На срещата на върха на Г-20 в Лондон през 2009 г. тогавашният министър-председател на Великобритания Гордън Браун обяви „нов световен ред“, в който богатите и развиващите се нации ще се обединят, за да укротят несправедливостта и излишъците на глобализацията. В разгара на световната финансова криза Браун обяви „нова прогресивна ера на международно сътрудничество“.
Четиринадесет години по-късно срещата на върха на Г-20 в Индия по-късно тази седмица ще отрази как надеждите за глобален ред, основан на западна система, основана на правила, са се разпаднали, разделението на света на демократични и автократични лагери и начина, по който вътрешният популизъм и протекционизъм в много държави са подкопали стремежите за свободна търговия.
Смелите думи за реформиране на въглеродните икономики сега срещат съпротива, тъй като се появяват икономическата цена и политическите усложнения на борбата с изменението на климата.
Членът на Г-20 Русия е парий по отношение на войната в Украйна и президентът Владимир Путин не може да рискува да пътува, в случай че бъде арестуван за военни престъпления с международна заповед.
Си Дзинпин, лидерът на новата световна суперсила Китай, вероятно дори няма да се появи на срещата.
Китайският президент Си Дзинпин присъства на съвместната пресконференция на срещата на върха Китай-Централна Азия в Сиан, в северната китайска провинция Шанси на 19 май 2023 г. Florence Lo/AFP/Getty Images Малко вероятно е срещата на Г-20 да доведе до някакъв консенсус относно войната в Украйна, като се има предвид, че Русия и вероятно Китай ще я блокират.
Най-големият риск от срещата на върха е, че тя всъщност може да засили антагонизма между много от западните и развиващите се нации, които групата беше създадена да преодолее. Всяко ново недоверие между западните демокрации и развиващите се държави в Г-20, разбира се, играе в ръцете на Путин и Си.
Разсъжденията на Си често са неясни, но неявяването му може да е протест срещу тлеещото напрежение по границите и нарастващия геополитически недоволство с голямата източна тихоокеанска суперсила Индия или дори може да бъде мотивирано от вътрешни икономически опасения относно кризата на пазара на имоти в Китай. Но Си намери време да присъства на среща на върха на страните от БРИКС в Йоханесбург миналия месец.
Групата БРИКС – включително Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка – приветства новите членове Саудитска Арабия, Иран, Етиопия, Египет, Аржентина и Обединените арабски емирства. Ходът беше широко тълкуван като още една стъпка от страна на Китай към създаване на собствен конкуриращ се със САЩ и техните съюзници световен ред, в който той води група от развиващи се държави.
В тази светлина отсъствието му от Г-20 придобива съвсем нова перспектива.
Президентът на САЩ Джо Байдън каза през уикенда, че е разочарован, че няма да се види със Си, след като редица представители на външната политика и търговията на САЩ посетиха Пекин в опит да забавят рязкото влошаване на отношенията.
Байдън все пак може да успее да организира двустранна среща със Си на срещата на върха на Форума за азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество в Сан Франциско през ноември. Но журито все още не знае дали Пекин е толкова запален по облекчаване на засегнатите от кризата отношения, колкото Вашингтон.
Изрезки от лангур, поставени на парапети, за да изплашат маймуните с оглед на срещата на върха на Г-20 на 29 август 2023 г. в Ню Делхи, Индия. Vipin Kumar/Hindustan Times/Getty Images Отсъствието на Си може да предложи на Байдън възможност да прокара отношенията си с индийския премиер Нарендра Моди, когото той приветства на бляскава държавна вечеря в Белия дом през юни. САЩ биха искали да приближат Индия до споразуменията за сигурност и политически групировки, включващи нейните съюзници в Тихия океан, тъй като се опитват да противодействат на нарастващата китайска мощ.
Но Индия вероятно ще стигне само дотук, тъй като нейният исторически необвързан статут се превръща в позиция на опит да стъпи и в двата лагера.
Ню Делхи разочарова Запада, като не успя да осъди категорично нахлуването на Русия в Украйна и спечели от евтиния руски петрол след бойкота от страна на съюзническите нации на САЩ. Като изгряваща сила, която все още се счита за развиваща се нация, Индия е водещ член както на БРИКС, така и на Г-20.
