на националния блян

На 13 юни 1878 година стартира Берлинският конгрес, където български представители няма. Там са пратениците на Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция. Руската делегация се води от премиера княз Горчаков, британската – от лорд Дизраели, а Германия е представлявана от канцлера Ото декор Бисмарк.

Парафи под контракта, който разпокъсва България, поставят двама князе, трима графове и един маркиз.
Създават се Княжество България и Източна Румелия, а Македония се връща под властта на Султана.

„ Никой наред не бе минавал с така бърз преход от упованието на една сбъдната фантазия в ужаса на една злополука ”, написа по този мотив историкът Симеон Радев (1879-1967).

Като резултат Санстефанска България, обрисувана на 3-ти март 1878 година, се трансформира в народен блян за генерации българи. Блян, който докара до Съединението (1885) и оповестяването на Независимостта (1908). Събития в новата българска история, които в никакъв случай нямаше да се случат, в случай че българската страна не бе възстановила своето битие след петвековно спиране.

Миналогодишните разногласия към концепцията да се промени датата на националния празник – от 3 март на 24 май, откроиха за следващ път смисъла на 3-ти март в българската история и предлагането беше забравено.

Горещият спор не остави равнодушни историци, общественици, жители.

Проф. Валери Стефанов споделя: „ Зад Трети март стоят доста повече неща от една Руско-турска война. Стои едно Априлско въстание с хиляди жертви. Стоят напъните на видни европейски интелектуалци да оповестят съвестта на тогавашна Европа за протичащото се в Османската империя. Стоят доста жертви. Стои цяло едно освободително придвижване. Стоят Левски, Ботев.Трети март отваря българската страна към нейното бъдеще. Създава българската държавност.Много обикновено си представяме историята и датите, които презентират историческите събития... Националният празник е както славата и успеха, по този начин и драмата, и трагизмът на една общественост. С какво 3-ти март разделя нацията? Това, че е респект към паметта на нашите предшественици? С какво могат да ни разделят опълченците? Това са изкуствено натрапени разногласия. "

.
Историкът проф. Иван Илчев: " За българина 3 март е междата сред несвобода и независимост. (...) Противниците на 3 март са вперили взор върху войната. Нима тя щеше да се случи без постъпателното развиване на българския народ? Защо се отхвърляме от концепциите на българските възрожденци, които основават учебните заведения, вкарват българите като фактор в европейската политика, от концепциите на революционери като Каравелов, Левски, Раковски, от Априлското въстание. Без всички тях и тяхната всеотдайност руско-турска война нямаше да има. “

Пред кого се прекланяме на датата 3 март?

Ето по какъв начин дава отговор историкът проф. Андрей Пантев на този въпрос:
„ Поклон пред хилядите бунтовници, въстаници и четници, пред опълченците, които умират за концепцията, изразена от поета „ България цяла в този момент вази гледа “.
Да се поклоним на всички, които са решили, че има нещо по-важно от това да имаш дюкян или бакалия. На тези, които са желали малко да пожертват, някои - и живота си. Затова им се кланяме на тържествените зари. Затова се кълнем нещо от тях да остане у нас.
Никой в този момент не желае да умира в името на България. Но наред със себе си всеки би трябвало да намерения и за тази страна, където е проплакал и както споделя Ботев „ първо мляко засукал ".

Това е тръпката на патриотизма. Патриотизмът не е специалност, не е дотация. Патриотизмът е това, че обичайки майка си, обичаш и България. "

Честит народен празник, българи!