На срещата в Аляска трябваше да видим сериозни сили“, които

На срещата в Аляска трябваше да забележим „ съществени сили “, които чертаят ориста на света. Така най-малко ни я показаха и от Кремъл, и от лагера на другия смешник.

Двама титани – Съединените щати и Русия – седнали на маса, рисуващи нови линии върху глобуса. Звучи кинематографично, нали? Само че действителността беше доста по-малко Холивуд и доста повече риалити шоу.

Доналд Тръмп не отиде в Аляска като водач на свободния свят, а дойде като човек, неутолим за пиар кампанийки (особено в подтекста на надвисналия скандал с досиетата Епстийн). Владимир Путин пък не отиде (както свободният свят се надяваше) като умален от събитията автократ, притиснат от наказания и обвинявания за военни престъпления… цъфна като звезда на турне. Все едно се завръщаше – признателен да откри американски сътрудник, подготвен да му подари легитимност.

Тръмп оправда завладяването на Вашингтон с истерично плямпане за „ престъпност отвън надзор “, само че в Аляска на процедура подари опрощение за закононарушението на Русия. Подсещам ви за подтекста: Оранжевия вкара националната армия във Вашингтон и пое „ на ръчен надзор “ полицейското ръководство на столицата, тъй като си измисли статистики за „ престъпност отвън надзор “. И то в случай, че статистиките РЕАЛНО сочат спад в престъпната вълнà там. Тоест, трябваше му опрощение да вкара полицейщината и армията.

Междувременно пък протичащото се в Украйна не му се коства „ незаконно “ ли?

Думите му се огънаха доста театрално към московската рамка. Нарече войната „ покруса и за двете страни “, като че ли агресорът и жертвата са се спънали еднообразно в бедствието.

Това не беше водачество. Както към този момент казахме, неговият „ завой “ към московското говорене не беше мощ – беше сигнал, че натискът от страна на Съединени американски щати просто може да бъде преговарян и предоговарян, стига единствено да обезпечи на Тръмп едно хубаво и гръмко новинарско заглавие. И Нобел…

За украинците това беше сол в раната. Тяхната битка за оцеляване, суверенитет и независимост бе сведена до фон в един цирк сред Тръмп и Путин. Изглеждаше по този начин, като че ли тяхната битка е някакъв си втори сюжетен проект в нечия непозната драма.

Путин отиде в Аляска с кръв по ръцете и заповед за арест от Международния углавен съд. Той сякаш трябваше да бъде изолиран, притиснат, делегитимиран на всяка крачка. Вместо това се накичи с тъкмо това, за което жадуваше: илюзията за пред хората, че се е върнал на международната сцена. И по форумите не закъсняха мненията от неговите почитатели: „ Изолиран ли…? “, последвани от смеещи се човечета.

И това е рисковото обръщение: можеш да водиш брутална война, да извършваш зверства, да убиваш деца… и отново да бъдеш посрещнат с усмивки (и наведени американски бойци да ти разпъват червен килим), в случай че вярно си изиграеш картите и се научиш по какъв начин да манипулираш Оранжевото леке върху демокрацията, настанило се в Белия дом.

Едно е Виктор Орбан да се прегръща с Путин в Москва. Друго е, когато президент на Съединени американски щати, изравен на американска земя, подари на Кремъл международното помилван на хилядолетието.

И, предстоящо, съветската машина за дезинформация работеше на цялостни обороти. Проекцията е обичаният трик на Кремъл. Обвинявай другите, че саботират мира, до момента в който ти пускаш бомбите. Преструвай се, че Европейски Съюз е без значение, до момента в който той финансира оцеляването на Украйна. Изиграй ролята на медиатор, до момента в който мобилизираш още 300 000 бойци.

Аляска беше този сюжет в деяние. Путин получи опцията да упрекна Запада в милитаризъм, до момента в който Тръмп стоеше там, кимайки като търговец, който знае, че речта е неистина, само че и знае, че ще се продаде добре.

Посланието беше повече от ясно, само че в Свободния (засега) свят демократите са прекомерно безсилни, консерваторите са прекомерно влюбени в тероризма на Путин (и си мечтаят да го имитират), тръмпистите не биха могли да разчетат знаци (или освен това от менюто в макдонадс), в случай че ще и животът им да зависи от това, а вътрешнопартийните битки по места са си приоритет номер едно за всички, до момента в който Путин си купува „ политици “ (орбани, фицовци, радевци) и си популяризира пропагандата. За похлупак си откри и чисто нов потребен глупак, който да се намира на най-високата политическа точка в света все още. Който го предложения на посетители, легитимира го и даже принуди американски бойци да коленичат пред всеобщия палач и да му разстилат алено чердже. Какво по-„ хубаво “ обръщение от това?

…

Тази среща не беше в действителност за Украйна. Беше за това по какъв начин Тръмп и Путин тестват границите на това до каква степен може да бъде пренаписвана и преподреждана действителността. За пред личните си аудитории, които употребяват техните версии на действителността.

Трябва да спрем да се преструваме, че това беше просто неловка загуба на време. Това беше освен това. Посланието стана ясно: в Америка на Тръмп справедливостта е изборна, лоялността към демокрацията е за обмен, а враговете – непознати или вътрешни – се дефинират съгласно това дали му пречат по пътя към аплодисментите. И Нобеловата премия. А да…

… и дали срещите с тях разсейват публиката от неуместни „ детайлности “, като досиетата Епстийн.

_____________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.