На своето пленарно заседание, проведено на 2 август 2024 г.,

На своето пленарно съвещание, извършено на 2 август 2024 година, 50-тото Народно заседание одобри ЗАКОН за допълнение на Кодекса за обществено обезпечаване, с който се поставя завършек на неприятната процедура на по този начин наречената " френска безработица “.

Това стана въз основа на Законопроект, импортиран от народните представители: Деница Сачева, Илиана Жекова, Галя Василева и Костадин Ангелов от ПГ на ГЕРБ-СДС.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) години наред води поредна политика на непоносимост към феномена " френска безработица “. Без непотребна невзискателност, можем да заявим, че АИКБ, дружно със свои пострадали членове и цели сектори, страдащи от резултатите на " френската безработица “, беше и е в основата на информиране на медии и общество и в основаването на социална настройка на непоносимост към тази неприятна процедура. В рамките на тези свои старания, АИКБ изпрати сигнали до Агенцията по заетостта (АЗ), Министерството на труда и обществената политика (МТСП), Министерския съвет (МС) и Главната прокуратура.

АИКБ не се ограничи с слагането на този въпрос на всички вероятни национални нива, пред всички управляващи в страната. Асоциацията изнесе въпроса и на нивото на Европейския съюз, като влезе в връзка по този въпрос с Европейската комисия и показа пред ръководителя на Европейския орган по труда в директен разговор естеството на казуса.

АИКБ не просто разгласяваше отрицателното въздействие на " френската безработица “, на процедура огромна част от анализите на тази вредоносна активност бяха направени за първи път тъкмо от Асоциацията и нейни самостоятелни и браншови членове. А резултатите от тези разбори бяха повече от тревожни.

Ние неведнъж сме показвали на база на данните на Национален осигурителен институт, че през последните години безусловно избуяват съществени злоупотреби със обществени осигуровки, които водят до обилни финансови загуби за бюджета.

Според АИКБ над 100 милиона лв. годишно се източваха непозволено, което доста подкопа финансовата непоклатимост на нашата социалноосигурителна система. Не по-малко значимо е, че тази процедура оказва освен директно финансово влияние, само че и основава корупционен напън върху бюрата по труда и медицинските комисии.

Поради забавената реакция на страната като цяло, казусът е към този момент с дълга история. Българските работодатели страдат години наред от схеми, които включват краткосрочна претовареност във Франция или друга страна (Великобритания, Испания), след която служащите се завръщат в България, с цел да получат високи компенсации за безработица.

Тази неприятна процедура подкопава правилата на взаимност и доверие, които са в основата на европейските социалноосигурителни системи. Например - служащ, който е " работил “ броени дни във Франция, може да получи обезщетение до 12 месеца в България, възлизащо на сума, доста по-висока от междинната заплата в страната. Това обезщетение за 2024 година възлиза на над 2130 лева месечно, при изискване, че лицето няма подобен принос към държавното публично обезпечаване.

Затова и не съставлява изненада обстоятелството, че доста хора избират да се възползват от високите компенсации за безработица вместо да търсят действителна работа, което води до дефицит на работна ръка. Това изключително се отразява в региони като Гоце Делчев, Разлог, Банско и изобщо в огромна част от Югозападния регион на България, където работодателите срещат усложнения в намирането на квалифицирани и стимулирани чиновници. Такива сигнали идват и от други райони – примерно от Кюстендил и от Мизия. Порочната скица продължаваше да се разраства и да обгръща и други региони, което постановяваше незабавни ограничения.

Друг извънредно отрицателен резултат от схемата с " френската безработица “ се оказа разрастването на сивия бранш. Лицата, участващи в схемите, постоянно работят нерегистрирани, отхвърлят да подписват трудови контракти, а в случай че им се предложи работа – бързо показват болничен лист или решение от ТЕЛК.

От своя страна, повишаването на сивия бранш ускорява нелоялната конкуренция, защото служащите постоянно избират да работят импровизирано, до момента в който в същото време получават компенсации за безработица. Това принуждава предприятията, които са правилни данъкоплатци и осигурители, да се конкурират с неофициалния бранш, което доста затруднява поддържането на работата им в стабилно положение.

Естествено, описаното нагоре отрицателно събитие, докара до още по-големи финансови загуби за страната и стартира съществено да компрометира положението на трудовата нравственос и на морал в обществото като цяло. Трудолюбивите и почтените жители се демотивират, до момента в който следят по какъв начин други, които не способстват с нищо за българската стопанска система и общество, просперират.

Данните на Национален осигурителен институт за изплатените парични компенсации за безработица (ПОБ) демонстрират, че междинният дневен размер на ПОБ, отпуснати в тази ситуация на краткосрочно обезпечаване в страна от Европейския съюз, е в пъти по-висок от този, избран на лица с обезпечаване единствено в България и е непосредствен до оптималния, а референтният интервал, от който е избран размерът на ПОБ, е към 3 пъти по-кратък.

През 2023 година повече от 80% от компенсациите за безработица с краткосрочна претовареност в страна членка на Европейски Съюз са отпуснати в оптимален дневен размер – 85,71 лева, а останалите – в размер, непосредствен до оптималния.

През 2023 година броят на лицата с изплатено ПОБ при краткосрочна претовареност в страна членка на Европейски Съюз е 56 958 души, което съставлява 7,73% от общия брой лица с изплатено ПОБ. Тези лица са получили общо 136 292 630 лв.,  което съставлява 26,33% от общо изплатените парични компенсации против безработица (ПОБ) у нас. Средномесечният размер на ПОБ на лицата, чийто размер е избран по българското законодателство, е 538,07 лева, а на лицата с краткосрочна претовареност в страна членка на Европейски Съюз – 1 365,74 лева Междувременно, фонд " Безработица “ на Държавното публично Осигуряване, е с недостиг.

Лошата процедура на плячкосване на социалноосигурителната система посредством схемите с краткосрочно обезпечаване в страни от Европейски Съюз, станали необятно известни като " френска безработица “ или " френска борса “, водещи и до демотивация на работната мощ, разумно доведоха и до утежняване на капиталовата среда. Причината за нейното утежняване е директно произлизащото от " френската безработица “ събитие, че евентуалните вложители не са сигурни в съществуването на надеждна и непрекъсната работна ръка в районите, където биха желали да вложат средства.

Липсата на постоянна работна мощ към този момент докара до редица случаи на понижаване на личния състав в огромни предприятия. То директно затруднява разширението и развиването на бизнеса и на капиталовата интензивност. Българските работодатели имат потребност от постоянна като бройка и предвидима и като динамичност работна мощ, която да е стимулирана да работи легално и да се обезпечава. Затова те се нуждаят от поддръжка от страната за ограничение на злоупотребите и нелоялната конкуренция, както и за стимулиране на честния труд и устойчивото развиване на бизнеса.

Асоциацията на индустриалния капитал в България неотложно поддържа с документално мнение до председателката на 50-тото Народно заседание, госпожа Рая Назарян, Законопроекта за допълнение на Кодекса за обществено обезпечаване, импортиран от народните представители: Деница Сачева, Илиана Жекова, Галя Василева и Костадин Ангелов от ПГ на ГЕРБ-СДС. АИКБ категорично поддържа и направените сред първо и второ четене оферти от народните представители Венеция Нецова-Ангова и Любен Иванов от ПГ на ПП-ДБ.

Причините за безусловната поддръжка на АИКБ бяха в това, че импортираният Законопроект отстранява неравното отнасяне на българските служащи, които са упражнили претовареност единствено на територията на страна по отношение на тези, които са работили в страната и чужбина. Така се отстранява една очевидна неправда. Ние бяхме изцяло уверени, че препоръчаното допълнение в Кодекса за обществено обезпечаване е извънредно неотложно за отбрана на финансовата непоклатимост на бюджета, за понижаване на корупционния напън върху институциите, за ограничение на сивия бранш и за възобновяване на моралните и трудовите правила в нашето общество.

Радостно е, че Законопроектът беше подсилен и в Комисията по труда и обществената политика и в пленарна зала от ПГ на " Продължаваме промяната – Демократична България “, ПГ на " Възраждане “, ПГ на " Българска социалистическа партия за България “, ПГ на ГЕРБ-СДС и от ПГ на " ИТН “.

Пак по време на съвещанието на Комисията по труд и обществена политика, Законопроектът беше подсилен от Министерството на труда и обществената политика и от Националния застрахователен институт.

За Асоциацията на индустриалния капитал в България това е една доста значима победа. Много значима, тъй като тя взема решение огромен публичен проблем, тъй като е реализирана с съвсем цялостен консенсус в институциите и в обществото и тъй като демонстрира, че българските парламентаристи могат да бъдат и виновни, и оперативни.

За нас тази победа е в прочут смисъл изстрадана – както стана дума нагоре, АИКБ сложи този въпрос на всички национални нива, както и на равнище Европейски съюз – Асоциацията влезе в връзка с Европейската комисия и интервенира персонално пред ръководителя на Европейския орган по труда. Мина доста време, положени бяха доста старания, само че в последна сметка постигнахме поставената цел. Премахнахме една грозна " скица “ за източване на общественото обезпечаване в България.

Ние знаем, че членовете на АИКБ са добре осведомени за тази наша активност. Сега просто Ви каним да споделите с нас насладата от това, че надделяхме над тази форма на машинация и ощетяване на обществото като цяло.

Оставаме с вяра, че при последващи наши противодействия на корупционни практики, ще реализираме резултат по-бързо, а няма да би трябвало да се борим с години.