На тази дата Хитлер издава Моята борба и прокарва идеите на националсоциализма, довели до Втората световна война
На тази дата през 1925 години Хитлер издава своята книга, която дава основите на апокалипсиса с 80 милиона жертви, който ще аргументи на света единствено 15 години по-късно.
„ Моята битка “ (на немски: Mein Kampf, „ Майн Кампф “) е книга на Адолф Хитлер, съчетаваща автобиография и излагане концепциите на националсоциализма. В доста страни тя се издава с истинското си заглавие на немски или транслитерирано. Книгата е преведена на всички известни езици и издавана в доста страни по света.
Основните тези в „ Моята битка “ са, че индивидът е биещо се животно, надлежно нацията, бидейки общество от бойци, е бойна единица; всеки жив организъм, спрял да се бие за съществуването си, е жертван на изчезване; държава или раса, спряла да се бие, я чака същата съдба; бойният потенциал на дадена раса зависи от чистотата ѝ; еврейската раса, заради универсалността си, е пацифистка и интернационалистична по необходимост; пацифизмът е най-големият грях, защото значи предаването на страната в битката за съществуване; индивидуалната интелигентност не е толкоз значима, колкото волята и решителността; единствено физическата мощ може да подсигурява оцеляването на дадена раса, което прави военната конструкция задължителна; расите би трябвало да се бият и, в случай че немската раса е била обединена по-рано, е можела към този момент да владее света; над всичко армията би трябвало да бъде научена да има вяра в непобедимостта си; с цел да бъде възобновена немската нация, хората би трябвало да бъдат уверени, че възобновяване на свободата чрез военна мощ е възможно; ултимативната цел на образованието би трябвало да бъде да създаде немец, който може да бъде трансфорат във боец с минимални старания.
Относно външната политика в „ Моята битка “ Хитлер заема позициите, че външната политика може да е безскрупулна; Англия и Италия са единствените вероятни съдружници на Германия; никоя страна не би сключила пакт с пацифистка страна, ръководена от демократи и марксисти; до момента в който Германия не се бори за себе си, никой няма да ѝ помогне; изгубените в Първата международна война провинции не могат да бъдат присъединени към Германия посредством помощ от Обществото на народите, а само посредством военна сила; Германия не трябва да повтаря грешката си и да води война с всичките си врагове по едно и също време, а да нападне с цялата си мощност най-силния от тях; Германия има потребност от териториално разширение в Европа; предвоенната колониална политика на Германия е неточност и би трябвало да бъде изоставена; Германия би трябвало да търси териториално разширение към Русия и най-много към Балтийските републики; съюз с Русия не може да бъде толериран; война дружно с Русия срещу Запада би била закононарушение, тъй като задачата на препоръките е успех на международния юдаизъм.
Първият том „ Разплатата “ (на немски: Eine Abrechnung) излиза на 18 юли 1925 г. Вторият том – „ Националсоциалистическото придвижване “ (на немски: Die nationalsozialistische Bewegung) – през 1926 г. Оригиналното заглавие е „ Четири и половина години битка против лъжите, нелепостта и коварството “. Неговият тогавашен съкилийник, помагал на Адолф Хитлер в писането на книгата – Рудолф Хес, дава концепция за по-краткото име на книгата – „ Моята битка “.
В България е издадена през 2001 година от издателство „ Жар-птица “, което основава известна полемика в българското общество.
„ Моята битка “ (на немски: Mein Kampf, „ Майн Кампф “) е книга на Адолф Хитлер, съчетаваща автобиография и излагане концепциите на националсоциализма. В доста страни тя се издава с истинското си заглавие на немски или транслитерирано. Книгата е преведена на всички известни езици и издавана в доста страни по света.
Основните тези в „ Моята битка “ са, че индивидът е биещо се животно, надлежно нацията, бидейки общество от бойци, е бойна единица; всеки жив организъм, спрял да се бие за съществуването си, е жертван на изчезване; държава или раса, спряла да се бие, я чака същата съдба; бойният потенциал на дадена раса зависи от чистотата ѝ; еврейската раса, заради универсалността си, е пацифистка и интернационалистична по необходимост; пацифизмът е най-големият грях, защото значи предаването на страната в битката за съществуване; индивидуалната интелигентност не е толкоз значима, колкото волята и решителността; единствено физическата мощ може да подсигурява оцеляването на дадена раса, което прави военната конструкция задължителна; расите би трябвало да се бият и, в случай че немската раса е била обединена по-рано, е можела към този момент да владее света; над всичко армията би трябвало да бъде научена да има вяра в непобедимостта си; с цел да бъде възобновена немската нация, хората би трябвало да бъдат уверени, че възобновяване на свободата чрез военна мощ е възможно; ултимативната цел на образованието би трябвало да бъде да създаде немец, който може да бъде трансфорат във боец с минимални старания.
Относно външната политика в „ Моята битка “ Хитлер заема позициите, че външната политика може да е безскрупулна; Англия и Италия са единствените вероятни съдружници на Германия; никоя страна не би сключила пакт с пацифистка страна, ръководена от демократи и марксисти; до момента в който Германия не се бори за себе си, никой няма да ѝ помогне; изгубените в Първата международна война провинции не могат да бъдат присъединени към Германия посредством помощ от Обществото на народите, а само посредством военна сила; Германия не трябва да повтаря грешката си и да води война с всичките си врагове по едно и също време, а да нападне с цялата си мощност най-силния от тях; Германия има потребност от териториално разширение в Европа; предвоенната колониална политика на Германия е неточност и би трябвало да бъде изоставена; Германия би трябвало да търси териториално разширение към Русия и най-много към Балтийските републики; съюз с Русия не може да бъде толериран; война дружно с Русия срещу Запада би била закононарушение, тъй като задачата на препоръките е успех на международния юдаизъм.
Първият том „ Разплатата “ (на немски: Eine Abrechnung) излиза на 18 юли 1925 г. Вторият том – „ Националсоциалистическото придвижване “ (на немски: Die nationalsozialistische Bewegung) – през 1926 г. Оригиналното заглавие е „ Четири и половина години битка против лъжите, нелепостта и коварството “. Неговият тогавашен съкилийник, помагал на Адолф Хитлер в писането на книгата – Рудолф Хес, дава концепция за по-краткото име на книгата – „ Моята битка “.
В България е издадена през 2001 година от издателство „ Жар-птица “, което основава известна полемика в българското общество.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ