Разпети петък е! Днес се минава под плащеницата за здраве
На този ден Господ е принесъл себе си в жертва
Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа
Велики петък или Разпети петък тази година означаваме на 30 април.
Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият наследник Иисус Христос, с цел да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.
На този ден от Страстната седмица постът в Православната черква е изключително непоколебим – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.
На Велики петък денем не се служи Света литургия, тъй като в този ден самичък Господ е принесъл себе си в жертва, а се правят Царските Часове.
На вечерня в храма се напомнят и съпреживяват Христовите премеждия, гибелта му и погребението му.
Преди началото на службата, на особено издигнато място в средата на храма се издига алегоричен гроб Христов, декориран с цветя, а на престола се слага Плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащаницата съставлява платно, на което е запечатан обликът на положения в гроба Спасител. Плащаницата се изнася по следния метод: артистът застава пред северната врата на светия олтар и стартира постепенно да пее първата стихира: Егда̀ от дрѐва, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят св. плащаница и по този начин обикалят три пъти към разпятието и приготвената маса и поставят плащаницата на масата. След това свещеникът, а след него и богомолците, целуват Св. Кръст, Св. Евангелие и самата плащаница.
По време на вечерното свещенодействие се прави опелото на Господа пред плащаницата. Песнопенията са отдадени на страданията и гибелта на Христос.
След като се изнесе Плащаницата на вечерното свещенодействие, с нея се обикаля към храма и алегорично се прави погребението на Христос.
В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от центъра на храма и я внася вътре в олтара, като я поставя на светия трон или на друго, несъмнено за това място.
Малцина знаят, само че църквата се обикаля и на Разпети петък, само че единствено един път, а не три пъти както против Великден. След като свещеникът изнесе плащаницата на вечерното свещенодействие, с нея се върви и алегорично се прави погребението на Христос. В края на службата свещеникът я взема от престола и я поставя в "гроба " в центъра на храма.
Поклонението пред нея продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася назад в олтара - минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.
Минаването под плащаница на Разпети петък е тип алегорично погребение на човешките грехове, които Христос изкупува със гибелта си. Затова през целия ден хората минават за помилван и за здраве. Богословите изясняват, че в действителност минаването под издигнатото място в действителност е израз на поклонението, смирението и скръбта на вярващите пред гроба на Христос, само че също по този начин и на признателност за изкуплението, което им е дарил.
На всеки, минал под "масата ", свещеникът би трябвало да даде цвете - израз на благословия, духовна разтуха и религия във възкресението на Христос. Свещениците раздават и осветлен здравец, който е хубаво да бъде засаден в домовете.
Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа
Велики петък или Разпети петък тази година означаваме на 30 април.
Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият наследник Иисус Христос, с цел да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.
На този ден от Страстната седмица постът в Православната черква е изключително непоколебим – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.
На Велики петък денем не се служи Света литургия, тъй като в този ден самичък Господ е принесъл себе си в жертва, а се правят Царските Часове.
На вечерня в храма се напомнят и съпреживяват Христовите премеждия, гибелта му и погребението му.
Преди началото на службата, на особено издигнато място в средата на храма се издига алегоричен гроб Христов, декориран с цветя, а на престола се слага Плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащаницата съставлява платно, на което е запечатан обликът на положения в гроба Спасител. Плащаницата се изнася по следния метод: артистът застава пред северната врата на светия олтар и стартира постепенно да пее първата стихира: Егда̀ от дрѐва, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят св. плащаница и по този начин обикалят три пъти към разпятието и приготвената маса и поставят плащаницата на масата. След това свещеникът, а след него и богомолците, целуват Св. Кръст, Св. Евангелие и самата плащаница.
По време на вечерното свещенодействие се прави опелото на Господа пред плащаницата. Песнопенията са отдадени на страданията и гибелта на Христос.
След като се изнесе Плащаницата на вечерното свещенодействие, с нея се обикаля към храма и алегорично се прави погребението на Христос.
В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от центъра на храма и я внася вътре в олтара, като я поставя на светия трон или на друго, несъмнено за това място.
Малцина знаят, само че църквата се обикаля и на Разпети петък, само че единствено един път, а не три пъти както против Великден. След като свещеникът изнесе плащаницата на вечерното свещенодействие, с нея се върви и алегорично се прави погребението на Христос. В края на службата свещеникът я взема от престола и я поставя в "гроба " в центъра на храма.
Поклонението пред нея продължава до късно в събота вечер, когато тя се внася назад в олтара - минути преди пасхалното шествие на кръста и настъпването на Великден.
Минаването под плащаница на Разпети петък е тип алегорично погребение на човешките грехове, които Христос изкупува със гибелта си. Затова през целия ден хората минават за помилван и за здраве. Богословите изясняват, че в действителност минаването под издигнатото място в действителност е израз на поклонението, смирението и скръбта на вярващите пред гроба на Христос, само че също по този начин и на признателност за изкуплението, което им е дарил.
На всеки, минал под "масата ", свещеникът би трябвало да даде цвете - израз на благословия, духовна разтуха и религия във възкресението на Христос. Свещениците раздават и осветлен здравец, който е хубаво да бъде засаден в домовете.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ