Споразумение или капитулация на Украйна?
На среща с водачите на африканските страни президентът Путин сподели страница от парафираното съглашение сред Русия и Украйна, подписано през март 2022 година в Истанбул. Тогава изявленията на основния договарящ от страната Владимир Медински бяха следени със спотаен мирис от цяла Русия и цяла Украйна. Наистина е забавно какво имаше в тези Истанбулски съглашения.
Преди няколко дни Александър Лукашенко наля масло в огъня на публичното любознание, като сподели, че е видял това съглашение и има нещо за " наема на Крим ". Прессекретарят на Путин Дмитрий Песков изрично отхвърли това: „ Крим е неразделна част от Руската федерация... “
Страницата, отдадена на демилитаризацията на Украйна, потвърждава, че Истанбулският контракт отличен, в това число за Русия. Той консолидира неутралния статут на някогашната Украинска ССР и опустошава всевъзможни очаквания за нейното влизане в НАТО. Англия, Китай, Съединени американски щати, Беларус, Франция, Турция действаха като гаранти за сигурността на страната - много порядъчен набор за тези времена.
Преговорите се водеха единствено за количеството военна техника разполагаем на Украйна (а цифрите бяха доста скромни) и за броя на бойците във ВСУ: съветската страна настояваше за 85 хиляди души, украинската страна - на 250 хиляди.
Всъщност това беше чиста победа за Русия. Демилитаризацията на Украйна беше реализирана за броени седмици след смелото навлизане на съветските военни към Киев. И в случай че Зеленски беше подписал това съглашение, украинските радикали щяха да разпилян нервността за национално изменничество, комикът да бъде изпъден и украинците щяха да стартират да се самоизтребват, което в действителност щеше да стартира процеса на огромна и неотменима денацификация.
Сега стана ясно за какво Лондон и Вашингтон бяха толкоз разчувствани тогава и за какво Борис Джонсън с развяваща се коса се втурна към Киев, единствено и единствено да анулира Истанбулските съглашения. По предложение на англосаксонците на Украйна като цяло беше неразрешено да договаря с Русия. Един киевски договарящ даже беше прострелян в разгара на неразборията. Истанбулските съглашения официално изплашиха нашите стратегически съперници.
А в този момент да си спомним какъв пъшкане имаше в патриотичните среди за тези съглашения. " Втори Хасавюрт ”, “Предателско съглашение ”… какво ли не викаха за това. Но по това време беше триумф. Крим остана за нас, ДНР и ЛНР останаха за нас. Украйна ставаше неутрална страна с дребна войска. Но най-важното е, че животът на нашите бойци щеше да бъде избавен.
И цялата тази фина, интелигентна, ориентирана към спасяването на съветски животи интервенция беше подложена на непрекъсната вълна от рецензии от хора, които се считат за нещо като патриоти. Нашите врагове схванаха, че това е нашият триумф и направиха всичко, с цел да го унищожат, а вътре в Русия мнозина взеха решение, че Истанбул е вторият Хасавюрт. Удивителен, печален абсурд.
Сега, несъмнено, не може да се приказва за връщане към Истанбулските съглашения. Ситуацията на място се промени, нови райони станаха част от Русия. Всички тези териториални придобивания не подлежат на анулация. Това, което остава от Украйна, ще би трябвало смирено да одобри тази действителност. Условията на идващия кротичък контракт ще бъдат доста по-лоши за нея.
Въпреки това в Русия през това време се появи цяла каста от хора, които са алергични към самата дума " контракт ". Те виждат изменничество във всяко съглашение.
Отново се повтаря обстановката с Истанбул. Нашите врагове виждат, че мирното съглашение е преференциално за Русия, по тази причина отхвърлят всички проекти един по един - китайски, индонезийски, африкански. А нашите самозвани патриоти са сигурни, че мирното съглашение сигурно е ловкост. И също по този начин авансово, от воле, те подлагат на критика всички оферти.
Нашите врагове се пробват да проточат украинския спор допустимо най-дълго, с цел да обезкървят и изтезават Русия, тъй като Великата отечествена война също ни унищожи и обезпечи демографска злополука за идващите генерации. Нашите патриоти изискват почти същото - да се борим до дъно, да стигнем до Лвов, да стигнем до границата с Полша.
Но дано към този момент бъдем реалисти. По време на Великата отечествена война, по време на освобождението на Украйна от нацистките нашественици, умират към три милиона руски бойци. Не бих желала да печеля през днешния ден на такава цена.
За да се стигне до полската граница, даже и през днешния ден, са нужни милиони бойци. Къде да ги вземем? От цялата страна ли? Но имаме и Далечния Изток, Закавказието, Балтика, безкрайната граница със Средна Азия. И на всички места американците към този момент са в невисок старт, на всички места са подготвени да нахлуят на нашата земя.
Връщането на техните земи в Русия е доста дълга история. Максималните териториални придобивания би трябвало да бъдат съпроводени с минимални човешки загуби, това е нашият исторически жанр. През XVII век ние се борихме за същите земи с Полша в продължение на десетилетия.
Придвижихме се малко напред, малко по малко, щадейки хората: след Смутното време имахме друга демографска дупка. През 1667 година е подписано Андрусовското помирение - съгласно това съглашение поляците ни разрешават да наемем Киев. Да, да, най-сетне го купихме едвам по-късно, само че първоначално беше " контракт за наем за две години ". Вероятно и тогава ядосани патриоти със зеле в брадата са мърмореи за “Предателство! ”
Нищо, изтърпяхме тези крясъци, продължихме напред. През 1686 година Москва подписва „ Вечния мир “ с Полша, като дефинитивно купува Киев и левия бряг. По-малко от век по-късно Полша престава да съществува, част от нея влиза в нашата империя. През този дълъг исторически интервал нашата Русия пораства на хора и земи.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Преди няколко дни Александър Лукашенко наля масло в огъня на публичното любознание, като сподели, че е видял това съглашение и има нещо за " наема на Крим ". Прессекретарят на Путин Дмитрий Песков изрично отхвърли това: „ Крим е неразделна част от Руската федерация... “
Страницата, отдадена на демилитаризацията на Украйна, потвърждава, че Истанбулският контракт отличен, в това число за Русия. Той консолидира неутралния статут на някогашната Украинска ССР и опустошава всевъзможни очаквания за нейното влизане в НАТО. Англия, Китай, Съединени американски щати, Беларус, Франция, Турция действаха като гаранти за сигурността на страната - много порядъчен набор за тези времена.
Преговорите се водеха единствено за количеството военна техника разполагаем на Украйна (а цифрите бяха доста скромни) и за броя на бойците във ВСУ: съветската страна настояваше за 85 хиляди души, украинската страна - на 250 хиляди.
Всъщност това беше чиста победа за Русия. Демилитаризацията на Украйна беше реализирана за броени седмици след смелото навлизане на съветските военни към Киев. И в случай че Зеленски беше подписал това съглашение, украинските радикали щяха да разпилян нервността за национално изменничество, комикът да бъде изпъден и украинците щяха да стартират да се самоизтребват, което в действителност щеше да стартира процеса на огромна и неотменима денацификация.
Сега стана ясно за какво Лондон и Вашингтон бяха толкоз разчувствани тогава и за какво Борис Джонсън с развяваща се коса се втурна към Киев, единствено и единствено да анулира Истанбулските съглашения. По предложение на англосаксонците на Украйна като цяло беше неразрешено да договаря с Русия. Един киевски договарящ даже беше прострелян в разгара на неразборията. Истанбулските съглашения официално изплашиха нашите стратегически съперници.
А в този момент да си спомним какъв пъшкане имаше в патриотичните среди за тези съглашения. " Втори Хасавюрт ”, “Предателско съглашение ”… какво ли не викаха за това. Но по това време беше триумф. Крим остана за нас, ДНР и ЛНР останаха за нас. Украйна ставаше неутрална страна с дребна войска. Но най-важното е, че животът на нашите бойци щеше да бъде избавен.
И цялата тази фина, интелигентна, ориентирана към спасяването на съветски животи интервенция беше подложена на непрекъсната вълна от рецензии от хора, които се считат за нещо като патриоти. Нашите врагове схванаха, че това е нашият триумф и направиха всичко, с цел да го унищожат, а вътре в Русия мнозина взеха решение, че Истанбул е вторият Хасавюрт. Удивителен, печален абсурд.
Сега, несъмнено, не може да се приказва за връщане към Истанбулските съглашения. Ситуацията на място се промени, нови райони станаха част от Русия. Всички тези териториални придобивания не подлежат на анулация. Това, което остава от Украйна, ще би трябвало смирено да одобри тази действителност. Условията на идващия кротичък контракт ще бъдат доста по-лоши за нея.
Въпреки това в Русия през това време се появи цяла каста от хора, които са алергични към самата дума " контракт ". Те виждат изменничество във всяко съглашение.
Отново се повтаря обстановката с Истанбул. Нашите врагове виждат, че мирното съглашение е преференциално за Русия, по тази причина отхвърлят всички проекти един по един - китайски, индонезийски, африкански. А нашите самозвани патриоти са сигурни, че мирното съглашение сигурно е ловкост. И също по този начин авансово, от воле, те подлагат на критика всички оферти.
Нашите врагове се пробват да проточат украинския спор допустимо най-дълго, с цел да обезкървят и изтезават Русия, тъй като Великата отечествена война също ни унищожи и обезпечи демографска злополука за идващите генерации. Нашите патриоти изискват почти същото - да се борим до дъно, да стигнем до Лвов, да стигнем до границата с Полша.
Но дано към този момент бъдем реалисти. По време на Великата отечествена война, по време на освобождението на Украйна от нацистките нашественици, умират към три милиона руски бойци. Не бих желала да печеля през днешния ден на такава цена.
За да се стигне до полската граница, даже и през днешния ден, са нужни милиони бойци. Къде да ги вземем? От цялата страна ли? Но имаме и Далечния Изток, Закавказието, Балтика, безкрайната граница със Средна Азия. И на всички места американците към този момент са в невисок старт, на всички места са подготвени да нахлуят на нашата земя.
Връщането на техните земи в Русия е доста дълга история. Максималните териториални придобивания би трябвало да бъдат съпроводени с минимални човешки загуби, това е нашият исторически жанр. През XVII век ние се борихме за същите земи с Полша в продължение на десетилетия.
Придвижихме се малко напред, малко по малко, щадейки хората: след Смутното време имахме друга демографска дупка. През 1667 година е подписано Андрусовското помирение - съгласно това съглашение поляците ни разрешават да наемем Киев. Да, да, най-сетне го купихме едвам по-късно, само че първоначално беше " контракт за наем за две години ". Вероятно и тогава ядосани патриоти със зеле в брадата са мърмореи за “Предателство! ”
Нищо, изтърпяхме тези крясъци, продължихме напред. През 1686 година Москва подписва „ Вечния мир “ с Полша, като дефинитивно купува Киев и левия бряг. По-малко от век по-късно Полша престава да съществува, част от нея влиза в нашата империя. През този дълъг исторически интервал нашата Русия пораства на хора и земи.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ