Март е обявен за Месец на българо-американското културно наследство
На свое съвещание на 24 март т.г. Сенатът на Илинойс с цялостно единогласие одобри резолюция, с която разгласи март за Месец на българо-американското културно завещание.
Резолюцията удостоверява стратегическите връзки сред България и Съединени американски щати и отбелязва 20-та годишнина от ратификацията на Сената на Съединени американски щати на протокола за присъединение на България към НАТО, 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи през Втората международна война, 120 години от определяне на дипломатически връзки, както и 145 година от Освобождението на България.
Призната е ролята на българския народ, който през 1943 година устоява на нацисткия напън и предотвратява депортацията на 50 000 български евреи към лагерите на гибелта. За първи път законодателен орган на Съединени американски щати преглежда в целокупност остарялата и новата българска емиграция, като признава нейните достижения за част от културно-историческото завещание на Америка. Сред получилите самопризнание българи са: Джон Атанасов, като основател на първия електронен компютър; летците Стоян Юруков и Асен Йорданов, последният е считан за „ татко на американската гражданска авиация “; писателят Алеко Константинов и неговият разказ „ До Чикаго и обратно “, който въодушеви генерации българи да емигрират във Ветровития град.
За първи път, политически акт в Съединени американски щати преглежда достиженията на македонските българи, като част от цялостния принос на българската емиграция в развиването на Новия свят. Сред триумфите на македонските българи е посочена основаната през 1922 година Македонска патриотична организация и нейният орган, вестникът „ Македонска естрада “. Изразено е самопризнание към триумфите на обособени персони измежду българските емигранти от района на Македония, като банкера Хенри Каранджев и писателя и щатски сенатор Стоян Христов.
Резолюцията отбелязва приноса на българските църкви, учебни заведения, културни клубове, танцови сформира, бизнес и цивилен организации за развиването на обществения, стопански и културния живот на щата Илинойс.
Резолюцията удостоверява стратегическите връзки сред България и Съединени американски щати и отбелязва 20-та годишнина от ратификацията на Сената на Съединени американски щати на протокола за присъединение на България към НАТО, 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи през Втората международна война, 120 години от определяне на дипломатически връзки, както и 145 година от Освобождението на България.
Призната е ролята на българския народ, който през 1943 година устоява на нацисткия напън и предотвратява депортацията на 50 000 български евреи към лагерите на гибелта. За първи път законодателен орган на Съединени американски щати преглежда в целокупност остарялата и новата българска емиграция, като признава нейните достижения за част от културно-историческото завещание на Америка. Сред получилите самопризнание българи са: Джон Атанасов, като основател на първия електронен компютър; летците Стоян Юруков и Асен Йорданов, последният е считан за „ татко на американската гражданска авиация “; писателят Алеко Константинов и неговият разказ „ До Чикаго и обратно “, който въодушеви генерации българи да емигрират във Ветровития град.
За първи път, политически акт в Съединени американски щати преглежда достиженията на македонските българи, като част от цялостния принос на българската емиграция в развиването на Новия свят. Сред триумфите на македонските българи е посочена основаната през 1922 година Македонска патриотична организация и нейният орган, вестникът „ Македонска естрада “. Изразено е самопризнание към триумфите на обособени персони измежду българските емигранти от района на Македония, като банкера Хенри Каранджев и писателя и щатски сенатор Стоян Христов.
Резолюцията отбелязва приноса на българските църкви, учебни заведения, културни клубове, танцови сформира, бизнес и цивилен организации за развиването на обществения, стопански и културния живот на щата Илинойс.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ