20 април 1984 г. - Христо Проданов става първият българин, изкачил Еверест
На тази дата роденият през 1943 година именит български планинар Христо Проданов става първият българин и общо 155-тият планинар, стъпил на " Покрива на света ". Проданов изкачва Еверест (8848 м) малко след 18 ч. на 20 април самичък и без кислороден уред, като минава през най-трудния за нанагорнище западен гребен. На върха остава 33 минути.
Българинът умира по време на слизането си от върха. Христо Проданов е първият човек, изкачил Еверест през месец април (най-често офанзивите към върха се подхващат през месец май), както и четвъртият човек, изкачил върха самичък.
Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 година в Карлово. Той се увлича от планинарството още от ранните си години. На 14-годишна възраст подхваща нескончаем поход из Стара планина със своя братовчед и от този миг насетне животът му е белязан от голямата любов към планината. Година по-късно среща инцидентно на улицата двама алпинисти, които толкоз го впечатляват, че за младия Христо не остава нищо друго, с изключение на да отдаде живота си на това занятие. Настрана от огромната обич към планината, той приключва Висшия химико-технологически институт в София и работи като инженер-металург в Перник и в „ Кремиковци “. Въпреки това Христо постоянно следва своето увлечение към алпинизма и през 1961 година приключва Централната планинарска школа „ Мальовица “.
През дългите си години като планинар Христо Проданов прави доста експедиции в Алпите, в Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите. Голяма част от тях са при извънредно тежки условия. Поставя редица върхове. Неведнъж е на косъм от гибелта. Претърпява контузии, загуба на пръсти на краката в резултат на измръзване. Ръководител е на първата българска експедиция на Хималаите през 1981 година Тогава Христо изкачва самичък върха Лхотце (8516 м) и става първият българин, изкачил връх с над 8000 м височина.
Проданов е първият човек, качил през юли-август 1983 година три седемхилядни върха в планинския масив Памир в границите на 28 дни – връх Ленин (7134 м), връх Комунизъм (7495 м) и връх Корженевска (7105 м). Това са единствено дребна част от огромните триумфи в катеренето, които алпинистът бележи. Колкото и впечатляващ да е описът с достиженията му, той не се задоволява с тях. Иска да доближи абсолютния връх, най-високото място на света!
Това предпочитание го кара през 1984 година да се включи като заместник-ръководител по техническите въпроси в национална експедиция до Еверест (8848 м). Малко след 18 ч. на 20 април Христо се изкачва към върха без О2, като минава през западния скат, наименуван още „ Жестокия скат “, поради сложната си проходимост. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си там (впоследствие е открита от Николай Петков на 9 май). Слиза по мрачно, по личните си стъпки – нещо, което нито един планинар в света не е правил. Температурите спадат. Извилата се стихия принуждава Христо да бивакува навън, на височина към 8700 м. В “Зоната на гибелта ”, без О2, е на 20, 21 и до последния си мирис на 22 април 1984 година Първият български планинар, изкачил се на Еверест – самичък и без О2, остава вечно на тази височина. Христо Проданов е 155-ият планинар, стигнал покрива на света.
По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се допуска, че тялото му се намира над Голямата сива кула (8700 м).
Друг българин – огромният планинар Людмил Янков, жертва своето лично нанагорнище на Еверест, с цел да опита да откри Христо. Въпреки напъните си – преодолява 1330 м денивелация на „ един мирис “, Янков не съумява да откри своя приятел и е заставен да приключи търсенето. Тялото на Христо Проданов по този начин и не е намерено.
Така храбрият български планинар губи живота си в следването на своето предопределение. Макар и тялото му да остава вечно в планината, през днешния ден ние помним впечатляващите му каузи и се възхищаваме на неговата смелост и умения!
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1653 година – Оливър Кромуел разпуска Народното събрание в Англия.
1792 година – Франция афишира война на Австрия и стартира поредицата Революционни войни.
1841 година – Във Филаделфия Едгар Алън По разгласява Убийство на улица Морг, считан за първия престъпен роман.
1846 година – В Лайпциг Иван Богоров издава първия брой на първия български вестник Български орел.
1876 година – Избухва Априлското въстание ориентирано против османското господство в България.
1920 година – публично са открити VII летни олимпийски игри в Антверпен, Белгия.
1935 година – Започва да действа автобусният превоз в София.
1940 година – В Съединени американски щати е демонстриран първият електронен микроскоп.
1941 година – България във Втората международна война: Втора българска войска окупира Беломорска Тракия.
1943 година – Започва избиването на евреи във Варшавското гето.
1968 година – Състои се първият концерт на Deep Purple в градчето Таструп, Дания.
1972 година – Аполо 16 каца на Луната.
1975 година – Село Виница става квартал на Варна.
1998 година – Германската терористична формация Фракция Червена войска афишира, че се саморазпуска, след 28 години битие.
1999 година – Учениците Ерик Харис и Дилън Клиболд правят всеобщо ликвидиране в гимназията на Колумбайн, Колорадо, като убиват 13 и раняват 24 души, преди да се самоубият.
2010 година – Експлозия на нефтената платформа Дийпуотър Хърайзън в Мексиканския залив предизвиква най-големият нефтен разлив в историята на нефтената промишленост.
Родени
570 година – Мохамед, арабски набожен лидер († 632 г.)
1492 година – Пиетро Аретино, италиански публицист († 1556 г.)
1727 година – Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто, белгийски посланик († 1794 г.)
1808 година – Наполеон III, френски политик и император († 1873 г.)
1818 година – Хайнрих Гьобел, американски откривател († 1893 г.)
1839 година – Карол I, крал на Румъния († 1914 г.)
1846 година – Георги Икономов, български бунтовник († 1876 г.)
1856 година – Кирил Ботев, български военачалник, брат на Христо Ботев († 1944 г.)
1857 година – Херман Банг, датски публицист († 1912 г.)
1858 година – Георги Мечконев, български боен деятел († 1930 г.)
1868 година – Тома Давидов, български офицер и бунтовник († 1903 г.)
1873 година – Гомбожаб Цибиков, съветски откривател († 1930 г.)
1879 година – Итало Гариболди, италиански офицер († 1970 г.)
1881 година – Николай Мясковски, съветски композитор († 1950 г.)
1889 година – Адолф Хитлер, немски деспот († 1945 г.)
1889 година – Георги Овчаров, български проектант († 1953 г.)
1891 година – Паисий Каравелов, български свещеник и държавник († 1944 г.)
1893 година – Жоан Миро, испански художник († 1983 г.)
1893 година – Харолд Лойд, американски артист († 1971 г.)
1907 година – Августин Кандиотис, гръцки свещеник († 2010)
1918 година – Кай Сигбан, шведски физик, Нобелов лауреат († 2007)
1927 година – Карл Мюлер, швейцарски физик, Нобелов лауреат през 1987 година
1927 година – Павел Луспекаев, руски артист († 1970 г.)
1928 година – Добри Палиев, български перкусионист, композитор († 1997 г.)
1928 година – Робърт Бърн, американски шахматист († 2013 г.)
1929 година – Вадим Юсов, съветски кинооператор
1932 година – Тончо Русев, български композитор
1939 година – Джо Камп, американски режисьор
1940 година – Джордж Такеи, американски артист
1941 година – Райън О`Нийл, американски артист
1943 година – Венцеслав Николов, българска виолончелист, диригент и възпитател
1943 година – Джон Елиът Гардинър, британски диригент
1945 година – Грегъри Олсен, американски астронавт
1946 година – Рикардо Мадуро, президент на Хондурас
1947 година – Виктор Суворов, съветски публицист
1949 година – Джесика Ланг, американска актриса
1950 година – Александър Лебед, съветски военачалник († 2002 г.)
1951 година – Лутер Вандрос, американски артист († 2005 г.)
1953 година – Николай Грънчаров, български футболист († 1997 г.)
1954 година – Росица Борджиева, българска певица
1956 година – Каха Бендукидзе, грузински политик († 2014 г.)
1962 година – Стамен Явахчов, български пантомимист
1964 година – Анди Съркис, британски артист
1970 година – Стефан Цветков, български тенисист
1972 година – Желко Йоксимович, сръбски артист
1972 година – Кармен Електра, американски модел и актриса
1976 година – Йоанис Папайоану, гръцки шахматист
1976 година – Шей Гивън, ирландски футболист-вратар
1977 година – Алехандро Сичеро, венецуелски футболист
1985 година – Кърт Хокинс, американски кечист
Починали
1089 година – Димитър Звонимир, крал на Хърватия (*? г.)
1164 година – Виктор IV, римски антипапа (* 1095 г.)
1314 година – Климент V, римски папа (* 1264 г.)
1768 година – Джовани Каналето, италиански художник (* 1697 г.)
1872 година – Людевит Гай, хърватски публицист (* 1809 г.)
1885 година – Густав Нахтигал, немски боен доктор (* 1834 г.)
1912 година – Брам Стокър, ирландски публицист (* 1847 г.)
1918 година – Карл Фердинанд Браун, немски физик, Нобелов лауреат (* 1850 г.)
1918 година – Христо Никифоров, български политик (* 1855 г.)
1925 година – Иван Минков, български опълченец (* 1883 г.)
1939 година – Петър Ацев, български бунтовник (* 1877 г.)
1947 година – Кристиан X, крал на Дания (* 1870 г.)
1948 година – Мицумаса Йонаи, министър-председател на Япония (* 1880 г.)
1952 година – Александрин декор Мекленбург-Шверин, кралица на Дания (* 1879 г.)
1953 година – Ерих Вайнерт, немски стихотворец († 1890 г.)
1960 година – Ксения Александровна, велика съветска княгиня (* 1875 г.)
1962 година – Иван Вълков, български офицер (* 1875 г.)
1964 година – Димитър Ганев, български болшевик (* 1898 г.)
1965 година – Стефан Сърчаджиев, български кинорежисьор (* 1912 г.)
1970 година – Паул Целан, австрийски стихотворец (* 1920 г.)
1982 година – Ацо Шопов, публицист от СР Македония (* 1923 г.)
1989 година – Дору Давидович, летец (* 1945 г.)
1992 година – Бени Хил, английски комедиант (* 1924 г.)
1995 година – Милован Джилас, югославски политик (* 1911 г.)
1996 година – Кристофър Робин Милн, британски публицист (* 1920 г.)
1999 година – Рик Руд, американски кечист (* 1958 г.)
2001 година – Николай Ковачев, български лингвист
2008 година – Ксенте Богоев, политик от Република Македония (* 1919 г.)
Празници
Международен ден на свободния щемпел. Обявен е през 1991 година от организацията „ Репортери без граница “.
Астрология: финален ден на слънчевия знак Овен
Международен празник на канабис културата - 4/20
obekti.bg
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Българинът умира по време на слизането си от върха. Христо Проданов е първият човек, изкачил Еверест през месец април (най-често офанзивите към върха се подхващат през месец май), както и четвъртият човек, изкачил върха самичък.
Христо Проданов е роден на 24 февруари 1943 година в Карлово. Той се увлича от планинарството още от ранните си години. На 14-годишна възраст подхваща нескончаем поход из Стара планина със своя братовчед и от този миг насетне животът му е белязан от голямата любов към планината. Година по-късно среща инцидентно на улицата двама алпинисти, които толкоз го впечатляват, че за младия Христо не остава нищо друго, с изключение на да отдаде живота си на това занятие. Настрана от огромната обич към планината, той приключва Висшия химико-технологически институт в София и работи като инженер-металург в Перник и в „ Кремиковци “. Въпреки това Христо постоянно следва своето увлечение към алпинизма и през 1961 година приключва Централната планинарска школа „ Мальовица “.
През дългите си години като планинар Христо Проданов прави доста експедиции в Алпите, в Олимп, Кавказ, Памир, Хиндукуш, Хималаите. Голяма част от тях са при извънредно тежки условия. Поставя редица върхове. Неведнъж е на косъм от гибелта. Претърпява контузии, загуба на пръсти на краката в резултат на измръзване. Ръководител е на първата българска експедиция на Хималаите през 1981 година Тогава Христо изкачва самичък върха Лхотце (8516 м) и става първият българин, изкачил връх с над 8000 м височина.
Проданов е първият човек, качил през юли-август 1983 година три седемхилядни върха в планинския масив Памир в границите на 28 дни – връх Ленин (7134 м), връх Комунизъм (7495 м) и връх Корженевска (7105 м). Това са единствено дребна част от огромните триумфи в катеренето, които алпинистът бележи. Колкото и впечатляващ да е описът с достиженията му, той не се задоволява с тях. Иска да доближи абсолютния връх, най-високото място на света!
Това предпочитание го кара през 1984 година да се включи като заместник-ръководител по техническите въпроси в национална експедиция до Еверест (8848 м). Малко след 18 ч. на 20 април Христо се изкачва към върха без О2, като минава през западния скат, наименуван още „ Жестокия скат “, поради сложната си проходимост. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си там (впоследствие е открита от Николай Петков на 9 май). Слиза по мрачно, по личните си стъпки – нещо, което нито един планинар в света не е правил. Температурите спадат. Извилата се стихия принуждава Христо да бивакува навън, на височина към 8700 м. В “Зоната на гибелта ”, без О2, е на 20, 21 и до последния си мирис на 22 април 1984 година Първият български планинар, изкачил се на Еверест – самичък и без О2, остава вечно на тази височина. Христо Проданов е 155-ият планинар, стигнал покрива на света.
По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се допуска, че тялото му се намира над Голямата сива кула (8700 м).
Друг българин – огромният планинар Людмил Янков, жертва своето лично нанагорнище на Еверест, с цел да опита да откри Христо. Въпреки напъните си – преодолява 1330 м денивелация на „ един мирис “, Янков не съумява да откри своя приятел и е заставен да приключи търсенето. Тялото на Христо Проданов по този начин и не е намерено.
Така храбрият български планинар губи живота си в следването на своето предопределение. Макар и тялото му да остава вечно в планината, през днешния ден ние помним впечатляващите му каузи и се възхищаваме на неговата смелост и умения!
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
1653 година – Оливър Кромуел разпуска Народното събрание в Англия.
1792 година – Франция афишира война на Австрия и стартира поредицата Революционни войни.
1841 година – Във Филаделфия Едгар Алън По разгласява Убийство на улица Морг, считан за първия престъпен роман.
1846 година – В Лайпциг Иван Богоров издава първия брой на първия български вестник Български орел.
1876 година – Избухва Априлското въстание ориентирано против османското господство в България.
1920 година – публично са открити VII летни олимпийски игри в Антверпен, Белгия.
1935 година – Започва да действа автобусният превоз в София.
1940 година – В Съединени американски щати е демонстриран първият електронен микроскоп.
1941 година – България във Втората международна война: Втора българска войска окупира Беломорска Тракия.
1943 година – Започва избиването на евреи във Варшавското гето.
1968 година – Състои се първият концерт на Deep Purple в градчето Таструп, Дания.
1972 година – Аполо 16 каца на Луната.
1975 година – Село Виница става квартал на Варна.
1998 година – Германската терористична формация Фракция Червена войска афишира, че се саморазпуска, след 28 години битие.
1999 година – Учениците Ерик Харис и Дилън Клиболд правят всеобщо ликвидиране в гимназията на Колумбайн, Колорадо, като убиват 13 и раняват 24 души, преди да се самоубият.
2010 година – Експлозия на нефтената платформа Дийпуотър Хърайзън в Мексиканския залив предизвиква най-големият нефтен разлив в историята на нефтената промишленост.
Родени
570 година – Мохамед, арабски набожен лидер († 632 г.)
1492 година – Пиетро Аретино, италиански публицист († 1556 г.)
1727 година – Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто, белгийски посланик († 1794 г.)
1808 година – Наполеон III, френски политик и император († 1873 г.)
1818 година – Хайнрих Гьобел, американски откривател († 1893 г.)
1839 година – Карол I, крал на Румъния († 1914 г.)
1846 година – Георги Икономов, български бунтовник († 1876 г.)
1856 година – Кирил Ботев, български военачалник, брат на Христо Ботев († 1944 г.)
1857 година – Херман Банг, датски публицист († 1912 г.)
1858 година – Георги Мечконев, български боен деятел († 1930 г.)
1868 година – Тома Давидов, български офицер и бунтовник († 1903 г.)
1873 година – Гомбожаб Цибиков, съветски откривател († 1930 г.)
1879 година – Итало Гариболди, италиански офицер († 1970 г.)
1881 година – Николай Мясковски, съветски композитор († 1950 г.)
1889 година – Адолф Хитлер, немски деспот († 1945 г.)
1889 година – Георги Овчаров, български проектант († 1953 г.)
1891 година – Паисий Каравелов, български свещеник и държавник († 1944 г.)
1893 година – Жоан Миро, испански художник († 1983 г.)
1893 година – Харолд Лойд, американски артист († 1971 г.)
1907 година – Августин Кандиотис, гръцки свещеник († 2010)
1918 година – Кай Сигбан, шведски физик, Нобелов лауреат († 2007)
1927 година – Карл Мюлер, швейцарски физик, Нобелов лауреат през 1987 година
1927 година – Павел Луспекаев, руски артист († 1970 г.)
1928 година – Добри Палиев, български перкусионист, композитор († 1997 г.)
1928 година – Робърт Бърн, американски шахматист († 2013 г.)
1929 година – Вадим Юсов, съветски кинооператор
1932 година – Тончо Русев, български композитор
1939 година – Джо Камп, американски режисьор
1940 година – Джордж Такеи, американски артист
1941 година – Райън О`Нийл, американски артист
1943 година – Венцеслав Николов, българска виолончелист, диригент и възпитател
1943 година – Джон Елиът Гардинър, британски диригент
1945 година – Грегъри Олсен, американски астронавт
1946 година – Рикардо Мадуро, президент на Хондурас
1947 година – Виктор Суворов, съветски публицист
1949 година – Джесика Ланг, американска актриса
1950 година – Александър Лебед, съветски военачалник († 2002 г.)
1951 година – Лутер Вандрос, американски артист († 2005 г.)
1953 година – Николай Грънчаров, български футболист († 1997 г.)
1954 година – Росица Борджиева, българска певица
1956 година – Каха Бендукидзе, грузински политик († 2014 г.)
1962 година – Стамен Явахчов, български пантомимист
1964 година – Анди Съркис, британски артист
1970 година – Стефан Цветков, български тенисист
1972 година – Желко Йоксимович, сръбски артист
1972 година – Кармен Електра, американски модел и актриса
1976 година – Йоанис Папайоану, гръцки шахматист
1976 година – Шей Гивън, ирландски футболист-вратар
1977 година – Алехандро Сичеро, венецуелски футболист
1985 година – Кърт Хокинс, американски кечист
Починали
1089 година – Димитър Звонимир, крал на Хърватия (*? г.)
1164 година – Виктор IV, римски антипапа (* 1095 г.)
1314 година – Климент V, римски папа (* 1264 г.)
1768 година – Джовани Каналето, италиански художник (* 1697 г.)
1872 година – Людевит Гай, хърватски публицист (* 1809 г.)
1885 година – Густав Нахтигал, немски боен доктор (* 1834 г.)
1912 година – Брам Стокър, ирландски публицист (* 1847 г.)
1918 година – Карл Фердинанд Браун, немски физик, Нобелов лауреат (* 1850 г.)
1918 година – Христо Никифоров, български политик (* 1855 г.)
1925 година – Иван Минков, български опълченец (* 1883 г.)
1939 година – Петър Ацев, български бунтовник (* 1877 г.)
1947 година – Кристиан X, крал на Дания (* 1870 г.)
1948 година – Мицумаса Йонаи, министър-председател на Япония (* 1880 г.)
1952 година – Александрин декор Мекленбург-Шверин, кралица на Дания (* 1879 г.)
1953 година – Ерих Вайнерт, немски стихотворец († 1890 г.)
1960 година – Ксения Александровна, велика съветска княгиня (* 1875 г.)
1962 година – Иван Вълков, български офицер (* 1875 г.)
1964 година – Димитър Ганев, български болшевик (* 1898 г.)
1965 година – Стефан Сърчаджиев, български кинорежисьор (* 1912 г.)
1970 година – Паул Целан, австрийски стихотворец (* 1920 г.)
1982 година – Ацо Шопов, публицист от СР Македония (* 1923 г.)
1989 година – Дору Давидович, летец (* 1945 г.)
1992 година – Бени Хил, английски комедиант (* 1924 г.)
1995 година – Милован Джилас, югославски политик (* 1911 г.)
1996 година – Кристофър Робин Милн, британски публицист (* 1920 г.)
1999 година – Рик Руд, американски кечист (* 1958 г.)
2001 година – Николай Ковачев, български лингвист
2008 година – Ксенте Богоев, политик от Република Македония (* 1919 г.)
Празници
Международен ден на свободния щемпел. Обявен е през 1991 година от организацията „ Репортери без граница “.
Астрология: финален ден на слънчевия знак Овен
Международен празник на канабис културата - 4/20
obekti.bg
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ