Проф. Чуков за ДЕБАТИ: Голямата опасност за Путин не беше членството на Украйна в НАТО, а членството на Украйна в ЕС
На фотографията: проф. Владимир Чуков.
Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.
Протестите в Иран стават все по- огромни, допустимо ли е да падне режимът на моллите?
Протестите не престават към този момент седма седмица, което ги отличава от предходни митингите на иранците. Очевидно силата, която е насъбрана срещу режима е задоволително огромна. Дори в нашата столица София имаше демонстрации. Мрежата на неодобрение е в действителност доста добре проведена и натискът не е единствено върху самото държавно управление. Интересно е, че през последните дни имаше набези на представители на силови институции, на полицията, даже имаше убити от революционната армия, която на този стадий гледа доста да не навлиза в стълкновения с недоволните, тъй като ясно осъзнава, че в случай че се намесят, резултатът ще бъде с противоположен знак и младежите ще станат доста по-активни. Трябва да кажем, че епицентърът в действителност си остава Кюрдистан, само че митингите не стихват в религиозния център Ком и в столицата Техеран.
Има ли в иранското общество задоволително опозиция и мотивация да преминат от диктаторски в либерален режим?
По-голяма част от специалистите бяха скептици, защото недоволствата до в този момент постоянно са започвали по този метод. Митингите срещу режима тогава, имаха най-много стопански аргументи – налози, инфлация, безработица и така нататък Сега явно желанието е да бъде свален самият режим. Виждаме уеднаквен лозунгът „ гибел на диктатора “. Това, което се набива в очи е, че всички тези, които са излезли на улицата действително желаят час по-скоро аятолах Али Хаменей да си отиде.
Анализите, не престават и поради информацията, че революционната армия на практика държи цялата стопанска система на Иран. Според нея те имат 275 компании в това число и в чувствителни области като иранската нуклеарна стратегия, иранската нефтодобивна промишленост, на процедура на всички места. Има една мощ и динамичност измежду тези, които не желаят теократична страна и сегашната ѝ форма на ръководство просто да си отиде и да бъде свалена. Очевидно битката продължава. Оказва се, че тези младежи, и освен млади, от всевъзможни прослойки, ясно са решили да пратят в историята настоящия нравствен ментор Али Хаменей, изрично определяйки го като деспот.
Защо иранският режим симпатизира на Путин и за какво му оказва помощ с дронове и оръжия?
Иранските дронове мощно се намесиха във войната в Украйна. И доста ясни и безапелационни бяха обвиняванията и на Запада, и на украинското държавно управление. Прави усещане, че точно по самодейност на министъра на външните работи на Иран Абдолахиан е иницииран диалог с украинския му сътрудник Кулеба, в който той желае да му изясни, че няма такава интервенция. Иранският режим се притеснява, че в случай че бъде потвърдено сходно нещо, това ще бъде мотив за намеса на външните сили от Запада. Ако това е реалност, се нарушава иранското нуклеарно съглашение от 2015г., съгласно което до 2023 година, те нямат право да изнасят балистични ракети. Тоест те се притесняват да не бъдат разобличени в нарушение на нуклеарната стратегия, което ще легитимира правото на външни сили да се месят в интерес на протестиращите.
Русия и Иран доста си наподобяват. Имат една и съща идеология, която е скрепена от два съставния елемент – това са радикалният, войнстващият шовинизъм, респективно захаросан от горната страна с вяра. Аятоласите имат персийски шовинизъм, който е доста мощно обзет от булото на шиитската деноминация и техните първи таргет групи са шиитските малцинства в околните страни – Сирия, Ирак, Ливан, Йемен. Същата история е и с Путин – има един разрушителен коренен шовинизъм, идеолога на който е Дугин, и в това време има едно поръсване с пудра захар, наречено източно православие. Виждаме позицията на съветската православна черква. Естеството на двата режима е едно и също. Аз бих споделил, че доста от стъпките, проектите и външнополитическите цели на Путин бяха подсказани от това, което имаме като упоритости на аятоласите
Бившият ирански президент Хасан Рухани сподели, че това което Русия направи в Сирия през 2015 ще бъде възпроизведено и в Източна Европа, в случай че опитът е позитивен. Осем години по-късно, имаме възпроизводство. Тук е огромният проблем. Защо иранците имат подобен интерес към Източна Европа – тъй като това е конкуренция с Турция, която постоянно е съществувала и се явява продължение на вековното състезание сред Османо-турската империя и Персийската империя.
Сега, когато явно Русия стартира дава крачка обратно, и която явно ще загуби, иранците изпитват боязън да не би да бъдат поставени под общ знаменател с тях и да инкасират негативи, които са неприемливи на този стадий.
Намесата на Израел и унищожаването на иранските дронове в Сирия значи ли автоматизирано утежняване на връзките сред Израел и Сирия?
Сирия е част от доста дълъг боен фронт, който стартира от Беларус, минава през Източна Украйна, Крим и стига до Сирия. Държавата Израел имаше съмнение по този фронт, само че сега, в който се засилва Иран Израел няма по какъв начин да остане безучастна. Поради тази причина през изтеклата седмица три офанзиви бяха подхванати от Военновъздушни сили на Израел, или общо 28 офанзиви от началото на годината – нещо невиждано.
Може да кажем, че там където е Иран, автоматизирано се появява и Израел. Появата на ирански дронове в Украйна няма по какъв начин да не подтиква все по-активната интервенция в интерес на Украйна. Израел в самото начало имаше съмнение. Самата рускоговоряща израелска общественост на практика беше разграничена на две. Възрастното потомство симпатизираше на Русия – страната, от която емигрира, до момента в който техните наследници, младото потомство симпатизира на Украйна. Когато Иран сподели, че е на страната на Русия, Израел няма по какъв начин да остане безучастна.
Бенямин Нетаняху, който има голям късмет да се завърне отпред на еврейската страна, съобщи че в случай че това стане страната Израел ще стартира публично да дава оръжия на Украйна. Става въпрос за прословутия стоманен купол или тези Противовъздушна отбрана, които се оказват безупречни в прихващането на ирански цели. Израел има опит в прихващането на иранските дронове, тъй като те бяха изстрелвани от Хамаз към Израел. Ако това стане в действителност Русия несъмнено ще загуби, само че най-големият губещ от намесата на Израел в тази война ще бъде Иран.
Според Вас обрисува ли се войната в Украйна като разграничителна линия сред властническите режими на Изток и западните демокрации? Може ли нагледно да кажем, че се води една „ цивилизационна война “?
Границата сред Русия и Украйна не е единствено политическа или географска. Това е граница, която разделя два цивилизационни блока. От една страна, това са властническите режими – Русия, Иран, Китай, може да споменем и Турция, която се пробва да балансира. От друга страна, имаме свободния либерален свят, който доста ясно си дава сметка, че в случай че Путин отхапе Украйна, това би било началото на разбримчването на Европейски Съюз. Моята теза е, че или Русия или Европейски Съюз ще оцелеят в този си тип. Нашият план Европейски Съюз е опция на властническа Русия. И противоположното – властническа Русия е опция на нашия либерален Европейски Съюз. Това от ден на ден и повече се осъзнава, без значение от това по какъв метод.
Появиха се и забавни тези от страна на Путин, който стартира да разделя Запада на добър и на неприятен, тъй като той самият затъна в тресавището на украинската война. Казва, че европейците са положителните, а неприятни са американците и англосаксонците, които в действителност командват положителните европейци. Тоест той се пробва да бие чеп сред това, което Дугин стартира като термин, по този начин нареченият „ групов запад “. Голямата заплаха за Путин съгласно мен не беше участието на Украйна в НАТО. Голямата опасност за Путин беше участието на Украйна в Европейски Съюз, тъй като става въпрос за метод на живот, метод на политическо устройство, метод на цивилизационен избор – опция, която мощно въздейства на субектите на Руската федерация.
Украйна е сърцето на Съветска Русия. Големите борби с нацистка Германия се водят навръх територията на Украйна. Историята преди Втората Световна война и през XIX век, същинските събития още веднъж са на територията на Украйна. Това е значително част от оня блок, в който Путин желае да сътвори по този начин нареченият славянски свят. Битката за Украйна е борбата за оцеляване на самата Русия в този си тип, в който си я показва Путин.
Това няма по какъв начин да стане, защото човешкото предпочитание и жадност за разцвет в никакъв случай не може да бъде пречупена. Особено когато има такива помощници като Европейски Съюз, който доста ясно си дава сметка, че е опция на властническа Русия. Има един главен принцип – на свободата и демокрацията. От другата страна е тиранията, мракобесието, унижението и човешката бедност.
Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.
Протестите в Иран стават все по- огромни, допустимо ли е да падне режимът на моллите?
Протестите не престават към този момент седма седмица, което ги отличава от предходни митингите на иранците. Очевидно силата, която е насъбрана срещу режима е задоволително огромна. Дори в нашата столица София имаше демонстрации. Мрежата на неодобрение е в действителност доста добре проведена и натискът не е единствено върху самото държавно управление. Интересно е, че през последните дни имаше набези на представители на силови институции, на полицията, даже имаше убити от революционната армия, която на този стадий гледа доста да не навлиза в стълкновения с недоволните, тъй като ясно осъзнава, че в случай че се намесят, резултатът ще бъде с противоположен знак и младежите ще станат доста по-активни. Трябва да кажем, че епицентърът в действителност си остава Кюрдистан, само че митингите не стихват в религиозния център Ком и в столицата Техеран.
Има ли в иранското общество задоволително опозиция и мотивация да преминат от диктаторски в либерален режим?
По-голяма част от специалистите бяха скептици, защото недоволствата до в този момент постоянно са започвали по този метод. Митингите срещу режима тогава, имаха най-много стопански аргументи – налози, инфлация, безработица и така нататък Сега явно желанието е да бъде свален самият режим. Виждаме уеднаквен лозунгът „ гибел на диктатора “. Това, което се набива в очи е, че всички тези, които са излезли на улицата действително желаят час по-скоро аятолах Али Хаменей да си отиде.
Анализите, не престават и поради информацията, че революционната армия на практика държи цялата стопанска система на Иран. Според нея те имат 275 компании в това число и в чувствителни области като иранската нуклеарна стратегия, иранската нефтодобивна промишленост, на процедура на всички места. Има една мощ и динамичност измежду тези, които не желаят теократична страна и сегашната ѝ форма на ръководство просто да си отиде и да бъде свалена. Очевидно битката продължава. Оказва се, че тези младежи, и освен млади, от всевъзможни прослойки, ясно са решили да пратят в историята настоящия нравствен ментор Али Хаменей, изрично определяйки го като деспот.
Защо иранският режим симпатизира на Путин и за какво му оказва помощ с дронове и оръжия?
Иранските дронове мощно се намесиха във войната в Украйна. И доста ясни и безапелационни бяха обвиняванията и на Запада, и на украинското държавно управление. Прави усещане, че точно по самодейност на министъра на външните работи на Иран Абдолахиан е иницииран диалог с украинския му сътрудник Кулеба, в който той желае да му изясни, че няма такава интервенция. Иранският режим се притеснява, че в случай че бъде потвърдено сходно нещо, това ще бъде мотив за намеса на външните сили от Запада. Ако това е реалност, се нарушава иранското нуклеарно съглашение от 2015г., съгласно което до 2023 година, те нямат право да изнасят балистични ракети. Тоест те се притесняват да не бъдат разобличени в нарушение на нуклеарната стратегия, което ще легитимира правото на външни сили да се месят в интерес на протестиращите.
Русия и Иран доста си наподобяват. Имат една и съща идеология, която е скрепена от два съставния елемент – това са радикалният, войнстващият шовинизъм, респективно захаросан от горната страна с вяра. Аятоласите имат персийски шовинизъм, който е доста мощно обзет от булото на шиитската деноминация и техните първи таргет групи са шиитските малцинства в околните страни – Сирия, Ирак, Ливан, Йемен. Същата история е и с Путин – има един разрушителен коренен шовинизъм, идеолога на който е Дугин, и в това време има едно поръсване с пудра захар, наречено източно православие. Виждаме позицията на съветската православна черква. Естеството на двата режима е едно и също. Аз бих споделил, че доста от стъпките, проектите и външнополитическите цели на Путин бяха подсказани от това, което имаме като упоритости на аятоласите
Бившият ирански президент Хасан Рухани сподели, че това което Русия направи в Сирия през 2015 ще бъде възпроизведено и в Източна Европа, в случай че опитът е позитивен. Осем години по-късно, имаме възпроизводство. Тук е огромният проблем. Защо иранците имат подобен интерес към Източна Европа – тъй като това е конкуренция с Турция, която постоянно е съществувала и се явява продължение на вековното състезание сред Османо-турската империя и Персийската империя.
Сега, когато явно Русия стартира дава крачка обратно, и която явно ще загуби, иранците изпитват боязън да не би да бъдат поставени под общ знаменател с тях и да инкасират негативи, които са неприемливи на този стадий.
Намесата на Израел и унищожаването на иранските дронове в Сирия значи ли автоматизирано утежняване на връзките сред Израел и Сирия?
Сирия е част от доста дълъг боен фронт, който стартира от Беларус, минава през Източна Украйна, Крим и стига до Сирия. Държавата Израел имаше съмнение по този фронт, само че сега, в който се засилва Иран Израел няма по какъв начин да остане безучастна. Поради тази причина през изтеклата седмица три офанзиви бяха подхванати от Военновъздушни сили на Израел, или общо 28 офанзиви от началото на годината – нещо невиждано.
Може да кажем, че там където е Иран, автоматизирано се появява и Израел. Появата на ирански дронове в Украйна няма по какъв начин да не подтиква все по-активната интервенция в интерес на Украйна. Израел в самото начало имаше съмнение. Самата рускоговоряща израелска общественост на практика беше разграничена на две. Възрастното потомство симпатизираше на Русия – страната, от която емигрира, до момента в който техните наследници, младото потомство симпатизира на Украйна. Когато Иран сподели, че е на страната на Русия, Израел няма по какъв начин да остане безучастна.
Бенямин Нетаняху, който има голям късмет да се завърне отпред на еврейската страна, съобщи че в случай че това стане страната Израел ще стартира публично да дава оръжия на Украйна. Става въпрос за прословутия стоманен купол или тези Противовъздушна отбрана, които се оказват безупречни в прихващането на ирански цели. Израел има опит в прихващането на иранските дронове, тъй като те бяха изстрелвани от Хамаз към Израел. Ако това стане в действителност Русия несъмнено ще загуби, само че най-големият губещ от намесата на Израел в тази война ще бъде Иран.
Според Вас обрисува ли се войната в Украйна като разграничителна линия сред властническите режими на Изток и западните демокрации? Може ли нагледно да кажем, че се води една „ цивилизационна война “?
Границата сред Русия и Украйна не е единствено политическа или географска. Това е граница, която разделя два цивилизационни блока. От една страна, това са властническите режими – Русия, Иран, Китай, може да споменем и Турция, която се пробва да балансира. От друга страна, имаме свободния либерален свят, който доста ясно си дава сметка, че в случай че Путин отхапе Украйна, това би било началото на разбримчването на Европейски Съюз. Моята теза е, че или Русия или Европейски Съюз ще оцелеят в този си тип. Нашият план Европейски Съюз е опция на властническа Русия. И противоположното – властническа Русия е опция на нашия либерален Европейски Съюз. Това от ден на ден и повече се осъзнава, без значение от това по какъв метод.
Появиха се и забавни тези от страна на Путин, който стартира да разделя Запада на добър и на неприятен, тъй като той самият затъна в тресавището на украинската война. Казва, че европейците са положителните, а неприятни са американците и англосаксонците, които в действителност командват положителните европейци. Тоест той се пробва да бие чеп сред това, което Дугин стартира като термин, по този начин нареченият „ групов запад “. Голямата заплаха за Путин съгласно мен не беше участието на Украйна в НАТО. Голямата опасност за Путин беше участието на Украйна в Европейски Съюз, тъй като става въпрос за метод на живот, метод на политическо устройство, метод на цивилизационен избор – опция, която мощно въздейства на субектите на Руската федерация.
Украйна е сърцето на Съветска Русия. Големите борби с нацистка Германия се водят навръх територията на Украйна. Историята преди Втората Световна война и през XIX век, същинските събития още веднъж са на територията на Украйна. Това е значително част от оня блок, в който Путин желае да сътвори по този начин нареченият славянски свят. Битката за Украйна е борбата за оцеляване на самата Русия в този си тип, в който си я показва Путин.
Това няма по какъв начин да стане, защото човешкото предпочитание и жадност за разцвет в никакъв случай не може да бъде пречупена. Особено когато има такива помощници като Европейски Съюз, който доста ясно си дава сметка, че е опция на властническа Русия. Има един главен принцип – на свободата и демокрацията. От другата страна е тиранията, мракобесието, унижението и човешката бедност.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ