Кога БТА за пръв път отбелязва в свой бюлетин Трети март?
На този ден преди 147 година (19 февруари 1878 година ст. ст.) в Сан Стефано (днес квартал на Истанбул) е подписан прелиминарен (предварителен) мирен контракт сред Руската и Османската империя, който поставя завършек на Руско-турската война (1877-1878). Санстефанският кротичък контракт е подписан от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от съветска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Сабулах бей от страна на Османската империя. Този интернационален акт урежда, въпреки и неокончателно, границите на бъдещата Трета българска страна.
За първи път Денят на Освобождението на България се отбелязва на 19 февруари 1880 година Съгласно Указ 5 от 9 януари 1880 година на княз Александър I, по предложение на военния министър ген.-майор Петър Паренсов и признато разпореждане на Министерския съвет, с който се утвърждават разписанието на празниците и високо-тържествените дни, в които войската и военно-учебните заведения са освободени от занятия, денят 19 февруари в листата е записана като „ Възшествието на престола на император Александър Втори и умозаключение (сключване – бел. ред.) на Санстефанския мир “.
Две години по-късно в „ Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество “ на Държавния съвет от 1882 година 19 февруари е показан единствено като дата на подписването на Санстефанския контракт.
С Указ 78 на княз Фердинанд от 31 декември 1887 година датата 19 февруари стартира да се отбелязва като ден на „ Освобождението на България “ през 1888 година.
Още в първите бюлетини, които новосъздадената Българска телеграфна организация издава, четем за тържественото честване на двадесетгодишнината от Освобождението на България.
Днес доста моменти от предишното:
София, 18 февруари 1898 година /БТА/ По случай двайсетгодишнината от освобождението на България, на следващия ден 19-ти февруари в 10 часа сутринта ще бъде отслужен признателен молебен в катедралната черква. След молебена войските от Софийския гарнизон ще дефилират пред военния министър. Всичките държавни институции са затворени денем.
***
София, 19 февруари 1898 година /БТА/ По случай двадесетгодишнината от Освобождението на България в 10 ч. сутринта в катедралната черква „ Св. Крал “ (предишното име на сегашната " Св. Неделя " - бел. ред на Клуб Z) се отслужи признателен церемониален молебен в наличието на г-да министрите, всичките цивилен служители, висшето офицерство и при многочислен народ. След молебена, създаде се церемониал на целия Столичен гарнизон, който дефилира пред г-на военния министър полк. Иванов, представляващ Негово царско Височество князът, висш шеф на войската.
Негово Превъзходителство господин Бахметиев, съветски представител, съпроводен от висшия личен състав на Императ. дипл. агентство благоволи да участва също на тържеството.
***
Одеса, 20 февруари 1898 година /БТА/ Вчера Българската колония в града отпразнува тържествено двадесетгодишнината от освобождението на България. В катедралната черква сутринта се отслужи молебен в памет на О Боз почившия император Александър II. Многоброен народ.
След въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 година за първи път празникът е маркиран по нов жанр на 3 март 1917 година и се отбелязва като формален празник до октомври 1951 година, когато е анулиран с Кодекса на труда.
Еднократно денят е празнуван като формален празник през 1978 година във връзка 100-годишнината от Освобождението на България. В страната ни се провеждат голям брой събития, идват делегации от доста страни, народите на които взимат присъединяване във войната. Провеждат се празнични концерти, изложения и научни конференции.
100-годишнината от Освобождението на България е необятно отразена както в бюлетините, по този начин и в списанията на Българска телеграфна агенция.
Бюлетин „ Вътрешна информация “ на Българска телеграфна агенция отразява тържествената заря-проверка на площад „ Народно заседание “ в София по случай 100-годишнината от Освобождението на България:
Поклон пред свободата, реверанс пред паметта на героите
Тържествена заря-проверка на площад „ Народно заседание “ в София
София, 3 март 1978 година /БТА/ Трети март – финален акомпанимент на многовековната битка, в която народът сподели силата и достолепието на своя народен дух, Трети март – възкресение от небитието на историята на един народ, на една страна, трети март 1978 година – българският народ, изпълнен с горделивост от героизма на своята история, се прекланя пред светите места на свободата.
В паметта на народа ни всички борци за независимост са равни с подвига си. На паметниците са записани имената на герои от десетки националности, останали вечно в нашата земя.(...)
За възкресението на един народ са нужни генерации синове и дъщери, които да умрат за него – от Георги Пеячевич и Чипровското въстание до Георги Бенковски и Христо Ботев. Такъв е законът на историята, която никому не връчва безплатно свободата.
България брои за ден първи на свободата си таман оня ден, в който победоносната съветска армия дефилира под гърма на суворовските и кутузовските маршове. Денят, в който приключи Освободителната война, денят, с който стартира Тринадесетия век от държавната история на родината.
***
Заря – част втора
София, площад „ Народно заседание “, 3 март 1978 година, деветнадесет часа /БТА/ Скъпият на всеки българин Паметник на освободителите и против него – „ Съединението прави силата “, изписано на постройката на Народното събрание, са облени от светлините на прожектори.
Започва тържествената заря-проверка по случай Стогодишнината от Освобождението на България от османско иго.
На площада в стройни редици са застинали офицери и бойци от столичния гарнизон, курсанти от Полувисшия железопътен институт „ Тодор Каблешков “ и Висшето национално военно-строително учебно заведение „ Генерал Благой Иванов “, комсомолски и пионерски отряди. До воинските редици са знамената-светини – на 23 Шипченски полк от Освободителната война, (…) на 31 Силистренски полк от Отечествената война, Знамето на успеха.
Над смълчания площад ехтят имената на безстрашни патриоти и пламенни революционери, дали живота си за свободата на родината, имената на огромните възрожденци и просветители, имената на генерали и бойци от съветската армия (...), на български опълченци и разузнавачи, слели кръвта си с кръвта на братята руси, на безстрашни синове на румънския и финландския народ, починали в боевете с османските поробители.
Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Бенковски, Гоце Делчев, Скобелев, Столетов, Тотлебен, Радецки, Гурко, Дондуков, Лавров…
Хиляди са имената на героите, хиляди са незнайните герои, в тяхна памет, в памет на починалите във Видинското, Търновското, Чипровското въстание и във Велчовата завера, в памет на четниците от българските легии, на въстаниците от Априлската епопея от 1876 година, на съветските братя, българите и румънците, паднали при Свищов, Плевен и Гривица, на героите от Шипка и Шейново, Стара и Нова Загора и София пламват жертвениците пред паметника, хилядното голям брой пада на колене…
***
Тържествена заря – част трета
София, 3 март 1978 година /БТА/ После над площада гръмва мощно воинско „ Ура “. Българското „ Ура “ звучи тъкмо 100 години след това „ Ура “ на съветските войски и българските опълченци, раздрало тишината край селцето Сан Стефано след подписването на мира, който разгласи свободата на България.
Гърми воинското „ Ура “ – за славните победи на българската национална войска в боевете срещу враговете и поробителите на отечеството.(…)
Тържествено проехтява „ Мила Родино “.
Артилерийски салюти раздрусват София. В свободното българско небе пъстреят разноцветни ракети...
Списанието за интернационална политика на Българска телеграфна агенция „ По света “ посвещава своя мартенски брой от 1978 година на столетието от Освобождението на България:
Непоклатимо като Шипка
София, 3 март 1978 година /сп. „ По света “, бр. 10, Тодор Стоянов, ком. на БТА/ Също като обособените хора, народите имат своите щастливи мемоари. За един от тях е денят, в който рухна петвековното иго. Сто години са минали от този момент, а ни се коства, че е било вчера; че още чуваме ликуващите крясъци на освободените и освободителите, тържествуващия екот на камбаните. И даже това скърцане на перото в ръката на спечелилия, който поставя подписа си върху контракта на 3 март 1878 година
Както Шипка непоклатимо стои на Балкана, по този начин и споменът за този ден живее своя безконечен живот в сърцето на България. В него е заключена една обич, една благодарност и едно възприятие за приятелство с епични размери. Вън от властта на времето, те не потъмняват и не гаснат, както не потъмнява и не гасне сиянието на скъпоценния камък.(…)
Трудно е да се каже дали има друга страна по света с толкоз доста монументи на обич и благодарност, както издигнатите от българина в чест на неговите освободители. Величествени и скромни, те не стоят застинали по площади и върхове, по безименни хълмове и могили – те пътуват с читанките и христоматиите своя безконечен път към сърцето на всяко ново потомство. За да го облъхнат с магичното си наличие, с цел да го раздрусат надълбоко със своя безгласен език, със своето клетвено обръщение за приятелство от век на век.(…)
В същия брой на списание „ По света “ е публикувана статия на проф. доктор Бистра Цветкова, озаглавена „ Освобождението на България “. Поместваме абзац със споменът на Немирович-Данченко (руски публицист, журналист и публицист, участник във войната като боен сътрудник – бел. ред) от подписването на мирния контракт в Сан Стефано:
На 19 февруари (3 март) близо до Цариград Русия и Турция подписват кротичък контракт. (…)
Величествено „ Ура “ на оживелите освободители при вестта за сключването на мирния контракт процепва просторите. Както написа Немирович-Данченко, 300 000 гърла приветстват успеха.
„ Нещо необичайно се чу зад мен в този момент – споделя той, – остарял български челник стоеше на колене, плачеше като дете и протягаше в този момент безсилните си ръце към бойците, които с цената на своя живот извоюваха свободата на многострадалната му татковина. “
В рубриката „ През погледа на кореспондента “ на сп. „ По света “ Христо Радев написа публикация „ В името на братската обич “, в която прави обзор на съветската преса по време на войната. Ето по какъв начин вестник „ Санктпетербургские ведомости “ отразява влизането на съветските войски в град Сливен:
„ … Пиша под усещането от срещите на нашия отряд с жителите на град Сливен. На 8 януари в Сливен влезе авангардът на отряда. На няколко версти от града ни чакаха група българи, излезли да посрещнат нашата армия. На една верста от града, авангардът бе посрещнат с самун и сол от сливенския митрополит Серафим и духовенството, от градските депутати и доста жители. Един от депутатите (според книгата на Цончо Родев „ И стана ден “ депутатът е 56-годишния тогава Добри Чинтулов, който към този момент е изгубил зрението си.) произнесе тирада за насладата на българското население и вярата за избавление от робството. Той сподели: „ Няма към този момент боязън. Ние сме свободни хора, като виждаме пред себе си победоносното воинство на нашите еднокръвни братя-руси. Смело влезте в нашия град, от дълго време чакани, скъпи посетители (…) “
Няма думи, с които може да се опише възторгът на жителите при посрещането на Петрозаводския полк. Полкът бе безусловно отрупан с миртови клончета. Жителите навлизаха в неговите редици, прегръщаха и целуваха офицерите и бойците. И остарели, и млади, мъже и дами вървяха със сълзи на очи паралелно с полка и обсипваха пътя му с цветя… “ (Санктпетербургские ведомости “, 24 февруари 1878 година, създател – Шатов).
През 1978 година, с изключение на 100-годишнината от Освобождението на България, се отбелязва и 80 години от издаването на първия бюлетин на БТА. По този мотив Марко Игнатов – политически наблюдаващ на Българска телеграфна агенция, написа публикация, в която обосновава потребността от основаването на Телеграфна организация след Руско-турската война (1877-1878):
80 години информация в работа на народа
София, 11 март 1978 година /сп. „ По света “, бр. 11, Марко Игнатов, политически наблюдаващ на БТА/ Руско-турската освободителна война през 1877/1878 година смъкна от плещите на изстрадалия български народ феодалните порядки на Османската империя, разкри пред младата българска държава… път на развиване. В този исторически развой се изяви с цялостна мощ обективната нужда от повече и по-солидни познания в разнообразни публични сфери, от по-широка осведоменост за живота и развиването на другите нации и страни.
За своето задържане на политическата повърхнина никнещите като „ гъби след дъжд “ ежедневни вестници и периодически списания както в столицата, по този начин и в по-големите провинциални градове се нуждаеха от настояща вътрешна и интернационална информация, от непрекъснат и деен контакт с външния свят. За да запълни точно тази празнота, в края на предишното столетие бе основана първата публична информационна организация – Българска телеграфна организация (БТА). Самото ѝ наименование акцентира две неща: първо, националността на институцията и, второ, че главното средство – пътя за приемане на информацията ѝ от страната и чужбина е телеграфът – най-бързото и най-сигурно средство за известие от това време.
Заслужава да се означи, че за разлика от множеството тогавашни телеграфни агенции… Българска телеграфна агенция се сътвори не като частно капиталистическо дружество, а като държавно институция. (…)
И списание „ Паралели “ отпечатва специфичен брой отдаден на юбилея, в който първата публикация е на основния редактор Стефан Продев. В мартенският брой са поместени доста публикации, мемоари и фотоси от военни репортери, станали очевидци на сраженията или добили усещания от българския обичай посредством гостуванията в български домове. Намираме публикации също по този начин за румънския принос във войната, както и диалог с проф. Мауно Йоакипии от Хелзинкския университет за финландското присъединяване.
Свободата и славата
София, 2-8 март 1978 година /сп. Паралели, бр. 9, Стефан Продев/ Нелидов си спомня, че когато поел писалката, с цел да подпише Санстефанския кротичък контракт, ръката му затреперала. Той се прекръстил и дълго въртял комплицирания си автограф върху историческата хартия. В същото време Садулах паша изискал чаша вода, а сътрудника му Сафет паша предложил щипка емфие на Н. П. Игнатиев. (…) След слагането на последния автограф спечелилите и победените се изправили един против различен, кимнали по военному и се разделили. Навън греело пролетно слънце, препускали кавалерийски разезди и се носело „ Ура “. Така на 3 март 1878 година приключила последната Руско-турска война. (…) Пак Нелидов си спомня, че когато пашите напуснали Сан Стефано, при него пристигнал някакъв българин, който му споделил: „ Господине, вашата победа избави моя народ от дълга робия… “ След тези думи непознатият се извърнал настрана и заплакал. “ (…)
Отсега нататък България можеше да бъде притеснявана и атакувана, само че не можеше да бъде оспорвана.
Слънцето, изгряло на 3 март 1878 година, остана вечно в небето ѝ… (…)
***
Историята на един опълченец
София, 2-8 март 1978 година /сп. Паралели, бр. 9, Георги Найденов, кор. на Българска телеграфна агенция в Пловдив/ Петко Налбантов* е от тези смели и храбри българи, които в редиците на опълченските дружини преди един век… записаха светли страници в Освободителната война. (…) Сто и четири летният житейски път на Петко Налбантов е един дълъг низ от ограничения и рабски теглила, от битки и подвизи, обвеяни със популярност и великолепие. (…)
Петко Налбантов взе участие в завземането на Търново, тежките боеве при Стара Загора и Шипченския проход. Емоционални са били разказите на остарелия въстаник за тези кървави боеве, които е съумяла да запише неговата внучка лекар Лилия Кафеджиева.
„ От Стара Загора отрядът на военачалник Гурко се придвижва към Шипченския проход, като ние, опълченците, заехме позиция по билото на Стара планина… Генерал Столетов ни подреди да се съберем при Поповата височина, където ни държа прочувствена тирада. При тежките боеве през август нашата втора тайфа отблъсна на 11 август седем атаки… В августовската всички бранители на прохода и Орлово гнездо бяхме измъчвани от апетит и непоносима жажда… В тези съдбоносни дни, измежду адска горещина, полуобезумели от бодърствуване, жадност и апетит, без боеприпаси, ние, бранителите на прохода, със гигантски старания отбивахме пристъпите на неприятеля. “ (…)
Разказвал е Петко Налбантов на околните си и за тези неописуемо тежки минути на ръкопашен бой… В подобен пердах той съумял да измъкне пушката от ръцете на турски войник и с нея да го победи. По същия метод съумял да убие вражи офицер със личната му сабя. Тези движимости в този момент се намират във Военноисторическия музей в София.
След епичните боеве…, като се поизлекувал и закопал трофеите си, той догонил дружината. При разформироването на частта в Пловдив поборникът се отправил за Стара планина, с цел да прибере движимостите си. По пътя от Карлово за Кърнаре той срещнал две момчета, тръгнали да дирят батко си, с който не се били виждали цели 13 години, защото той бил в емиграция и знаели, че е опълченец. Отначало Петко Налбантов, който оставил братчетата си напълно дребни деца, ги подминал, само че сетне се обърнал и ги извикал на имена. И фактически това били те. (…)
Честването на 3 март е възобновено през 1987 година, като до 1989 година денят се отбелязва като формален празник с решение на Юлския пленум от 1987 година на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Министерския съвет.
През 1990 година Трети март е разгласен за народен празник с Указ 236 на Държавния съвет от 27 февруари 1990 година
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
За първи път Денят на Освобождението на България се отбелязва на 19 февруари 1880 година Съгласно Указ 5 от 9 януари 1880 година на княз Александър I, по предложение на военния министър ген.-майор Петър Паренсов и признато разпореждане на Министерския съвет, с който се утвърждават разписанието на празниците и високо-тържествените дни, в които войската и военно-учебните заведения са освободени от занятия, денят 19 февруари в листата е записана като „ Възшествието на престола на император Александър Втори и умозаключение (сключване – бел. ред.) на Санстефанския мир “.
Две години по-късно в „ Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество “ на Държавния съвет от 1882 година 19 февруари е показан единствено като дата на подписването на Санстефанския контракт.
С Указ 78 на княз Фердинанд от 31 декември 1887 година датата 19 февруари стартира да се отбелязва като ден на „ Освобождението на България “ през 1888 година.
Още в първите бюлетини, които новосъздадената Българска телеграфна организация издава, четем за тържественото честване на двадесетгодишнината от Освобождението на България.
Днес доста моменти от предишното:
София, 18 февруари 1898 година /БТА/ По случай двайсетгодишнината от освобождението на България, на следващия ден 19-ти февруари в 10 часа сутринта ще бъде отслужен признателен молебен в катедралната черква. След молебена войските от Софийския гарнизон ще дефилират пред военния министър. Всичките държавни институции са затворени денем.
***
София, 19 февруари 1898 година /БТА/ По случай двадесетгодишнината от Освобождението на България в 10 ч. сутринта в катедралната черква „ Св. Крал “ (предишното име на сегашната " Св. Неделя " - бел. ред на Клуб Z) се отслужи признателен церемониален молебен в наличието на г-да министрите, всичките цивилен служители, висшето офицерство и при многочислен народ. След молебена, създаде се церемониал на целия Столичен гарнизон, който дефилира пред г-на военния министър полк. Иванов, представляващ Негово царско Височество князът, висш шеф на войската.
Негово Превъзходителство господин Бахметиев, съветски представител, съпроводен от висшия личен състав на Императ. дипл. агентство благоволи да участва също на тържеството.
***
Одеса, 20 февруари 1898 година /БТА/ Вчера Българската колония в града отпразнува тържествено двадесетгодишнината от освобождението на България. В катедралната черква сутринта се отслужи молебен в памет на О Боз почившия император Александър II. Многоброен народ.
След въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 година за първи път празникът е маркиран по нов жанр на 3 март 1917 година и се отбелязва като формален празник до октомври 1951 година, когато е анулиран с Кодекса на труда.
Еднократно денят е празнуван като формален празник през 1978 година във връзка 100-годишнината от Освобождението на България. В страната ни се провеждат голям брой събития, идват делегации от доста страни, народите на които взимат присъединяване във войната. Провеждат се празнични концерти, изложения и научни конференции.
100-годишнината от Освобождението на България е необятно отразена както в бюлетините, по този начин и в списанията на Българска телеграфна агенция.
Бюлетин „ Вътрешна информация “ на Българска телеграфна агенция отразява тържествената заря-проверка на площад „ Народно заседание “ в София по случай 100-годишнината от Освобождението на България:
Поклон пред свободата, реверанс пред паметта на героите
Тържествена заря-проверка на площад „ Народно заседание “ в София
София, 3 март 1978 година /БТА/ Трети март – финален акомпанимент на многовековната битка, в която народът сподели силата и достолепието на своя народен дух, Трети март – възкресение от небитието на историята на един народ, на една страна, трети март 1978 година – българският народ, изпълнен с горделивост от героизма на своята история, се прекланя пред светите места на свободата.
В паметта на народа ни всички борци за независимост са равни с подвига си. На паметниците са записани имената на герои от десетки националности, останали вечно в нашата земя.(...)
За възкресението на един народ са нужни генерации синове и дъщери, които да умрат за него – от Георги Пеячевич и Чипровското въстание до Георги Бенковски и Христо Ботев. Такъв е законът на историята, която никому не връчва безплатно свободата.
България брои за ден първи на свободата си таман оня ден, в който победоносната съветска армия дефилира под гърма на суворовските и кутузовските маршове. Денят, в който приключи Освободителната война, денят, с който стартира Тринадесетия век от държавната история на родината.
***
Заря – част втора
София, площад „ Народно заседание “, 3 март 1978 година, деветнадесет часа /БТА/ Скъпият на всеки българин Паметник на освободителите и против него – „ Съединението прави силата “, изписано на постройката на Народното събрание, са облени от светлините на прожектори.
Започва тържествената заря-проверка по случай Стогодишнината от Освобождението на България от османско иго.
На площада в стройни редици са застинали офицери и бойци от столичния гарнизон, курсанти от Полувисшия железопътен институт „ Тодор Каблешков “ и Висшето национално военно-строително учебно заведение „ Генерал Благой Иванов “, комсомолски и пионерски отряди. До воинските редици са знамената-светини – на 23 Шипченски полк от Освободителната война, (…) на 31 Силистренски полк от Отечествената война, Знамето на успеха.
Над смълчания площад ехтят имената на безстрашни патриоти и пламенни революционери, дали живота си за свободата на родината, имената на огромните възрожденци и просветители, имената на генерали и бойци от съветската армия (...), на български опълченци и разузнавачи, слели кръвта си с кръвта на братята руси, на безстрашни синове на румънския и финландския народ, починали в боевете с османските поробители.
Паисий, Раковски, Левски, Ботев, Бенковски, Гоце Делчев, Скобелев, Столетов, Тотлебен, Радецки, Гурко, Дондуков, Лавров…
Хиляди са имената на героите, хиляди са незнайните герои, в тяхна памет, в памет на починалите във Видинското, Търновското, Чипровското въстание и във Велчовата завера, в памет на четниците от българските легии, на въстаниците от Априлската епопея от 1876 година, на съветските братя, българите и румънците, паднали при Свищов, Плевен и Гривица, на героите от Шипка и Шейново, Стара и Нова Загора и София пламват жертвениците пред паметника, хилядното голям брой пада на колене…
***
Тържествена заря – част трета
София, 3 март 1978 година /БТА/ После над площада гръмва мощно воинско „ Ура “. Българското „ Ура “ звучи тъкмо 100 години след това „ Ура “ на съветските войски и българските опълченци, раздрало тишината край селцето Сан Стефано след подписването на мира, който разгласи свободата на България.
Гърми воинското „ Ура “ – за славните победи на българската национална войска в боевете срещу враговете и поробителите на отечеството.(…)
Тържествено проехтява „ Мила Родино “.
Артилерийски салюти раздрусват София. В свободното българско небе пъстреят разноцветни ракети...
Списанието за интернационална политика на Българска телеграфна агенция „ По света “ посвещава своя мартенски брой от 1978 година на столетието от Освобождението на България:
Непоклатимо като Шипка
София, 3 март 1978 година /сп. „ По света “, бр. 10, Тодор Стоянов, ком. на БТА/ Също като обособените хора, народите имат своите щастливи мемоари. За един от тях е денят, в който рухна петвековното иго. Сто години са минали от този момент, а ни се коства, че е било вчера; че още чуваме ликуващите крясъци на освободените и освободителите, тържествуващия екот на камбаните. И даже това скърцане на перото в ръката на спечелилия, който поставя подписа си върху контракта на 3 март 1878 година
Както Шипка непоклатимо стои на Балкана, по този начин и споменът за този ден живее своя безконечен живот в сърцето на България. В него е заключена една обич, една благодарност и едно възприятие за приятелство с епични размери. Вън от властта на времето, те не потъмняват и не гаснат, както не потъмнява и не гасне сиянието на скъпоценния камък.(…)
Трудно е да се каже дали има друга страна по света с толкоз доста монументи на обич и благодарност, както издигнатите от българина в чест на неговите освободители. Величествени и скромни, те не стоят застинали по площади и върхове, по безименни хълмове и могили – те пътуват с читанките и христоматиите своя безконечен път към сърцето на всяко ново потомство. За да го облъхнат с магичното си наличие, с цел да го раздрусат надълбоко със своя безгласен език, със своето клетвено обръщение за приятелство от век на век.(…)
В същия брой на списание „ По света “ е публикувана статия на проф. доктор Бистра Цветкова, озаглавена „ Освобождението на България “. Поместваме абзац със споменът на Немирович-Данченко (руски публицист, журналист и публицист, участник във войната като боен сътрудник – бел. ред) от подписването на мирния контракт в Сан Стефано:
На 19 февруари (3 март) близо до Цариград Русия и Турция подписват кротичък контракт. (…)
Величествено „ Ура “ на оживелите освободители при вестта за сключването на мирния контракт процепва просторите. Както написа Немирович-Данченко, 300 000 гърла приветстват успеха.
„ Нещо необичайно се чу зад мен в този момент – споделя той, – остарял български челник стоеше на колене, плачеше като дете и протягаше в този момент безсилните си ръце към бойците, които с цената на своя живот извоюваха свободата на многострадалната му татковина. “
В рубриката „ През погледа на кореспондента “ на сп. „ По света “ Христо Радев написа публикация „ В името на братската обич “, в която прави обзор на съветската преса по време на войната. Ето по какъв начин вестник „ Санктпетербургские ведомости “ отразява влизането на съветските войски в град Сливен:
„ … Пиша под усещането от срещите на нашия отряд с жителите на град Сливен. На 8 януари в Сливен влезе авангардът на отряда. На няколко версти от града ни чакаха група българи, излезли да посрещнат нашата армия. На една верста от града, авангардът бе посрещнат с самун и сол от сливенския митрополит Серафим и духовенството, от градските депутати и доста жители. Един от депутатите (според книгата на Цончо Родев „ И стана ден “ депутатът е 56-годишния тогава Добри Чинтулов, който към този момент е изгубил зрението си.) произнесе тирада за насладата на българското население и вярата за избавление от робството. Той сподели: „ Няма към този момент боязън. Ние сме свободни хора, като виждаме пред себе си победоносното воинство на нашите еднокръвни братя-руси. Смело влезте в нашия град, от дълго време чакани, скъпи посетители (…) “
Няма думи, с които може да се опише възторгът на жителите при посрещането на Петрозаводския полк. Полкът бе безусловно отрупан с миртови клончета. Жителите навлизаха в неговите редици, прегръщаха и целуваха офицерите и бойците. И остарели, и млади, мъже и дами вървяха със сълзи на очи паралелно с полка и обсипваха пътя му с цветя… “ (Санктпетербургские ведомости “, 24 февруари 1878 година, създател – Шатов).
През 1978 година, с изключение на 100-годишнината от Освобождението на България, се отбелязва и 80 години от издаването на първия бюлетин на БТА. По този мотив Марко Игнатов – политически наблюдаващ на Българска телеграфна агенция, написа публикация, в която обосновава потребността от основаването на Телеграфна организация след Руско-турската война (1877-1878):
80 години информация в работа на народа
София, 11 март 1978 година /сп. „ По света “, бр. 11, Марко Игнатов, политически наблюдаващ на БТА/ Руско-турската освободителна война през 1877/1878 година смъкна от плещите на изстрадалия български народ феодалните порядки на Османската империя, разкри пред младата българска държава… път на развиване. В този исторически развой се изяви с цялостна мощ обективната нужда от повече и по-солидни познания в разнообразни публични сфери, от по-широка осведоменост за живота и развиването на другите нации и страни.
За своето задържане на политическата повърхнина никнещите като „ гъби след дъжд “ ежедневни вестници и периодически списания както в столицата, по този начин и в по-големите провинциални градове се нуждаеха от настояща вътрешна и интернационална информация, от непрекъснат и деен контакт с външния свят. За да запълни точно тази празнота, в края на предишното столетие бе основана първата публична информационна организация – Българска телеграфна организация (БТА). Самото ѝ наименование акцентира две неща: първо, националността на институцията и, второ, че главното средство – пътя за приемане на информацията ѝ от страната и чужбина е телеграфът – най-бързото и най-сигурно средство за известие от това време.
Заслужава да се означи, че за разлика от множеството тогавашни телеграфни агенции… Българска телеграфна агенция се сътвори не като частно капиталистическо дружество, а като държавно институция. (…)
И списание „ Паралели “ отпечатва специфичен брой отдаден на юбилея, в който първата публикация е на основния редактор Стефан Продев. В мартенският брой са поместени доста публикации, мемоари и фотоси от военни репортери, станали очевидци на сраженията или добили усещания от българския обичай посредством гостуванията в български домове. Намираме публикации също по този начин за румънския принос във войната, както и диалог с проф. Мауно Йоакипии от Хелзинкския университет за финландското присъединяване.
Свободата и славата
София, 2-8 март 1978 година /сп. Паралели, бр. 9, Стефан Продев/ Нелидов си спомня, че когато поел писалката, с цел да подпише Санстефанския кротичък контракт, ръката му затреперала. Той се прекръстил и дълго въртял комплицирания си автограф върху историческата хартия. В същото време Садулах паша изискал чаша вода, а сътрудника му Сафет паша предложил щипка емфие на Н. П. Игнатиев. (…) След слагането на последния автограф спечелилите и победените се изправили един против различен, кимнали по военному и се разделили. Навън греело пролетно слънце, препускали кавалерийски разезди и се носело „ Ура “. Така на 3 март 1878 година приключила последната Руско-турска война. (…) Пак Нелидов си спомня, че когато пашите напуснали Сан Стефано, при него пристигнал някакъв българин, който му споделил: „ Господине, вашата победа избави моя народ от дълга робия… “ След тези думи непознатият се извърнал настрана и заплакал. “ (…)
Отсега нататък България можеше да бъде притеснявана и атакувана, само че не можеше да бъде оспорвана.
Слънцето, изгряло на 3 март 1878 година, остана вечно в небето ѝ… (…)
***
Историята на един опълченец
София, 2-8 март 1978 година /сп. Паралели, бр. 9, Георги Найденов, кор. на Българска телеграфна агенция в Пловдив/ Петко Налбантов* е от тези смели и храбри българи, които в редиците на опълченските дружини преди един век… записаха светли страници в Освободителната война. (…) Сто и четири летният житейски път на Петко Налбантов е един дълъг низ от ограничения и рабски теглила, от битки и подвизи, обвеяни със популярност и великолепие. (…)
Петко Налбантов взе участие в завземането на Търново, тежките боеве при Стара Загора и Шипченския проход. Емоционални са били разказите на остарелия въстаник за тези кървави боеве, които е съумяла да запише неговата внучка лекар Лилия Кафеджиева.
„ От Стара Загора отрядът на военачалник Гурко се придвижва към Шипченския проход, като ние, опълченците, заехме позиция по билото на Стара планина… Генерал Столетов ни подреди да се съберем при Поповата височина, където ни държа прочувствена тирада. При тежките боеве през август нашата втора тайфа отблъсна на 11 август седем атаки… В августовската всички бранители на прохода и Орлово гнездо бяхме измъчвани от апетит и непоносима жажда… В тези съдбоносни дни, измежду адска горещина, полуобезумели от бодърствуване, жадност и апетит, без боеприпаси, ние, бранителите на прохода, със гигантски старания отбивахме пристъпите на неприятеля. “ (…)
Разказвал е Петко Налбантов на околните си и за тези неописуемо тежки минути на ръкопашен бой… В подобен пердах той съумял да измъкне пушката от ръцете на турски войник и с нея да го победи. По същия метод съумял да убие вражи офицер със личната му сабя. Тези движимости в този момент се намират във Военноисторическия музей в София.
След епичните боеве…, като се поизлекувал и закопал трофеите си, той догонил дружината. При разформироването на частта в Пловдив поборникът се отправил за Стара планина, с цел да прибере движимостите си. По пътя от Карлово за Кърнаре той срещнал две момчета, тръгнали да дирят батко си, с който не се били виждали цели 13 години, защото той бил в емиграция и знаели, че е опълченец. Отначало Петко Налбантов, който оставил братчетата си напълно дребни деца, ги подминал, само че сетне се обърнал и ги извикал на имена. И фактически това били те. (…)
Честването на 3 март е възобновено през 1987 година, като до 1989 година денят се отбелязва като формален празник с решение на Юлския пленум от 1987 година на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Министерския съвет.
През 1990 година Трети март е разгласен за народен празник с Указ 236 на Държавния съвет от 27 февруари 1990 година
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ