Историкът Димитър Тренчев: Емблематична къща от моето родно село Коларово вече я няма
" На тази фотография е една емблематична къща от моето родно село Коларово, Петричко “. Така стартира описа си пред " Фокус " историкът д.и.н. Димитър Тренчев.
" На фасадата ѝ, в още прясната мазилка, в миналото стоеше надписът: " 1714. Воздигна уста Босил Карчев из Цапарево “. Сметнете сами – към днешната 2025 година това прави 311 години “ ", добавя той.
Къщата е освен архитектурен спомен, а и очевидец на съдбовни събития за селото и за България. " Оттук през 1870 година потегля със своята дюлгерска тайфа коларовският занаятчия Стамен Трайков Ризов. Само осем години по-късно той умира като опълченец в боевете за Стара Загора “, споделя Тренчев.
През 1910 година първият етаж на дома се трансформира в първото българско светско учебно заведение в Коларово. Учителят Иван Атанасов Смуков – Тачката, стипендиант на ВМОРО и ученик на Серското педагогическо учебно заведение, отваря класната стая там. Две години по-късно, след Освобождението на селото на 8 ноември 1912 година, в къщата се обитава и първото кметство. " Тогавашният собственик Мита Трайков Ризов бе определен за първи кмет след Освобождението “, прецизира историкът.
Година по-късно Ризов непринудено се отхвърля от поста. " Каза: " Он е по-млад и е къде-къде по-учен от мен, а отсега нататък такива хора ке требуват “ – по този начин уточни за собствен правоприемник Никола Митрев Панков “, спомня Тренчев.
Къщата е обвързвана и с Петричкия случай от 1925 година " Тогава в нея бе щабът на локалния преподавател и челник Георги Пехливанов. Оттук той координираше отпора против гръцкото военно настъпление “, добавя той.
През 30-те и 40-те години на ХХ век в къщата са квартирували преподаватели от разнообразни краища на България, а за известно време там е обитавал и акад. Александър Теодоров – Балан, който изучавал локалните диалекти.
" Журналисти, историци и общественици нееднократно упорстваха домът да бъде предпазен като монумент на културата. Дори концепцията за паметна плоча не бе осъществена. Тя не изискваше друго с изключение на единодушие на притежателите “, разяснява Тренчев.
" На фасадата ѝ, в още прясната мазилка, в миналото стоеше надписът: " 1714. Воздигна уста Босил Карчев из Цапарево “. Сметнете сами – към днешната 2025 година това прави 311 години “ ", добавя той.
Къщата е освен архитектурен спомен, а и очевидец на съдбовни събития за селото и за България. " Оттук през 1870 година потегля със своята дюлгерска тайфа коларовският занаятчия Стамен Трайков Ризов. Само осем години по-късно той умира като опълченец в боевете за Стара Загора “, споделя Тренчев.
През 1910 година първият етаж на дома се трансформира в първото българско светско учебно заведение в Коларово. Учителят Иван Атанасов Смуков – Тачката, стипендиант на ВМОРО и ученик на Серското педагогическо учебно заведение, отваря класната стая там. Две години по-късно, след Освобождението на селото на 8 ноември 1912 година, в къщата се обитава и първото кметство. " Тогавашният собственик Мита Трайков Ризов бе определен за първи кмет след Освобождението “, прецизира историкът.
Година по-късно Ризов непринудено се отхвърля от поста. " Каза: " Он е по-млад и е къде-къде по-учен от мен, а отсега нататък такива хора ке требуват “ – по този начин уточни за собствен правоприемник Никола Митрев Панков “, спомня Тренчев.
Къщата е обвързвана и с Петричкия случай от 1925 година " Тогава в нея бе щабът на локалния преподавател и челник Георги Пехливанов. Оттук той координираше отпора против гръцкото военно настъпление “, добавя той.
През 30-те и 40-те години на ХХ век в къщата са квартирували преподаватели от разнообразни краища на България, а за известно време там е обитавал и акад. Александър Теодоров – Балан, който изучавал локалните диалекти.
" Журналисти, историци и общественици нееднократно упорстваха домът да бъде предпазен като монумент на културата. Дори концепцията за паметна плоча не бе осъществена. Тя не изискваше друго с изключение на единодушие на притежателите “, разяснява Тренчев.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ