Проф. Чуков за ДЕБАТИ: Вълненията в Иран са желание за премахване на режима на моллите, а не за разпадане държавата
На фотографията: проф. Владимир Чуков.
Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.
Какво се случва в Иран след гибелта на кюрдката Махса Амини?
Трета седмица виждаме невиждани безредици в ислямската република провокирани от убийството на тази млада кюрдка. Интересно е, че те освен, че не затихват, само че се и усилват. Това единствено по себе си демонстрира нов произход на публичното неодобрение.
Ако създадем обзор на протестите против властта ще забележим, че този протест е на практика лишен от стопански претекстове. Тук става въпрос повече за човешки права и поради фактът, че жертвата е млада жена, виждаме мощната готовност на кръгове, които са свързани с отстояване правата на дамите. Много от участващите на тези демонстрации дами, тъй като дамите са в авангарда, освен хвърлиха хиджаба си, само че и си режеха косите в символ на митинг. Дори през вчерашния ден се е случила сходна проява пред иранското посолство в София. Това е и борба за правата на малцинствата, защото Махса Амини е от Кюрдистан. Именно по тази причина продължаващите три седмици безредици допълнително от 30 провинции и над 150 града, обособени институции, обособени персони дават публичност за отбрана на правата на малцинствата и дамите.
Но това е и директна офанзива против ислямската теократична страна, каквато е Иран. Виждаме даже невиждания апел на един от най-влиятелните ирански мислители Абдолкарим Соруш, който прикани хората да не се подчиняват на духовниците, които издават фетвите, манипулиращи всекидневния и политически живот на иранците. Виждаме все по-широки и все по-големи маси да се намесват. Структурата на иранската страна демонстрира двойнственост на властта. Какво имам поради? Революционната армия е дублирана от постоянната войска, виждаме духовниците, които са дублирани от мощни и авторитетни академични центрове. Виждаме противопоставяне сред президент и нравствен началник. Всичко това е ориентирано към свалянето на духовния началник Али Хаменей, който въплъщава освен диктатурата, само че и мощната корупция в страната.
Докъде ще стигне стигне този развой ми е мъчно да предскажа, само че по този начин или другояче виждаме невероятна увереност изключително измежду младото потомство, което е израснало след ислямската гражданска война през 79 година Представете си 40 годишен човек, който в никакъв случай не е живял по времето на шаха а под тирания на моллите.
Тези митинги могат ли да дадат началото на същинско кюрдско освободително придвижване?
Да, в действителност имаше подобен сюжет. Ако би трябвало да бъде отстранен режима на моллите в Иран би трябвало да се случи нещо сходно на това, което видяхме в Югославия – раздробяване на страната. В Иран съжителстват някъде към 50 националности, като кюрдите са внушителна численост – към 10 милиона. Интересно е, че революционната армия нанася удари против кюрдските партии в Ирак, само че не се намесва вътрешно. Тя пази Иран на открито, т.е. брани целостта на ислямската република, до момента в който във вътрешността оставя тези функционалности на полицията. Имаше един апел на водача на Зелената гражданска война от 2009г. Мир Хосеин Мусави, който от 10 г е под домакински арест, и който непосредствено приканва иранската войска да застане на страната на жителите. Считам, че тези безредици са по-скоро предпочитание за унищожаване на режима на моллите, а не толкоз за раздробяване на самата страна. Според някои интелектуалци и деятелите, би трябвало да приказваме за смяна на името от Ислямска република Иран, да е единствено Република Иран без страната да се разпадне.
Дали може да се случи нещо, което да подскаже противоположното развиване и кюрдите да се отделят, мисля че по-скоро не. Застрашена е оста на самия нравствен началник Аятолах Али Хомейни – цялата страна, а не обособени нейни части.
Очаквате ли интервенция на Турция, в случай, че те имат сходни на Иран проблеми с кюрдите?
Кюрдите са народ, който съжителства и живее в четири страни от Близкия Изток, в това число и Армения. Всяка една кюрдска общественост си има личните проблеми, като най-тежки са тези в Турция, защото те имат най-голяма общественост – към 17 милиона, най-дълга битка, най-силна партия – ПКК. Турската страна има обичаи и опит в борбата против ПКК. Има естествено преливане от една кюрдска партия в Турция, да речем в Иран, от Иран в Ирак, от Ирак в Сирия, само че историята е друга. Това са хора, които приказват на разнообразни диалекти, нямат единна писменост и има доста неща, които ги разграничават. Най-напред в своето определение и в своето отделяне са кюрдите в Ирак – те си имат лично държавно управление, парламент, партии, университети, медии – нещо, с което не могат да се похвалят кюрдите нито в Турция, нито в Иран.
Да отворя една скоба, революционната армия упреква кюрдските ирански партии, че пращат оръжие в Иран с цел да могат да се поддържат тези протести. Няма по какъв начин да няма резонанс и последици от това, което се случва с иранските кюрди и в прилежащите страни, може би най към този момент в Турция, само че ще следим процесите.
Кой и по кое време сътвори в Близкия Изток този неразгадаем възел от религиозни и междунационални проблеми и очаквате ли в миналото той да бъда позволен?
Не! Ако приказваме за кюрдския проблем той съществува още от времето на Османските султани. Обществото на Близкия Изток е резултат от един необикновено преплетен и комплициран етно-религиозен пъзел. Това са етноси, религии, обособени групи, доста постоянно противоречащи по сред си в набожен проект. Проблемът в никакъв случай няма да бъде позволен, те просто би трябвало да намерят онази формула, в която тези несъгласия да бъдат преодолени и да живеят в някаква релативно допустима атмосфера на приемливост. На този стадий обаче, сме доста надалеч от това положение, тъй като другите етно и обществени трансформации доста постоянно основават политически субекти „ Франкенщайн “. Говоря най-много за появяването на Ислямска страна, която тормози освен района само че и света в продължени на години. Самото общество генерира своите проблеми и не е съумяло да откри формулата на политически обикновено битие, което ще донесе успокоение. Затова те или генерират принуждение и радикални групировки, или бежански талази, чиято последна цел е европейския континент, а като кулоар за постигане на тази цел е България.
Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.
Какво се случва в Иран след гибелта на кюрдката Махса Амини?
Трета седмица виждаме невиждани безредици в ислямската република провокирани от убийството на тази млада кюрдка. Интересно е, че те освен, че не затихват, само че се и усилват. Това единствено по себе си демонстрира нов произход на публичното неодобрение.
Ако създадем обзор на протестите против властта ще забележим, че този протест е на практика лишен от стопански претекстове. Тук става въпрос повече за човешки права и поради фактът, че жертвата е млада жена, виждаме мощната готовност на кръгове, които са свързани с отстояване правата на дамите. Много от участващите на тези демонстрации дами, тъй като дамите са в авангарда, освен хвърлиха хиджаба си, само че и си режеха косите в символ на митинг. Дори през вчерашния ден се е случила сходна проява пред иранското посолство в София. Това е и борба за правата на малцинствата, защото Махса Амини е от Кюрдистан. Именно по тази причина продължаващите три седмици безредици допълнително от 30 провинции и над 150 града, обособени институции, обособени персони дават публичност за отбрана на правата на малцинствата и дамите.
Но това е и директна офанзива против ислямската теократична страна, каквато е Иран. Виждаме даже невиждания апел на един от най-влиятелните ирански мислители Абдолкарим Соруш, който прикани хората да не се подчиняват на духовниците, които издават фетвите, манипулиращи всекидневния и политически живот на иранците. Виждаме все по-широки и все по-големи маси да се намесват. Структурата на иранската страна демонстрира двойнственост на властта. Какво имам поради? Революционната армия е дублирана от постоянната войска, виждаме духовниците, които са дублирани от мощни и авторитетни академични центрове. Виждаме противопоставяне сред президент и нравствен началник. Всичко това е ориентирано към свалянето на духовния началник Али Хаменей, който въплъщава освен диктатурата, само че и мощната корупция в страната.
Докъде ще стигне стигне този развой ми е мъчно да предскажа, само че по този начин или другояче виждаме невероятна увереност изключително измежду младото потомство, което е израснало след ислямската гражданска война през 79 година Представете си 40 годишен човек, който в никакъв случай не е живял по времето на шаха а под тирания на моллите.
Тези митинги могат ли да дадат началото на същинско кюрдско освободително придвижване?
Да, в действителност имаше подобен сюжет. Ако би трябвало да бъде отстранен режима на моллите в Иран би трябвало да се случи нещо сходно на това, което видяхме в Югославия – раздробяване на страната. В Иран съжителстват някъде към 50 националности, като кюрдите са внушителна численост – към 10 милиона. Интересно е, че революционната армия нанася удари против кюрдските партии в Ирак, само че не се намесва вътрешно. Тя пази Иран на открито, т.е. брани целостта на ислямската република, до момента в който във вътрешността оставя тези функционалности на полицията. Имаше един апел на водача на Зелената гражданска война от 2009г. Мир Хосеин Мусави, който от 10 г е под домакински арест, и който непосредствено приканва иранската войска да застане на страната на жителите. Считам, че тези безредици са по-скоро предпочитание за унищожаване на режима на моллите, а не толкоз за раздробяване на самата страна. Според някои интелектуалци и деятелите, би трябвало да приказваме за смяна на името от Ислямска република Иран, да е единствено Република Иран без страната да се разпадне.
Дали може да се случи нещо, което да подскаже противоположното развиване и кюрдите да се отделят, мисля че по-скоро не. Застрашена е оста на самия нравствен началник Аятолах Али Хомейни – цялата страна, а не обособени нейни части.
Очаквате ли интервенция на Турция, в случай, че те имат сходни на Иран проблеми с кюрдите?
Кюрдите са народ, който съжителства и живее в четири страни от Близкия Изток, в това число и Армения. Всяка една кюрдска общественост си има личните проблеми, като най-тежки са тези в Турция, защото те имат най-голяма общественост – към 17 милиона, най-дълга битка, най-силна партия – ПКК. Турската страна има обичаи и опит в борбата против ПКК. Има естествено преливане от една кюрдска партия в Турция, да речем в Иран, от Иран в Ирак, от Ирак в Сирия, само че историята е друга. Това са хора, които приказват на разнообразни диалекти, нямат единна писменост и има доста неща, които ги разграничават. Най-напред в своето определение и в своето отделяне са кюрдите в Ирак – те си имат лично държавно управление, парламент, партии, университети, медии – нещо, с което не могат да се похвалят кюрдите нито в Турция, нито в Иран.
Да отворя една скоба, революционната армия упреква кюрдските ирански партии, че пращат оръжие в Иран с цел да могат да се поддържат тези протести. Няма по какъв начин да няма резонанс и последици от това, което се случва с иранските кюрди и в прилежащите страни, може би най към този момент в Турция, само че ще следим процесите.
Кой и по кое време сътвори в Близкия Изток този неразгадаем възел от религиозни и междунационални проблеми и очаквате ли в миналото той да бъда позволен?
Не! Ако приказваме за кюрдския проблем той съществува още от времето на Османските султани. Обществото на Близкия Изток е резултат от един необикновено преплетен и комплициран етно-религиозен пъзел. Това са етноси, религии, обособени групи, доста постоянно противоречащи по сред си в набожен проект. Проблемът в никакъв случай няма да бъде позволен, те просто би трябвало да намерят онази формула, в която тези несъгласия да бъдат преодолени и да живеят в някаква релативно допустима атмосфера на приемливост. На този стадий обаче, сме доста надалеч от това положение, тъй като другите етно и обществени трансформации доста постоянно основават политически субекти „ Франкенщайн “. Говоря най-много за появяването на Ислямска страна, която тормози освен района само че и света в продължени на години. Самото общество генерира своите проблеми и не е съумяло да откри формулата на политически обикновено битие, което ще донесе успокоение. Затова те или генерират принуждение и радикални групировки, или бежански талази, чиято последна цел е европейския континент, а като кулоар за постигане на тази цел е България.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ