На така чакания голям ден за пръв път Русия и

ГОЛЕМИЯТ ДЕН: Какво да очакваме, ако все пак Путин и Зеленски разговарят

На по този начин чакания огромен ден за пръв път Русия и Зеленски ще влязат в директни договаряния за мир от пролетта на 2022 година 15 май е огромният ден и за жителите на Русия и Украйна дали стотици хиляди жертви във война, която хората на нито една от страните не желае.

Зеленски към този момент сподели, че би разговарял единствено персонално с Путин, само че съветският водач не е удостоверил присъединяване в срещата.

Истински „ вайръл “ стана мемето за срещата и напряко взриви обществените мрежи.

Какъв е най-вероятният резултат от възможните диалози в четвъртък?

До концепцията за възможна сходна намира се стигна бързо. На 7 май вицепрезидентът на Съединени американски щати Джей Ди Ванс съобщи, че директните договаряния сред Москва и Киев са приоритет.

На 10 май европейските водачи се причислиха към украинския президент Володимир Зеленски, който прикани за 30-дневно преустановяване на огъня от 12 май като изискване за провеждането на договарянията.

Днес към този момент е 15 май, а детайлностите все по този начин нищожни. Няколко основни въпроси към момента остават без еднопосочни отговори:

Кой ще взе участие в договарянията?

Какво мохгат да реализират те?

Кой ще бъде упрекнат при неуспех?

Володимир Зеленски е единственият водач, който се е заел да бъде в Турция на 15 май, напомня SafeNews.

Зеленски чака Путин в Истанбул (ВИДЕО)

Неговото вероятно наличие е предизвикателство за Путин, който постоянно е твърдял, че Зеленски е нелегитимен, тъй като 5-годишният му мандат е трябвало да изтече преди към година.

Това изказване на съветския президент пренебрегва обстоятелството, че Украйна е във военно състояние от началото на съветското пълномащабно навлизане през февруари 2022 година, което значи, че избори не могат да се проведат.

Евентуална среща със Зеленски би могла да преглежда като самопризнание от страна на Владимир Путин, че украинският президент е законен.

Това би подчертало неуспеха на Путин да реализира една от главните цели на нашествието – отстраняването на Зеленски и установяването на проруско държавно управление в Киев.

Часове по-късно съветският водач Владимир Путин се опита да обърне нещата, като прикани за директни диалози в Истанбул на 15 май и съобщи, че преустановяване на огъня може да пристигна единствено вследствие на договаряния.

Това сложи топката в полето на Украйна. Зеленски отвърна на удара, като съобщи, че ще отиде в Турция, само че би преговарял само с Путин от съветска страна.

Независимо дали Путин участва или не, анализатори споделят, че е малко евентуално Русия да направи отстъпки или да се откаже от дългогодишните си позиции във връзка с войната.

Руският водач загатна за това, когато повика съветски публицисти в Кремъл за изказването си, в което прикани за директни договаряния в Истанбул на 15 май. Той показа това като обновяване на договарянията, които се организираха в турския град през 2022 година

Тогава Русия търсеше, наред с други неща, заричане за непрекъснат неутралитет от Киев и строги ограничавания на военните му благоприятни условия.

„ Русия няма да се съгласи на 30-дневно преустановяване на огъня и ще се опита да се придържа към остарялата си истанбулска рамка, с цел да контракти съществени ограничавания на украинския суверенитет и съдействието в региона на сигурността със Запада. Украйна ще откаже “, написа съветският анализатор по външна политика Владимир Фролов в обществената мрежа Х

Владимир Фролов в обществената мрежа Х

Освен това, следд договарянията през 2022 година Русия усили настояванията си, когато става въпрос за украинска територия.

Москва неведнъж съобщи, че с цел да проработи мирното съглашение, Киев и Западът би трябвало да одобряват съветския надзор над четирите нелегално анексирани украински области – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон. Включително огромни територии, които към момента са в украински ръце.

Татяна Становая, старши помощник в берлинския Център „ Карнеги Русия Евразия “ и специалист по администрацията на Путин написа в Х:

„ Призивът на Путин за директни договаряния значи, че той „ вижда опция да въвлече Украйна в развой „ Истанбул-2″, доста сходен на договарянията от март-април 2022 година, с цел да преследва същите цели – в този момент в това число новоанексираните територии “.

„ Реалността е, че нито Москва, нито Киев са подготвени да се съгласят на дълготраен мир, защото позициите им са фундаментално непримирими “, написа още Становая, като прибавя, че „ американската самодейност за ходатайство при постигането на договорка е обречена на неуспех – най-малко на този етап„.

Кой ще е отговорен при неуспех на срещата

Откакто Тръмп стартира втория си мандат с заричане бързо да приключи най-голямата война в Европа от 1945 година насам, Русия и Украйна ускориха напъните си да показват другата страна като спънка за мира. Те евентуално ще удвоят тези старания, в случай че възможните договаряния се проведат, само че не доведат до прогрес.

В началото на сегашния си мандат Тръмп като че ли виждаше Украйна основно като непокорната страна. Това негово държание доближи своя връх при скандалната му среща със Зеленски в Овалния кабинет на Белия дом на 28 февруари.

През последните седмици администрацията на Тръмп показва все по-често отчаяние от Русия.

На 28 април Тръмп съобщи, че желае Путин „ да спре да стреля, да седне и да подпише договорка “. Ванс добави на 7 май, че Русия „ желае прекомерно много„.

На 11 май, когато прикани Украйна да се съгласи „ неотложно “ с предлагането на Путин за директни договаряния в Истанбул, Тръмп добави:

„ Поне те ще могат да дефинират дали е допустимо съглашение, а в случай че не е, европейските водачи и Съединени американски щати ще знаят къде се намират нещата и ще могат да продължат надлежно! “

Според Становая обаче при липса на вътрешни разтърсвания в Русия или пробив на бойното поле за Украйна, което е малко евентуално в този миг, външният напън върху Москва – под формата на по-строги наказания – няма да промени позицията на Путин.

„ Неговата цел остава да трансформира Украйна в „ другарска “ страна и до момента в който е на власт, той ще продължи или да се бори, или да принуждава към капитулация “, приключва разбора си Становая.