$2,4 млрд. донесли в България през 2018 г. гурбетчиите
На своите близки в България нашите мигранти са изпратили 2,4 милиарда $ през 2018 година, съгласно оповестен отчет на Световната банка за миграцията и развиването.
Тези 2,4 милиарда $, преведени от българските емигранти вкъщи предходната година, са равни на 3,8% от Брутният вътрешен продукт, съгласно изчисленията на СБ. Страни от района като Албания (9,6% от БВП), Армения (12,1%), Босна и Херцеговина (11%), Грузия (12,2%), Сърбия (9,1%) превеждат 9-10% от Брутният вътрешен продукт или повече, което е сензитивно над прехвърлянията от българските емигранти и демонстрира както доста по-голямата емигранска диаспора от тези страни (спрямо локалното население), по този начин и по-голямата взаимозависимост на тези стопански системи от емигранските прехвърляния и надлежно – по-голямата им изложеност на внезапни промени в прехвърлянията.
Ако се съпоставяме с другите нови страни членки на Европейски Съюз, зависимостта на България от емигранските прехвърляния и най-сериозна. Дори Румъния и балтийските страни, с които обичайно се съпоставяме, регистрират по-малка взаимозависимост от емигрантските пари: ръмънците изпращат вкъщи 2,2% от Брутният вътрешен продукт, литовците – 2,6%, естонците – 1,8%. Единствено цената на емигранските прехвърляния от латвийците се доближава да тази от българите – 3,7% от Брутният вътрешен продукт.
Емигрантските пари се употребяват най-много за настоящо ползване на околните в страната (храна и сметки, облекла, наеми, ремонти). Неотдавнашно допитване измежду емигранти в Испания, като част от разбор върху миграцията на Българска академия на науките, демонстрира, че към 72% от емирантските прехвърляния от Испания назад в България се харчат точно за това. По-рядко, те служат за здравни грижи, покриване на заеми, за обучение и за покупка на парцели. В този смисъл, те имат еднократен резултат върху стопанската система на приемащата ги страна.
Тези 2,4 милиарда $, преведени от българските емигранти вкъщи предходната година, са равни на 3,8% от Брутният вътрешен продукт, съгласно изчисленията на СБ. Страни от района като Албания (9,6% от БВП), Армения (12,1%), Босна и Херцеговина (11%), Грузия (12,2%), Сърбия (9,1%) превеждат 9-10% от Брутният вътрешен продукт или повече, което е сензитивно над прехвърлянията от българските емигранти и демонстрира както доста по-голямата емигранска диаспора от тези страни (спрямо локалното население), по този начин и по-голямата взаимозависимост на тези стопански системи от емигранските прехвърляния и надлежно – по-голямата им изложеност на внезапни промени в прехвърлянията.
Ако се съпоставяме с другите нови страни членки на Европейски Съюз, зависимостта на България от емигранските прехвърляния и най-сериозна. Дори Румъния и балтийските страни, с които обичайно се съпоставяме, регистрират по-малка взаимозависимост от емигрантските пари: ръмънците изпращат вкъщи 2,2% от Брутният вътрешен продукт, литовците – 2,6%, естонците – 1,8%. Единствено цената на емигранските прехвърляния от латвийците се доближава да тази от българите – 3,7% от Брутният вътрешен продукт.
Емигрантските пари се употребяват най-много за настоящо ползване на околните в страната (храна и сметки, облекла, наеми, ремонти). Неотдавнашно допитване измежду емигранти в Испания, като част от разбор върху миграцията на Българска академия на науките, демонстрира, че към 72% от емирантските прехвърляния от Испания назад в България се харчат точно за това. По-рядко, те служат за здравни грижи, покриване на заеми, за обучение и за покупка на парцели. В този смисъл, те имат еднократен резултат върху стопанската система на приемащата ги страна.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ