Днес българските адвокати отбелязват своя професионален празник
На този ден преди 129 години Народното събрание приема първия закон за юристите в България
На 22 ноември българските юристи означават своя професионален празник. На този ден преди 129 години Народното събрание приема първия закон за юристите в България, предава.
Необходимостта от заслужено правораздаване и отбрана на правата и ползите на жителите в следосвобожденска България довеждат до появяването и развиването на подпомагащата правосъдната власт специалност – юрист. В първите години българската адвокатура, дружно със съда и прокуратурата, оформя системата на родното правораздаване. По-късно се обособява в обособена, самоуправляваща се институция.
А въпреки и отчасти, първият документ, който се пробва да внесе някакъв ред, са одобрените на 24 август 1878 година от княз Александър Дондуков “Временни правила за устройство на правосъдната част в България ” или Временни правосъдни правила. Те на процедура са началото на правосъдната система в България. Във Временните правила се употребява терминът “повереник ” със значение юрист.
За основаването на същинското адвокатско съсловие може да се приказва след приемането на Закона за устройството на съдилищата от 1883 година, който за пръв път дефинира юристът като асистент на съда. Така през 1885 година се води статистика за експертите в области, която демонстрира, че общият брой на юристите в 17-те правосъдни окръга на младото Княжество България възлиза на 358 души.
Най-много от тях са юристите в София – 50, от които даже 9 били с висше обучение. А през 1888 година идва времето и на първия специфичен закон, регламентиращ адвокатската специалност в България – Законът за юристите, признат от петото Обикновено национално заседание. Документът е одобрен с декрет на княз Фердинанд I, а датата е призната за празник на българските юристи с решение на Висшия адвокатски съвет от 2005 година.
На 22 ноември българските юристи означават своя професионален празник. На този ден преди 129 години Народното събрание приема първия закон за юристите в България, предава.
Необходимостта от заслужено правораздаване и отбрана на правата и ползите на жителите в следосвобожденска България довеждат до появяването и развиването на подпомагащата правосъдната власт специалност – юрист. В първите години българската адвокатура, дружно със съда и прокуратурата, оформя системата на родното правораздаване. По-късно се обособява в обособена, самоуправляваща се институция.
А въпреки и отчасти, първият документ, който се пробва да внесе някакъв ред, са одобрените на 24 август 1878 година от княз Александър Дондуков “Временни правила за устройство на правосъдната част в България ” или Временни правосъдни правила. Те на процедура са началото на правосъдната система в България. Във Временните правила се употребява терминът “повереник ” със значение юрист.
За основаването на същинското адвокатско съсловие може да се приказва след приемането на Закона за устройството на съдилищата от 1883 година, който за пръв път дефинира юристът като асистент на съда. Така през 1885 година се води статистика за експертите в области, която демонстрира, че общият брой на юристите в 17-те правосъдни окръга на младото Княжество България възлиза на 358 души.
Най-много от тях са юристите в София – 50, от които даже 9 били с висше обучение. А през 1888 година идва времето и на първия специфичен закон, регламентиращ адвокатската специалност в България – Законът за юристите, признат от петото Обикновено национално заседание. Документът е одобрен с декрет на княз Фердинанд I, а датата е призната за празник на българските юристи с решение на Висшия адвокатски съвет от 2005 година.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ