9 октомври - Световен ден на пощата
На този ден 1874 година в Берн е подписан контракт за основаване на Всеобщ пощенски съюз. Именно на 9 октомври целият свят отбелязва деня на пощите.
Броят на страните-членки в съюза се усилва толкоз бързо през идващите три години, че името му е променено на Всемирен пощенски съюз (ВПС) през 1878 година. През 1947 година ВПС получава статут на профилирана междуправителствена организация на Организация на обединените нации.
Международната седмица на писмото се отбелязва с решение на 14-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 година, през календарната седмица, която включва датата 9 октомври - Световен ден на пощите.
Паметна за пощите е годината, в която се вкарва първата пощенска марка. Това се случва в Англия още през 1840 година, когато сър Роуланд Хил открива систева, при която пощенските разноски за писмото би трябвало да се предплащат. Уеднаквяват се цените за всяко писмо с несъмнено тегло, без значение от изминатото разстояние.
На 1 юли 1879 година България става пълновръстен член на Всемирния пощенски съюз. През 1880 година Княжеството получава първата покана за конференция в Париж и това е началото на формалните интернационалните контакти на българските пощи. Първите български пощенски марки влизат в приложимост през 1879 година. Те са известни като „ сантими ”, защото заради липса на българска национална парична единица в този миг е възприета разплащателната единица на Всемирния пощенски съюз (ВПС).
Две години по-късно е утвърден “Привременен правилник за пощите и телеграфите ”, съгласно който пощенската и телеграфната работа в княжеството са „ монопол на държавното управление ”. Документът преглежда в детайли организационното устройство на пощите и телеграфите, техните функционалности и кадровите условия към работещите в тях. Със собствен декрет княз Александър І постановява Главното ръководство на пощите и телеграфите да издава от началото на 1882 година ежемесечно списание, което е първото ведомствено списание за Югоизточна Европа. Същата година е утвърден Правилникът за костюмите и знаковете. Въвежда се обща униформа за телеграфо-пощенските служители.
Три години по-късно по пощата към този момент могат да се изпращат и пари. С решение на Всемирния пощенски конгрес, състоял се в Лисабон през 1885 година, е въведена работа за интернационалните пощенски записи с 13 страни, като оптималната сума за преводи е 300 франка.
Днес пощата е леко изместена от други форми на връзка, доста по-удобни и усъвършенствани. Но трепетът, с който младите поглеждат за известия в смарт телефоните си може да се съпостави с вълненията на по-старите генерации в очакване на новина или писмо. А бяха времена, когато това можеше да стане единствено по пощата.
Броят на страните-членки в съюза се усилва толкоз бързо през идващите три години, че името му е променено на Всемирен пощенски съюз (ВПС) през 1878 година. През 1947 година ВПС получава статут на профилирана междуправителствена организация на Организация на обединените нации.
Международната седмица на писмото се отбелязва с решение на 14-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз в Отава, Канада, през 1957 година, през календарната седмица, която включва датата 9 октомври - Световен ден на пощите.
Паметна за пощите е годината, в която се вкарва първата пощенска марка. Това се случва в Англия още през 1840 година, когато сър Роуланд Хил открива систева, при която пощенските разноски за писмото би трябвало да се предплащат. Уеднаквяват се цените за всяко писмо с несъмнено тегло, без значение от изминатото разстояние.
На 1 юли 1879 година България става пълновръстен член на Всемирния пощенски съюз. През 1880 година Княжеството получава първата покана за конференция в Париж и това е началото на формалните интернационалните контакти на българските пощи. Първите български пощенски марки влизат в приложимост през 1879 година. Те са известни като „ сантими ”, защото заради липса на българска национална парична единица в този миг е възприета разплащателната единица на Всемирния пощенски съюз (ВПС).
Две години по-късно е утвърден “Привременен правилник за пощите и телеграфите ”, съгласно който пощенската и телеграфната работа в княжеството са „ монопол на държавното управление ”. Документът преглежда в детайли организационното устройство на пощите и телеграфите, техните функционалности и кадровите условия към работещите в тях. Със собствен декрет княз Александър І постановява Главното ръководство на пощите и телеграфите да издава от началото на 1882 година ежемесечно списание, което е първото ведомствено списание за Югоизточна Европа. Същата година е утвърден Правилникът за костюмите и знаковете. Въвежда се обща униформа за телеграфо-пощенските служители.
Три години по-късно по пощата към този момент могат да се изпращат и пари. С решение на Всемирния пощенски конгрес, състоял се в Лисабон през 1885 година, е въведена работа за интернационалните пощенски записи с 13 страни, като оптималната сума за преводи е 300 франка.
Днес пощата е леко изместена от други форми на връзка, доста по-удобни и усъвършенствани. Но трепетът, с който младите поглеждат за известия в смарт телефоните си може да се съпостави с вълненията на по-старите генерации в очакване на новина или писмо. А бяха времена, когато това можеше да стане единствено по пощата.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ