Бай Ганьовците и най-добрата кухня в Наръчник за оцеляване на еврократи в София
На старта на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз европейската редакция на авторитетното издание, дава скъпи препоръки на европейските служители, които ще се сблъскат за пръв път с българската реалност през идващите шест месеца.
Полусатиричният материал с многозначителното заглавие „Наръчник за оцеляване на еврократи в София“ коментира присъщи, само че малко познати на чужденците обстоятелства за България, като се стартира от „обратното“ кимане с глава за единодушие и противоречие, таксита „копърки“ и се стигне до разбор на родната администрация и чиновнически уред, с който на европейците ще се наложи да работят.
Авторът Кристиан Оливър дава скъпи препоръки за превозване на свободното време, измежду които посещаване на опера за едвам 5 евро и многото кулинарни благоприятни условия на органичната/био гражданска война в храненето, така съвременна у нас напоследък. Той също по този начин предизвестява гостите на столицата да не чакат общителни усмивки от софиянци, само че в това време ги твърди, че „българите имат най-хубавата кухня в Европа“.
Според Оливър срещата на европейския бюрократ с родната администрация ще е „ разрушителна за душата ” и след претърпяното ще му е нужна още културна стратегия за превъзмогване на вредите.
„ Българите са умни. Обичат шаха и олимпиадите по математика, работят в Силициевата котловина. Проблемът ви е, че остарялата армия в политиката и по министерствата може да бъде ненужно официална, снизходителна, склонна да пречи и не напълно малко корумпирана. С доста от тези хора може да се реализира малко – някои работят за мафията, за Кремъл или и за двете ”, написа Оливър.
Той предлага на еврократите и изложение на другите типове „ апаратчици ” в България. Те биват Dârven filosof („ извънредно отегчителен, който не стопира и не стопира да боботи от позицията на превъзходство; публикуван ”), Tutmanik („ най-просто казано, глупак; надалеч не е заплашен тип ”), Bai Ganyo („ нахален опортюнист, който ще търси нещо за себе си във всяка ситуация; трагично постоянно срещан ”), Mutra („ дебеловрат мафиот, неприятният му усет е по-добър единствено от женския подвид – мутресата ”), Nekadârnik ( “негоден за нищо; има го съвсем на всички места – гълъбът на бюрократичния свят ”).
В края на текста Кристиан Оливър се обръща към еврочиновниците, на които е време да отпътуват от страната ни назад към Брюксел, с въпроса: „Сигурен ли сте, че в действителност желаете да го извършите?“.
Полусатиричният материал с многозначителното заглавие „Наръчник за оцеляване на еврократи в София“ коментира присъщи, само че малко познати на чужденците обстоятелства за България, като се стартира от „обратното“ кимане с глава за единодушие и противоречие, таксита „копърки“ и се стигне до разбор на родната администрация и чиновнически уред, с който на европейците ще се наложи да работят.
Авторът Кристиан Оливър дава скъпи препоръки за превозване на свободното време, измежду които посещаване на опера за едвам 5 евро и многото кулинарни благоприятни условия на органичната/био гражданска война в храненето, така съвременна у нас напоследък. Той също по този начин предизвестява гостите на столицата да не чакат общителни усмивки от софиянци, само че в това време ги твърди, че „българите имат най-хубавата кухня в Европа“.
Според Оливър срещата на европейския бюрократ с родната администрация ще е „ разрушителна за душата ” и след претърпяното ще му е нужна още културна стратегия за превъзмогване на вредите.
„ Българите са умни. Обичат шаха и олимпиадите по математика, работят в Силициевата котловина. Проблемът ви е, че остарялата армия в политиката и по министерствата може да бъде ненужно официална, снизходителна, склонна да пречи и не напълно малко корумпирана. С доста от тези хора може да се реализира малко – някои работят за мафията, за Кремъл или и за двете ”, написа Оливър.
Той предлага на еврократите и изложение на другите типове „ апаратчици ” в България. Те биват Dârven filosof („ извънредно отегчителен, който не стопира и не стопира да боботи от позицията на превъзходство; публикуван ”), Tutmanik („ най-просто казано, глупак; надалеч не е заплашен тип ”), Bai Ganyo („ нахален опортюнист, който ще търси нещо за себе си във всяка ситуация; трагично постоянно срещан ”), Mutra („ дебеловрат мафиот, неприятният му усет е по-добър единствено от женския подвид – мутресата ”), Nekadârnik ( “негоден за нищо; има го съвсем на всички места – гълъбът на бюрократичния свят ”).
В края на текста Кристиан Оливър се обръща към еврочиновниците, на които е време да отпътуват от страната ни назад към Брюксел, с въпроса: „Сигурен ли сте, че в действителност желаете да го извършите?“.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ