На тази дата в Болград, Бесарабия е създадена първата българска

На тази дата в Болград, Бесарабия е основана първата българска гимназия от Възраждането — Болградската гимназия.

Идеята за основаване на българско приблизително учебно заведение в българските колонии в Бесарабия принадлежи на българофила украинец Юрий Венелин, който през 1832 година предлага в Болград да се открие Централно учебно заведение и Национален български музей. Проектът му получава развиване едвам през 1857 година, когато турският султан назначава за властник на Молдова княз Никола Богориди - българин от Котел.

През месец януари 1858 година българските първенци в Молдавия изпращат писмо с молба от името на 39 села и град Болград до княз Богориди за основаването на гимназията. С самодейността се ангажира персонално и Георги Раковски, който е другар на княза от детските си години и интензивно ходатайства пред него в интерес на тази идея. Болградската гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “ е учредена на 28 юни 1858 година с хрисовул (грамота) от княз Никола Богориди.

Училището е налично както за българските преселници, по този начин и за всички други искащи да учат там. Всички предмети се преподават на български и румънски език.

Гимназията е тържествено открита на 1 май 1859 година с първи и втори гимназиален клас. Александър Теодоров-Балан написа в една своя мемоарна книга за младите си години:

„ През устройственото повремие на Болградската гимназия нейният живот е текъл прекомерно умерено както в образователно, по този начин и в публично отношение. Тогава нейните учители са радили повече и книжевно, а нейната печатница е изкарала значими български издания. През следното повремие, от 1870 година до Руско-турската война, се чувствува все по-осезателно да тупти един шовинизъм, към този момент не организационен, само че политически, тласкав, без устойност.

Случи се да дойдат за обучение в гимназията неколцина юноши из България, следвали на сръбски стипендии в Белградски учебни заведения и напуснали заради някакви неприязни по отношение на тяхната българска националност: Димитър Йосифов от Прилеп, различен от Видин, а трети, Атанас Хитов от Сливен... Тяхното дохождане в Болград съответства и с учителството на Василь Стоянов. Разкази на тия юноши за видено и патено в сръбската столица и другаде или за претърпяно в техните родни места, занимаваха живо мозъците и въображението на локалните болградски възпитаници... Между нас затече една нова бликам: тя се насочваше към самообучение и българщина. “

След възобновяване на съветската власт в Южна Бесарабия през 1878 година в гимназията се ускоряват процесите на русификация.

Като предписание възпитаниците на гимназията постъпват да продължат образованието си във висше в най-близкия Императорски новорусийски университет.

През 2001 година се подписва протокол сред България и Украйна, според който преподаването в гимназията минава на български език.