6 Май - Гергьовден
На този ден имен ден честват: Галя, Георги, Гергана, Гинка, Ганка, Ганчо
Информация за Гергьовден
Църквата празнува Св. Георги Победоносец – един от най-почитаните светци от Източното православие. Син на богати родители християни, той става буен последовател на Христовата религия. Като неин бранител е грубо изтезаван и обезглавен. Георги се трансформира в пример на " идеалния воин-християнин " и светец-покровител на войната и войската.
Обреди и Традиции на Гергьовден
Празникът е прочут още като Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън и се празнува в деня на християнския светец Георги, който в националните показа е настойник на овчарите и стадата.
Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден.
От Гергьовден стартира новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета.
Срещу Гергьовден и на самия празник се правят голям брой традиции и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на главния скотски артикул - млякото.
Жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зелинината остава по вратите, до момента в който изсъхне. Това се прави за здраве, благополучие и благодат през годината.
Наред с обичаите за здраве и изобилие се правят и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия посредством потребление на растения и шубраци, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със мощна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.
Нощта против Гергьовден е добра за правене на вълшебства, тогава " играе " заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и излекуване от заболявания. Затова хората споделят, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а дами, които нямат деца, в случай че се отъркалят по голо в утринната роса, ще заченат.
Традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден.
Предлагаме ви да се върнем обратно към хубавите обичаи, завещани от нашите предци и да предадем поверията за Гергьовден на поколенията.
1.На Гергьовден може да се направи магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Вярва се, че посредством трендафила заболяванията си отиват.
2.На Гергьовден за овчарите и говедарите се подготвят специфични кравайчета. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за предотвратяване от вълшебства и заболявания.
3.На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярва се, че това ще ги защищити от болки в кръста.
4.На Гергьовден за излекуване болните се провират три пъти под вековно дърво.
5.На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода – там, където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе излекуване.
6.На Гергьовден стомните се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не против него. По този метод, с цел да влезе в стомната водата се обръща назад и става лява вода. А тя се употребява при баене и лечение на екземи или заболели очи.
7.Водата, която се носи на Гергьовден, би трябвало да е от място, където се се къпали и благи дамите преди изгрев.
8.С роса от Гергьовден, хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички, струпеи.
9.С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.
10.На Гергьовден млади и остарели се търкалят в росата за здраве, тъй като всичко в тази магическа заран е покрито с богатства роса.
11.На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се има вяра, че тя ще прочисти кръвта. Още по - добре е, в случай че водата се пие от нова дамаджана.
12.На Гергьовден на особена респект са вълшебствата на водата. Къпането на празника в реката, се има вяра, че защищава от тресчица.
13.Клонка от глог сложена на кръста на Гергьовден, се има вяра, че защищава от болки по време на работа
14.На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се счита, че предават магическата мощ на природата, отключена през този ден.
15.На Гергьовден най - старата жена в къщата удря децата под завивките с стръкче коприва с цел да са здрави.
16.На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с вода от коприва и удря спящите в къщата по ходилата с коприва, с цел да са пъргави през лятото.
17.Ако на Гергьовден жените носят китка от коприва над челата си, има вяра се, че това ще ги защищити от главоболие.
18.Кокалчето от предния десен крайник на агнето за Гергьовден се пази, защото се има вяра, че служи за лек и срещу уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.
19.Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се сложи коприва, се има вяра, че по - късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни заболявания.
20.На Гергьовден не би трябвало да се дават млечни артикули назаем.
Информация за Гергьовден
Църквата празнува Св. Георги Победоносец – един от най-почитаните светци от Източното православие. Син на богати родители християни, той става буен последовател на Христовата религия. Като неин бранител е грубо изтезаван и обезглавен. Георги се трансформира в пример на " идеалния воин-християнин " и светец-покровител на войната и войската.
Обреди и Традиции на Гергьовден
Празникът е прочут още като Гергювден, Гергевден, Гюрговден, Джурджовдън и се празнува в деня на християнския светец Георги, който в националните показа е настойник на овчарите и стадата.
Народът разделя годината на два цикъла: летен - от Гергьовден до Димитровден, и зимен - от Димитровден до Гергьовден.
От Гергьовден стартира новата скотовъдна година, доенето на млякото, клането на агнета.
Срещу Гергьовден и на самия празник се правят голям брой традиции и обреди, целящи да подсигурят здравето на хората, приплода на животните и опазването на главния скотски артикул - млякото.
Жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зелинината остава по вратите, до момента в който изсъхне. Това се прави за здраве, благополучие и благодат през годината.
Наред с обичаите за здраве и изобилие се правят и обреди за прогонване на злото, което може да повлияе зле на животните и да отнеме плодовитостта и млечността им. Народът упражнява защитна магия посредством потребление на растения и шубраци, покрити с тръни и бодли, жилещи и лютящи, със мощна и натрапчива миризма- чесън, коприва, глог, къпина.
Нощта против Гергьовден е добра за правене на вълшебства, тогава " играе " заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и излекуване от заболявания. Затова хората споделят, че по Гергьовден всяка капка е жълтица. Поверието гласи, че който се окъпе в течаща вода на този ден, ще бъде здрав през година, а дами, които нямат деца, в случай че се отъркалят по голо в утринната роса, ще заченат.
Традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден.
Предлагаме ви да се върнем обратно към хубавите обичаи, завещани от нашите предци и да предадем поверията за Гергьовден на поколенията.
1.На Гергьовден може да се направи магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Вярва се, че посредством трендафила заболяванията си отиват.
2.На Гергьовден за овчарите и говедарите се подготвят специфични кравайчета. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за предотвратяване от вълшебства и заболявания.
3.На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярва се, че това ще ги защищити от болки в кръста.
4.На Гергьовден за излекуване болните се провират три пъти под вековно дърво.
5.На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода – там, където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе излекуване.
6.На Гергьовден стомните се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не против него. По този метод, с цел да влезе в стомната водата се обръща назад и става лява вода. А тя се употребява при баене и лечение на екземи или заболели очи.
7.Водата, която се носи на Гергьовден, би трябвало да е от място, където се се къпали и благи дамите преди изгрев.
8.С роса от Гергьовден, хваната на брадвата се лекуват екземи, ранички, струпеи.
9.С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.
10.На Гергьовден млади и остарели се търкалят в росата за здраве, тъй като всичко в тази магическа заран е покрито с богатства роса.
11.На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се има вяра, че тя ще прочисти кръвта. Още по - добре е, в случай че водата се пие от нова дамаджана.
12.На Гергьовден на особена респект са вълшебствата на водата. Къпането на празника в реката, се има вяра, че защищава от тресчица.
13.Клонка от глог сложена на кръста на Гергьовден, се има вяра, че защищава от болки по време на работа
14.На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се счита, че предават магическата мощ на природата, отключена през този ден.
15.На Гергьовден най - старата жена в къщата удря децата под завивките с стръкче коприва с цел да са здрави.
16.На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с вода от коприва и удря спящите в къщата по ходилата с коприва, с цел да са пъргави през лятото.
17.Ако на Гергьовден жените носят китка от коприва над челата си, има вяра се, че това ще ги защищити от главоболие.
18.Кокалчето от предния десен крайник на агнето за Гергьовден се пази, защото се има вяра, че служи за лек и срещу уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.
19.Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се сложи коприва, се има вяра, че по - късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни заболявания.
20.На Гергьовден не би трябвало да се дават млечни артикули назаем.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ