Как служебното правителство успя да помогне на „Газпром“ в бъдещ арбитраж срещу България
На фотографията: служебният министър на енергетиката Росен Христов и служебният министър председател Гълъб Донев
Първо беше ниската цена, а по-късно надеждните доставки. В последните дни служебното държавно управление оправдава подновяването на договаряния с „ Газпром “ с нова теза – арбитражно дело, което България може да загуби, в случай че не върне руснаците. Освен че тезата е погрешна, тя също и вреди на българската страна.
Служебното държавно управление разгласи връщането към съветския природен газ от „ Газпром “ за „ неизбежно “. Първо беше поради ниската цена и надеждността на доставките – два аргумента, които не дават отговор на истината. Сега се появи и трето изказване – че в случай че България не възобнови доставките от „ Газпром “, може да загуби милиарди в арбитражно дело.
Това изказване се повтаря от най-малко двама министри в служебното държавно управление, назначено от Румен Радев. Министерството на енергетиката изпрати прессъобщение от обществена изява на министър Росен Христов, в което акцент е тъкмо тази теза.
Тези мнения на министрите от служебния кабинет обаче освен са подвеждащи. Те съвсем несъмнено ще навредят на България, в случай че се стигне до арбитражно дело сред българската държавна газова компания „ Булгаргаз “ и съветската „ Газпром “, споделиха специалисти пред Свободна Европа.
Причините са най-малко две. Първо, те подкопават досегашната позиция на България, че не е могла да заплаща по желаната от Русия скица. И второ, те непосредствено изкарват българската страна отговорна за спрените доставки.
„ Всякакви изявления на всички лица, обвързани политически с функционалности, са извънредно нежелателни, тъй като в една или друга посока те могат да наклонят изхода в един развой “, сподели пред Свободна Европа ръководителят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев.
„ Всеки ще се постарае да потвърди, че не е той, а е другият [е виновен], само че това ще е необичайно, в случай че преди този момент си оповестил обществено, че май не си прав “, сподели някогашният енергиен министър Трайчо Трайков.
Какво настояват представителите на държавното управление, какви са обстоятелствата и какъв може да бъде резултатът? Отговорът е в идващите редове.
Какво настояват ръководещите и кой ги поддържа
Въпросът за допустимо арбитражно дело сред „ Булгаргаз “ и „ Газпром “ беше издигнат за пръв път от представители на държавното управление на Кирил Петков директно откакто съветският снабдител спря доставките на природен газ за България през април.
Тогава вицепремиерът и финансов министър Асен Василев сподели, че България изследва опциите да заведе дело против съветската компания, тъй като тя едностранно е спряла да извършва контракта. Преди дни към този момент някогашният вицепремиер сподели, че България има „ доста добър късмет “ да завоюва такова дело.
Служебното държавно управление обаче показва напълно друга версия. Двама министри към този момент показаха разбиране, че „ Газпром “ може да заведе дело против България и да го завоюва.
В четвъртък служебният министър на защитата Димитър Стоянов, който не е част от екипа, който се занима занимават с газовите доставки, сподели:
„ Пак ще стигнем до арбитраж и тогава ще забележим какво е. Най-вероятно ще платим над 1 милиарда $ “, сподели Стоянов, който е някогашен началник на кабинета на Румен Радев.
Ден по-късно служебният министър на енергетиката Росен Христов разви същата теза:
„ Неустойките, които бихме платили, в случай че те предявят, са толкоз огромни, че даже най-малък късмет да има да завоюват, рискът по този метод за нас е прекомерно огромен “, сподели Христов. „ Отчитайки обстоятелството, че други компании в други страни работят по същите контракти, по същата скица на заплащане, каква е логиката ние да сме правата страна т.е. всички други да го вършат да го вършат по неверен метод “, добави той.
Христов сподели още, че сега има по-голяма риск „ Газпром “ да предяви искания към „ Булгаргаз “, в сравнение с противоположното. Ден по-рано той сподели, че България може да заплати 1.8 милиарда $ наказателна клауза на съветската компания.
Подобни изказвания пристигнаха и от представители на бизнеса по време на конференцията, на която Росен Христов заяви, че България ще възобнови договарянията с „ Газпром “.
„ За нас е доста значимо да не се допуща „ Булгаргаз “ да попадне в избрани наказания от страна на „ Газпром “ за невзетите количества. Да се търси решение тези количества да бъдат взети “, сподели шефът на компанията „ Неохим “ Стефан Димитров. Няколко дни по-рано той се появи във видео с Бойко Борисов, на което се оплака от цените на газа. Самият Димитров е някогашен кандидат-депутат на ГЕРБ.
За това, че България би трябвало да заплаща неустойки, приказват и някогашни министри, познати с проруските си позиции като Румен Овчаров и Румен Петков.
Подкопаване на българската позиция
Тези обществени изявления в действителност вредят на България, тъй като може да подкопаят нейната позиция при вероятно арбитражно дело, и по този начин да оказват помощ на Русия.
„ При един арбитраж постоянно се употребяват обществени позиции на отсрещната страна, които могат да бъдат изтълкувани като отбрана на другата теза “, сподели някогашният енергиен министър Трайчо Трайков пред Свободна Европа. Той добави, че от тази позиция изявленията на министрите в служебното държавно управление „ най-малкото не оказват помощ “.
Адвокат Ивайло Дерменжиев също акцентира, че всевъзможни изявления са нежелателни, защото всяко от тях може да бъде тълкувано превратно и да сътвори риск от загуба при възможен спор. Той уточни като образец делото сред Националната електрическа компания (НЕК) и „ Росатом “ за АЕЦ „ Белене “.
„ Част от доказателствата по това дело бяха точно изявления на функционери на високо държавно равнище, които изричат по трасето нещо, до момента в който се случват събитията “, сподели юристът, който е единственият българин, определен за съдия по двустранни разногласия по контракти сред Европейска комисия и трети страни. „ И това всичко е интерпретирано от положителни юристи в подобаваща за клиентите им светлина “, сподели той.
Хвърляне на виновността върху България
Представители на служебния кабинет упрекват държавното управление на Кирил Петков за това, че договорът с „ Газпром “ не се извършва.
„ Предишното държавно управление направиха безусловно всичко допустимо този контракт оттук-нататък да действа доста мъчно и договарянията да са съвсем невъзможни “, сподели Росен Христов.
Всъщност именно„ Газпром “ спря доставките на газ към България. Това се случи откакто „ Булгаргаз “ отхвърли да се съобрази с нова скица на заплащания, поискана от Русия. Тя планува клиентите от „ вражески “ страни да си открият сметки в рубли в свързаната „ Газпромбанк “ и да продължат да заплащат в записаната в договорите валута – евро или долари, а банката сама да превалутира заплащанията.
Предишното държавно управление сподели, че тази скица за заплащане носи финансов риск за България, и защитаваше тезата, че това е нарушаване на настоящия контракт и това е съображение „ Булгаргаз “ да не се съобрази.
„ Ако „ Булгаргаз “ твърди, че това е смяна в контракта и приемем, че това е по този начин, те могат да откажат смяна на контракта, която е неподходяща за нас “, сподели пред Свободна Европа Трайчо Трайков.
„ Интересно дали ще се откри изказване на съветско публично лице, че „ Газпром “ би трябвало да договаря, тъй като може да загуби арбитража “, сподели Трайков във връзка позицията на българското държавно управление.
Какви са причините и правилни ли са
Служебните министри аргументират изказванията за загуба при възможен арбитраж с по няколко метода.
Първият е съществуването на така наречен „ take or pay “ уговорка в контракта.
„ Това, което е записано в контракта с „ Газпром “ е ясно. Take or pay т.е. вземи и заплати. Ние ще платим дори и това, което не сме взели “, сподели в сряда военният министър Димитър Стоянов.
„ Клаузата „ take or pay “ в сходни контракти по принцип е дефинирана като % от контрактуваното количество, който даже да не се употребява, би трябвало да се заплати “, сподели Трайчо Трайков пред Свободна Европа.
Служебният министър на енергетиката Росен Христов сподели, че в контракта на „ Булгаргаз “ с „ Газпром “ процентът е 80 на 100 от общото количество.
„ Това значи, че в случай че „ потребяваш 100%, плащаш 100%, в случай че потребяваш 80%, плащаш 80%, само че в случай че потребяваш 50%, отново плащаш 80%. Това е смисълът “, сподели Трайков.
В случая обаче договорът не се извършва и по тази причина се приказва за опцията от арбитраж.
Според Ивайло Дерменджиев не е изцяло несъмнено, че клаузата „ take or pay “ наложително значи загуба в вероятно арбитражно дело.
Друг мотив, които се употребява в поддръжка на изказванието, че България би изгубила възможен арбитраж, е съществуването на така наречен форсмажор или непреодолима мощ. Като подобен се показва указа, с който Владимир Путин задължи „ Газпром “ да продава природен газ в рубли на купувачи от „ вражески страни “, за каквато Русия счита и България.
Според Дерменджиев обаче и това не значи сигурно, че България би изгубила възможен арбитраж.
„ Форсмажорът е нещо, което се потвърждава. То не става факт поради това, че го е оповестил някой. Той се потвърждава, това е справедлива неспособност да се извършват договорни отговорности “, сподели юрист Дерменджиев.
Преговорите също подкопават досегашната позиция
Обръщането на позицията на България и възможното възобновяване на доставките по схемата, която е мечтана от Русия, също крие риск при вероятно арбитражно дело. Причината е, че това може да се употребява за вероятно дискредитиране на досегашната българска позиция.
„ Ако се стигне непосредствено до фактически осъществяване, всяка страна може да каже – ами ние към този момент изпълняваме контракта, значи вие приемате, че откакто в този момент можете да плащате, сте можели да плащате и тогава “, сподели юрист Дерменджиев.
„ И откакто не сте ни плащали тогава, това при нас поражда съображение за пропуснати изгоди в интервала, в който не сте ни плащали. “
Дерменджиев акцентира, че единствено хората, които имат достъп до контракта, са наясно какво тъкмо написа в него и какви тъкмо неустойки при положение на несъблюдение са заложени. Договорите за доставки на природен газ не са обществени и до тях имат достъп единствено стеснен кръг хора.
Според Трайчо Трайков е „ доста е значимо да забележим и разбор от българска институция “ на насоките на Европейската комисия за това при какви условия може да се продължи търговията с „ Газпром “, без това да се счита за нарушаване на глобите. Един от причините за първичния отвод на България да одобри с поисканата от Русия скица на заплащане е, че тя нарушава европейските финансови наказания против Русия. Впоследствие някои частни компании в Западна Европа обаче се съобразиха с поисканата от „ Газпром “ скица.
Твърденията, че България може да загуби вероятно арбитражно дело с „ Газпром “, идват след серия от дейности, които назначеното от Русмен Радев служебно държавно управление извърши след встъпването си на власт.
Премиерът Гълъб Донев сътвори спешен щаб, който да се бори с „ хаоса и разрухата “ в енергетиката. Щабът реши да одобри единствено един от седемте танкера с полутечен газ от Съединени американски щати, за които имаше оферта. Той разгласи и допустимо закъснение на влизането в употреба на газовата връзка с Гърция и се аргументира с неправилното изказване, че градежът на тръбата не е приключен.
Така преди седмица се стигна и до оповестяване за „ неизбежно “ на връщането към договарянията с „ Газрпом “ за доставки на природен газ. Правителството аргументира решението с неправилните изказвания, че доставките от Русия са в пъти по евтини и по-сигурни.
Текстът е оповестен в „ „, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Първо беше ниската цена, а по-късно надеждните доставки. В последните дни служебното държавно управление оправдава подновяването на договаряния с „ Газпром “ с нова теза – арбитражно дело, което България може да загуби, в случай че не върне руснаците. Освен че тезата е погрешна, тя също и вреди на българската страна.
Служебното държавно управление разгласи връщането към съветския природен газ от „ Газпром “ за „ неизбежно “. Първо беше поради ниската цена и надеждността на доставките – два аргумента, които не дават отговор на истината. Сега се появи и трето изказване – че в случай че България не възобнови доставките от „ Газпром “, може да загуби милиарди в арбитражно дело.
Това изказване се повтаря от най-малко двама министри в служебното държавно управление, назначено от Румен Радев. Министерството на енергетиката изпрати прессъобщение от обществена изява на министър Росен Христов, в което акцент е тъкмо тази теза.
Тези мнения на министрите от служебния кабинет обаче освен са подвеждащи. Те съвсем несъмнено ще навредят на България, в случай че се стигне до арбитражно дело сред българската държавна газова компания „ Булгаргаз “ и съветската „ Газпром “, споделиха специалисти пред Свободна Европа.
Причините са най-малко две. Първо, те подкопават досегашната позиция на България, че не е могла да заплаща по желаната от Русия скица. И второ, те непосредствено изкарват българската страна отговорна за спрените доставки.
„ Всякакви изявления на всички лица, обвързани политически с функционалности, са извънредно нежелателни, тъй като в една или друга посока те могат да наклонят изхода в един развой “, сподели пред Свободна Европа ръководителят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев.
„ Всеки ще се постарае да потвърди, че не е той, а е другият [е виновен], само че това ще е необичайно, в случай че преди този момент си оповестил обществено, че май не си прав “, сподели някогашният енергиен министър Трайчо Трайков.
Какво настояват представителите на държавното управление, какви са обстоятелствата и какъв може да бъде резултатът? Отговорът е в идващите редове.
Какво настояват ръководещите и кой ги поддържа
Въпросът за допустимо арбитражно дело сред „ Булгаргаз “ и „ Газпром “ беше издигнат за пръв път от представители на държавното управление на Кирил Петков директно откакто съветският снабдител спря доставките на природен газ за България през април.
Тогава вицепремиерът и финансов министър Асен Василев сподели, че България изследва опциите да заведе дело против съветската компания, тъй като тя едностранно е спряла да извършва контракта. Преди дни към този момент някогашният вицепремиер сподели, че България има „ доста добър късмет “ да завоюва такова дело.
Служебното държавно управление обаче показва напълно друга версия. Двама министри към този момент показаха разбиране, че „ Газпром “ може да заведе дело против България и да го завоюва.
В четвъртък служебният министър на защитата Димитър Стоянов, който не е част от екипа, който се занима занимават с газовите доставки, сподели:
„ Пак ще стигнем до арбитраж и тогава ще забележим какво е. Най-вероятно ще платим над 1 милиарда $ “, сподели Стоянов, който е някогашен началник на кабинета на Румен Радев.
Ден по-късно служебният министър на енергетиката Росен Христов разви същата теза:
„ Неустойките, които бихме платили, в случай че те предявят, са толкоз огромни, че даже най-малък късмет да има да завоюват, рискът по този метод за нас е прекомерно огромен “, сподели Христов. „ Отчитайки обстоятелството, че други компании в други страни работят по същите контракти, по същата скица на заплащане, каква е логиката ние да сме правата страна т.е. всички други да го вършат да го вършат по неверен метод “, добави той.
Христов сподели още, че сега има по-голяма риск „ Газпром “ да предяви искания към „ Булгаргаз “, в сравнение с противоположното. Ден по-рано той сподели, че България може да заплати 1.8 милиарда $ наказателна клауза на съветската компания.
Подобни изказвания пристигнаха и от представители на бизнеса по време на конференцията, на която Росен Христов заяви, че България ще възобнови договарянията с „ Газпром “.
„ За нас е доста значимо да не се допуща „ Булгаргаз “ да попадне в избрани наказания от страна на „ Газпром “ за невзетите количества. Да се търси решение тези количества да бъдат взети “, сподели шефът на компанията „ Неохим “ Стефан Димитров. Няколко дни по-рано той се появи във видео с Бойко Борисов, на което се оплака от цените на газа. Самият Димитров е някогашен кандидат-депутат на ГЕРБ.
За това, че България би трябвало да заплаща неустойки, приказват и някогашни министри, познати с проруските си позиции като Румен Овчаров и Румен Петков.
Подкопаване на българската позиция
Тези обществени изявления в действителност вредят на България, тъй като може да подкопаят нейната позиция при вероятно арбитражно дело, и по този начин да оказват помощ на Русия.
„ При един арбитраж постоянно се употребяват обществени позиции на отсрещната страна, които могат да бъдат изтълкувани като отбрана на другата теза “, сподели някогашният енергиен министър Трайчо Трайков пред Свободна Европа. Той добави, че от тази позиция изявленията на министрите в служебното държавно управление „ най-малкото не оказват помощ “.
Адвокат Ивайло Дерменжиев също акцентира, че всевъзможни изявления са нежелателни, защото всяко от тях може да бъде тълкувано превратно и да сътвори риск от загуба при възможен спор. Той уточни като образец делото сред Националната електрическа компания (НЕК) и „ Росатом “ за АЕЦ „ Белене “.
„ Част от доказателствата по това дело бяха точно изявления на функционери на високо държавно равнище, които изричат по трасето нещо, до момента в който се случват събитията “, сподели юристът, който е единственият българин, определен за съдия по двустранни разногласия по контракти сред Европейска комисия и трети страни. „ И това всичко е интерпретирано от положителни юристи в подобаваща за клиентите им светлина “, сподели той.
Хвърляне на виновността върху България
Представители на служебния кабинет упрекват държавното управление на Кирил Петков за това, че договорът с „ Газпром “ не се извършва.
„ Предишното държавно управление направиха безусловно всичко допустимо този контракт оттук-нататък да действа доста мъчно и договарянията да са съвсем невъзможни “, сподели Росен Христов.
Всъщност именно„ Газпром “ спря доставките на газ към България. Това се случи откакто „ Булгаргаз “ отхвърли да се съобрази с нова скица на заплащания, поискана от Русия. Тя планува клиентите от „ вражески “ страни да си открият сметки в рубли в свързаната „ Газпромбанк “ и да продължат да заплащат в записаната в договорите валута – евро или долари, а банката сама да превалутира заплащанията.
Предишното държавно управление сподели, че тази скица за заплащане носи финансов риск за България, и защитаваше тезата, че това е нарушаване на настоящия контракт и това е съображение „ Булгаргаз “ да не се съобрази.
„ Ако „ Булгаргаз “ твърди, че това е смяна в контракта и приемем, че това е по този начин, те могат да откажат смяна на контракта, която е неподходяща за нас “, сподели пред Свободна Европа Трайчо Трайков.
„ Интересно дали ще се откри изказване на съветско публично лице, че „ Газпром “ би трябвало да договаря, тъй като може да загуби арбитража “, сподели Трайков във връзка позицията на българското държавно управление.
Какви са причините и правилни ли са
Служебните министри аргументират изказванията за загуба при възможен арбитраж с по няколко метода.
Първият е съществуването на така наречен „ take or pay “ уговорка в контракта.
„ Това, което е записано в контракта с „ Газпром “ е ясно. Take or pay т.е. вземи и заплати. Ние ще платим дори и това, което не сме взели “, сподели в сряда военният министър Димитър Стоянов.
„ Клаузата „ take or pay “ в сходни контракти по принцип е дефинирана като % от контрактуваното количество, който даже да не се употребява, би трябвало да се заплати “, сподели Трайчо Трайков пред Свободна Европа.
Служебният министър на енергетиката Росен Христов сподели, че в контракта на „ Булгаргаз “ с „ Газпром “ процентът е 80 на 100 от общото количество.
„ Това значи, че в случай че „ потребяваш 100%, плащаш 100%, в случай че потребяваш 80%, плащаш 80%, само че в случай че потребяваш 50%, отново плащаш 80%. Това е смисълът “, сподели Трайков.
В случая обаче договорът не се извършва и по тази причина се приказва за опцията от арбитраж.
Според Ивайло Дерменджиев не е изцяло несъмнено, че клаузата „ take or pay “ наложително значи загуба в вероятно арбитражно дело.
Друг мотив, които се употребява в поддръжка на изказванието, че България би изгубила възможен арбитраж, е съществуването на така наречен форсмажор или непреодолима мощ. Като подобен се показва указа, с който Владимир Путин задължи „ Газпром “ да продава природен газ в рубли на купувачи от „ вражески страни “, за каквато Русия счита и България.
Според Дерменджиев обаче и това не значи сигурно, че България би изгубила възможен арбитраж.
„ Форсмажорът е нещо, което се потвърждава. То не става факт поради това, че го е оповестил някой. Той се потвърждава, това е справедлива неспособност да се извършват договорни отговорности “, сподели юрист Дерменджиев.
Преговорите също подкопават досегашната позиция
Обръщането на позицията на България и възможното възобновяване на доставките по схемата, която е мечтана от Русия, също крие риск при вероятно арбитражно дело. Причината е, че това може да се употребява за вероятно дискредитиране на досегашната българска позиция.
„ Ако се стигне непосредствено до фактически осъществяване, всяка страна може да каже – ами ние към този момент изпълняваме контракта, значи вие приемате, че откакто в този момент можете да плащате, сте можели да плащате и тогава “, сподели юрист Дерменджиев.
„ И откакто не сте ни плащали тогава, това при нас поражда съображение за пропуснати изгоди в интервала, в който не сте ни плащали. “
Дерменджиев акцентира, че единствено хората, които имат достъп до контракта, са наясно какво тъкмо написа в него и какви тъкмо неустойки при положение на несъблюдение са заложени. Договорите за доставки на природен газ не са обществени и до тях имат достъп единствено стеснен кръг хора.
Според Трайчо Трайков е „ доста е значимо да забележим и разбор от българска институция “ на насоките на Европейската комисия за това при какви условия може да се продължи търговията с „ Газпром “, без това да се счита за нарушаване на глобите. Един от причините за първичния отвод на България да одобри с поисканата от Русия скица на заплащане е, че тя нарушава европейските финансови наказания против Русия. Впоследствие някои частни компании в Западна Европа обаче се съобразиха с поисканата от „ Газпром “ скица.
Твърденията, че България може да загуби вероятно арбитражно дело с „ Газпром “, идват след серия от дейности, които назначеното от Русмен Радев служебно държавно управление извърши след встъпването си на власт.
Премиерът Гълъб Донев сътвори спешен щаб, който да се бори с „ хаоса и разрухата “ в енергетиката. Щабът реши да одобри единствено един от седемте танкера с полутечен газ от Съединени американски щати, за които имаше оферта. Той разгласи и допустимо закъснение на влизането в употреба на газовата връзка с Гърция и се аргументира с неправилното изказване, че градежът на тръбата не е приключен.
Така преди седмица се стигна и до оповестяване за „ неизбежно “ на връщането към договарянията с „ Газрпом “ за доставки на природен газ. Правителството аргументира решението с неправилните изказвания, че доставките от Русия са в пъти по евтини и по-сигурни.
Текстът е оповестен в „ „, заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ