Как корабоплаването може да стане екологично?
На среща на върха на Организация на обединените нации страните се споразумяха да лимитират излъчванията от корабоплаването до нула „ до или към 2050 година “, написа BBC Future в собствен специфичен разбор. На годишната среща на Международната морска организация (IMO) страните се споразумяха да понижат излъчванията с 20% до 2030 година и 70% до 2040 година спрямо равнищата от 2008 година и със 100% до или към 2050 година Малките островни народи и по-богатите страни призоваха за 50% понижение до 2030 година и 96% до 2040 година
Китак Лим, общоприет секретар на ММО, разказа договорката като „ развиване, което отваря нова глава към морската декарбонизация “. Но деятелите предизвестяват, че договорката е неправилна и няма да успее да приведе корабоплаването в сходство с задачата на Парижкото съглашение за ограничение на световното повишение на температурата с 1.5C до края на този век.
Корабоплаването е мощно замърсяваща промишленост, виновна за близо 3% от световните излъчвания и генерираща към един милиард тона парникови газове всяка година – почти същото количество като въглеродния отпечатък на Германия. Ако беше страна, корабоплаването щеше да е шестият максимален замърсител в света.
Бързото понижаване на морските излъчвания през идващите три десетилетия ще изисква нови разпореждания, инфраструктура и горива. Но по какъв начин може да наподобява екологичното мореплаване на бъдещето?
Вятър
Корабоплавателната промишленост може да понижи зависимостта си от изкопаемите горива, като се обърне към антична технология: платна. Вятърното задвижване се смята за един от най-обещаващите налични източници на сила за бързо декарбонизиране на корабоплаването.
Шведската компания Oceanbird построи първообраз на транспортен съд с четири твърди платна. Вятърната сила освен задвижва кораба напред, само че също по този начин подкрепя неговата маневреност и пъргавост по вода. Едно от най-големите провокации е насърчаването на държавните управления и вложителите да възприемат вятърно задвижване и да модернизират кораби, до момента в който технологията е към момента на ранен стадий.
Водород
Внедряването на чисти горива като водорода е от решаващо значение, в случай че корабната промишленост желае да доближи чиста нула до 2050 година Зеленият водород - генериран посредством потребление на възобновима сила, като вятърна или слънчева сила, за добиване на водород от водни молекули - е без излъчвания. Но има някои огромни провокации при внедряването на водород: горивото би трябвало да се съхранява при криогенни температури от -253C и екипажът би трябвало да бъде подготвен по какъв начин да борави с него, защото горивото е мощно запалимо.
Метанол
Maersk, втората по величина компания за контейнерни транспорти в света, залага доста на зеления метанол, с цел да помогне за декарбонизацията си. Към момента компанията е поръчала общо 25 кораба, задвижвани с метанол. Зеленият метанол е нисковъглеродно гориво, което може да бъде създадено от устойчива биомаса или посредством потребление на възобновима електрическа енергия за делене на водата на О2 и водород, които се комбинират с въглероден диоксид. За разлика от водорода, зеленият метанол не би трябвало да се съхранява под налягане или рисков мраз и доста пристанища към този момент разполагат с инфраструктура за предпазване на горивото. Но процесът е комплициран: CO2 би трябвало да бъде уловен от атмосферата, технология, която все е прекомерно скъпа и недоказана.
Електрически лодки
Батериите, заредени с възобновима електрическа енергия, са различен метод за ограничение на излъчванията от корабоплаването. Но има ограничавания за дистанциите, които могат да изминат. Понастоящем възобновимите акумулатори са алтернатива единствено за по-малки кораби, извършващи къси пътувания, като фериботи и речни кораби, само че не и за огромни товарни кораби, пресичащи океани.
Вместо това притежателите на кораби търсят да зареждат товарните кораби с композиция от вятърна сила и слънчеви панели. Японската компания за системи за възобновима сила Eco Marine Power, да вземем за пример, създаде „ EnergySails “: твърди платна, оборудвани със слънчеви панели, които разрешават на корабите да употребяват както слънчева, по този начин и вятърна сила по едно и също време.
Зелена инфраструктура
Бързото нахлуване на зелени горива от корабите ще изисква обилие от нова инфраструктура в пристанищата, с цел да ги създава и съхранява и да разрешава на корабите да зареждат гориво. Пристанищата би трябвало да влагат в електролизатори, генериращи водород, потенциал за възобновима сила, като вятърна и слънчева сила, както и в акумулатори и уреди за предпазване на водород. Повечето кораби също ще би трябвало да бъдат преоборудвани, с цел да могат да работят със зелени горива, да употребяват вятърно задвижване и дигитален програмен продукт за възстановяване на тяхната успеваемост и усъвършенстване на маршрутите.
Китак Лим, общоприет секретар на ММО, разказа договорката като „ развиване, което отваря нова глава към морската декарбонизация “. Но деятелите предизвестяват, че договорката е неправилна и няма да успее да приведе корабоплаването в сходство с задачата на Парижкото съглашение за ограничение на световното повишение на температурата с 1.5C до края на този век.
Корабоплаването е мощно замърсяваща промишленост, виновна за близо 3% от световните излъчвания и генерираща към един милиард тона парникови газове всяка година – почти същото количество като въглеродния отпечатък на Германия. Ако беше страна, корабоплаването щеше да е шестият максимален замърсител в света.
Бързото понижаване на морските излъчвания през идващите три десетилетия ще изисква нови разпореждания, инфраструктура и горива. Но по какъв начин може да наподобява екологичното мореплаване на бъдещето?
Вятър
Корабоплавателната промишленост може да понижи зависимостта си от изкопаемите горива, като се обърне към антична технология: платна. Вятърното задвижване се смята за един от най-обещаващите налични източници на сила за бързо декарбонизиране на корабоплаването.
Шведската компания Oceanbird построи първообраз на транспортен съд с четири твърди платна. Вятърната сила освен задвижва кораба напред, само че също по този начин подкрепя неговата маневреност и пъргавост по вода. Едно от най-големите провокации е насърчаването на държавните управления и вложителите да възприемат вятърно задвижване и да модернизират кораби, до момента в който технологията е към момента на ранен стадий.
Водород
Внедряването на чисти горива като водорода е от решаващо значение, в случай че корабната промишленост желае да доближи чиста нула до 2050 година Зеленият водород - генериран посредством потребление на възобновима сила, като вятърна или слънчева сила, за добиване на водород от водни молекули - е без излъчвания. Но има някои огромни провокации при внедряването на водород: горивото би трябвало да се съхранява при криогенни температури от -253C и екипажът би трябвало да бъде подготвен по какъв начин да борави с него, защото горивото е мощно запалимо.
Метанол
Maersk, втората по величина компания за контейнерни транспорти в света, залага доста на зеления метанол, с цел да помогне за декарбонизацията си. Към момента компанията е поръчала общо 25 кораба, задвижвани с метанол. Зеленият метанол е нисковъглеродно гориво, което може да бъде създадено от устойчива биомаса или посредством потребление на възобновима електрическа енергия за делене на водата на О2 и водород, които се комбинират с въглероден диоксид. За разлика от водорода, зеленият метанол не би трябвало да се съхранява под налягане или рисков мраз и доста пристанища към този момент разполагат с инфраструктура за предпазване на горивото. Но процесът е комплициран: CO2 би трябвало да бъде уловен от атмосферата, технология, която все е прекомерно скъпа и недоказана.
Електрически лодки
Батериите, заредени с възобновима електрическа енергия, са различен метод за ограничение на излъчванията от корабоплаването. Но има ограничавания за дистанциите, които могат да изминат. Понастоящем възобновимите акумулатори са алтернатива единствено за по-малки кораби, извършващи къси пътувания, като фериботи и речни кораби, само че не и за огромни товарни кораби, пресичащи океани.
Вместо това притежателите на кораби търсят да зареждат товарните кораби с композиция от вятърна сила и слънчеви панели. Японската компания за системи за възобновима сила Eco Marine Power, да вземем за пример, създаде „ EnergySails “: твърди платна, оборудвани със слънчеви панели, които разрешават на корабите да употребяват както слънчева, по този начин и вятърна сила по едно и също време.
Зелена инфраструктура
Бързото нахлуване на зелени горива от корабите ще изисква обилие от нова инфраструктура в пристанищата, с цел да ги създава и съхранява и да разрешава на корабите да зареждат гориво. Пристанищата би трябвало да влагат в електролизатори, генериращи водород, потенциал за възобновима сила, като вятърна и слънчева сила, както и в акумулатори и уреди за предпазване на водород. Повечето кораби също ще би трябвало да бъдат преоборудвани, с цел да могат да работят със зелени горива, да употребяват вятърно задвижване и дигитален програмен продукт за възстановяване на тяхната успеваемост и усъвършенстване на маршрутите.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ