На срещата на върха на Европейския съюз на 10 и

На срещата на върха на Европейския съюз на 10 и 11 декември главната външнополитическа тематика ще бъде дали страните членки ще одобряват наказания против Турция. Проблемът е, че Германия и Франция са разграничени по тематиката.

Както Гърция и Кипър, Франция упорства за наказания, на фона на претенциите на Турция в Източното Средиземноморие, по-категоричната му политика към Кипър, намесата в спора в Нагорни Карабах и обидите към президента Еманюел Макрон. Наскоро турският президент предложи на френския си сътрудник да “отиде на психиатър”, написа Euractiv.

Освен това Франция поддържа Гърция в спора й с Турция доста по-силно, в сравнение с Германия. Берлин е доста по-внимателен и това е разбираемо. Страната е уязвима при положение, че Ердоган реши да се откаже от съглашението сред Брюксел и Анкара от 2016 година за прекъсване на прекосяването на мигранти от турските крайбрежия до околните гръцки острови. Вместо наказания, Берлин избира да “поддържа гъвкава политика и посредством договаряния да върне Турция в фамилията на мирните нации”.

Освен това Ердоган има мощен съдружник в лицето на унгарския министър председател Виктор Орбан, а и има поддръжката на българския министър председател Бойко Борисов, който постоянно е упорствал "да поддържаме положителни връзки с Анкара ".

Европейският парламент осъди в резолюция от 26 ноември дейностите на Турция в окупираната северна част на Кипър и прикани за наказания. Това не е единственият случай в последните години, в който позициите на Европейски Съюз и Турция се разминават.

Държавите в Европейски Съюз и Турция си сътрудничат от десетилетия в сферите на търговията и сигурността, само че връзките охладняха поради гоненията в страната след опита за прелом през 2016 година, както и заради растящото безпокойствие в европейските столици за положението на демокрацията в Турция. Военната намеса на Анкара в Сирия, отношението към мигрантите, противозаконните дейности в Кипър и нарушаването на териториалните граници на Гърция са други аргументи за паника.

Депутатите в Екологичен потенциал постоянно наблюдават ситуацията в Турция и разискват какви са опциите за бъдещо съдействие.

Споразумение сред Европейски Съюз и Турция за мигрантите

От началото на гражданската война в Сирия през 2011 година към 3,6 милиона бежанци са навлезли на територията на Турция и в този момент страната е хазаин на най-голямата бежанска общественост в света.

През март 2016 година Европейски Съюз и Турция подписаха съглашение за преодоляване на рецесията с мигрантите, което докара до доста понижаване на броя на хората, които нелегално пресичат външните граници на Европейски Съюз.

Съгласно съглашението всички нередовни мигранти, които се пробват да преминат от Турция на гръцките острови, се връщат назад в Турция. В подмяна Анкара получава филантропична помощ от към 6 милиарда евро от Европейски Съюз. Прочетете повече за отговора на Европейски Съюз на рецесията с мигрантите.

В тирада на 28 февруари 2020 година президентът Ердоган заплаши да отвори още веднъж границата с Гърция, защото съгласно него Европейски Съюз не си извършва уговорките. След това Гърция разгласи изключително състояние и водачите на страните в Европейски Съюз взеха решение да провиснал на Атина финансова помощ от 700 млн. евро и да одобряват доста нарастване на средствата за миграция и ръководство на границите в бюджета на Европейски Съюз за 2021-2027 година

Напрежение сред Европейски Съюз и Турция поради Гърция и Кипър

След откриването на природен газ в източната част на Средиземно море турски кораби започнаха да навлизат в териториални води на Гърция и Кипър, с цел да правят сондажни действия. Турски военни елементи също вземаха присъединяване.

Европейският парламент осъди дейностите на Турция в изключителната икономическа зона на Гърция и Кипър и изрази цялостна взаимност с двете страни в резолюция на 17 септември 2020 година

Турция нахлу в Кипър през 1974 година, което докара до разделянето на острова. Окупираната от Турция северна част на Кипър е приета за обособена страна единствено от Анкара.

Перспективи за участие в Европейски Съюз

Турция е асоцииран член на Европейската икономическа общественост от 1963 година и е подала молба за участие от 1987 година Тя е приета като страна-кандидатка през 1999 година, само че договарянията стартират едвам през 2005 година Дори по-късно напредъкът е муден. До момента са отворени 16 от 35 глави, а е затворена единствено една. След гоненията, последвали несполучливия опит за прелом през лятото на 2016 година, договарянията на процедура са замразени.

През ноември 2016 година Парламентът одобри резолюция, която приканва за прекъсване на договарянията, до момента в който не се постави завършек на репресиите в страната. Този апел бе още един в нова резолюция от юли 2017 година, отдадена на опасенията за правата на индивида в Турция.

Парламентът одобри резолюция и на 8 февруари 2018 година, в която прикани Анкара да анулира изключителното състояние в страната, наложено след опита за прелом през 2016 година

Критики за военната интервенция в Сирия

През октомври 2019 година турски войски навлязоха в северната част на Сирия, като се обосноваха с желанието за основаване на буферна зона, в която да бъдат заселени сирийските бежанци в Турция. Депутатите в Екологичен потенциал осъдиха интервенцията и приканиха за наказания против Анкара.

Възможности за по-тясно икономическо съдействие

През декември 2016 година Европейската комисия предложи възобновяване на съществуващия митнически съюз с Турция и разширение на двустранните търговски връзки, само че за момента Съветът не е одобрил мандат за това. След приключването на възможните договаряния съглашението предстои на утвърждение от Парламента преди влизането му в действие.

Европейският съюз е най-големият експортен пазар за Турция (около 42% от турския експорт през 2019 година е за ЕС), до момента в който Турция е петият максимален пазар за Европейски Съюз по повод и на износа, и на вноса.